Около година преди

Колобър спря и се огледа с ръце в джоба на якето. Бе следобед и по алеята в Сентрал Парк се разхождаха минувачи, които поради студеното време не бяха много, а на близката пързалка имаше група тинейджъри. Обаче никой от тях не го интересуваше особено. Бе там заради уговорена среща със..знаеше, че се казва  Харли Куин и как ще бъде облечена. Той по предварителната уговорканосеше сини дънки, кафяво кожено яке и синя лента за глава. Но нея сега я нямаше. И не, не беше любовна, за излизане или с компаньонка среща.  Българинът си погледна часовника, малко бе подранил и отиде до съседното павилионче за  хот дог. От там си купи един голям хамбургер с двойна порция пържени картофки. И тогава мярна да приближава женска фигура облечена, както чакаше. Колобър отхапа от  хамбургера и тръгна да я пресрещне.

Харли оправи косата си час преди срещата с мистериозният мъж, с информация за Мистър Джей, и в резултат вече бе рошава както само тя можеше. Но това сега не бе важно, той само щеше да й каже къде може да намери Мистър Джей и когато най-сетне успееше да го види, щеше да бъде перфектна. Както Той ни обичаше...
Облече червената блуза, както се бяха разбрали и сложи тежките ботуши със стоманен ток, за да бъде сигурна, ако нещата загрубеят. Трябваше да бъде подготвена за всеки изход от ситуацията. Всъщност, информацията не бе сигурна, Харли не знаеше дали ще я получи, но се бе подготвила да я измъкне насила, ако се наложеше. Мистър Джей бе прекалено важен, за да рискува на доверие.
Наближи мястото където щеше да се види с вампира и скоро го забеляза на няколко крачки от себе си. Усмихна се широко и скоро двамата седнаха на пейката на пътя между двамата.
Извади кутия цигари и бързо запали една, за да успокои нервите си. Не можех да повярвам, че скоро ще разберем къде се бе дянал Мистър Джей...
Харли подаде кутията към събеседника си, в случай че искаше да се присъедини, тютюнът често сближаваше, а сега й трябваше всяко оръжие, с което разполагаше.
-Е, имаш ли нещо за мен? Защото повярвай, бих се отплатила с всичко...
Дръпна силно от цигарата и издиша настрани...погледът й се рееше в пространството, а мислите ни се връщаха към онези безценни моменти с Него...
-Кажи ми къде е Той!
Каза някак заповеднически, а аз не спирах да мисля че това не бе подходящият подход към този мъж...

Знанието  е нещо важно и ценно. Е, зависи какво, за кого и кога. По тази причина (и по други) Колобър събираше информация за различни неща, макар и понякога изглеждаше излишна не се знаеше, кога може да потрябва. А сега имаше такава, която живо интересуваше събеседничката му. Точно заради това му се бе обадила по телефона и си бяха уговорили срещата.
- Не пуша - отказа той предложената му цигара и отхапа от хамбургера си.
Думата "всичко", която Харли употреби го наведе на мисълта, че може да поиска високо заплащане. Още повече, че не бяха уговорили цена. Мисълта за плащане в натура обаче не му мина през ума, дори и само заради това, че би най-вероятно би отказала. А и щеше да изглежда като изнудване. Само, че докато дъвчеше следващия залък, тонът й не му хареса. Бе станал твърде заповеднически, а пред Колобър това не винаги работеше, даже по-скоро рядко.  
- Думата моля, често върши повече работа от нарежданията - каза той. - Особено пред непознати и ако е важно. - А за нея очевидно беше. - Какво  ако всъщност не знам? Или откажа да кажа?