Shit's about to get real...

- Аз ще се погрижа за Хектор! - настоя Кейтлин и избута от пътя си новото червенокосо попълнение в приюта - Моли. Нотката в гласа й не търпеше откази и противоречия. А Хектор бе една прекрасна четиринога душица - абсолютно неопородисто бяло куче, с дълга пухкава козинка. И много благи очи. И съвсем скоро Кейтлин възнамеряваше да си го прибере, макар и да нямаше постоянен адрес, тъй като се местеше от хотел на хотел, от град на град... и скоро от щат на щат.
Изведе кучето на разходка в гората, за която бе чувала, че не е от най-предпочитаните за тази цел места. Това обаче нито я плашеше, нито я разколеба. Всеки уикенд русокосата девойка обикаляше приютите, за да разхожда на доброволни начала кучетата. През седмицата пък, три пъти точно, носеше големи чували с храна за котки и кучета, както и разни други ежедневни консумативи.
- Хайде, Хектор, донеси топката - подвикна весело Кейтлин и подхвърли една малка гумена топка по пътека в гората. Кучето дори не дочака втора покана и се спусна с весел лай след играчката. Улови я със зъби и тъкмо понечи да се върне към Кейтлин, когато иззад гърба му се появи човек - мъж, на средна възраст, видимо мърляв, чорлав и мръсен. И с много злобен поглед.
- Тук, Шаро, тук... - подвикна той към кучето и Хектор спря на място, въртейки опашка и местейки поглед ту към Кейтлин, ту ъм непознатия.
- Хектор...! - Властният тон на Кейтлин обаче го накара да й се подчини на нея, а и все пак я познаваше повече от непознатия клошар. Той, видимо ядосан от това, бръкна в дрипавите си панталони и извади пистолет, насочвайки го първо към кучето, а след това към Кейтлин с думите:
- Дай ми всичките си пари и никой няма да пострада!
"Идиот!", помисли си жената и леко поклати глава. За да избегне грозна ситуация Кейтлин внимателно пристъпи напред и замахна деликатно с ръка - с това движение тя рязко отмести Хектор от траекторията на пистолета. С другата ръка замахна, за да избие оръжието от клошаря.
- Какво, по дяволите, си ти?! - изрева мъжът и се наведе, за да вземе камък, ала и това оръжието бе избито от ръцете му по същия начин - с телекинеза. Следващата атака бе по него самия - тялото му изхвърча и се удари в близкото дърво. Не му се случи нещо по-сериозно, затова побърза да се изправи и с псувни да избяга.
Минути след случилото се, докато Кейтлин си играеше с Хектор, наблизо се чуха стъпки...
- Пак ли ти...? - подвикна подразнено Кейтлин, макар да не бе сигурна, че това е същият клошар.

Парка бе чудесно място да остана насаме, докато Харли се губеше в дебнене на нещо интересно. И докато ума ми се луташе насам натам, тя бе успяла да си намери забавление. Един нещастник бе намерил съдбата си в нейното изкривено от адско щастие лице.
Мъжът сякаш бягаше изплашен от нещо или някой друг, който вече бе изплашил сякаш да смърт горкото създание. Създание, а не човек, защото бе прекалено жалък да го нарека дори човек...
След като разкъса врата му, Харли се запъти към странната миризма на куче...мразеше тези животни и бе напълно решена да си направи ръкавици от това тук.
-Я виж ти...какво си намерих.
Харли запристъпва напред към момичето, облизвайки все още окървавените си устни. Не отделяше погледа си от кутрето, почти пренебрегвайки момичето пред себе си. С нея щеше да се разправя по-късно, може би след като избиеше кучето от главата си.
-Колко съм глупава, аз съм Харли!
Намигна й леко и се усмихна по онзи свой умопомрачен начин...

От къде пък се бе пръкнала тази сега? При това.... това кръв ли беше по устните й?!
Затова Кейтлин направи една крачка назад и издърпа нашийника на Хектор, като кучето послушно се приближи до стопанката си. Тя пък, на свой ред, го изтика зад гърба си.

- Аз съм Кейтлин.

Но не й подаде ръка, а остана на мястото си. Кимна едва-едва, доста сдържано и с огромна доза подозрение в очите. Предусещаше неприятности, защото новодошлата определено бе по-различна от онзи клошар. При всички положения новодошлата не бе обикновен човек. Тепърва предстоеше да разбере обаче какво точно представляваше тя.

Кейтлин продължаваше да я изучава с подозрителен поглед. Отпусна ръце край тялото си, но бе в готовност да се отбранява във всеки един момент, а умът й излъчваше леки вибрации - сякаш телекинезата й сама искаше да се активира в присъствието на новодошлата. Като защитна реакция. И явно имаше защо.

Момичето не беше просто човек и въпреки че го усещах силно, нямах идея какво е. А това не пречеше на Харли да я попит съвсем директно. Тя не виждаше причина да крие същността си в повечето случаи, а и при положение, че в Кейтлин имаше нещо...специално...
-Какво си...усещам те...усещам интересните неща които ще ти направя...
Говореше бавно и с всяка драматическа пауза, които впрочем обожаваше, правеше крачка напред . Плавно и с финес се приближаваше, така че да не уплаши жертвата си. Както котките хипнотизираха дребни животни, гледайки ги право в очите, така и Харли се опитваше да разсее Кейтлин от плановете си за нея.
-Ти ли подреди онзи нещастник така? Беше се наплашил достатъчно, че да го усетя от километри...

Не трепна нито за миг. Както и не откъсваше поглед от непознатата Харли. Защото предусещаше, че всеки миг ще се случи нещо. Какво точно - не знаеше, най-вероятно сблъсък, мерене на сили или нещо такова.
Затова, съвсем демонстративно и без следа от каквато и да е емоция в очите, Кейтлин също направи крачка напред. Ала не само това - задейства способността си и с лявата си ръка съвсем умишлено повдигна Хектор във въздуха, над главите и на двете жени, и го запрати далеч, далеч напред, където знаеше, че има езеро. Дори е успя да чуе плясъка, с който кучето се пльосна във водата. За негова безопасност, при всички положения.

След това просто отпусна ръката си обратно до тялото и впери очите си в Харли.
- Който каквото заслужава - това получава... Ще ме прощаваш за клишираната рима - отговори на последното й запитване Кейтлин и деликатно завъртя китките си. Това привлече вниманието на Харли, която много обстойно проследи това движение. В резултат на това всичките опадали от дърветата листа, с все сухи съчки, камъни и пръст, се вдигнаха във въздуха, образувайки две мини-торнада , от двете страни на Харли. Бяха съвсем нищожни, разбира се. Абсолютно никаква щета не биха могли да нанесат на нищо и никого. Кейтлин правеше това просто да демонстрира каква всъщност бе. Нали това искаше да научи непознатата жена. Но това не бе всичко - следващият обектна телекинезата на Кейтлин бе самата Харли - тялото й се издигна с няколко педи във въздуха.
За сега толкова. Ако си заслужи - може и повече.

Това момиче искрено забавляваше Харли, до момента, в който не усети как земята под краката й сякаш изчезна. И когато отново стъпи на крака, в очите й се четеше истински гняв. Но да я захапе просто ей така бе прекалено милостиво за този нагъл човек. Харли знаеше, че ще измисли нещо далеч по лошо с което да я накаже.
Мисълта за кучето бе добра, но малката принцеска го бе изпратила на почивка в близкото езеро...колко чудно само!
-Знаеш ли, малката, в твоя ръкав може да има много номера...
Но Харли същото знаеше номера, а нейните бяха далеч по-добри. Мистър Джей обичаше добрите номера...не, той ги обожаваше!
-Аз нямам нужда от ръкав, гълъбите си ги крия другаде...
Каза през зъби и се хвърли напред към момичето, заставайки на милиметри от лицето й. Харесваше да бъде близо, чувстваше се че командва, а това бе главното което я караше да цъка!
-Мога да те науча на куп номера, малката!
Отвори широко уста за да й покаже зъбките си, но далеч не мислеше да я хапе...поне не все още...

Да - вярно, че очакваше нещо доста НАД нормалното за обикновен човек.
Да - очакваше срещу себе си свръхестествено същество.
Но определено не подозираше, че това същество ще се окаже вампир.
А това бе расата, която за Кейтлин бе възможно най-неприятната в целия свят. Расата, отнемаща живот (без значение човешки или животински) ей така, от раз... за щяло и нещяло. За едната проста заигравка... или каквото им дойде на ум на вампирите.
Не че Кейтлин се определяше като свръх набожна, ала все пак вярваше, че щом Бог ти е дал живот - то само той има правото да ти го отнеме. И никой друг. Затова и честичко самата Кейтлин си позволяваше да раздава правосъдие на определени индивиди, отнели нечий живот, като самата тя НЕ си позволяваше да убива.
До сега...
Ала как можеш да убиеш вампир, се питаше в загадката? До сега се бе срещала точно с два екземпляра - древни, които, слава Богу, бяха толкова отегчени от света и от всичко, че дори не си направиха труда да я заплашат...
...както в момента явно Харли си мислеше, че прави.
Уви - бъркаше.

- Един чифт по-остри зъби от моите не могат да ме уплашат, госпожице Харли. Пък били те и отровни... - съвсем хладнокръвно заяви Кейтлин и отстъпи една крачка назад - не защото се страхуваше, а просто за да заеме бойна позиция. Настръхна като котка и леко приклекна, готова да се защитава. Цялото й тяло излъчваше вибрации, а пръстите на ръцете й видимо трепереха, излъчвайки телекинетични сигнали, които съвсем очаквано достигнаха до целта си - Харли. Вампирката бе отблъсната назад доста грубо и силно, дори със задно салто, ала се приземи меко и съвсем невредима, на крака. Точно както котките не падат по гръб.

----
* П.П. - ако искаш - вече можеш да нападаш. :р