ИндексВход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 12 Гости :: 2 BotsНула
Най-много потребители онлайн: 73, на 26.04.24 0:28
one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
2 posters
Страница 1 от 1
one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by ElenaGilbert.▲ 31.10.15 15:23
Елена стигна до сградата, в която се бе настанил Сайлъс. Чудеше се какво ли й е приготвил този път. Все пак той никога не я бе викал просто така. И този път щеше да има нещо. Поне в това можеше да е сигурна, защото във всеки друг случай беше повече от непредвидим.
Гилбърт почука на вратата. Не, защото не можеше да влезе просто така, а защото това пък щеше да изненада него, защото обикновено вече седеше на дивана му, лежеше на леглото му или в банята му … зависеше от това къде бе той всъщност.
Чу изкърцването на вратата и пред нея се появи той.
- Добър … вечер – рече леко неуверено и влезе в къщата.
Беше застанала вече зад него, което я накара да се обърне, за да можеше да го погледне, за да можеше да срещне погледът му. Той бе заел специално място в сърцето й. място, което заемаше и Деймън, но и Сайлъс. Сякаш си го деляха, а това тя не го разбираше. Беше странно. Истината беше, че Сайлъс бе човекът, който успя да я върне към самата нея, успяваше да я откъсне от новите й хобита, които бяха свързани с разкъсване на глави … предимно на хора, но и на вампири. В своя апартамент имаше една играчка, с която често играеше, която често я хранеше. Това бе бедният и стар Пийта, който нямаше друг избор освен да се подчиняваше на Елена, защото бе окован с окови напоени с върбинка и нямаше как да се отърве.
Последната промяна е направена от ElenaGilbert.▲ на 01.11.15 18:04; мнението е било променяно общо 1 път
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by silas. 01.11.15 13:31
Навън беше студено и мрачно. Всичко наоколо беше застлано от бяла покривка, а вятърът се опитваше да я оформи по своя собствена представа за идеал. Прозорецът, пред който врочем се намираше Сайлъс, беше леденостуден, но това, разбира се, не му правеше никакво впечатление. Беше скръстил ръце пред гърдите си, а ръкавите на кафеникавата ленена риза бяха навити до лактите. Лицето му издаваше насъбралата се отегченост, а пръстите нервно потрепваха, нетърпеливи нещо вълнуващо да се случи.
Очакваше Елена. През последните месеци тя беше заела специално място в сърцето му. Странно и ново беше за него да изпитва такива чувства. Различни и почти непознати за него. Имаше изненада за нея. Знаеше, че ще й хареса и че ще се зарадва.
Клепачите му, изморени до болка, се затвориха и потъна в мисли. Усещах, че тя идваше. Не му трябваха очи, за да я познае, познаваше сърцето, което сега блъскаше в гърдите й. Отвори очи, плъзна влажния си език по пресъхналите, жадни за кръв устни и се отдалечи от прозореца толкова бързо, че дори да не остави спомен, че някога е бил там. Тъмнокосия се върна се в големия хол, в който цареше пълен хаос и застана на вратата сякаш беше гост в собствения си дом. Въздъхна шумно, после ирисите му пламнаха в пламъците на желанията му. Така, както пламнаха и безжизнените тела на евтините момичета, с които се беше забавлявал предната нощ. После изчезнаха, както бяха изчезнали и спомените му за въпросната вечер. Само няколко бутилки водка се търкаляха по земята, напомнящи за удавените мисли в тях.
На вратата се хлопна и самият той остана скован на мястото си, загледан в окървавеното стъкло на шишето. Все едно опитваше нещо да си спомни, но спомен така и не намираше. Накрая се отказа, подритна шишето в страни и се насочи към вратата и посегнал да отвори, вече стоеше пред свършен факт.
Тънкият, чувствен глас на девойката се заби като карфица във все още опиянените му мисли и още преди да я покани, тя беше навлязла навътре в дома му. Затвори вратата и влачейки уморените си крака, стигна до хола, подпря се на рамката на вратата и впи празния си поглед в нея. Добре де, красива беше. Харесваше му меката й коса, която падаше срамежливо от двете страни на бледото й лице. Допадаше му червенината, избиваща по бузите й, когато се държеше любезно с нея, позволявайки си дори малък флирт. Ненаситен беше да гледа и сочните й устни, които дори сега бяха красиви. Още първият път когато я видя, знаеше, че това момиче заслужаваше нещо повече от обикновения си, скучен живот, в който нямаше никаква тръпка. А нямаше ли тръпка, нямаше смисъл.
- Сигурно се чудиш защо те повиках.. е, реших да отидем на пътешествие - не искаше веднага да й каже за лека. Искаше да бъде изненада. Надяваше се да се съгласи. - Какво ще кажеш? Още сега да тръгнем.
Очакваше Елена. През последните месеци тя беше заела специално място в сърцето му. Странно и ново беше за него да изпитва такива чувства. Различни и почти непознати за него. Имаше изненада за нея. Знаеше, че ще й хареса и че ще се зарадва.
Клепачите му, изморени до болка, се затвориха и потъна в мисли. Усещах, че тя идваше. Не му трябваха очи, за да я познае, познаваше сърцето, което сега блъскаше в гърдите й. Отвори очи, плъзна влажния си език по пресъхналите, жадни за кръв устни и се отдалечи от прозореца толкова бързо, че дори да не остави спомен, че някога е бил там. Тъмнокосия се върна се в големия хол, в който цареше пълен хаос и застана на вратата сякаш беше гост в собствения си дом. Въздъхна шумно, после ирисите му пламнаха в пламъците на желанията му. Така, както пламнаха и безжизнените тела на евтините момичета, с които се беше забавлявал предната нощ. После изчезнаха, както бяха изчезнали и спомените му за въпросната вечер. Само няколко бутилки водка се търкаляха по земята, напомнящи за удавените мисли в тях.
На вратата се хлопна и самият той остана скован на мястото си, загледан в окървавеното стъкло на шишето. Все едно опитваше нещо да си спомни, но спомен така и не намираше. Накрая се отказа, подритна шишето в страни и се насочи към вратата и посегнал да отвори, вече стоеше пред свършен факт.
Тънкият, чувствен глас на девойката се заби като карфица във все още опиянените му мисли и още преди да я покани, тя беше навлязла навътре в дома му. Затвори вратата и влачейки уморените си крака, стигна до хола, подпря се на рамката на вратата и впи празния си поглед в нея. Добре де, красива беше. Харесваше му меката й коса, която падаше срамежливо от двете страни на бледото й лице. Допадаше му червенината, избиваща по бузите й, когато се държеше любезно с нея, позволявайки си дори малък флирт. Ненаситен беше да гледа и сочните й устни, които дори сега бяха красиви. Още първият път когато я видя, знаеше, че това момиче заслужаваше нещо повече от обикновения си, скучен живот, в който нямаше никаква тръпка. А нямаше ли тръпка, нямаше смисъл.
- Сигурно се чудиш защо те повиках.. е, реших да отидем на пътешествие - не искаше веднага да й каже за лека. Искаше да бъде изненада. Надяваше се да се съгласи. - Какво ще кажеш? Още сега да тръгнем.
silas.- вещер
- Брой мнения : 122
Reputation : 10
Join date : 26.10.2015
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by ElenaGilbert.▲ 01.11.15 18:35
Елена сякаш случайно успя да види обстановката, в която се намираше. Това място не приличаше на нищо. Щеше да го определи като съсипано, но не беше чак толкова зле, колкото си го представи, когато видя Сайлъс.
- Всичко е наред, малката – рече гласчето й и я извади от краткия транс, в който бе попаднала.
Истината беше, че нещо й се виждаше различно, а кръвта по бутилката само накара по красивото й лице да се появят изпъкналите вени, които тя докосна само за миг. Сякаш щеше да ги укроти. Трябваше й вампирска кръв, а не тази гадост, с която се хранеше почти всеки ден. Човешката не я задоволяваше. Вече й се гадеше от нея. Дори повръщаше, но за това никой не знаеше, разбира се. И не би позволила ни никой да разбереше. Щеше да остане нейната малка тайна и на никой друг. Никой друг не заслужаваше да знае истината за това. Затова и замени човешките банки с кръвта на Пийта, който щеше да убие скоро. Нямаше избор. Иначе можеше да й навреди. Беше много по – стар от него. тя можеше да е силна, но никога не се знаеше дали щеше да успее да го победи. Дори можеше да е невъзможно, но бързо разкара тази мисъл. Щеше да продължи да вярва на себе си и всичко щеше да е наред тогава.
За миг затвори очите си и вдиша от въздуха, по който се носеше споменът за водката, която пък идваше от шишето. Двете миризми се смесваха и превръщаха кръвта във възможно най – хубавото нещо. Отново си пое въздух и се опита да разкара мислите си от тази бутилка, а след като успя усети как по кожата под очите й нямаше гънки и отново беше в нормалното си състояние, изпъната, красива.
- Пътешествие? – Елена се обърна към него и повдигна вежди неразбиращо.
Как очакваше да отидат, където и да е било сега. Е, тя можеше, но той беше вещер и нямаше как да го направи … или поне й се виждаше невъзможно, а и беше повече от студено. Дори тя усещаше студа въпреки регенерацията, която я пазеше донякъде.
- Знаеш ли какво е навън? – попита Елена със същата изненадана нотка, но след това се почувства така сякаш беше казала нещо, което не е в ред и затова веднага промени решението си. – Знаеш ли какво … да вървим. Изненадай ме – каза и му се усмихна чаровно, като направи няколко крачки напред, като скъси разстоянието по между им.
Елена за миг се изгуби в погледа му, което я накара не само да се задържи на него, но и да се усмихне още повече. После последва неловък смях и отмести очи от неговите. Сякаш това я притесняваше наистина, но не знаеше защо.. Мислеше си, че имаше причина, но може би нямаше. Какво бе направила тя, за да се чувства зле … просто правеше това, което наистина искаше. Ако не желаеше да е тук, щеше да остане в Мистик Фолс, щеше да остане при Деймън. Щом не беше при него, значи нещо й липсваше. И беше сигурна в тази липса, но и сега я имаше, когато беше край Сайлъс. Усещаше я дори сега, когато пък Деймън бе далеч от нея.
- Всичко е наред, малката – рече гласчето й и я извади от краткия транс, в който бе попаднала.
Истината беше, че нещо й се виждаше различно, а кръвта по бутилката само накара по красивото й лице да се появят изпъкналите вени, които тя докосна само за миг. Сякаш щеше да ги укроти. Трябваше й вампирска кръв, а не тази гадост, с която се хранеше почти всеки ден. Човешката не я задоволяваше. Вече й се гадеше от нея. Дори повръщаше, но за това никой не знаеше, разбира се. И не би позволила ни никой да разбереше. Щеше да остане нейната малка тайна и на никой друг. Никой друг не заслужаваше да знае истината за това. Затова и замени човешките банки с кръвта на Пийта, който щеше да убие скоро. Нямаше избор. Иначе можеше да й навреди. Беше много по – стар от него. тя можеше да е силна, но никога не се знаеше дали щеше да успее да го победи. Дори можеше да е невъзможно, но бързо разкара тази мисъл. Щеше да продължи да вярва на себе си и всичко щеше да е наред тогава.
За миг затвори очите си и вдиша от въздуха, по който се носеше споменът за водката, която пък идваше от шишето. Двете миризми се смесваха и превръщаха кръвта във възможно най – хубавото нещо. Отново си пое въздух и се опита да разкара мислите си от тази бутилка, а след като успя усети как по кожата под очите й нямаше гънки и отново беше в нормалното си състояние, изпъната, красива.
- Пътешествие? – Елена се обърна към него и повдигна вежди неразбиращо.
Как очакваше да отидат, където и да е било сега. Е, тя можеше, но той беше вещер и нямаше как да го направи … или поне й се виждаше невъзможно, а и беше повече от студено. Дори тя усещаше студа въпреки регенерацията, която я пазеше донякъде.
- Знаеш ли какво е навън? – попита Елена със същата изненадана нотка, но след това се почувства така сякаш беше казала нещо, което не е в ред и затова веднага промени решението си. – Знаеш ли какво … да вървим. Изненадай ме – каза и му се усмихна чаровно, като направи няколко крачки напред, като скъси разстоянието по между им.
Елена за миг се изгуби в погледа му, което я накара не само да се задържи на него, но и да се усмихне още повече. После последва неловък смях и отмести очи от неговите. Сякаш това я притесняваше наистина, но не знаеше защо.. Мислеше си, че имаше причина, но може би нямаше. Какво бе направила тя, за да се чувства зле … просто правеше това, което наистина искаше. Ако не желаеше да е тук, щеше да остане в Мистик Фолс, щеше да остане при Деймън. Щом не беше при него, значи нещо й липсваше. И беше сигурна в тази липса, но и сега я имаше, когато беше край Сайлъс. Усещаше я дори сега, когато пък Деймън бе далеч от нея.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by silas. 08.11.15 21:47
Трябваше да се притеснява какво щеше да си помисли Елена след като обърне внимание на обстановката. В дома му цареше пълен Хаос. Знаеше, че тя щеше да дойде. Нали той я бе повикал. Но така и не си направи труда да поразчисти малко. Дори още стояха двете безжизнени, окървавени тела на проститутките. До някаква степен не му пукаше, но и до някаква степен не искаше и Елена да разбира за всичко това. Не искаше да го вижда в такава светлина. Можеше да си представи как изглеждаше през чуждите очи. Жалък, чудовище и всякакви такива подобни комплименти за неговите уши. Но през тези на Елена.. не искаше и да си представя. Може би само ако тя го обиди по някакъв начин щеше да го заболи наистина. Обичаше я. Знаеше, че и тя го, но в сърцето й още бе и Деймън. Имаше такова усещане. Просто го знаеше. Затова правеше и това пътешествие, за да спечели сърцето й напълно. Искаше я само и единствено за себе си. Знаеше, че го иска лекът. Не го показваше, но го искаше. Никога не й го бе споделял, но Сайлъс знаеше винаги от какво по - точно се нуждаеше. Като например това, че не й трябваше човешката кръв, а вампирска. Затова беше пленил и Пийта. Той беше храната на Ел. Вещерът също не се нуждаеше от тази течност, но просто като я пиеше градеше нова репутация на скъпия му двойник - Стефан. С времето започна и да му харесва. Може би щеше да продължи след като свърши с всичката тази игра. Но едва ли това щеше да бъде скоро. Някак му бе забавно, доста даже. Да му вгорчава живота му. Само като се замисли как ли всичко това му се отразяваше се появяваше една широка и зловеща усмивка на лицето му, както сега.
Върна се отново на Елена. Погледна красивото й лице. Изглеждаше толкова невинна, а всъщност беше точно обратното. Беше хищник! Но това според нашият герой не беше истинската Елена, която той обикна. Беше маска. Трябваше по - бързо да я свали, защото имаше вероятност тази маска да се врасне. Не искаше това да става, а лекът щеше да му помогне да я върне към истинската й по - добра същност.
- Страхотно! Да вървим - отначало малко се бе поколебала, но все пак се съгласи. Много добре знаеше какво беше навън, но не му пукаше. Най - сетне успя да намери това, което търсеше от близо една година. Трябваше да действа веднага. Едва ли бе единствения, който го искаше и търсеше. Ако изчака дори и ден вече можеше и да го няма. Друг вариант бе да отиде при Теса и да поиска от нея лека, но не бяха в много добри отношения. Просто не искаше да рискова. Приближи се до брюнетката и я целуна по челото нежно. Градеше си репутация на груб, чудовище, но пред нея сякаш бе друг човек. Хвана ръката й внимателно, като че ли, щеше да я счупи, а го я стисне само малко по - силно, но след няколко секунди я пусна, защото всичко това можеше да почака. - Облечи това! - заповяда й Сайлъс. Беше вампир, но това не означаваше, че не можеше да й бъде студено. Затова й подаде едно женско дебело зимно яке. Беше на една от вчерашните момичета, но се надяваше тя да не задава въпроси. Взе и своето. Отвори вратата и тръгна надолу по стълбите, а тъмнокоската вървеше след него. Пред къщата му се намираше колата му. Отключи я, а след това влезе вътре в нея заедно с Елена. Не й бе казал къде ще ходят. Искаше да бъде изненада. Приятна, надяваше се. Запали колата и потеглиха. Къщата му се намираше в края на Ню Йорк. Нямаше много сняг около жилището му, което бе добре, а на там където отиваха почти нямаше. Пътят щеше да бъде дълъг, но таман щеше да има време да по общува с красавицата, която седеше на отсрещната седалка.
- Как върви при теб? Не се бяхме виждали от една седмица. Нещо ново да се е случило, за което аз да не знам?
Върна се отново на Елена. Погледна красивото й лице. Изглеждаше толкова невинна, а всъщност беше точно обратното. Беше хищник! Но това според нашият герой не беше истинската Елена, която той обикна. Беше маска. Трябваше по - бързо да я свали, защото имаше вероятност тази маска да се врасне. Не искаше това да става, а лекът щеше да му помогне да я върне към истинската й по - добра същност.
- Страхотно! Да вървим - отначало малко се бе поколебала, но все пак се съгласи. Много добре знаеше какво беше навън, но не му пукаше. Най - сетне успя да намери това, което търсеше от близо една година. Трябваше да действа веднага. Едва ли бе единствения, който го искаше и търсеше. Ако изчака дори и ден вече можеше и да го няма. Друг вариант бе да отиде при Теса и да поиска от нея лека, но не бяха в много добри отношения. Просто не искаше да рискова. Приближи се до брюнетката и я целуна по челото нежно. Градеше си репутация на груб, чудовище, но пред нея сякаш бе друг човек. Хвана ръката й внимателно, като че ли, щеше да я счупи, а го я стисне само малко по - силно, но след няколко секунди я пусна, защото всичко това можеше да почака. - Облечи това! - заповяда й Сайлъс. Беше вампир, но това не означаваше, че не можеше да й бъде студено. Затова й подаде едно женско дебело зимно яке. Беше на една от вчерашните момичета, но се надяваше тя да не задава въпроси. Взе и своето. Отвори вратата и тръгна надолу по стълбите, а тъмнокоската вървеше след него. Пред къщата му се намираше колата му. Отключи я, а след това влезе вътре в нея заедно с Елена. Не й бе казал къде ще ходят. Искаше да бъде изненада. Приятна, надяваше се. Запали колата и потеглиха. Къщата му се намираше в края на Ню Йорк. Нямаше много сняг около жилището му, което бе добре, а на там където отиваха почти нямаше. Пътят щеше да бъде дълъг, но таман щеше да има време да по общува с красавицата, която седеше на отсрещната седалка.
- Как върви при теб? Не се бяхме виждали от една седмица. Нещо ново да се е случило, за което аз да не знам?
silas.- вещер
- Брой мнения : 122
Reputation : 10
Join date : 26.10.2015
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by ElenaGilbert.▲ 12.11.15 22:07
- Внимавай – почти изкрещя Елена, когато пред колата се откри гледката на някакво куче. Нямаше идея защо го каза. Може би просто имаше нужда да каже нещо, да смени изражението на лицето й с изненадано, да смени тона в гласа си, да забрави за мислите си. Щеше да е хубаво, все пак.
Дразнеше му се. Не го осъзнаваше досега, защото нямаше причина, но вече знаеше колко много му се дразнеше. Виждаше го и той го виждаше също. Заради гласа й. заради начина, по който го гледаше. Ревнуваше. Вътрешно изгаряше, а и дори не се опитваше да крие външността си, която толкова много говореше.
- Ами при теб? – зададе директно въпроса си, като го стрелна с поглед само за секунда, а след това го отправи към снежната покривка, която се откриваше пред лицето й.
В мига, в който Елена се качи в колата и рязко затвори вратата, за да успее да избута снега, което не й се получи, затова го направи с крака си и след това отново се опита да затвори. Един успешен опит, а след това свали проклетото палто и с погнуса го изстреля на задната седалка и лицето й пребледня. Изведнъж в съзнанието й се появи мисълта, че може би е бил с някоя, а това не й се нравеше. Може да звучеше всякак, но нямаше намерение да го дели, с която и да е и само ако я откриеше, щеше да я убие, без да се замисли. Все още беше онази Елена, на която не й пукаше … не съвсем. Нищо не й пречеше да убие още някой. Особено сега, когато бе напълно объркана, когато се опитваше да намери решение, а това бе най – лесното, което можеше да вземе, най – правилното за нея.
Мирисът на женски парфюм я накара да сбръчка нос. Беше толкова силен и неприятен. Предпочиташе да не носи това палто. Не само че бе ужасно, но и миризмата, която се носеше от него я дразнеше. Все пак си замълча. Не знаеше какво точно се очакваше тя да каже в този момент. Затова и нищо не изрече, сигурно щеше да е глупаво и не на място. Затова най – добрата алтернатива й се стори тази, в която нищо не продумваше. Надяваше се и такава да се окаже тя. Мислите й бързо я пренесоха към друго. По това палто имаше кръв. Можеше да я подуши, а това не й допадаше. Дори кръвта не бе добра. Може би, защото бе човешка, а тя не харесваше човешката, откакто бе станала заразена, но това, в крайна сметка, не й пречеше да изяде някой невинен човечец. Понякога глада й бе толкова силен, че когато нямаше избор, заменяше Пийта с това, което намереше и където. Не се интересуваше от това дали хората щяха да я гледат. Знаеше просто, че трябваше да се нахрани. Само за това мислеше и за това се грижеше. Нямаше шанс за нея. Щеше да остане вечно такава. Щеше да нарани дори най – близките си, а тя не искаше. Друго, което не понасяше бе връщането й към реалността. Една вратичка, в която се бе крила добротата й бавно бе започнала да се отваря, но само толкова, колкото да покаже на вампирката, че все още я има. После изведнъж пак изчезваше, после се появяваше. И така си играеше тя с нея, сякаш друга работа си нямаше.
Дразнеше му се. Не го осъзнаваше досега, защото нямаше причина, но вече знаеше колко много му се дразнеше. Виждаше го и той го виждаше също. Заради гласа й. заради начина, по който го гледаше. Ревнуваше. Вътрешно изгаряше, а и дори не се опитваше да крие външността си, която толкова много говореше.
- Ами при теб? – зададе директно въпроса си, като го стрелна с поглед само за секунда, а след това го отправи към снежната покривка, която се откриваше пред лицето й.
В мига, в който Елена се качи в колата и рязко затвори вратата, за да успее да избута снега, което не й се получи, затова го направи с крака си и след това отново се опита да затвори. Един успешен опит, а след това свали проклетото палто и с погнуса го изстреля на задната седалка и лицето й пребледня. Изведнъж в съзнанието й се появи мисълта, че може би е бил с някоя, а това не й се нравеше. Може да звучеше всякак, но нямаше намерение да го дели, с която и да е и само ако я откриеше, щеше да я убие, без да се замисли. Все още беше онази Елена, на която не й пукаше … не съвсем. Нищо не й пречеше да убие още някой. Особено сега, когато бе напълно объркана, когато се опитваше да намери решение, а това бе най – лесното, което можеше да вземе, най – правилното за нея.
Мирисът на женски парфюм я накара да сбръчка нос. Беше толкова силен и неприятен. Предпочиташе да не носи това палто. Не само че бе ужасно, но и миризмата, която се носеше от него я дразнеше. Все пак си замълча. Не знаеше какво точно се очакваше тя да каже в този момент. Затова и нищо не изрече, сигурно щеше да е глупаво и не на място. Затова най – добрата алтернатива й се стори тази, в която нищо не продумваше. Надяваше се и такава да се окаже тя. Мислите й бързо я пренесоха към друго. По това палто имаше кръв. Можеше да я подуши, а това не й допадаше. Дори кръвта не бе добра. Може би, защото бе човешка, а тя не харесваше човешката, откакто бе станала заразена, но това, в крайна сметка, не й пречеше да изяде някой невинен човечец. Понякога глада й бе толкова силен, че когато нямаше избор, заменяше Пийта с това, което намереше и където. Не се интересуваше от това дали хората щяха да я гледат. Знаеше просто, че трябваше да се нахрани. Само за това мислеше и за това се грижеше. Нямаше шанс за нея. Щеше да остане вечно такава. Щеше да нарани дори най – близките си, а тя не искаше. Друго, което не понасяше бе връщането й към реалността. Една вратичка, в която се бе крила добротата й бавно бе започнала да се отваря, но само толкова, колкото да покаже на вампирката, че все още я има. После изведнъж пак изчезваше, после се появяваше. И така си играеше тя с нея, сякаш друга работа си нямаше.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by silas. 27.07.16 19:38
Сайлъс рязко спря колата. Кучето побягна изплашено, като изчезна от погледа на вещера оставяйки само следите си, които в тази виелица скоро щяха да бъдат заличени. Потегли напред. Не обърна особено голямо внимание на намръщените физиономии на Елена. Тя бе усетила миризмата на палтото - силен женски парфюм. Знаеше, че не й бе приятно. Мисълта, че той е прекарал нощта с някоя друга. Самият той предпочиташе да лежи до него Елена на сутринта, а не поредната кукла без грам ум в главата, с която се забива в бара. Не бяха заедно. Можеше да прави всичко, с когото и където си поиска. Не прикриваше факта, че предпочиташе нея пред другите. Всъщност не знаеше какво точно чувства. Не бе достатъчно сигурен в чувствата си, за да й ги признае. Не искаше да я баламосва, а накрая той да излезе виновен за някое разбито сърце. Не искаше тя отново да се затваря в себе си и да изключва чувствата си. Сайлъс лека, по - лека успяваше. Сякаш бе намерил врата, която да отключи чувствата й, която не можеш да отвориш. Лекът щеше да й помогне. Той бе ключът. Щеше да я направи човек и отвън, и отвътре.
След около час път пристигнаха.
- Слизай. Тук е - съобщи й тъмнокосия. Излезе от колата и студа го обгърна. Той потръпна. - Хайде! - пътят до там не беше толкова много. Но не беше достъпен за каквото и да е превозно средство. Тръгнаха нагоре по планината. Пещерата бе магическа. Само свръхестествено същество щеше да я открие или забележи. Тя постоянно си беше там, но неоткриваема за човешкото око. Нямаше име или поне Сайлъс не бе запознат. Избягваше разговорите с Елена по пътя. Нямаше нищо против компанията й, но бе доста студено. На нея й бе добре. Не усещаше почти студа, но вещера го.
Озоваха се пред пещерата. Въпреки, че валеше сняг и преспите бяха до колената на Сайлъс, пещерата беше цялата закрита с най - различни растения. Човек изобщо не би могъл да си помисли, че зад храстите имаше нещо. Но свръхестественото го усещаше, сякаш пещерата го привличаше. Ето това усети Сайлъс. Приближи се към нея като внимателно се опита да си направи път през храстите.
- Идваш ли? - попита я след като постигна успех. Не се обърна, за да види дали ще го последва. Знаеше, че ще го направи. Нали точно заради нея бяха тук? Нямаше идея как точно да открие лека. Единственото, което знаеше бе, че се намира в пещерата. Така и така бяха дошли. Трябваше да проучи повече преди да дойдат. Но не можеше просто да й каже "Нямам си и на представа къде може да е това нещо. Търсенето ще се проточи доста". Просто реши да се преструва, че знае какво прави и все някога щеше да стигне до лека, ако имаше късмет. Довери се на инстинктите си.
След около час път пристигнаха.
- Слизай. Тук е - съобщи й тъмнокосия. Излезе от колата и студа го обгърна. Той потръпна. - Хайде! - пътят до там не беше толкова много. Но не беше достъпен за каквото и да е превозно средство. Тръгнаха нагоре по планината. Пещерата бе магическа. Само свръхестествено същество щеше да я открие или забележи. Тя постоянно си беше там, но неоткриваема за човешкото око. Нямаше име или поне Сайлъс не бе запознат. Избягваше разговорите с Елена по пътя. Нямаше нищо против компанията й, но бе доста студено. На нея й бе добре. Не усещаше почти студа, но вещера го.
Озоваха се пред пещерата. Въпреки, че валеше сняг и преспите бяха до колената на Сайлъс, пещерата беше цялата закрита с най - различни растения. Човек изобщо не би могъл да си помисли, че зад храстите имаше нещо. Но свръхестественото го усещаше, сякаш пещерата го привличаше. Ето това усети Сайлъс. Приближи се към нея като внимателно се опита да си направи път през храстите.
- Идваш ли? - попита я след като постигна успех. Не се обърна, за да види дали ще го последва. Знаеше, че ще го направи. Нали точно заради нея бяха тук? Нямаше идея как точно да открие лека. Единственото, което знаеше бе, че се намира в пещерата. Така и така бяха дошли. Трябваше да проучи повече преди да дойдат. Но не можеше просто да й каже "Нямам си и на представа къде може да е това нещо. Търсенето ще се проточи доста". Просто реши да се преструва, че знае какво прави и все някога щеше да стигне до лека, ако имаше късмет. Довери се на инстинктите си.
silas.- вещер
- Брой мнения : 122
Reputation : 10
Join date : 26.10.2015
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by ElenaGilbert.▲ 06.08.16 16:31
Може и да изглеждаше недоволна от това, което досега минаваше през ума й, но щеше ли да си признае? Да му се разкрещи все някога, да го удари, да го нагруби. Но не можеше. Беше твърде горделива, а и какво, ако му кажеше, че я интересуваше с кого си ляга? Щеше да си помисли, че тя има нещо предвид към него. Не заслужаваше да му казва нищо, не заслужаваше дори да се занимава с него. Но все още имаше полза - лекът. Той й трябваше и знаеше, че само Сайлъс беше в състояние да й помогне. Затова и направи така, че да се срещне с него и затова не го оставяше намира толкова много време. А той й бе обещал. Сега отново нямаше да го остави. Искаше лека. И щеше да си го намери. Искаше отново да бъде човек, за да се отърве от болката, която отново бе започнала да изпитва. Изгарящата болка. Беше я страх, че можеше някой ден да избухне и да нарани приятелите си, Деймън .. не можеше да се върне при него, докато не намереше начин.
Имаше обаче едно голямо НО, когато стигнеше до темата с Деймън. Обичаше ли го? - въпрос, прост, на който не можеше по никакъв начин да отговори. Защото не знаеше какво й бе останало в сърцето спрямо него, не знаеше дали наистина го обичаше вече. Беше минало много време, а тя бе прекарала много време със Сайлъс.
Край. Спираше. Не искаше да мисли повече. Това пътуване бе продължило твърде дълго. Добре, че колата спря. Имаше нужда от чист въздух. Трябваше да излезе. Бутна вратата. Студеният въздух премина през белите й дробове, гърдите й се надигнаха, беше свалила това противно палто. Щеше да стои така. Не можеше да търпи повече тази миризма.
- Чудесно! - възкликна.
Последва го. Вярваше му. Дано не я предадеше. Знаеше, че той е готов на всичко, за да постигне целите си. Знаеше го от преди. Дано наистина да искаше да й помогне. Съмненията се надигнаха в съзнанието й. Ами ако всичко това беше просто един номер? Нямаше да му позволи да се гаври с нея! Един от храстите, които Сайлъс преместваше от пътя й, се заби в лицето й. Нервите й не издържаха. Кога щяха да стигнат?
Не отговори на въпроса му. Не беше и нужно. И двамата знаеха отговора, а и токчетата й говореха достатъчно.
- Запали огън - каза Елена. - Ще измръзнеш. Трябваше да вземеш палтото. Защо не се облече? - изведнъж изплю всичките тези думи Елена.
Когато го каза се люшна и едва не падна. Не че това имаше значение. Щеше да се оправи, че нали бе вампир. Най - хубавата част от това падане бе, че падна именно върху него и тогава паднаха. Беше заради токчетата, но Елена не възнамеряваше да ги свали.
Имаше обаче едно голямо НО, когато стигнеше до темата с Деймън. Обичаше ли го? - въпрос, прост, на който не можеше по никакъв начин да отговори. Защото не знаеше какво й бе останало в сърцето спрямо него, не знаеше дали наистина го обичаше вече. Беше минало много време, а тя бе прекарала много време със Сайлъс.
Край. Спираше. Не искаше да мисли повече. Това пътуване бе продължило твърде дълго. Добре, че колата спря. Имаше нужда от чист въздух. Трябваше да излезе. Бутна вратата. Студеният въздух премина през белите й дробове, гърдите й се надигнаха, беше свалила това противно палто. Щеше да стои така. Не можеше да търпи повече тази миризма.
- Чудесно! - възкликна.
Последва го. Вярваше му. Дано не я предадеше. Знаеше, че той е готов на всичко, за да постигне целите си. Знаеше го от преди. Дано наистина да искаше да й помогне. Съмненията се надигнаха в съзнанието й. Ами ако всичко това беше просто един номер? Нямаше да му позволи да се гаври с нея! Един от храстите, които Сайлъс преместваше от пътя й, се заби в лицето й. Нервите й не издържаха. Кога щяха да стигнат?
Не отговори на въпроса му. Не беше и нужно. И двамата знаеха отговора, а и токчетата й говореха достатъчно.
- Запали огън - каза Елена. - Ще измръзнеш. Трябваше да вземеш палтото. Защо не се облече? - изведнъж изплю всичките тези думи Елена.
Когато го каза се люшна и едва не падна. Не че това имаше значение. Щеше да се оправи, че нали бе вампир. Най - хубавата част от това падане бе, че падна именно върху него и тогава паднаха. Беше заради токчетата, но Елена не възнамеряваше да ги свали.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by silas. 06.08.16 22:42
Усети как Елена падна върху него. Не искаше очите му да срещат нейните, защото това щеше да им загуби от времето. Отмести се леко от нея и се изправи като хвана ръката й и я вдигна.
- Нямаме време, Елена. Оставих го за теб, но ти явно не го пожела и реши да го зарежеш в колата. Няма да е зле да свалиш тези токчета. Не си на модно ревю - каза леко раздразнено Сайлъс. Измръзваше, но не му се стоеше повече в тази дупка. Не бе обикновена пещера. Можеше всеки момент да се срути или да паднат някъде, можеше пещерата внезапно да промени формите си. Можеше всичко да се случи. Трябваше да бъдат търпеливи и възможно най - бързи. Това бе основната причина Сайлъс да не знае къде точно е лекът. Пещерата се изменяше доста по - бързо от обикновените. Беше магическа. След малко допълни, за да не се притеснява Елена, ако изобщо наистина й пукаше. - Не ми е толкова студено, ще се справя.
Не можеше да излъже за това. Личеше отстрани как трепереше. Студа го беше обхванал. Ръцете му бяха премръзнали. В пещерата беше още по - студено от колкото навън, но поне там не духаше силен вятър. Опита се да премахне мисълта за студа. Успешно, донякъде. Насочи вниманието си върху лека. Можеше да го усети. Не бе за първи път тук. Просто сетивата му бяха засенчени от ледовития студ. Въпреки всичко, той успя.
- На там е. Хайде - вече бе сигурен. Тръгна смело напред със забързана крачка, защото искаше по - бързо да го намерят и да си тръгнат. Нещо в него тръпна. Обърна се рязко назад. - Елена! Внимавай! - изкрещя Сайлъс като се затича към нея и я дръпна настрани. Една от големите каменни висулки над тях се отчупи и щеше да падне точно върху Елена, но вместо това падна върху крака на Сайлъс. Бе доста тежка. Не можеше да я избута. Направи няколко опита, но неуспешни. - Какво гледаш? Помогни ми! - изнерви се допълнително. Тя поне щеше да го махне без проблем. Щеше да се оправи, умееше да се лекува, но час по - скоро трябваше да разкара това нещо от крака му. Продължаваше с опитите и каза агресивно през зъби. - Хайде, хайде.. това се случва, заради теб. Поне покажи малко благодарност.
- Нямаме време, Елена. Оставих го за теб, но ти явно не го пожела и реши да го зарежеш в колата. Няма да е зле да свалиш тези токчета. Не си на модно ревю - каза леко раздразнено Сайлъс. Измръзваше, но не му се стоеше повече в тази дупка. Не бе обикновена пещера. Можеше всеки момент да се срути или да паднат някъде, можеше пещерата внезапно да промени формите си. Можеше всичко да се случи. Трябваше да бъдат търпеливи и възможно най - бързи. Това бе основната причина Сайлъс да не знае къде точно е лекът. Пещерата се изменяше доста по - бързо от обикновените. Беше магическа. След малко допълни, за да не се притеснява Елена, ако изобщо наистина й пукаше. - Не ми е толкова студено, ще се справя.
Не можеше да излъже за това. Личеше отстрани как трепереше. Студа го беше обхванал. Ръцете му бяха премръзнали. В пещерата беше още по - студено от колкото навън, но поне там не духаше силен вятър. Опита се да премахне мисълта за студа. Успешно, донякъде. Насочи вниманието си върху лека. Можеше да го усети. Не бе за първи път тук. Просто сетивата му бяха засенчени от ледовития студ. Въпреки всичко, той успя.
- На там е. Хайде - вече бе сигурен. Тръгна смело напред със забързана крачка, защото искаше по - бързо да го намерят и да си тръгнат. Нещо в него тръпна. Обърна се рязко назад. - Елена! Внимавай! - изкрещя Сайлъс като се затича към нея и я дръпна настрани. Една от големите каменни висулки над тях се отчупи и щеше да падне точно върху Елена, но вместо това падна върху крака на Сайлъс. Бе доста тежка. Не можеше да я избута. Направи няколко опита, но неуспешни. - Какво гледаш? Помогни ми! - изнерви се допълнително. Тя поне щеше да го махне без проблем. Щеше да се оправи, умееше да се лекува, но час по - скоро трябваше да разкара това нещо от крака му. Продължаваше с опитите и каза агресивно през зъби. - Хайде, хайде.. това се случва, заради теб. Поне покажи малко благодарност.
silas.- вещер
- Брой мнения : 122
Reputation : 10
Join date : 26.10.2015
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by ElenaGilbert.▲ 06.08.16 23:12
Не обърна внимание на думите му. Само се заяждаше. Кога щеше да престане най - сетне? Освен това много яко я лъжеше. Как не му беше студено? Та той беше просто човек. Защо се опитваше да я заблуди? Защо не запали огън? Трябваше да се стопли. Тръгна след него, докато в същото време разсъждаваше върху всичко, което се случваше и лошото му поведение, докато изведнъж отново й се наложи да усети тялото му до своето, което я накара да настръхне, а също и да изплаши. Отново й крещеше! Все едно щеше да стане нещо, ако тази висулка беше паднала върху главата й! Много я ядосваше това същество.
- Престани! - каза тихо, но раздразнено Елена ... не можеше да рискува още нещо да се стовари отгоре им. Взе парчето лед и го хвърли някъде назад, като чу как се разби на хиляди парченца. - И спри да ме лъжеш - каза и в този момент свали пуловера си, разкъса го по средата и го наметна на рамената му. - А ти може ли да излезеш в този мраз по нищо и никакви дрехи? Обясни ми? Грижи се за себе си, моля те! - каза тихо Елена.
Беше му толкова ядосана. Искаше да вика. Да му крещи, но да падне някоя и друга висулка, не можеше все още да рискува. Не би го наранила. Наистина. Не би могла да си го позволи.
- Добре ли си? - попита Елена, като се опита да му помогне да стане. - Искаш ли кръв? - продължи с въпросите. - Можеш ли да вървиш?
Толкова се притесняваше. Това чувство бе толкова отвратително. Ето защо е искала и да премахне емоциите си, за да не й пречат, за да не й тежат. За да може да живее спокойно, в покой. Но тази стена, която малко по - малко Сайлъс бе успял да разруши, направи така, че Елена отново да изпита всичко онова, което и преди можеше. Караше я да я боли. Както я болеше, когато гледаше мъжът пред себе си в това състояние. Тежеше на сърцето й, убиваше я .. тази болка. Все едно тя беше наранената. Щеше да се разплаче. Искаше да се разплаче. Ами ако беше паднал този лед върху главата му? Ако беше умрял?
Сълзи рухнаха по пребледнялото й заради студа лице. Почти замръзваха, но Елена бързо ги изтриваше, за да не се случи именно това.
- Съжалявам. Не исках, наистина - гласът й звучеше жално, страдащо.
- Престани! - каза тихо, но раздразнено Елена ... не можеше да рискува още нещо да се стовари отгоре им. Взе парчето лед и го хвърли някъде назад, като чу как се разби на хиляди парченца. - И спри да ме лъжеш - каза и в този момент свали пуловера си, разкъса го по средата и го наметна на рамената му. - А ти може ли да излезеш в този мраз по нищо и никакви дрехи? Обясни ми? Грижи се за себе си, моля те! - каза тихо Елена.
Беше му толкова ядосана. Искаше да вика. Да му крещи, но да падне някоя и друга висулка, не можеше все още да рискува. Не би го наранила. Наистина. Не би могла да си го позволи.
- Добре ли си? - попита Елена, като се опита да му помогне да стане. - Искаш ли кръв? - продължи с въпросите. - Можеш ли да вървиш?
Толкова се притесняваше. Това чувство бе толкова отвратително. Ето защо е искала и да премахне емоциите си, за да не й пречат, за да не й тежат. За да може да живее спокойно, в покой. Но тази стена, която малко по - малко Сайлъс бе успял да разруши, направи така, че Елена отново да изпита всичко онова, което и преди можеше. Караше я да я боли. Както я болеше, когато гледаше мъжът пред себе си в това състояние. Тежеше на сърцето й, убиваше я .. тази болка. Все едно тя беше наранената. Щеше да се разплаче. Искаше да се разплаче. Ами ако беше паднал този лед върху главата му? Ако беше умрял?
Сълзи рухнаха по пребледнялото й заради студа лице. Почти замръзваха, но Елена бързо ги изтриваше, за да не се случи именно това.
- Съжалявам. Не исках, наистина - гласът й звучеше жално, страдащо.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by silas. 06.08.16 23:50
Почувства облекчение, когато Елена махна висулката от него. Все още бе ядосан. Нямаше точна причина за това. В него напоследък прелитаха толкова много чувства, че всичко се обърна в гняв, ярост.. всичко това щеше да си го изкара накрая на Елена. Колкото и да се въздържаше, просто чувствата отвътре го изяждаха малко, по - малко. Трябваше да си ги излее, не можеше да продължава да ги крие.
- Благодаря - каза като нагласи пуловера, така че да му е удобно. - О, аз имах палто, но някой го заряза в колата.
Натякна й го вече за втори път. Искаше да я накара да се почувства виновна. Отпусна се за момент. След това се концертира върху лекуването. Усещаше как костите му заздравяваха. Беше доста силно поражение. При големи рани или когато си счупеше нещо, усещаше болка при лекуването. Предлога се, че бе нормално. Не беше напълно излекуван, но така само губеше ценно време. Можеше лека да се премести, опита да се изправи, като за малко пак да падне с Елена, но този път успяха да се задържат на краката си.
- Ах! - изрече от болка. - Не, много съм добре. Огромна висулка ми размаза крака, разбира се, че съм добре - не пропусна да се заяде. Идеше му в момента да удари някого, нещо, но не искаше още някоя висулка да падне.
Изведнъж, сякаш света за него спря. Всички онези чувства на гняв изчезнаха, като бяха заменени от загриженост, любов. Върна лентата за малко назад. Онази вратичка в душата на Елена, тази към чувствата й .. дори сама се опитваше да се отвори, без Сайлъс да я дърпа за дръжката. Трябваше да намери ключа, а той беше наблизо. Усещаше го.
- Елена, недей.. - каза тихо с нежен глас, като изтри една от сълзите й. Погледна я в очите. Тези кафяви очи. Човек можеше да се изгуби в тях. Прегърна я нежно през кръста. Не искаше тя да страда, заради него. Не биваше да се държи така с нея. Тя не го заслужаваше.
- Трябва да го намерим, иначе и двамата ще измръзнем - прекъсна прекрасния момент. Не искаше да се разчуства толкова. А и не искаше да й дава грешни знаци, затова тръгна към лека.
- Благодаря - каза като нагласи пуловера, така че да му е удобно. - О, аз имах палто, но някой го заряза в колата.
Натякна й го вече за втори път. Искаше да я накара да се почувства виновна. Отпусна се за момент. След това се концертира върху лекуването. Усещаше как костите му заздравяваха. Беше доста силно поражение. При големи рани или когато си счупеше нещо, усещаше болка при лекуването. Предлога се, че бе нормално. Не беше напълно излекуван, но така само губеше ценно време. Можеше лека да се премести, опита да се изправи, като за малко пак да падне с Елена, но този път успяха да се задържат на краката си.
- Ах! - изрече от болка. - Не, много съм добре. Огромна висулка ми размаза крака, разбира се, че съм добре - не пропусна да се заяде. Идеше му в момента да удари някого, нещо, но не искаше още някоя висулка да падне.
Изведнъж, сякаш света за него спря. Всички онези чувства на гняв изчезнаха, като бяха заменени от загриженост, любов. Върна лентата за малко назад. Онази вратичка в душата на Елена, тази към чувствата й .. дори сама се опитваше да се отвори, без Сайлъс да я дърпа за дръжката. Трябваше да намери ключа, а той беше наблизо. Усещаше го.
- Елена, недей.. - каза тихо с нежен глас, като изтри една от сълзите й. Погледна я в очите. Тези кафяви очи. Човек можеше да се изгуби в тях. Прегърна я нежно през кръста. Не искаше тя да страда, заради него. Не биваше да се държи така с нея. Тя не го заслужаваше.
- Трябва да го намерим, иначе и двамата ще измръзнем - прекъсна прекрасния момент. Не искаше да се разчуства толкова. А и не искаше да й дава грешни знаци, затова тръгна към лека.
silas.- вещер
- Брой мнения : 122
Reputation : 10
Join date : 26.10.2015
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by ElenaGilbert.▲ 07.08.16 0:22
Беше прав. Вината беше нейна. Трябваше да не се поддава толкова на емоциите си и да вземе палтото. Не помисли за него. Как можа? Дано не се разболееше .. и в този момент си спомни, че притесненията й за това бяха излишни. Кракът му щеше да се оправи, а ако се разболееше, щеше дори да не усети как болестта е изчезнала. И все пак, това не можеше да означава, че той вечно щеше да е добре. Затова трябваше да направи нещо за него. Трябваше да действа. Да му помогне, за да успеят и да се приберат на топло в дома му, а и за да можеше да се сгрее. Вече не искаше друго, а само той да беше добре. Не се интересуваше от лека ... дори и да не го намереха, нямаше да има смисъл, ако със Сайлъс се случеше нещо, а и нямаше да може да си го прости.
Усети ръцете му по тялото си. Усещаше загриженост. А това чувство, че някой го е грижа за теб, толкова далечно бе за Елена досега, но отново си спомни и него. Ледът в душата й щеше да се разтопи, но явно не и този, който беше отвън, студът обгръщащ пещера тук. Не можеше да рискува повече. Отдръпна се от Сайлъс, въпреки че ако беше останала, сигурно щеше да може да го стопли повече.
- Тогава стига сме чакали - каза, като изтри и последните си, уж, сълзи.
Не знаеше какво я очакваше сега по пътя на емоциите. Със сигурност щеше да последва разочарование, от всичко, което беше направила и причинила на хората наоколо. За убийствата, които беше извършила ... никога нямаше да може да се отърве от това бреме. От грешката, която бе допуснала, а не трябваше да я допуска. За да се избави от болката от изнасилването, бе направила всичко, за да се превърне в чудовището, което посегна на нея. А тя, за разлика от него, бе направила толкова много и ужасяващи неща. Дори се чудеше на себе си. Още една сълза, но Сайлъс едва ли я видя. Все пак той вървеше напред. Елена го остави да води, защото предполагаше, че знаеше накъде отива и къде трябва да стигнат.
Вярваше му. Някак си му имаше пълно доверие и ако досега си мислеше, че може би щеше да я изпързаля, то сега всичко беше различно. Той й даде защита, спокойствие. Защо да го прави, ако имаше лоши намерения? Щеше да й помогне, да. Тя му вярваше, искаше да му вярва и щеше въпреки съмненията си.
Усети ръцете му по тялото си. Усещаше загриженост. А това чувство, че някой го е грижа за теб, толкова далечно бе за Елена досега, но отново си спомни и него. Ледът в душата й щеше да се разтопи, но явно не и този, който беше отвън, студът обгръщащ пещера тук. Не можеше да рискува повече. Отдръпна се от Сайлъс, въпреки че ако беше останала, сигурно щеше да може да го стопли повече.
- Тогава стига сме чакали - каза, като изтри и последните си, уж, сълзи.
Не знаеше какво я очакваше сега по пътя на емоциите. Със сигурност щеше да последва разочарование, от всичко, което беше направила и причинила на хората наоколо. За убийствата, които беше извършила ... никога нямаше да може да се отърве от това бреме. От грешката, която бе допуснала, а не трябваше да я допуска. За да се избави от болката от изнасилването, бе направила всичко, за да се превърне в чудовището, което посегна на нея. А тя, за разлика от него, бе направила толкова много и ужасяващи неща. Дори се чудеше на себе си. Още една сълза, но Сайлъс едва ли я видя. Все пак той вървеше напред. Елена го остави да води, защото предполагаше, че знаеше накъде отива и къде трябва да стигнат.
Вярваше му. Някак си му имаше пълно доверие и ако досега си мислеше, че може би щеше да я изпързаля, то сега всичко беше различно. Той й даде защита, спокойствие. Защо да го прави, ако имаше лоши намерения? Щеше да й помогне, да. Тя му вярваше, искаше да му вярва и щеше въпреки съмненията си.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by silas. 07.08.16 16:15
Отмести погледа си от Елена и тръгна към лека. Усещаше го все повече. Беше близо. Успя да се концентрира. Може би заради всичко от случилото се в последните минути. Сега не усещаше чак толкова студа, поне душата му. Топлота, любов, спокойствие. Всичко това получи само за няколко минути, едни прекрасни минути. Искаше да останат така завинаги, прегърнати, дори и да замръзнат така. Поне щяха да са двамата. Не искаше да приключва. До преди малко си мислеше, че може би Елена само го използваше, заради лека, защото само Сайлъс можеше да го открие. Ами ако вземе лека и избяга? Това щеше да остави огромна дупка в душата на тъмнокося. Дупка, която нямаше да бъде запълнена. Чак сега осъзнаваше колко важна бе за него Елена. Всичко щеше да бъде различно без нея. Ако си тя си тръгне, една част от него ще изчезне заедно с нея. Вярваше й. Нямаше да допусне да напусне живота му.
Пред него стоеше една огромна стена. Трябваше да е тук, някъде. Предпазливо се приближи към стената й я докосна внимателно, като помръдна един камък, който падна от другата страна. Махна още няколко, за да направи достатъчно голяма дупка, за да мине през нея.
- Ти, стой тук. В тази част на пещерата има върбинка, предполагам я усещаш - предупреди я Сайлъс. Мина през дупката. В средата имаше един череп. Беше наполовина. Отгоре му се намираше лека. Сайлъс веднага го грабна и излезе. Подаде го на брюнетката и й се усмихна доволно. - Тръгваме ли? Най - добре ще е да го изпиеш у дома.
Забърза се към изхода. Искаше по - бързо да се махне от това място, но в един момент усети слабост в коляното си. Кракът му не бе напълно излекуван, Сайлъс се беше сковал от студ. Опита се да се задържи на каменната стена близо до него, но вместо това си удари главата. От това изгуби равновесие напълно и при падането си удари още един път главата, което доведе до несвяст..
Пред него стоеше една огромна стена. Трябваше да е тук, някъде. Предпазливо се приближи към стената й я докосна внимателно, като помръдна един камък, който падна от другата страна. Махна още няколко, за да направи достатъчно голяма дупка, за да мине през нея.
- Ти, стой тук. В тази част на пещерата има върбинка, предполагам я усещаш - предупреди я Сайлъс. Мина през дупката. В средата имаше един череп. Беше наполовина. Отгоре му се намираше лека. Сайлъс веднага го грабна и излезе. Подаде го на брюнетката и й се усмихна доволно. - Тръгваме ли? Най - добре ще е да го изпиеш у дома.
Забърза се към изхода. Искаше по - бързо да се махне от това място, но в един момент усети слабост в коляното си. Кракът му не бе напълно излекуван, Сайлъс се беше сковал от студ. Опита се да се задържи на каменната стена близо до него, но вместо това си удари главата. От това изгуби равновесие напълно и при падането си удари още един път главата, което доведе до несвяст..
silas.- вещер
- Брой мнения : 122
Reputation : 10
Join date : 26.10.2015
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by ElenaGilbert.▲ 30.08.16 16:05
Елена усети известен страх. Потрепери за части от секундата, когато видя как Сайлъс се бе стоварил на земята. Лекът беше в ръцете й, бе получила това, което искаше, но не беше щастлива от тази гледка. Усещаше как сърцето й беше готово в една секунда да се пръсне от щастие, но да се свие и от мъка. Душата й крещеше едно, а сърцето й прошепваше друго. Знаете ли, беше наистина сложно. Много сложно. В главата й имаше две гласчета и всяко казваше нещо различно от другото. Защото все още нещо не беше наред. Все още не бе върнала съвсем чувството да чувства. Но въпреки това по лицето й се стичаха сълзи, които крещяха чувства.
И тогава, дами и господа, без да се замисли нито за части от не секундата, а от наносекундата, Елена пъхна лека в джоба си, без да провери дали ще се счупи и ще изтече .. дали щеше се случи нещо с него. И всичко това, защото Елена избра сърцето си, не послуша душата си. Нямаше желание за това. Затова и повдигна Сайлъс, а след това го прехвърли на рамената си и с вампирска скорост излезе от пещерата. Прибра мъжът в колата, на задната седалка, зави го с палтото му, а след това се качи на шофьорското място и потегли. Знаеше, че той можеше да се регенерира и реално студенината след известно време нямаше вече да му пречи, но трябваше да го прибере и да помогне на процеса. За да може той да бъде добре.
Беше добре, че си спомняше много добре пътя. И затова успя да стигне бързо или поне, доколкото това беше изобщо възможно. След това отново взе мъжа в ръцете си и го внесе в дома му. Сложи го някъде до камината, а след това натика дърва в нея, запали огън. Донесе още завивки за Сайлъс и го зави. Нямаше как отново да не изпита от онези странните и ревниви чувства, когато отново си спомни за начина, по който го посрещна особено сега, когато можеше да види всичко в най - големи детайли. И беше наистина сигурна, че този човек не е бил сам. Но тази мисъл бързо я махна от главата си, за да може да продължи със стоплянето на Сайлъс. Отиде до кухнята, където му направи чай, кафе. Не знаеше какво точно пиеше той. Затова направи и от двете. А след това ги постави на масичката до дивана му. Въздъхна тежко и седна до него, като за момент го погледна. А след това премести погледа си към камината, където дърветата бавно и по - малко изчезваха из бушуващия огън.
Елена сложи ръцете си на бедрата си. И усети нещо в левия си джоб. Лекът, разбира се. Толкова много неща й бяха на главата досега, че беше забравила за него. Извади го и за няколко минути го подържа в ръцете си. Трябваше да вземе важно решение. Трябваше да избере кой живот предпочиташе повече и да предприеме мерки, колкото се може по - бързо. Докато имаше възможността да избира. Толкова много плюсове и минуси хвърчаха в главата й, докато не си спомни за Сайлъс. За това как бе наранил крака си, как бе почти замръзнал и то заради нея. Затова и елена отвори малкото шишенце и погледна към крайчето му. Трябваше да го направи. Тези жертви не биваха да са за нищо. Затова и надигна шишенцето и изпи течността в него.
И тогава, дами и господа, без да се замисли нито за части от не секундата, а от наносекундата, Елена пъхна лека в джоба си, без да провери дали ще се счупи и ще изтече .. дали щеше се случи нещо с него. И всичко това, защото Елена избра сърцето си, не послуша душата си. Нямаше желание за това. Затова и повдигна Сайлъс, а след това го прехвърли на рамената си и с вампирска скорост излезе от пещерата. Прибра мъжът в колата, на задната седалка, зави го с палтото му, а след това се качи на шофьорското място и потегли. Знаеше, че той можеше да се регенерира и реално студенината след известно време нямаше вече да му пречи, но трябваше да го прибере и да помогне на процеса. За да може той да бъде добре.
Беше добре, че си спомняше много добре пътя. И затова успя да стигне бързо или поне, доколкото това беше изобщо възможно. След това отново взе мъжа в ръцете си и го внесе в дома му. Сложи го някъде до камината, а след това натика дърва в нея, запали огън. Донесе още завивки за Сайлъс и го зави. Нямаше как отново да не изпита от онези странните и ревниви чувства, когато отново си спомни за начина, по който го посрещна особено сега, когато можеше да види всичко в най - големи детайли. И беше наистина сигурна, че този човек не е бил сам. Но тази мисъл бързо я махна от главата си, за да може да продължи със стоплянето на Сайлъс. Отиде до кухнята, където му направи чай, кафе. Не знаеше какво точно пиеше той. Затова направи и от двете. А след това ги постави на масичката до дивана му. Въздъхна тежко и седна до него, като за момент го погледна. А след това премести погледа си към камината, където дърветата бавно и по - малко изчезваха из бушуващия огън.
Елена сложи ръцете си на бедрата си. И усети нещо в левия си джоб. Лекът, разбира се. Толкова много неща й бяха на главата досега, че беше забравила за него. Извади го и за няколко минути го подържа в ръцете си. Трябваше да вземе важно решение. Трябваше да избере кой живот предпочиташе повече и да предприеме мерки, колкото се може по - бързо. Докато имаше възможността да избира. Толкова много плюсове и минуси хвърчаха в главата й, докато не си спомни за Сайлъс. За това как бе наранил крака си, как бе почти замръзнал и то заради нея. Затова и елена отвори малкото шишенце и погледна към крайчето му. Трябваше да го направи. Тези жертви не биваха да са за нищо. Затова и надигна шишенцето и изпи течността в него.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by silas. 04.09.16 15:11
Смърт.
Животът бе устроен така. Раждаш се, определя ти няколко изпитанията в живота, радост и мъка, а след това умираш. Тялото на Сайлъс бе сковано от студ. Не можеше да помръдне. Бе останал в безсъзнание. Какво следваше сега? Дали вече бе мъртъв? Смъртта щеше ли да го прибере в Рая или пък в Ада. Кой знае? Какво ли щеше да се случи с него? Дали наистина ще отиде в Рая или в Ада? Всъщност изобщо дали имаше такива измерения като Ад и Рай? Дали след като умре щеше да се прероди? Или просто щеше да изчезне от вселената. Единственото нещо, което ще остане от него щеше да бъде тялото му, което щеше да изгние в гроба му след години. Името му и няколко лоши или добри спомени за него, които с времето щяха да изчезнат както тялото му и всичко останало свързано с него. Какво ли бе никой да не те помни? Когато чуе името ти, да го прехвърля из ума си многократно, ала така и да не си спомни? Не знаеше, защото всички знаеха неговото. Предполагаше, че сигурно ще бъде прекалено самотно, никой да не те помни. Така се чувстваше и океанът. Бе отдаден на всички, ала не и на себе си. Единствената му компания бяха незначителните му обитатели и някой друг объркан турист.
- Ти си тук? - учудено каза очевидното. Не искаше да задълбочава нещата. Въздъхна тежко. - Вече съм добре - може би не й пукаше. Защо изобщо й го казваше? - Изпълних обещанието си. Получи това, което искаше. Можеш да си вървиш.
Това бяха най - трудно изречените думи от него през целия му живот, макар и да не си личеше. Не искаше да си тръгва. Искаше да остане, но най - добре щеше да бъде и за двата, ако просто си тръгне и тя да започне "новия си живот", а Сайлъс да продължи да пие и да спи с всяка срещната в бара.
Животът бе устроен така. Раждаш се, определя ти няколко изпитанията в живота, радост и мъка, а след това умираш. Тялото на Сайлъс бе сковано от студ. Не можеше да помръдне. Бе останал в безсъзнание. Какво следваше сега? Дали вече бе мъртъв? Смъртта щеше ли да го прибере в Рая или пък в Ада. Кой знае? Какво ли щеше да се случи с него? Дали наистина ще отиде в Рая или в Ада? Всъщност изобщо дали имаше такива измерения като Ад и Рай? Дали след като умре щеше да се прероди? Или просто щеше да изчезне от вселената. Единственото нещо, което ще остане от него щеше да бъде тялото му, което щеше да изгние в гроба му след години. Името му и няколко лоши или добри спомени за него, които с времето щяха да изчезнат както тялото му и всичко останало свързано с него. Какво ли бе никой да не те помни? Когато чуе името ти, да го прехвърля из ума си многократно, ала така и да не си спомни? Не знаеше, защото всички знаеха неговото. Предполагаше, че сигурно ще бъде прекалено самотно, никой да не те помни. Така се чувстваше и океанът. Бе отдаден на всички, ала не и на себе си. Единствената му компания бяха незначителните му обитатели и някой друг объркан турист.
***
Трябваше да се излекува. Още не бе мъртъв. Не се умираше толкова лесно. Съзнанието му бе в добро състояние, но тялото - не. Изхвърли всички мисли от главата си. Опита се да се фокусира върху лекуването. Тялото му започна да се регенерира. Чувстваше вече как можеше да помръдне ръката си, а след това крака. Възстановяваше една по една частите от тялото му, докато не стигна до последната. Отвори очи. Не се намираше в пещерата. Това обясняваше защо толкова бързо се възстанови. Беше си у дома. Имаше перфектните условия, в които да се възвърне. Усети присъствието на Елена. Обърна главата си към нея. Нима тя все още бе тук? Предполагаше, че ще само да вземе лека и да го изостави в пещерата. Може би му се бе чувствала длъжна и затова го доведе тук? Погледа му се спря върху шишенцето с лека в дясната й ръка - беше празно. Вече бе човек. Може да го усети, но.. винаги имаше едно "но". Не бе точно човек.. или може би той се бъркаше, защото не бе в най - добрите си състояния? - Ти си тук? - учудено каза очевидното. Не искаше да задълбочава нещата. Въздъхна тежко. - Вече съм добре - може би не й пукаше. Защо изобщо й го казваше? - Изпълних обещанието си. Получи това, което искаше. Можеш да си вървиш.
Това бяха най - трудно изречените думи от него през целия му живот, макар и да не си личеше. Не искаше да си тръгва. Искаше да остане, но най - добре щеше да бъде и за двата, ако просто си тръгне и тя да започне "новия си живот", а Сайлъс да продължи да пие и да спи с всяка срещната в бара.
silas.- вещер
- Брой мнения : 122
Reputation : 10
Join date : 26.10.2015
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by ElenaGilbert.▲ 04.09.16 18:45
Елена се обърна към него и остави шишенцето на масичката.
- Разбира се, че съм тук. Не бих могла да те изоставя след всичко, което направи за мен - каза Елена и се усмихна. - Сигурен ли си? Искаш ли още нещо? Мога да ти донеса? - попита, а след това се изправи, и то в един много подходящ момент .. точно когато той пожела тя да си тръгне.
За миг остана като попарена, но след това отново се обърна към него и само за секунди успя да промълви нещо.
- Да ... добре.
После се завъртя към вратата и тръгна към нея. Нямаше намерение да остава тук повече. Той беше прав. Беше изпълнил предназначението си и Елена нямаше право повече да му се пречка. Трябваше да си тръгне и щеше да го направи. Не желаеше повече да му се пречка. Беше му достатъчно вгорчила живота и се мразеше за това. Мразеше се сега, когато можеше да почувства наистина всичко, което искаше, което трябваше, което можеше. Беше съсипала и други животи, други семейства, бе убила толкова много хора, че й се плачеше. Чувстваше се виновна, мразеше се още повече и от преди. Как беше посмяла? Как го беше помислила да го направи? Защо изобщо й трябваше?
Но не беше виновна тя. Беше виновна болката, която изпитваше, която искаше да премахне. Знаете ли, тя много добре се разбираше, много добре знаеше какво искаше тогава, защо го беше направила. Сега нямаше да издържи, не. Никога нямаше да издържи. Щеше да се съсипе, може би дори щеше да умре, можеше ли да знае? Не можеше да си зададе сега въпроса какво би било, ако ... но можеше да преживее всичко отново, целият страх, гняв, мъка. Всичко се връщаше бързо в главата й, а как искаше да забрави ... да забрави завинаги.
Беше забравила, че не си беше взела палто, че не беше дошла с кола ... нали беше вампир. За какво й бяха всички тези неща? Но сега не беше и трябваше да се измъчи и да се прибере така. Не живееше кой знае колко далече, но нямаше да може да си намери такси и сигурно щеше да спира тук таме, колкото да се посгрееше, а след това щеше да продължи. Нямаше избор. Все още не искаше да му пречи.
- Довиждане - рече.
А след това отвори входната врата, прекрачи прага и я затвори.
- Разбира се, че съм тук. Не бих могла да те изоставя след всичко, което направи за мен - каза Елена и се усмихна. - Сигурен ли си? Искаш ли още нещо? Мога да ти донеса? - попита, а след това се изправи, и то в един много подходящ момент .. точно когато той пожела тя да си тръгне.
За миг остана като попарена, но след това отново се обърна към него и само за секунди успя да промълви нещо.
- Да ... добре.
После се завъртя към вратата и тръгна към нея. Нямаше намерение да остава тук повече. Той беше прав. Беше изпълнил предназначението си и Елена нямаше право повече да му се пречка. Трябваше да си тръгне и щеше да го направи. Не желаеше повече да му се пречка. Беше му достатъчно вгорчила живота и се мразеше за това. Мразеше се сега, когато можеше да почувства наистина всичко, което искаше, което трябваше, което можеше. Беше съсипала и други животи, други семейства, бе убила толкова много хора, че й се плачеше. Чувстваше се виновна, мразеше се още повече и от преди. Как беше посмяла? Как го беше помислила да го направи? Защо изобщо й трябваше?
Но не беше виновна тя. Беше виновна болката, която изпитваше, която искаше да премахне. Знаете ли, тя много добре се разбираше, много добре знаеше какво искаше тогава, защо го беше направила. Сега нямаше да издържи, не. Никога нямаше да издържи. Щеше да се съсипе, може би дори щеше да умре, можеше ли да знае? Не можеше да си зададе сега въпроса какво би било, ако ... но можеше да преживее всичко отново, целият страх, гняв, мъка. Всичко се връщаше бързо в главата й, а как искаше да забрави ... да забрави завинаги.
Беше забравила, че не си беше взела палто, че не беше дошла с кола ... нали беше вампир. За какво й бяха всички тези неща? Но сега не беше и трябваше да се измъчи и да се прибере така. Не живееше кой знае колко далече, но нямаше да може да си намери такси и сигурно щеше да спира тук таме, колкото да се посгрееше, а след това щеше да продължи. Нямаше избор. Все още не искаше да му пречи.
- Довиждане - рече.
А след това отвори входната врата, прекрачи прага и я затвори.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: one year later ... let's go on an adventure // elena and silas
by silas. 09.09.16 12:45
Трябваше да си тръгне. Уговорката бе такава. Да намерят лека и Елена да напусне живота му, веднъж завинаги. Осъзнаваше чак сега каква огромна грешка бе допуснал тогава. Не биваше да иска това от нея. Сърцето му крещеше отвътре, че трябваше да я спре, да остане при него, но Сайлъс дори и не помръдна. Не бе осъзнал кога й бе позволил да му влезе под кожата. До преди няколко часа не бе сигурен в чувствата си, но вече бе. Знаеше какво иска. Искаше Елена да остане и да бъде с него, но въпреки всичко щеше да й позволи да си тръгне. Ако останеше с него щеше да страда, а Сайлъс не искаше Елена да страда. Знаеше, че някой ден щеше да открие мъж, който ще я прави истински щастлива, но това определено не бе Сайлъс. Може би щеше да се върне при Деймън или пък не. Не искаше да мисли затова. Не искаше да си я представя с друг.
Глупак!
Крещеше всичко вътре в него, но той не слушаше никого, просто гледаше как брюнетката напускаше помещението. Не искаше тя да страда, но в момента точно той я бе наранил. Макар сега и да не го осъзнаваше. Мислеше си, че Елена точно това чакаше, да я изгони от живота му. Но всъщност не бе така. Сайлъс успя. Успя да намери и да отключи онази вратичка към чувствата й, с които навлязоха и някои други.
Не можеше да я остави така. Изправи се набързо. Вече можеше да се движи, но не съвсем. Бе му малко трудно, но не му пукаше. Щеше да се оправи. Грабна якето на девойката, с която бе прекарал предната вечер, което се намираше на стола. Неговото палто повече топлеше, но се намираше в колата, но нямаше време за него. Елена вече не бе вампир. Щеше да измръзне навън в това време, а тя нямаше никаква връхна дреха.
- Елена, чакай - настигна я Сайлъс. - Студено е. Облечи го - подаде й якето, а след това допълни и се прибра. - Повиках ти такси. Скоро ще бъде тук.
Влизайки вътре се огледа. Сякаш с нейното напускане нещо в него умря. Не искаше да мисли повече. Избута всичко по пътя си и извади една бутилка водка от шкафа, като започна да си налива...
Глупак!
Крещеше всичко вътре в него, но той не слушаше никого, просто гледаше как брюнетката напускаше помещението. Не искаше тя да страда, но в момента точно той я бе наранил. Макар сега и да не го осъзнаваше. Мислеше си, че Елена точно това чакаше, да я изгони от живота му. Но всъщност не бе така. Сайлъс успя. Успя да намери и да отключи онази вратичка към чувствата й, с които навлязоха и някои други.
Не можеше да я остави така. Изправи се набързо. Вече можеше да се движи, но не съвсем. Бе му малко трудно, но не му пукаше. Щеше да се оправи. Грабна якето на девойката, с която бе прекарал предната вечер, което се намираше на стола. Неговото палто повече топлеше, но се намираше в колата, но нямаше време за него. Елена вече не бе вампир. Щеше да измръзне навън в това време, а тя нямаше никаква връхна дреха.
- Елена, чакай - настигна я Сайлъс. - Студено е. Облечи го - подаде й якето, а след това допълни и се прибра. - Повиках ти такси. Скоро ще бъде тук.
Влизайки вътре се огледа. Сякаш с нейното напускане нещо в него умря. Не искаше да мисли повече. Избута всичко по пътя си и извади една бутилка водка от шкафа, като започна да си налива...
silas.- вещер
- Брой мнения : 122
Reputation : 10
Join date : 26.10.2015
Sponsored content
Similar topics» elena and silas
» There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment. - Elena and Silas
» Silas and Aya
» Silas&Rebekah
» SILAS.&Rebekah
» There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment. - Elena and Silas
» Silas and Aya
» Silas&Rebekah
» SILAS.&Rebekah
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Elena's apartment
» Бара
» Mine :d
» Мона бонбонааа [SPAM]
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
» кой от последните два аватара предпочитате
» Глас в БГ ТОП
» Да броим от 1000 до 0
» Секси или злекси
» С какво е облечен следващият?
» Опиши предишния с питие
» Какъв цвят е бельото на следващия?