Kylie Martin

- Разкарай се от мен! - извика червенокоската и зашлеви шамар на мъжа срещу нея. Но гримасата му така и не се промени, дори можеше да се закълне, че дори стана още по-доволен от това нейно действие.
- Скъпа, не се пали толкова много. Възбуждащо е. - ръката му погали нежно лицето и допря устни до нейните, но не я целуна. Единственото, което искаше е да я разсее, докато не разкъса дрехите й и не я остави да трепери пред него само по бельо. Бельо, което щеше да бъде премахнато съвсем скоро.
Само в какъв извратен свят живееше. Не можеше да живее спокойно. Сякаш винаги беше магнит за неприятности. Сякаш нейната съдба беше да се забърква в неприятности и винаги да си пати от тях, но да няма кой да я спаси. Сам-самичка срещу целия свят.
Момичето се беше свило на топка и не знаеше какво да прави. Не знаеше на къде да поеме. Не знаеше какво щеше да се случи с нея, но и цялата смелост, която притежаваше, сякаш се изпари веднага след като дрехите й бяха разпръснати на парченца по земята.
Изплашеният й поглед шареше наоколо. Търсеше някакъв знак за нейното спасение, но такъв не намираше. Вълна на хлад я обгръщаше когато погледнеше към него. Когато той "неволно" я докосваше, за да проучи реакцията й, но тя стискаше зъби и не оставаше сълзите да се стекат по сълзите й.
- Никой друг, освен мен няма да те види тук, малката. - тялото му започна да притиска нейното, а ръцете му се плъзгаха по нейните, докато не хвана китките й. Притисна я до стената и я погледна право в очите, но погледът му не се застоя за дълго време там. Мъжът облиза устни и се спусна към малкото си приключение. Устните му докоснаха врата й. Кожата й беше топла, мека и приятна на допир.
- Ник, какво си мислиш, че правиш? - високият тембър в гласа му, накара момичето да трепне и предизвика още по-широка усмивка на лицето на Ник. Все повече и повече започваше да заприличва на Жокера и ако скоро не спреше да се усмихва, то тогава щеше да стане като негов брат близнак.
- Кейлъб, братко. - започна чернокосият, като се завъртя на пети, за да види по-добре лицето на брат си. - Виждам си дошъл да се забавляваш с нас. Или греша? - довърши въпроса си и повдигна въпросително вежди. Много добре знаеше как ще завърши срещата, но пък всичко това си заслужаваше.
Кейлъб беше притежател на небесно сини очи, в които човек можеше да се погуби.  Косата му беше разрошена с цвят на орех. Перлено белите му зъби бяха строени в редица, като войници. Усмивката му беше контрастираща в тази ситуация. Не беше забавна, а иронична.
Синеочкото погледна към момичето и му се усмихна едва забележимо. Приближи се към брат си и му стовари тежкия си юмрук. Макар и да беше досущ като него, изрод, той не беше такъв. Тя го познаваше много добре и знаеше, че ако искаше нещо го получаваше само с едно щракване с пръсти, но никога ... почти никога не си играеше с храната.