Преди година в Гората/Кол&Татяна

Тъмнината на нощта.
Всяко нещо в блондинката казваше "Бягай има опасност".
Нещо в нея я караше да бяга надалеч и никога повече да се не връща в гората. Никога повече да не се връща в Мистик Фолс.
- Спри! Махни се! - крещеше блондинката оглеждайки се наоколо.
Искаше всичко това да спре. Шумът всичко..всичко това я караше да бяга и да вика. Не можеше да се здържа повече. Искаше..искаше това да не й се бе случвало.
- Остави ме казах! Махай се и повече недей да се показваш тук! - продължаваше върколакът.
Всяка част в нея настръхваше..щеше да полудее..да се побърка. Не само че не знаеше коя е, но не знаеше и какво се случва с нея. Чудеше се да бяга ли, да остане ли..Оглеждаше се наляво, надясно, но на всякъде се чуваше все едно и също. Нещо в нея каза "Бягай", а тя самата го послуша. Започна да тича. Постоянно се обръщаше. Бе готова да нападне. Искаше да остане цяла.
- Не! - изпищя тя, виждайки лицето на непознат мъж до себе си.
Спря се и го погледна заплашително.
- Остави ме намира! - продължи блондинката заплашително.