Normal people hdve no idea how beautiful is the darkness

Беше от ония задушевни дни в края на август, когато въздухът е толкова сплъстен и труден за преглъщане. Лордът на мрака премина бавно из обагрения в кърваво-червено град и се насочи към малката букова горичка отвъд него, високата и елегантна фигура разсичаше маранята по паважа, там го чакаше истинският празник на нощта.
С години не бе излизал от огромното имение в което живееше сам, като не броим едно хлапе - сираченце горкото - което използваше за да плаща сметките и пазарува, сега Байрон се чувстваше странно погнусен от допира на слънцето по кожата му. Предчувстваше мъгла, а това не беше на добре.
В центъра на малката горичка го очакваше една не толкова стара и не толкова непозната приятелка. Младото момиче вече беше пристигнало. Толкова крехка и невинна бе тази нейна възраст, че дори Лордът излезе от домът си заради нея.
- Е, хлапе, дойдох. - каза той, а дърветата изтръпнаха при извисяването на плътния вековен глас.
- Това и сама го виждам.
Стояха и се гледаха в продължение на минута. Всеки се опитваше да извлече възможно най - много информация от другия.
- Нощта се спуска, хлапе, по - добре говори преди да ми втръсне присъствието ти - пак този могъщ глас.
- Първо, старче, не съм хлапе, второ не е учтиво да говориш така на една млада дама. Тук съм за да ти предложа сделка.
- Хахаха! - изсмя се Лордът на мрака.  - И какво можеш да ми предложиш...хлапе.