Мистик Фолс /в деня на пристигането ми/

by Adeen Blackburn 08.02.14 12:05

Catch me if you can

До скоро дори не бих и помислила да чета клюкарските списания докато си пия кафето в кухнята удобно седнала на един от столовете на масата на която дори веднъж не съм вечеряла.Обикновенно вечерям навън и не се задържам вкъщи.Но все пак разчиствам от време на време,премествам някой друг предмет от едно място на друго.Докато отпивах от чашата с прясна кръв се вгледах в поредната тъпотия измислена от жълтите вестници: "Намериха гробница с вампир"...намерили те..Изпуфтях и захвърлих парчето хартия на масата и изпих на екс чашата която ми даде достатъчно сила за да издържа поне един ден без да мисля как да разкъсам някой.Аз бях нова в този град в които почти всички се познаваха,но аз не бях от тези мили и еднотипни идиоти които се усмихват мазно и зад гърба ти теглят по една майна.Преметнах косата си назад и взех ластика от джоба на халата си за да я вържа на опашка.Срещу мен имаше огромно огледало което ми напомняше,че все още дори не съм си измила лицето и зъбите.Щом свърших със сутрешната закуска измих чашата и я оставих на сушилнията.Качих се нагоре по стълбите и влязох в банята където Хари се беше излегнал на ростелката пред мивката.Избутах го заедно с нея встрани и пуснах топлата вода като набързо измих зъбите и ръцете си и съблякох халата като останах само по бельо и отворих гардероба си в палнята за да избера дрехите за днес.Имах нужда от чист въздух и за това извадих спортното си екипче което го бях купила вчера.Само при мисълта с колко пликове се бях прибрала се зачудих как успявах да изхарча толкова много пари за толкова малко време.След като бях готова сложих само спирала и гланц.Тогава Хари се появи из под леглото с кайшката си в уста и скимтящ да го изведа.Взех му я из под устата и му я нахлузих.Не взех нищо със себе си.Щом затворих външната врата сложих ключа под постелката и започнах да тичам чак до гората където беше и без това пусто по това време.Рано сутринта вместо да спортуват повечето млади хора бяха решили да киснат вкъщи и да тъпеят пред телевизора.За няколко секунди ускорих тичането а Хари ме настигаше изумително бързо.Винаги тичахме заедно като аз държах кайшката му и се надбягвахме по хълмовете и плажа.Ако съдехме по това къде сме ще отговоря "Дъбовата пътека".Тя представляваше стръмно хълмче наподобяваща тези в планините и изкачвахме с бясна скорост като се задъхвах на няколко пъти.Щом го изкачихме реших да поспрем,защото имах чувството,че сърцето на Хари ще изхвръкне.Аз също бях малко изморена дори сложих ръце на коленете си и се наведох като си поемах въздух и погледнах към Хари които се беше излегнал и изплезил език.Усещах как сърцето му препускаше лудо.Няколко кичура коса се бяха преместили отпред на лицето ми за това махнах ластика и пак вързах косата си.Докато си давахме заслужената почивка Хари започна да лае.Почти никога не използвам вампирските или върколашките си инстинкти.Явно е усетил някой друг наоколо.Аз се огледах но не виждах никого докато не усетих вече вампира които се беше появил.Висок тъмнокос вампир.Стреснах се за секунда,а Хари започна да го лае и тръгна към него,но аз го спрях и дръпнах за кайшката към мен.
-Спри Хари!-Извиках след него,а той отново легна кротко.Винаги ме слушаше.
-Извинявай но той си е такъв когато срещне някое свръхестествено същество...всъщност дори и мравка да срещне пак ще го залае.-Засмях се глупаво.

now each love's more like a match

muddafuggin' cooper !

by **Niklaus Mikaelson** 09.02.14 16:51

Сутрините по принцип никога не са били любимата ми част от деня. В крайна сметка те бяха създадени за излежаване в кревата, но след толкова много години, в които си имал да им се насладиш, в един момент ти писва. Точно затова в тази сутрин бях пред пълна дилема какво да правя. В град като този, нямах особено голям избор на действия. Дори бих казал, че на моменти изпитвам страхотна скука, но не можех да го променя. Поне на този етап в плановете ми не влизаше пътуване и смяна на населеното място. Имаше прекалено много неща, които трябваше да се разрешат тук, така че щях да се примиря с положението, което беше настанало и да се надявам в един прекрасен ден просто да стане до някаква степен по-интересно.
Макар и свръхестествено същество, все още от време на време изпитвах нужда от доза кофеин. Някои стари навици просто не се променяха, точно това беше и причината да стана и да облека първите дънки и тениска, които намерих. Кафето не изискваше някакъв дрескод, за което бях наистина благодарен. С всички тези събития случващи се в този привидно малък град, трябваше наистина да се радвам, че през годините съм пазел дрехи, за да могат сега да влязат в употреба в техните тематични партита. Все пак това бяха от малкото моменти в малкия град, в които се случва нещо интересно, което носи последици, които се поправяха до следващото такова парти. Кафе, кафе, кафе. Мозъкът ми ме подсети за първоначалното ми желание. Доста често ми се получаваше да се разсеям така, но поне този път се осъзнах на време. В крайна сметка бях решил просто да си купя така желаната кофеинова напитка от някъде и след това да я изпия на място, където щях да избегна погледите на хората в града. Нямах желание още от сутринта някой да ми обяснява, че все някога ще намери начин как да ме отстрани. Така че вземайки дозата кафе, просто се изпарявах, но не в къщи. При положение, че денят не беше никак лош, спокойно можех да се разходя. Сещах се за няколко пътища в гората, които по принцип са безлюдни,а по това врем сутрин, можех да се обзаложа, че нямаше да има жива душа. Именно затова се отпрах на там, но предположението ми се оказа доста грешно. Шумът които вдигаше лаещото по мен куче и жената дърпаща го назад определено не бяха никой.
Преди да кажа каквото и да било огледах жената. Привидно изглеждаше на около двадесет или двадесет и една две години, но беше вампир, което директно означаваше, че всъщност може да е и на 700. Това нямаше как да го определя обаче. Беше доста привлекателна с черна коса и наситено сини очи и определено се грижеше за тялото си. Най-интересното от всичко обаче беше, че не използваше особено вампирските си таланти, защото беше разбрала за присъствието едва след като кучето започна да лае, което лично на мен ми се стори наистина странно. Кой при положение, че разполага с такива възможности, просто така се отказва от тях.
- Няма проблем, повечето животни реагират така в присъствие на някой от нас, колкото за мравките не съм много сигурен. - казах като и намигнах.- Е, успява ли животното да смогне на темпото ти? Все пак предполагам, можеш да достигнеш и до много висока скорост, по време на спортуването.

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Мистик Фолс /в деня на пристигането ми/

Мистик Фолс /в деня на пристигането ми/

Re: Мистик Фолс /в деня на пристигането ми/