You can't define me by my past, but if you do - I can show you my old self. /Kol and Deborah/

-Кой е там!-Кол се огледа в тъмнината, но не съзря нищо. -Илайджа, ако пак си тук, за да ми вливаш акъл в главата, то спести ми приказките си! -Той направи няколко крачки напред и се огледа. Нямаше никого, но можеше да се закълне, че бе видял някаква тъмна фигура в дъното на паркинга. И защо всички лампи бяха изгасени?! Имаше нещо гнило тук! Майкълсън се качи в черния джип..и това бе последното нещо, което помнеше.

-Агх..-Силна, пулсираща болка, която започваше от главата му и се разпространяваше из цялото му тяло бе нещото, което го върна отново в съзнание. Той отвори леко очи, но бе заслепен от синята светлина на някаква луминсцетна лампа. Ръката му се плъзна към източника на болката. Той докосна челото си и останови, че е цялото в кръв. -И таз добра! -Троснато отвърна той и отново направи опит да прогледне - този път успешен. Очите му проследиха четирите стени на килия като тази, която използват по затворите. Затвор, това бе първата дума, която му хрумна, но след като се доближи до решетъчната врата и видя лекарските инструменти, осъзна, че това не бе типичен затвор.

-Има ли някой! -Извика с цяло гърло и отново опипа раната си. Надяваше се да не е много дълбока и да не остане голям белег след нея, мисъл, която мина за секунди през ума му. Кол огледа добре мястото, но все още не можеше да разбере защо се намираше тук. Той отстъпи няколко крачки назад и изрече заклинание, което стопи ключалката на вратата , за да може да излезе от килията. Този, който го бе хванал явно не подозираше за вещерските му умения. Брюнета огледа добре залата, в която се озова. Имаше лекарски легла, скалпели и какви ли не други уреди, които можех да бъдат използвани и за мъчения. Отправи се към вратата и след като я затвори след себе си се озова в дълъг коридор, в края на който имаше още една врата. Отсреща й очакваше да завари още едно зловещо помещение, но вместо това се озова в хола на къща, колко странно?!

На Дивана стоеше момиче, което остана крайно изненадано от появата му.

-Какво си мислиш, че правиш, малката? -Със злорада усмивка попита той, готов да разбере какво се случва тук.

Самодоволна усмивка се бе настанила на устните на "пленника" . Той направи няколко крачки и огледа добре помещението. Наоколо имаше лавици пълни с книги, което му направи добро впечатление. Един определен знак, видян върху една от картините почти му изясни положението. Герба на Авустин. Разбира се, че бяха те! Кой друг би тръгнал да се разправя с Древен вампир, знаейки способностите му, освен старите Августин.
Сега като се замисли Кол бе избил не малко от въпросния род, но сега не смяташе да взима подобни мерки, ако разбира се те не бяха крайно наложителни.
Той прецени, че не нужно тя да разбира за това, че е Вещер или поне не искаше да й го каже в прав текст, поднасяйки й го на тепсия.

-Пред теб стои Кол Майкълсън, наистина ли си мислеше, че глупавата килия ще ме задържи?! -Лек смях се откъсна от устните му. За миг се възхити от дръзкия и смел тон, с който му говореше момичето, макар и да знаеше, че това може да застраши живота й.

-Каква е причината за подобни глупави действия? -Попита направо той, правейки още една крачка към непознатата. Страхът се четеше в очите й. Колко много пъти бе виждал това чувство изписано в нечии очи, издълбано в душите им точно преди да целунат Смъртта. Колко често бе виждал и онзи пламък в очите, който за миг изгаря, оставяйки след себе си празнина. И през всичките тези пъти той бе този, който гасеше пламъка, отнемаше светлината и слагаше край на мизерното съществуване на поредния човешки индивид. Кол бе толкова бесен от факта, че самият той не може вече да притежава този пламък в очите като вампир, че искаше да го отнеме и от другите. Може би дори поради тази причина превърна толкова много хора във вампири. Защото искаше да си отмъсти за това, че Естер бе изгасила неговия сосбтвен огън. Колко жалко, че може би ситуацията, в която се намираше в момента е причинена от точно едно такова "отнемане".