Alexandra Daniels

by Alex D. 30.03.15 17:24

Alexandra "Alex" Daniesl|20|Human with gift|Holland Roden

Тя бе в някаква стара изоставена къща без капка светлина. Всичко беше обградено от тъмнина. Фенерът не телефона й в момента й бе от огромно значение, но малко след това и тази светлинка се изпари. В кратки моменти на ярки проблясъци, червенокоската виждаше семейството си, приятелите си и гаджето си усмихнати, щастливи, безгрижни, а в следващия момент красивата картина се превърна в нещо ужасяващо - обезобразени лица, тела без глави и разпилени вътрешности.
Звукът от клаксона на тирът успя да я изкара от транса й, но не успя да предотврати и катастрофата. Клепачите й се спуснаха, като пелерина и момичето изгуби съзнание.
***
Червенокоската чуваше несвързани думи. Виковете се превръщаха в шепот, а шепота във викове. Това беше постоянно. Тя самата се намираше в нищото. Около нея беше напълно черно. Само светлина като от прожектор осветяваше нея и пътят накъдето тръгнеше. Не знаеше къде се намира. В нищото? Сигурно и вие бихте си помислили същото. Но не. Това беше просто тъмното кътче в ума й. Онова, което никога не използваше и беше запустяло. Беше се превърнало в едно нищо. Тръпки я побиваха, но не можеше да направи нищо, освен да стои безучастна. Гласът й беше взет. Дори не ходеше по свое собствено желание.
Шептенето отново започна да се превръща във викове.
"Aлекс!" Викаше гласът.
"Алекс, върни се!" Да се върне, но от къде беше въпросът. И кой я викаше? Гласът й беше толкова познат от някъде, но не се сещаше.
Студена пот изби по челото на момичето. Усещаше как сърцето й забързва своя ритъм и заплашва да излезе от мястото си, оставяйки безжизненото й тялото.
"Ще се справиш Алекс!" Прошепна тя решено и си пое дълбоко въздух.
Викът на момичето се разпростря из цялото помещение, карайки майка й да скочи от неудобния диван, на който беше заспала, а сестрите и докторите да връхлетят в стаята възможно най бързо. Червенокоската отвори очи отново, но този път бавно и примигна няколко пъти, за да свикне със светлината, предизвиквана от флоуресцентните лампи. Тя все още усещаше онази празнина и страхът, които изпитваше когато беше на онова мрачно местенце. Колкото и да не беше реално то, имаше чувството, че скоро може и да стане истина. Целият й живот да стане едно нищо.
- Алекс, добре ли си? - веднага попита Ейвъри. Макар й да беше майка на червенокоската, тя никога не я бе наричала "дъще" или пък не беше чувала някога дъщеря й да казва "Мамо". Те двете бяха Александра и Ейвъри Даниелс - сестри или най-добри приятелки, но никога майка и дъщеря.
Докторите дори не изчакаха младата госпожица да отговори на жената, когато я изгониха. Трябваше да направят хиляди тестове. Как бе възможно да се пробуди, след като бяха казали, че момичето е изпаднало в кома? И колкото и въпроси да задаваха на момичето, то продължаваше да мълчи.
Пред погледа на Ди, продължаваха да изникват сцените, които се бяха разиграли пред очите й, преди катастрофата, след това мрачното местенце в ума й и накрая беше той. Страховитата му усмивка и погледът му, залепен право в нея. Имаше чувството, че я пронизват с меч.

by **Damon Salvatore** 30.03.15 17:55

Одобрена, добре дошла happpy

by Alex D. 30.03.15 19:28

Може ли само да смените името ми на Alex D. ?

by **Damon Salvatore** 30.03.15 19:30

rebekah mikaelson написа:Може ли само да смените името ми на Alex D. ?

Да, аз писах, но явно не си го видяла happpy

Няма проблем

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Alexandra Daniels

Alexandra Daniels

Re: Alexandra Daniels

Re: Alexandra Daniels

Re: Alexandra Daniels

Re: Alexandra Daniels