Mia Hall

Mia Hall /23 y. / Fc: Chloe Moretz / Human with gifts / Fire girl

Събуждам се от силен трясък. Лежа на студена маса и тялото ми пулсира от болка. Опитвам се да отворя очи, но светлината ме заслепява. Слагам ръка пред лицето си, поглеждам настрани и гледката ме ужасява - трупове, те са навсякъде около мен. Обгорени тела и много кръв. Изпепелени лица, застинали в ужасяващи физиономии. Опитвам да изкрещя, но звукът се дави в гърлото ми и не мога да произнеса дори дума. Всичко в мен крещи "Махай се!" трябва да се разкарам от това място възможно най-бързо. Игнорирам пулсиращата болка и се изправям, сядайки на масата. Осъзнавам, че се намирам в морга. Босите ми крака стъпват на ледената земя, на крака си имам гривна с номер.
Мъртва ли съм? - питам себе си, защото явно никой тук не може да ми отговори. -Какво се случи?- опитвам се да си спомня миналата нощ, но имам само откъслечни спомени. Помня изгарящата ме топлина, крясъците на хората и огромния гняв, който се таи в мен. Спомням си как горяща греда пада върху Даниел, а аз изкрещявам.
-Не. -прошепвам тихо и сълза се търкулва от окото ми. Поглеждам ръцете си, те са прашни и черни, целите в сажди, но по мен няма изгаряния.
Страха се покачва, търся изход и зървам огромна стоманена врата към която се втурвам. Озовавам се в коридор.
-Помощ! -извиквам, но никой не ме чува. -Помощ! -от асансьора излиза мъж и се втурва към мен...

Преди месец:

-Ще те приемат в Джулиъс скъпа, ще видиш! -усмихната майка ми ме окуражаваше. Джулиъс е най-престижното музикално училище, мечта, която е на път да се сбъдне.
-И все пак..-навеждам леко глава, загледана през прозореца на колата. -Ако ме приемат, ще съм на хиляди километри от вас и Даниел. -Даниел е приятели ми, той е актьор и често отсъства, напоследък отношенията ни са обтегнати, но не искам да го изгубя.
-Ще се справите скъпа! -продължава майка ми, карайки по магистралата към вкъщи.

Преди 24 часа:

-Ти не спази обещанието си..предаде ме..-думите му откъсваха малки парченца от сърцето ми.
-Казваш ми, че съм те предала? - една сълза се търкулва. -Та аз стоях цяла година тук и те чаках докато ти пътуваше и ме зарязваше с месеци, а сега, когато ти трябва да се жертваш за мен, казваш че съм те предала? -тихия тон се превърна в крясъци.
-Не е същото! Ти ми обеща..-продължи той.
-Не ме карай да избирам! -погледите ни се преплитаха, а гневът в мен растеше с всяка изминала секунда.
-Всичко свърши, Миа, тук и сега! - Чувайки думите нещо в мен напираше да избухне, сякаш беше огнено кълбо, което растеше с всяка изминала минута.
-Не! -крясъкът ми се разнесе из къщата и от ръцете ми избухнаха пламъци, цялата избухнах в пламъци.

След злополуката:

Аз го убих! Аз го убих! - Не можех да повярвам какво съм сторила, убих единствения човек, който имах и обичах. Стоях в ъгъла на стаята си в психиатрията, изолирана от външния свят, не исках да виждам никого, дори не заслужавах да живея.

Сега:
След месец организация, занимаваща се с хора със специални способности се свърза с мен и ме направи техен агент. В момента изпълнявам мисии и овладявам дарбата си. Да помагам на хората е единственото, което мога да правя, защото никога няма да си простя стореното.