After 2 weeks // Fallon and Tatia

Когато онова прозорче се затвори, Фалън потрепери, но не от страх. Знаеше, че това бе напълно обяснимо. Просто течение, което не само затвори прозореца, но и разпиля всичките листове, които бяха по бюрото й. Имаше толкова много неща, за които й се налагаше да мисли, но точно в тоя момент се съсредоточи точно върху тези бели хартийки по земята. Знаеше, че нямаше смисъл, но въпреки това наблюдаваше тях. Разпилени на пода. Грозна гледка. Грозна случка. Също така бяха разпилени и онези листове. Преди година, две, а може би три. Не помнеше. Трудно й беше да го направи, когато се опитваше да забрави. Не, не бе трудно. Просто не искаше да мисли за това, а точно то се забиваше в ума й сега. Постоянно, а тя, милата, не можеше да го спре. Може би просто не полагаше достатъчно усилия. Да, сигурно това бе проблемът. В крайна сметка можеше да се справи, ако искаше. Щом не успяваше, значи не го искаше достатъчно силно. Може би трябваше да се занимае с нещо. Като например дигането на листовете. Щеше да я разсее или да й навреди? Не знаеше, но трябваше да ги вдигне. Живееше сама. Никой не можеше да й каже нищо за мръсотията, която не й пречеше, но истината бе, че тези листове ... просто беше прекалено. Трябваше да ги събере. Не, защото някой или нещо я подтикваше към тази й дейност, а желанието й. Нейното лично. Искаше да се наведе и да ги събере. Все пак бяха просто листове. Какво толкова?
Направи няколко предпазливи крачки, сякаш ходеше по замръзнала повърхност, сякаш се пазеше да не се хлъзне. Толкова предпазливо. Сякаш можеше да счупи крак, ако отклонеше. Имаше такава възможност, да. Толкова я беше страх да направи нещо, каквото и да е било с тези листове, че можеше да бъде сравнено със счупване. Поклати глава, за да се разсее и решително направи няколко резки крачки, а след това се наведе и бързо събра всичко, що трябваше и го просна на бюрото, а след това се обърна отново рязко и излезе от стаята. Бе се прибрала от работа. Бе три през нощта. Дори забравила бе какво прави в този кабинет. Нищо не можеше да направи там всъщност. Освен да продадеше всичко в него. Парите не й достигаха. Щеше да й се отрази добре ... може би.
Сега, както обичайно, Фалън трябваше да отиде до банята, да се изкъпе, да хапне, защото не бе яла от девет сутринта, а после да си легне. Но не. Днес програмата изненадващо се промени. Отново реши, че ще излезе. Сякаш въздухът й действаше добре. Свежият ветрец по това време на денонощието. Правеше го от три дни и не бе спала толкова. Сякаш вятърът й даваше някаква енергия.
Качи се в глупавата си кола, която все имаше чувството, че щеше да се разпадне всеки момент. Не й беше добре така. Без пари, без родители. Всичко прецакаха тея хора. Не можеше да им се дразни повече ..
След точно три минути, които бе преброила, защото нямаше какво да прави, спря колата и излезе от нея, а след това няколко крачки я деляха от проклетата пейка, на която имаше огромно желанието да седне и го направи веднага щом се добра до нея.