Harley Quinn

Името ми е Харлийн, но може да ми казваш Харли. Харли е по-добрата ми страна, по-хубавия профил, ако ме разбираш. В нея има нещо, което така и не успях да придобия, осъзная, открия и дори нарека с правилното име. Но го има, сигурна съм!
Родена съм преди много повече от колкото повечето очакват, но Харли се появи някъде около 21  години след мен. Как се случи ли? Ще ти разкажа, но помни, историята няма нищо общо с реалността, с която си свикнал.
Преди повече от 4 века, с мен се случи нещо, което повечето психиатри наричат раздвоение на личността. За мен беше погребение-нападение, страдание и смърт...Запознах се с Него! Красив и умен млад мъж, който бързо покори сърцето, душата и ума ми. И тогава се появи тя-Харли. Трябваше ми само една нощ, за да разбера в какво се бях забъркала. Мистър Джей бе много повече от умопомрачен-беше вампир! А скоро, аз също се превърнах в това-Харли! И сякаш аз останах на заден план, просто един глас на страничен наблюдател, често смъмрян от Съвестта й. Каква съвест имаше само! И така, годините минаваха, а Харли и Мистър Джей препускаха из света, проправяйки си път през тълпи от хора, убивайки и обичайки се. Може би това бе щастие, а може би не. Той имаше особено чувство за справедливост и Харли често попадаше под ударите му, но това май не пречеше на никоя от двете ни. Той бе перфектен. И тогава...тогава ми остави. Тогава изчезна, изпари се, умря, бяхме само двете. Харли дълго време се опитваше да намери начин да го върне, но Мистър Джей бе мъртъв. Този път завинаги и връщане назад нямаше. Този път бе оставил Харли и мен сами срещу големия страшен живот...
И сега, опитвайки се да намери смисъл и надежда в живота си, Харли се скиташе из света, наранявайки хората около себе си, осакатявайки и убивайки всички. Това ни бе оставил Той. Празнина? Не, беше ни оставил завета си. Съдбата ни бе да го продължим. Както той би го направил! Шегата бе добра, и двете я разбирахме, сега оставаше да я кажем на възможно най-много хора. Те трябваше да знаят, трябваше да опитат от тази амброзия.

Харли беше истински злодей, затова и Мистър Джей я обичаше толкова много. Тя бе същинско въплъщение на дявола, така й казваше. Тя бе побъркана...или аз? Може би и двете, дори мисля, че правилния термин вече споменах. Раздвоение на личността. Аз? Не знам коя част съм, но Харли...Харли бе най-лошата от всичките. Истинско чудовище, което знае само да убива и да се забавлява от това. Известно време взимаше и ппари за този свой талант, докато не реши да убие работодателя си. Лоша идея, казах й, но не ме послуша. Чековете спряха да идват с пощата и новите обувки и рокли и всичко бавно започна да се топи. Глупачка...не мислеше в перспеектива!

Този нов град бе ново начало за Харли, тук тя щеше да бъде онзи забавен Мистър Джей, който никога не забравяше. Тук щеше да направи последната голяма шега!


Mia Kirshner