Вход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 16 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 16 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 73, на 26.04.24 0:28
Emancipated world[Some folk we never forget, some kind we never forgive. Haven't seen the back of us yet. We'll fight as long as we live. We'll ride in the gathering storm until we get our long-forgotten gold]
Страница 1 от 1
Emancipated world[Some folk we never forget, some kind we never forgive. Haven't seen the back of us yet. We'll fight as long as we live. We'll ride in the gathering storm until we get our long-forgotten gold]
Author's note: Засега съм оформила само идеята, дори още не знам как да започна, но това е нещо, което съм сънувала. Не помня много от съня си, затова ще импровизирам, но се надявам да ви хареса :)
"Представете си, че заспивате една нощ в топлото си легло вкъщи. И както си спите, вие не се събуждате-дори напротив! Пренасяте се в свят пълен с вълшебства, чудеса и други магии, които не сте и сънували. И изведнъж разбирате, че това не е сън, и разбирате неща за себе си, които не сте и подозирали.
Представете си да сте мен.
Вероятно се питате къде, за бога се намирате. Повярвайте ми, въпросът е не къде, а как и защо сте попаднали тук. Аз съм Бат Муун Ейбъл и като вас попаднах в това Тук. Където и да е това тук.
Търся изход.
Търся посока."
-Bat Moon Able
"Представете си, че заспивате една нощ в топлото си легло вкъщи. И както си спите, вие не се събуждате-дори напротив! Пренасяте се в свят пълен с вълшебства, чудеса и други магии, които не сте и сънували. И изведнъж разбирате, че това не е сън, и разбирате неща за себе си, които не сте и подозирали.
Представете си да сте мен.
Вероятно се питате къде, за бога се намирате. Повярвайте ми, въпросът е не къде, а как и защо сте попаднали тук. Аз съм Бат Муун Ейбъл и като вас попаднах в това Тук. Където и да е това тук.
Търся изход.
Търся посока."
-Bat Moon Able
- Spoiler:
- На север от земя,
обитавана от древните келти,
в морето въртят се мъгла и тъма.
Те крият вълшебен остров,
разцепен на две,
приличен на разделено поле.
Разделен между Тъмния и Светлия,
той е Еманципирания свят,
и с мрак и светлина е облят.Из "Ода за Еманципирания Свят"
Еманципирания свят(от тълк. речник еманципиран-равноправен, пълноравен) е Еквивалента на Страната на Сънищата в Ирландската митология. В нея действа така наречената "еманципирана магия", която се практикува на Зиварес(Древния език), и не се влияе от дарбите на хората, така че дори и човек с дарба Копиране на Дарби може да призовава същества от одвъдното, да затваря в сфери чудовища и да създава силови и магнитни полета, стига да има достатъчно енергия. Еманципирания свят е остров в Морето на север от истинската Ирландия. Той хем е там, хем не е там, а в отвъдното, и само хора, които силно вярват в съществуването му, или са повлечени от портал, могат да отидат там. Еманципирания свят е разделен на две части- съответно на Светлия и Тъмния, и всеки е придал името си на частта, която управлява. Островът по форма е еднакъв с о. Ирландия, затова често вместо "Еманципиран свят", е наричан "Еманципирана Ирландия". Там най-голяма сила имат Ирландските номади, но със силата идва и уловка-не могат да си тръгнат преди да са завършили това, за което са дошли. Друго предание за номадите казва, че те са вълци в човешка кожа, тоест имат вълча кръв. Много от "вълчите" крале са били точно ирландски номади, затова най-предпочитаните спътници на номадите са били не друго, ами вълци.
В Еманципираната магия има няколко основни правила за използването й:
1)Използва се Зиварес, и трябва да се говори точно и ясно, защото може има катастрофални последици.
2)Не бива да се влага прекалено много сила в дадена магия, защото може магьосника да изгори жив.
3)Магията не действа, ако е за убийство на човек.
Светлия е Контрольора на Сънища(Сънчо), който управлява светлата страна. Според легендите, той е този, който решава дали сънят да е кошмар или хубав сън, дали и кога човек ще се събуди от съня си. В легендите е описван като млад мъж с морковенооранжева коса, златен жезъл и дреха, и наметало, сякаш направено от слънчеви лъчи, и като човек с много лъчезарен характер, добродушие и разбиране.
Тъмния е Краля на Чудовищата(злото Аз от кошмарите на Плевел) и управлява тъмната страна. Според легендата той е окован дълбоко в замъка си, и спи непробудно, но дори и заспал, съзнанието му продължава да върши злини. Описван е като момче с коса в цвят на съсирена кръв, много високо и хърбаво, с матово сиви очи и със затворническа униформа, направена цялата от мрак. Съзнанието му се бори да унищожи всичко, и всички, които вярват в Сънчо.
Вълчият дух е пророчицата за Еманципирания свят. Тя живее точно на границата между Светлата и Тъмната страна, и едната й половина е светла, а другата тъмна. За да се съветваш с нея и ти трябва да си вълк. Тя от векове се опитва да запази мира между Светлия и Тъмния, защото ако единия победи другия, без значение кой, целия баланс пропада, защото няма добро без лошо, и няма лошо без добро.
Re: Emancipated world[Some folk we never forget, some kind we never forgive. Haven't seen the back of us yet. We'll fight as long as we live. We'll ride in the gathering storm until we get our long-forgotten gold]
Глава 1ва:
Безсънник.
Безсънник.
"Спиш. Спиш. И нищо не се случва. Поне привидно, но ти знаеш какво става под повърхността. Образите в главата ти се надпреварват-кой от кой по-плашещи, карайки те да пищиш от болка насън. И после бум-събуждаш се посред нощ, целия плувнал в пот. Оглеждаш се, блещиш се в тъмнината като някой караконджул, и не смееш да заспиш отново. И така нощ след нощ, кошмарите те измъчват.
След това идва Лудостта. Страхът. Параноята.
Не можеш да спиш, не можеш да ядеш, нямаш желание за нищо. Изглеждаш жив, но вътрешно си повече от мъртъв. И никой, никой не разбира какво ти е. Проклета да е тази клиника! ТряБва да избягам. Те симулират, че ме лекуват, а всъщност ме разболяват все повече и повече. Не издържам вече. Ето го доктора. Идва да ме натъпче с поредната доза лекарства. Вземам ножа за масло и го забивам в гърлото му. Натискам ножът, докато бялата престилка не помръдва. Тихо излизам и се мъкна из коридорите. Излизам на светлина. Колко ли време съм прекарал в Изолатора? Месеци? Години? Когато влязох, бях на пет, сега съм голям. Живея, но всъщност не живея. Намирам път. Следвам го. Попадам в град. Всички ме наблюдават, чакат да покажа признаци на лудост, за да ме вържат и пратят пак в подобна клиника.
Ето я пак. Параноята. Озъртам се назад, настрани. Улицата е пуста, но усещам вибрациите на земята. Те идват, макар да не знам името им. А аз няма къде да се скрия. Идват по-близо....и по-близо....и по-близо."
Бат се събуди с писък. Беше паднал от леглото си. Огледа се и видя часовника си-беше 3 сутринта. Отново се беше събудил в три сутринта, а Муун Ейбъл знаеше, че събуди ли се веднъж, повече нямаше да заспи.
Той беше безсънник. И често изкарваше нощите си в рисуване или писане.
В момента, в който стана от пода, леля му-старата Дела Ейбъл дотърча да види племенника си.
-Добре ли си, моето момче? Удари ли се, счупи ли си нещо? Да ти направя ли какао?
Бат само кимна.
-Добре съм, лельо. Само паднах. Нищо ми няма. Отиди да спиш.
-Миличък, трябва да отидеш при някой психиатър. Не може вечно да се измъчваш с тези кошмари.
Чернокосото момче пое дълбоко въздишка. После още една, и още една, преди да се реши да заговори. Гласът му бе пресипнал.
-Лельо, три сутринта е! Никой не работи по това време. А и за какво да му разказвам на психиатъра? Кошмарите ми са глупави. Моля те, лельо, отиди да спиш. Аз ще се оправя.
Леля му само кимна и го прегърна.
-Бат, когато майка ти почина, а баща ти те остави при мен и замина, аз се заклех, че ще те отгледам като свой син. Моля те, ако нещо те притеснява, кажи ми.
-Ще го направя, лельо. Обещавам.-усмихна се леко черноокият младеж.
Веднага щом леля му излезе от стаята, Бат извади четката и темперните си бои и отмахна покривалото от статива. Паното беше впечатляващо, макар и недовършено още и безсънника много се гордееше с него.
Картината представляваше кораб, насочен към остров. Островът бе разделен на две части, заедно с небето над него-едната част беше синя, другата кърваво червена. Едната част от острова беше красива, нова и здрава, а другата-грозна, пълна с пожари руини и болки. Картината представляваше "Еманципирания свят"-това бе история, която Бат бе започнал да пише, или поне се опитваше да започне, от месеци.
Муун хвана четката, потопи я в боя и започна да изписва тънките линии от корабът, след като привърши предната палуба и мачтата, завърши и дървената част на корабът. Изчисти четката и я потопи в друга боя, започвайки платната на морското возило. Докато привърши и тях, стана шест часа, и трябваше да слезе долу за закуска с леля си.
-Пак си се омацал с боя. Бива ли така, да не се измиеш, Бат?
-Извинявай, лельо.-обади се той с пълна уста.-До последно рисувах.
Леля Дела се усмихна и разроши черната коса на детето пред нея.
-И баща ти беше същия. Брат ми също държеше да рисува до последно.
Бат преглътна тежко хапката, след което стана и си отсервира чинията,.
-Лельо, ще побързам за училище.-погледна я той с тъмните си очи, и излезе с маршова стъпка от кухнята.
Качи се по стълбите до стаята си и започна да се облича. Не можеше с нощница да отиде на училище, я! След като облече ризата, вратовръзката и елечето от униформата си, той мина през банята за да се измие и старателно да се среше.
На излизане от къщата той завърза войнишките си обувки-кубинките, и грабна чантата си, премятайки я на гръб.
И излезе.
Излезе, без да знае, че ще мине много време, преди отново да продума на леля си нещо.
Similar topics
» As long as there was coffee in the world, how bad could things be?
» it's been a long time [enzo & thea]
» what kind of world would be without our doppels?|Katherine&Tatia| Преди една седмица
» A perfect storm that keeps you wide awake.
» What we seek is some kind of compensation for what we put up with.
» it's been a long time [enzo & thea]
» what kind of world would be without our doppels?|Katherine&Tatia| Преди една седмица
» A perfect storm that keeps you wide awake.
» What we seek is some kind of compensation for what we put up with.
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
27.09.22 22:17 by } lehana {
» Elena's apartment
27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲
» Бара
13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲
» Mine :d
23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.
» Мона бонбонааа [SPAM]
01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
10.12.18 18:55 by Victor.
» кой от последните два аватара предпочитате
11.09.18 7:40 by Колобър Чакар
» Глас в БГ ТОП
06.05.18 10:04 by Колобър Чакар
» Да броим от 1000 до 0
03.01.18 6:19 by Колобър Чакар
» Секси или злекси
14.12.17 8:52 by Колобър Чакар
» С какво е облечен следващият?
14.12.17 8:46 by Колобър Чакар
» Опиши предишния с питие
14.12.17 8:44 by Колобър Чакар
» Какъв цвят е бельото на следващия?
14.12.17 8:41 by Колобър Чакар