The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

by Christian.♛ 04.04.15 19:28

Не...спирай...Не...спирай...Не...Спирай! - чуваше се гласа на момичето от предната седалка на колата, в която Крис се возеше. Беше голяма - около седем местна и пътуваше към градчето, наречено Мистик Фолс, някъде в САЩ. Не знаеше защо се е запътил нататък. Може би заради слуховете, че Амара е на онова място. Дяволита усмивка се появи на безупречно красивото му лице, а очите засвяткаха с онова пламъче, което трудно можеше да се обърка. Ръката му стисна силно волана. Главата му се обърна към седалката до него. Двете момичета си играеха голи, прониквайки една в друга с обща играчка. Дясната ръка, която и без това се беше отпуснала на облегалката, се протегна и стисна едно от момичетата. То изпищя, а мъжът само с подигравателен тон изрече:
- Млъквай, глупачке - гласът му беше студен като леда на полюсите, като абсолютната нула. Имаше онази характерна нотка, която можеше да влезе под кожата на човек и да го прониже едновременно. Жената се стресна от това. Всички реагираха така. Дори някои преглътваха шумно, за да успеят да премахнат стъписването, обладало ги внезапно. - Искам да си източите кръвта в кофата пред вас, като си прережете вените с ножа, намиращ се в жабката.
Двете момичета послушно започнаха да бъркат на оказаното място.
- Знаете ли... Искам едната от вас да направи на другата операция.. Така ще бъде много по-забавно. Ей, ти! - провикна се Кристиан и се обърна за секунда назад. Мъжът, който би трябвало да бичува голите жени отзад, беше спрял.- Искам да продължиш, докато не свалиш кожата от телата им, разбра ли?
Ааа, ето един нормален ден за мъжа. Скоро всички щяха да са мъртви и той щеше да направи така, че да обвинят мъжа в зверско убийство.
- Момиче, хвани ножа и прави каквото ти казвам. Сега... Искам да започнеш от вагината и да я разпориш като свиня. Тръгни нагоре и свърши чак при челото. Искам да извадиш всичко. Каквото успееш да извадиш, ще го изядеш! Но преди да направиш това, искам да извадиш яйчниците и' и да си ги сложиш в аналния отвор. Хайде, действай!- гласът заповяда и момичето като по команда започна да прави тази "операция", която нямаше да завърши много добре нито за едната, нито за другата.- Хей, идиот! Казах да им свлечеш кожата, а не да им чупиш костите! Има разлика!
След около час Крис се намираше пред хотела, в който имаше намерение да отседне. Цялата кола отвътре беше в кръв. Мъжът, който "наказваше" девойките, седеше върху телата им. Онази, която беше направила операцията, гълташе последните вътрешности.
- Чудесно. Искам сега ти - промърмори Кристиан, посочвайки момичето - да се обадиш на полицията, а ти - респективно мъжът - да се опитваш да извадиш яйчниците от задника и'.
Крис слезе от колата и тръгна към стаята си. Изведнъж усети нещо странно, но се направи, че не е подушил само. Влезе в стаята и изведнъж се завъртя, удари жената силно в пода и и' изкрещя:
- Какво си мислиш, че правиш? Искаш да умреш ли? Никой не се промъква зад мене!

by **deborah;** 05.04.15 17:41

"Sunrise" бе поредният хотел в който Кайли отседна. Искаше да си почине от всичко случващо се и да се по забавлява. Откакто Катарина влества над демоните, всичко се промени. Но това сега няма значение. Единственото, което сега искаше е да се по забавлява и да не мисли затова.
След като се настани в стаята си, тя легна на леглото с цигара между пръстите на ръцете й. Както винаги обзета от скуката. Тя реши да излезе от стаята си, защото не можеше да стои дълго време затворена на едно място, а и кой би могъл? Изпитваше някаква нужда да е сред хора, тъй като беше доста социален човек, не й харесваше да е сама. Това за нея бе мъчение. Реши да отиде в местният бар. Допуши цигара си, натисна я в пепелника и след това я остави там.
Когато излезе от стаята си, по коридора видя висок и сторен мъж да отива в стаята си. На Кайли й се стори интересна личност, затова реши да смени плановете си и да го последва. Не знаеше какво щеше да направи, но щеше да го измисли. Все пак щеше да е по - забавно от колкото да седи в бара, да пие алкохол и да й досаждат някакви пияници. Въпреки, че знаеше как да се справи с тях. Всеки път измисляше по нещо, което разбира се й доставяше удоволствие. Тя обичаше да си играе с хората. Да ги манипулира, да ги използва за собствените си цели, да ги кара да правят неща, които дори не са си представяли, че някога ще направят. Но най - много й харесваше да убива, просто за нейно удоволствие. С годините това се бе превърнало в нейното най - любимо хоби. И всичките тези неща ги правеше за чисто и просто само за нейна изгода. Тя нямаше съвест, която да й подскаже, че всичко това което прави е лошо, а и дори и да имаше нямаше да я послуша...
Може би този мъж щеше да бъде нейната поредна невинна жертва. Когато вече бе по - близо до жертвата си тя усети присъствие на нечовешка сила.
И той ли?! Защо все попадах на вампири.
Помисли си демона като направи недоволна гримаса. Разбира се, тя не се изплаши от него. Тя бе много по - силна и щеше да се справи с един като него, ако реши да й посегне или даже да я убие, затова продължи да върви след него.
Тя бързо се промъкна в стаята му. Усети силен удар, който успя да я повали на земята. В очите й избухнаха червени пламъци. Можеше спокойно да се види яростта в тях. Не можеше да повярва, че той си позволи да направи нещо такова на нея или така да й говори. Още от думите му, тя разбра, че си има работа с поредният самовлюбен вампир, който се мисли за велик.
- Оу, много ме изплаши, да знаеш! - рече подигравателно Кайли и след това бързо се изправи, хвана го за гушата и го притисна до стената. - Посегни ми още веднъж и ще ти се стъжни. Ясно ли ти е?! - отвърна му тя ядосано.

by Christian.♛ 05.04.15 18:06

Момичете изглежда побесня, когато Кристиан я повали. Интересното беше, че тя не беше нито вампир, нито някакво друго същество, което беше виждал. През извратения ум на Крис се промъкнаха множество мисли, които на никого нямаше да му бъдат приятни дори ако далечно ги достигне. Тази изведнъж бързо се справи с него и го допря до стената. Не беше попадал на толкова силно същество от много отдавна. Ако беше вампир, лесно щеше да се справи, но тя не беше. Какво ли е? Хмм, това трябва да се помисли. Дали не беше някакъв Древен. Само те имаха подобна сила. Но това не обясняваше пламъците, които се появиха изведнъж в очите на жената. Тези пламъци... Толкова опасни, и все пак толкова привличащи. Всеки знаеше, че всичко лошо привлича, както сега и дадената въздействаше на Крис с това си държание. Въпреки че той ненавиждаше някой да се прави на доминант и да му отнема тази привилегия, сега се остави на нежния, но изключително силен, захват на блондинката, лицето на която почти не трепваше. Само изразяваше подигравателна физиономия. За нея, изглежда, не беше проблем да държи толкова лесно един почти половинхилядолетен вампир. Това дори го правеше без да изразява никаква емоция, без да трепти. Истината беше, че всичките тези мисли се завъртяха в главата на нашия герой за по-малко от няколко секунди. Той започваше да и' се наслаждава. Знаеше, че при такъв вид жени е по-удачно да им дадеш водачеството, а после рязко да им го отнемеш.
Крис наклони главата си, колкото можеше и се усмихна цинично и хитро, а гласът му зазвуча наоколо заповеднически, но и примиримо :
- Добре, можеш да ме пуснеш! Все пак не би ли направила и ти същото, ако го бях направил аз, особено ако имаш толкова врагове, колкото притежавам аз - тонът беше подигравателен, но лицето му за миг стана абсолютно сериозно, за да наблегне на думата "притежавам". Ръката му се издигна и хвана нейната здраво, но не стисна, за да може да покаже на блонди, че иска да го пусне, но не се предава толкова лесно. - Пък и едва ли си го усетила. Все пак такава сила... И такава красота.
Очите на вампира заблестяха с игриви пламъчета, но не като тези на неизвестната прелъстителка.
- Не харесваш ли агресивността? Мислех, че точно ти с такава сила си "за" за такава игра... Нали си играем? - в мозъка му се появи девойката, гола и мокра, окована във вериги, а той я притежава. Всеки един сантиметър от тялото и' да бъде негов. Да няма никакви граници. Да я обладае както само той може и тя да иска още. Да и' покаже какво значи болка и удоволствие заедно. Очите му се плъзнаха от горе до долу и я огледаха цялата.
- Е, малко дяволче. Какво ще бъде? Ще ми изтръгнеш сърцето или ще ми позволиш да ти покажа колко кораво е то? - наблягането на думичката кораво поражда двусмислица, каквато беше и целта на Кристиан, който не можеше да сдържи леката си перверзна усмивка, изписана на лицето.

by **deborah;** 05.04.15 20:36

- Боли ли те? - попита го тя подигравателно. - Сега не си толкова смел. Да не би да смачках мъжкото ти его? - засмя се тя.
Кайли го държеше в здрава хватка за гушата, но не чак толкова силно, че да го убие. Достатъчно й бе да го боли, но ако още веднъж й посегне щеше да се стигне и до тази ситуация. Тя му се бе ядосала, затова, което бе направил. Нямаше да се измъкне от нея само със сладки приказки. Много добре знаеше какво прави, но нямаше да му се получи, не и при Кайли. Засега мислеше да продължава да го държи така, а после може да преминат към по - забавната и за двамата част.
- Не си хаби сладките думички напразно, скъпи. При мен те не минават.
Това, че сега го болеше й доставяше голямо удоволствие, а това, че й говореше така, само и само да го пусне още повече.
Толкова е жалък!
Възмути се блондинката. Тя просто продължаваше да го държи и му се усмихваше чаровно. Думите, които излизаха от устата му нямаха никакъв ефект върху нея.
- Защо да спирам? На мен ми е забавно - засмя се тя. - Врагове? И как се справяш с тях като не можеш да се справиш с една жена?
Тя усети как той я хвана за ръката, с която тя го държеше за врата. Да, беше й наистина приятно той да я докосва и да й говори така. Признаваше, че й той е доста красив, но не се предаваше, а това, че той я хвана за ръката я накара да го стисне малко по - силно. Не я бе страх да направи тази крачка, защото знаеше, че тя е по - силна от него и знаеше, че и той знаеше това и, че няма да й посегне. Та той дори сигурно не знаеше какво е. Затова тя щеше да продължи с това, което правеше сега.
- Достатъчно ми е, да си направил само това, за да имам истинска причина да те убия - рече заплашително тя като се усмихна по нейният си начин. - Имаш късмет, че ми допадаш. Иначе вече щеше да си мъртъв - каза тя като му се усмихна. - Ти какво би направил, ако някой бе направил каквото ти направи?
Да, точно това правим. Играем си. Аз съм хищникът, а ти жертвата.
Помисли си тя. Точно така беше, тя - котката, а той - мишката. И едва ли щяха да си сменят позициите.
- Не знам. Още не съм решила. Всичко зависи от теб - отговори му Кайли като се подсмихна палаво и го погали между гърдите. - Съмнявам се, че чух името ти.

by Christian.♛ 06.04.15 13:34

Всичко беше доста интересно. Развиваше се точно по план. Макар да не искаше да си го признае, тя го желаеше, искаше го между краката си така, както зависимият иска своя наркотик. Жени. Точно заради това не трябва да се доверяваш на тях. Ако знаеш къде им е слабото място, можеш да ги удариш точно там, а след това ще ги поразиш и ще ги подчиниш на волята си. Те са робини на твоята воля и с малко убеждение може да ги накараш да направят, каквото искаш. Истинското умение е да ги накараш да го направят по собствено желание. Това е изкуството - да можеш да дирижираш всяко едно движение, всяко едно чувство, да предвиждаш всяко едно действие, всяко едно нейно потрепване, да успееш по такъв начин да я омаеш, че да не знае какво прави и защо го прави. Истината е, че нашият герой го можеше до съвършенство и перфекционизъм. Можеше да я накара да го пусне, но къде щеше да бъде забавата в това. Момичето беше уверено, силно, дори може би прекалено и от двете, а знаем, че щом си уверен в силата си, я прилагаш без да преценяваш, а подценяваш противника си. Мислиш си, че си го приклещил до стената като плъх, но плъхът знае някои и други номера, като например да хапе. Всяко едно животно, приклещено, става агресивно и напада дори ако е по-слабо. Сега точно това се случваше. Тя се надсмиваше над слабостта на Кристиан, но всички, които са ставали свидетели на някое от действията му, знаят, че той може да се измъкне от всяко едно такова - винаги преценява ситуацията и знае какво и как да го направи, къде да удари и кога да си тръгне. Доверяваше се на инстинктите си.

Ръката на момичето го стисна малко по-силно и той се измъкна от своите мисли само за да и' се усмихне още по-подличко и подканващо. Неговата ръка пък отпусна захвата си и започна да гали с връхчетата на пръстите си нейната, здраво държаща врата на Крис. Това действаше безотказно, защото му беше понятно, че момичетата настръхваха от това движение. Вярно, тя не беше точно момиче, но все пак действаше дори и при мъжете. Скоро, съвсем скоро щеше да подейства и щеше да отпусне достатъчно хватката си, че той да може да поеме контрола над ситуацията.
- По допира ти предполагам, че ме желаеш също толкова, колкото и аз теб, така че може да не протакаме неизбежното. Все пак такава красавица като теб, с такива форми, сякаш изваяни от нещо по-висше от природата, с такава красота, такава сила... Може да бъде богиня. - ласкателствата нямаше да му помогнат, но просто се опитваше да отвлече вниманието и'. Другата ръка на Кристиан се спусна и успя да хване талията на блондинката. Бавно се спусна надолу и хвана задника и', стискайки го силно. Физиономията му беше извратена и перверзна. "Момиче, не си попадала на такъв вампир като мене" - мислеше си той и с основание. Сега беше моментът. Ръката му бързо пусна нейната и я блъсна с огромна сила в корема, което се славеше като най-слабото място на жената. Разбира се, той подозираше, че няма да я заболи много, но беше достатъчно да отслаби захвата. Другата му ръка се стрелна, изви нейната и и' извади рамото. Момичето започна да пада надолу, а той през това време и' счупи врата.

***

- Най-сетне си будна! Каква изненада! - чу се гласът на мъжа. Момичето отваряше очи. Намираха се в горичката до Мистик Фолс. Самото момиче беше голо и оковано във вериги, които бяха впити в кожата и'. Това щеше да я задържи. Тя беше така окована, че нямаше как да направи и едно движение. Веригите бяха заковани в две дървета с високи клонове, така че да не пречат, а краката и' също, като освен това около лактите и колената бяха завързани още вериги - едната им част беше вързана около момичето, а другата около 3 тонни камъни. Така нямаше как да се измъкне. Не беше много високо. Кристиан се беше снабдил с вишка, така че да може да си играе с нея дори и нависоко. В онзи момент лицата на двамата бяха на сантиметри едно от друго. Ръката на мъжа галеше нежното лице на жената и говореше тихо и нежно, както се говори на цвете, което е толкова красиво, че чувстваш нужда да изразиш своите почитания към майката природа. Устните му шаваха бавно, докато докосваха нейните. Ръката му бавно тръгна надолу, минавайки между гърдите и' и спирайки се на вагината и'. Палецът реши да действа, като започна да гали клитора и' нежно, а постепенно забързваше. Момичето се размърда, защото и' доставяше удоволствие. Другата ръка удари силно задника и'. Плясъкът се чу наоколо. Ехото заудря дърветата. Последва още един удар. И още един удар. И още един.

- Харесва ти, нали? Ръцете ми по тялото ти. Грубото държание? Дъхът ми - в този момент се приближи още малко и облиза съвсем нежно врата и', а топлият въздух се разходи по кожата и' - ... върху тялото ти.

Вените изпъкнаха, а зъбите пораснаха.

- Да видим дали ще ти хареса и това! - зъбите пробиха кожата и започнаха да пият. Кръвта беше странна. Не беше точно кръв. Беше нещо различно, но и възбуждащо. Отдръпна се назад и облиза малката рекичка тъмна "кръв".Лявата ръка на Крис придърпа жената още повече към него, а дясната продължаваше бързо да масажира едно от най-нежните места в тялото на жената. Докато масажираше, средният пръст реши, че ще започне да прониква в нея. Разбира се, сокът започна да тече. Точно това очакваше и той. Цялата ръка се покри в малко лепкава течност. Дочуваше как тя стене, а той приближи пръстите си до устните си и ги облиза, наслаждавайки се на вкуса и възбудата.

- Знам, че го искаш - промълви тихо и и' подаде средния пръст да го оближе. Момичето понякога подбелваше очите, но и го гледаше на кръв. Лявата ръка се промъкна към задните части на момичето и с показалеца проникна в ануса, като го правеше бавно.

by **deborah;** 06.04.15 18:47

Блондинката продължаваше да го държи в здрава хватка за гушата. Не смееше да го пусне. Мислеше си, че ако го пусне той ще й направи нещо. А и да не й направи нещо.. Не! Тя нямаше да го направи. Трудно се доверяваше на хората. Да, искаше го, но искаше тя да командва.. Харесваше й как неговите пръстчета я докосваха по нейната ръка. Но не го признаваше и нямаше да го направи. Най - вероятно, защото той знаеше това. Затова продължаваше да я докосва. Това определено я разсейваше.
- Вече ти казах, че при мен не минават тези приказки - каза му тя. При нея наистина не минавах. При нея минаваха действията, но тя бе упорита и нямаше да се придаде толкова бързо.
След като той продължаваше да я докосва, тя започна лека по - лека да отпуска хватката си, а това бе нейната най - голяма грешка. Това му позволи да я удари в корема и тя съвсем го пусна. Нея заболя чак толкова, но това бе достатъчно за да го пусне. Тогава мъжът изви врата й и тя съвсем се стропули на земята и изпадна в безсъзнание.

***

Кайли се събуди. Беше в гората. Не знаеше как се озовала там, защото запоследно, поне така тя помнеше бе в хотела, но ситуацията в която се намираше изобщо не й хареса. Тя бе окована във вериги. Погледна надолу. Видя, че е чисто гола. След това вдигна глава. Видя мъжът от хотела. Те бяха на съвсем малко разстояние.
Направи недоволна гримаса. Изобщо не й харесваше всичко това. Мислеше си до преди малко, че тя е хищникът, а той жертвата. Това бе втората й грешка. Не е трябавало да го подценява, но все някак щяха да се обърнат позициите. Щяха да бъдат като в началото.
Опита се да се измъкне от веригите, но безуспешно. Може би, може и да успее, ако се по напъне, но искаше да види как щяха да се развият нещата.
- Ти си извратен - рече Кайли ядосано. Естествено й хареса как той я докосваше, как сладко й говореше, как я целуваше. Хареса й ка палецът му погали клитора й и как после забърза. Хареса й как той удари задникът й няколко пъти.
Единственото, което може би не й хареса бе, когато той заби зъбите си във врата й. Разбира се, не му хареса нейната кръв и това беше нормално. Все пак демонската кръв бе на най - ниско ниво.
Тя започна да стене от удоволствие, когато средният му пръст започна да я масажира на едно доста приятно място за нея, а след това как проникваше в ануса й.
Тя бе решила да се наслади на момент, а след това да се опита отново да се измъкне от веригите. Можеше да се справи, но сега бе решена да се направи, че страда и не й харесва всичко това.
- Проклет да си! - каза му тя, когато той й подаде средният му пръст да го оближе и му се изплю в лицето.

by Christian.♛ 06.04.15 20:29

Кристиан я погледна с насмешка, докато все още я държеше близо до себе си. Колко глупава беше, въпреки че беше силна и изключително красива. Е, май си беше наистина русичка. Да не би да мислеше, че това ще го обиди? Никой не можеше да обиди Крис.. с каквото и да е. Просто беше невъзможно, защото каквото и да кажеха за него, сигурно щеше да бъде вярно. Нищо не можеше да го тормози на психично ниво. Дори и да го измъчват, той щеше да намери своето удоволствие от цялата история. Дори и да го затворят в затвор, от който няма излизане, Крис щеше да си намери занимание и нямаше как да му го отнемат. Нищо не можеше да го тормози психически. Разбира се, имаше само физически дразнения, но това не значеше много за него, защото нищо не може да го убие. Е, освен обичайните неща.
- Знаеш ли, момиченце - проговори с характерния си студен глас, който режеше всяка една част от тялото на човек и го караше да настръхне. - Това е едно от най-приятните неща, които са ми казвали някога. Сега мръсотийки ли ще си говорим, или някакви комплименти ще ми правиш?
Ръцете му минаха по тялото и', а когато тя му се изплю в лицето, той само избърса леко лицето си, като фанатична усмивка се появи на лицето му. Това му трябваше.
Сега щеше да бъде наказана. На вишката се намираха още някои предмети от личната му колекция - една гумена палка, която беше оцветена в черно и червено. ПС - червеното не е боя, а течност, намираща се в човешкото тяло. Друг предмет бяха две боулинг топки, които бяха завързани за две въжета с щипки накрая, също така имаше една торба, която щеше да стане ясно каква е.

- Не мърдай и няма да боли - каза тихо, а усмивката му изчезна. Кристиан се загледа в гърдите на момичето, а ръката му бавно тръгна от кръста нагоре и се спря върху едната от двете. Стисна я силно, а след това с другата постави щипката върху зърното, отпускайки боулинг топката лека-полека, за да не изтръгне органа. Виждаше се, че тя изпитва болка, което наистина му достави удоволствие.
- Ще сложа и другата, ако не стоиш мирна. А сега ще стане забавно - бръкна в торбата и извади един нож, който проблесна на слънчевата светлина. Доближи се до устните и' и ги докосна със своите, а после прокара ръката си между краката и', така че да може да я задоволява, правейки абсолютно същите движения, но ножът в другата ръка правеше леки порязвания на места. Забърза движенията си и промълви тихо, чувайки се само движенията на ръцете му и търканията им в дрехите му:
- Харесва ти, нали? Никога не си давала такава свобода на някого, нали? Не се прави, че не ти харесва, защото те познавам още преди да те срещна. Всички сте еднакви...
Лицето му изведнъж стана жестоко и се дръпна назад, забивайки ножа в корема и', а очите му гледаха с празен поглед в нейните. Крис завъртя ножа на 360 градуса и го извади.
- Не заслужавате никаква прошка...

by **deborah;** 08.04.15 12:43

На Кайли никак не й се хареса какво се случваше с нея. Това нямаше да продължи дълго . Щеше да сложи край на това мъчение скоро. Изчака го да свърши и тогава му се усмихна някак си подигравателно. Той си нямаше и на представа с какво се е забъркала. Блондинката щеше да го накара да съжалява за всичко това, което бе направил. Беше измислила план как да се измъкне от веригите и да му отмъсти.
- Сега ще съжаляваш! Сега ще те накарам да съжаляваш! - беше единственото нещо, което тя каза.
Телепортира се точно зад него, а докато той се осъзнае къде отишла тя се превърна във бял тигър. Красивото й лице се изкриви, превръщайки се в нещо, което не беше нито човешко, нито животинско. В очите на Кайли се избухнаха онези пламъчета, когато острите й животински зъби се впиха в гърлото му.
От пръстите й изкочиха дълги, хищнически извити нокти, които се забиха в кървящите му гърди. Шурна кръв. Спря се. Не искаше да го убие, искаше да го накара да съжалява, както му бе обещала. Превърна се в човешкия си облик и изви врата колкото да изпадне в безсъзнание.
***
- Най-сетне се събуди, скъпи! - каза му тя с нейният подигравателен тон. Тя го бе предопредила в началото, че трябва да е внимателен с нея, но не я послуша. И както му обеща - ще го накара да съжалява за постъпката си. Той бе вързан за едно от дърветата в гората. Но не с вериги. Беше завързан с въже напоено с върбинка. Тя много добре познаваше вампирите и знаеше, че това ще е тостатъчно, за да не се измъкне. Беше без якето си. Тя го пощади и му остави и дънките. Кайли го бе облякла. От начало мислеше, че ще е по - добре да остане гола, за да е по - изкушително, но така щеше да му е по - приятно. Искаше да му покаже какво й беше. Не бе чак толкова оригинално като неговото, но това, което му бе измислила щеше да е много болезнено за него и забавно за нея. - Не заслужаш никаква прошка... - повтори тя думите му от преди малко, когато тя бе окована.
Грешката на всички мъже е, че подценяват блондинките. Мислят ги, че понеже за руси са тъпи и безомощни пред мъжете. Е, имаше някой наистина глупави, но Кайли не бе една от тях.
Взе един камших бич, на който дръжката му приличаше на глава на змия. Беше дълъг два метра. Бе напоен с върбинка. Целуна го страстно по устата, а след това се отделечи от него и започна да го гъделичка с къмшика по лицето, а след това слезе и по надолу. След около десет минути тя спря и се прибливи към него.
- Не си мисли, че съм като другите. Аз съм различна - рече му тя. - Това, че съм руса не означава нищо...

by Christian.♛ 08.04.15 17:09

Кристиан първо размърда пръстите си на ръката. Левият показалец едва доловимо мръдна, а после и палеца. След това цялата ръка се опита да се освободи от някаква неизвестна преграда. Мъжът не можеше да си обясни защо не можеше да се движи свободно. Другата ръка повтори дадения процес, но и тя беше в безизходица. Скоро и главата се наклони на една страна, а после и на другата. Как искаше сега да си масажира врата, защото беше схваната. Опитваше се да си спомни какво се беше случило. Очите му се отвориха плавно, клепачите се дръпнаха, за да му разкрият "сцената". Бяха като завесите в театъра. Но в онзи момент подиумът беше замъглен, не можеше да се различат цветовете, нито хората, които се намираха на него. Единственото нещо, което разбра Кристиан, беше, че е вързан за нещо ръбесто и твърдо, сигурно дърво, а пред него стои някакво същество, което отначало беше напълно черно, а лека-полека започна да се оцветява в смеските на трите основни цвята, които човешкото око можеше да различи. Премигна няколко пъти, като направи характерната физиономия за човек, който току-що е паднал и се опитва да си припомни как е било преди това. Тръсна главата си, а след това успя да фокусира блондинката, която стоеше изправена и в поза на триумф пред него. Тази самодоволна усмивка... Щеше да я заличи. Погледна надолу и разбра, че е полугол - якето и блузата ги нямаше, но дънките си бяха на това място. Въздъхна и се засмя студено и безрадостно. Не можеше да повярва, че са си сменили местата - та тя беше толкова глупава, че го беше вързала с въжета. Добре , че той не беше толкова рус като нея.
Очите му се завъртяха и се насочиха към лицето и', преминавайки към ръката и' , която държеше камшик. Усмивката му стана още по-широка - толкова, че всичките му искрящи бели зъби заблестяха.
- Сега мислиш ти ли да ми доставяш удоволствие? - попита той, като наблягаше на всяка една сричка от думите. Искаше да я съсипе на психично ниво, заради това че му развали забавлението. - Искаш ли да ти кажа какво съм преживял, за да разбереш, че не можеш да ми причиниш болка!? Искаш ли? Е, добре :
" Преди време, много преди наши дни, имаше едно момиче, което беше изключително силно, много по-силно от тебе. Никой не знаеше кое е то и как се казва, важното е, че в нашето село всички се страхуваха от него. Тя беше красива, горда, силна. Беше изваяна като от боговете. Изглеждаше като ангел, но знаеш, че всичко в природата, което е красиво, е опасно - пчелите, цветята, животните, насекомите, хората... О, да.. Особено хората. Всички избягваха момичето, защото знаеха, че ако се доближат, ще попаднат в нейния обсег. Лошото е, че тя избереше ли си момче, мъж или жена, те попадаха под нейната магия. Начинът, по който им влияеше, беше странен. Очите и', кафяви като бадеми, красиви, палави, игриви, опасни, в момента, в който ги погледнеш, си омагьосан - не можеш да говориш, да дишаш, да се движиш. Думите, които излизаха от устните и' те караха да настръхнеш, да им се наслаждаваш, да се разтопиш, да им се довериш, дори и да те карат да се обесиш. Би ги последвал навсякъде. Мисля, че се сещаш за какво става въпрос... Кожата и' излъчваше някаква странна светлина, някаква прелест и нещо, което не разбирах по онова време. Ароматът и' представляваше есенция от живот, красота, живот. Да, в днешно време няма такъв парфюм. А косата и'. Тези кестеняви водопади от шоколад, тези красиви кичури, тези меки прелести... Умението да ги използва, да ги отмята назад, да ги гали, истинска богиня. Никой не беше виждал нещо подобно. Похотливостта, изтънчеността, галантността, палавостта, с които тя ходеше и крачеше, бяха неописуеми. Но всеки месец тя избираше един, който отиваше с нея в гората. Най-сетне дойде моят ред. Всички се сбогуваха с мене. Последвах я дълбоко в дебрите. Не знаех какво ще правим, но чувствах спокойствие. Най-сетне пристигнахме в някаква колиба. Исках я толкова страстно, че бих направил всичко за нея. И тогава тя ме тикна в мазето. Там, където нямаше никаква светлина. Чуваше се единствено звукът на отделянето на течности и други неща.(Тук може да се пусне това)
Неизвестното ме поглъщаше. Не знаех какво става. Не знаех къде съм. Усещах противна воня. Не знаех какво трябва да правя. Единственото нещо, което знаех, бе, че трябва да оцелея, за да се докажа, за да покажа на Амара какво значи истинската сила на нашия народ. Дочух движение и моментално се обърнах. Нямаше нищо. Очите ми не виждаха нищо, защото мракът ги беше обгърнал. Тогава се опитах да помръдна - това беше най-голямата ми грешка. Не успях, но създадох такъв силен шум, че всичко отекна наоколо. Наклоних се и докоснах пода - беше нещо ужасно - мазно и твърдо едновременно. Повторен опит и се блъснах в стената, която се намираше точно до мене. Нещо се отвори над мене и падна някаква факла. Чувствах, че страхът ме обзема. Не знаех какво да правя. Посегнах към факлата и като я взех, се размърдах наоколо. Забелязах, че има трупове - мъртви хора, които бяха умрели от кръвозагуба, а мишките ядяха мозъците им. Нечии черва се намираха точно пред мен - помръдваха. Над тях голям плъх пируваше с очната ябълка на някого. Трябваше да се стегна. Изведнъж нещо ми се нахвърли - толкова рязко, че едва не умрях от инфаркт. Тишината беше нарушена от сподавения му опит да ми откъсне ръката, с която държах факлата. Зъбите му се забиха във врата ми - кръв започна да шурти. Завъртях се бързо и го ударих в земята. Тогава все още не бях вампир и кръвта беше проблем. Опитах се с едната ръка да я спра. Погледът ми се спря върху главата на човека - беше малка, а самият той беше мършав. Очите му бяха черни, подпухнали и кръвясали. Лицето му беше прилично на скелет, като имаше следи от изгаряне. В следващия момент видях, че момичето слиза по стълба. Тръгнах към нея, но тя ме спря само с едно движение. Ще запомня тези думи, които ми каза тогава, цял живот:
- Убий или бъди убит! - каза. - Храни се от тях!
Бях накаран да се храня от труповете на тези ужасни същества на мрака. През 3-годишния си престой ми бяха извадени повечето зъби, повечето ребра, като последното извадено беше бавно и мъчително счупено и изтръгнато също толкова бавно, с едно от очите не можех да виждам нормално, защото ми бяха забили кост в него, ръката ми беше натрошена на парчета и не я чувствах, кракът ми беше отрязан наполовина. Бях каран на всякакви неща, които ще ти се сторят отвратителни - например да извадя гръбначния стълб на някого, а после с него да го разпоря, да извадя червата му и да го обеся с тях, използвайки само един крак и ръка."
Последва гробна тишина. Очите на Крис гледаха безмилостно как лицето на блондинката се променя.
- Мога да продължа , ако искаш...
В този момент беше почти отвързал въжетата.
- Има истории, които не можеш и да си представиш. Това въженце ще бъде един гъдел за тялото ми!

by **deborah;** 19.04.15 0:53

Кайли стоеше и го слушаше любопитно. Никак не се изненада от това, което й разказа мъжа пред нея.
- Горкичкото то .. - рече иронично тя. - Голямата мъка. Всичко, което ми каза е нищо с това, което аз съм преживяла, любовче:
"Бях на десет. Бях едно наистина щастливо, безгрижно дете, въпреки че семейството ми бе бедно, докато един ден се появиха. Не знаех какво точно са, но едно бе сигурно - не бяха обикновени хора. Избиваха всички наред. Аз успях да се спася с още няколко жители на селото, в което живеех тогава. Най - вероятно вече е заличено от картата на света. Те бяха унищожили всичко. Не беше останало нищо от него. Най - лошото бе, че семейството ми бе мъртво, всичките ми близки, всички, които заемаха важна част от живота ми ги нямаше. Бяха мъртви.
Малко след това. Мисля, че беше след 4 години, бях изнасилена. Тогава не бях демон и не можех да се защитавам. Представяш ли си на 14 години бях изнасилена. Колко ли трябва да си безсърдечен за да направиш това на едно дете? Не помня много добре какво се случи тогава, но знам че беше едно ужасно преживяване.
Следващите 5 години бяха доста тежки. Не знам как точно оцелях, но се справих. Бях едно сираче. Но както и да е.
Дойде и деня, в който се случи. Докато се разхождах на една поляна от нищото се появяви някакъв мъж. Бях много уплашена, когато го видях. Струваше ми се познат. Най - вероятно е бил някой от онези, които бяха опустошили селото.
- Спокойно! Няма да те нараня! - беше ми казал загадачният мъж. - Дойдох тук да сключим една сделка. Ако се съгласиш няма да пострадаш, но ако не е ... сама ще разбереш!
Изплашена до смърт аз се съгласих без дори да чуя каква ще е тази сделка, но нямаше какво да губя. Мислех си, че най - вероятно може той да отнеме живота ми, да го превърне в ад или нещо по - зле или просто да го подобри. Но както казах нищо не губя, ако се съглася и така сключихме сделката без да знам каква е всъщност.
Когато станах на двадесет и една нещо странно се случи.
Леденият вятър бе обвил косите ми около лицето ми, прониза тънките дрехи, които бях облякла. Дъбовите листа се носеха сред вихрушката покрай редиците от гранитни надгробни плочки. Клоните на дърветата се люшкаха като обезумели. Ръцете ми бяха студени, устните ми и страните ми - вкочанени. Намирах се на гробището. Чувствах се различно, сякаш в тялото ми течеше кръв на нещо, което не съществува. Имах чувството, че може да направя всичко. Чувствах се по - силна. Чувствах, че рефлексите ми са по - бързи ...
Лошото време бе демонстрация на неговата Сила. Онзи мъж се появи отново.
- Какво става с мен? - попитах го аз, а той просто отговори. - Помниш ли как преди две години сключихме сделка. Е, сега си демон - и изчезна.
Тогава разбрах, че това което съм направила преди две години е съсипало живота ми. Сега аз съм едно чудовище. Чудовище, което принадлежи на Ада...
Но това не беше всичко. Не знаех как да контролирам дарбата си и това беше най - лошото от всичко, което ми се бе случило до тогава. Имаше едно момче, с което много се обичахме. Бях готова да направя всичко за него. Не мога да ти обясня колко го обичах, защото обичта е чувство, а чувствата не могат да се сравняват с материална вещ или да се измерват в числа. Но да мисля, че ме разбра.
Превърнах се пред него в бял тигър. Не можех да се контролирам и го бях разкъсала на парчета, а когато се върнах в предишният си вид разбрах какво съм направила. Бях убила единственият човек, който ме обичаше и ме харесваше каквото съм. Остана с мен, когато му казах каква съм, в какво съм се превърнала. Той остана, не избяга. Оттогава вече не смея да се влюбя. Може би това единственото нещо от което ме е страх...
А, сега новият Луцифер е двойничката на Амара - Катрин."
След малко се усети, че се бе унесла в спомените си и му каза:
- Боже ... това е толкова трагично - изсмя се. - Извинявай, че те прекъснах. Продължи с историята си, ако обичаш - започна отново с онзи груб тон от преди малко.
Забеляза, че почти се освободил от въжетата. Отначало реши да замълчи, но не издържа да не каже нещо заядливо или иронично.
- Не си прави и труда да се измъкнеш от въжетата, любовче. Дори и да го направиш мога отново да направя така, че да останеш в безсъзнание или даже да те убия.

by Christian.♛ 19.04.15 19:40

Очите на Кристиан засияха зловещо. Докато слушаше и слушаше, веждите му все повече се надигнаха нагоре и се скриваха в косата му. Наистина ли беше толкова зле с мозъка? Сравнява осиротяване и превръщане безболезнено в демон с живота му. " Ха-ха, тази наистина си е чалната в главата. Да не би да мисли, че може да ме убеди, че нейният живот е бил тежък? И раздяла?! Ако имаше старец на небето, сигурно щях да му кажа името, но единствено - леле".
Крис си сложи физиономия на траур и изненада, но не обикновена такава, а странно изкривена, която наподобяваше на тези в театрите или на лоша илюстрация на аматьор. Нещо средно между гениално представяне и провал от големите.

- Браво! Наистина ме биеш по драма и ужаси! - каза той толкова иронично и наблегна на последната дума, че видя как момичето трепна. - Въпреки че не бях свършил, останалата част от историята ми е наистина цвете за мирисане спрямо твоята. Бих попляскал, но ръцете ми са вързани, а тъй като ме заплашваш да ме убиеш, не бих понечил дори да избягам.
Устните му разгърнаха една блестяща фалшива усмивка, приличаща на подигравките, които си правят приятелите, докато са навън.

- Кой може да предположи, че превръщането в демон е толкова лесно. И наистина! Как може да сравнявам яденето на човешки вътрешности, ваденето на гръбначен стълб и прочие и прочие с това да убия любимата си дори без да знам какво става. Как си се възстановила след това?!
Иронията ставаше все повече и повече. Тази глупачка. Имаше такава сила, а не я използваше. Но защо трябваше да се заяжда с нея? Все пак можеше да я използва косвено. Както и тя него, ако поискаше. Всеки път, щом е сам, може да я вика при себе си и да задоволява нуждите си, а и един демон зад гърба му няма да му е излишен. Наистина трябва човек да си избира внимателно приятелите, а тази ще бъде чудесна и в двете отношения - секс и сила.

Наведе глава и погледна надолу. Въжетата бяха разхлабени, затова той прости ги скъса лесно, защото върбинката не го гореше толкова много, тъй като слабо докосваха кожата му. Доближи си бавно до демонката и я докосна по бузата с ръката си, а след това хвана ръката и'. Очите му се вгледаха в нейните, а гласът му, студен както винаги, се разнесе в околността:
- Никога повече не ме заплашвай, миличка! - физиономията му беше мила и наивна, сякаш не знаеше с кого говори, но след това я забута нежно към дървото отсреща. Устните им се докоснаха. - Мисля, че и двамата ще сме си полезни, ако не се опитваме да се убием. Знаеш, че ако опитам, мога да те убия като куче.
Ръцете му нежно галеха извивките на кръста и', а устните му си играеха с нейните плахо, като нямаше реална целувка, а просто шарене. Не искаше да я притиска, защото не желаеше да се занимава с нея по този начин. В мислите му имаше намерение, което му казваше да внимава и да прави, каквото тя иска, за да получи и той това. Никога не слушаше това гласче, защото е досадно, а и Кристиан не беше такъв тип човек. Ръцете му решиха, че ще преминат през корема и', а след това ще влязат в гащичките и' и ще започнат да масажират клитора и'.
- Искам те , момиче. Защо просто не преминем към забавната част и да оставим тези преструвки и досадни караници и не се отдадем един на друг?
Тогава я целуна бавно, сладко. Можеше да стои по този начин цял час. Отдаде се на момичето, като плахо близваше нейния език, а ръцете му се преплетоха с тези на жената.

by **deborah;** 02.05.15 20:48

"През целия си живот съм получавала всякакви упреци, обиди. Бях свикнала и с времето започнах да казвам това, което мисля, дори и на другите да не им харесва. Да, не ме беше страх да изказвам собственото си мнение, въпреки, че някой може да не бъде доволен аз си казвах всичко. Дори се учудвам, когато някой ме поздрави за нещо, което съм казал. Кара ме да мисля, че съм казала нещо, което другите са нямали смелост да изрекат. Както сега. Може би никой досега не се бе осмелявал, че това, което е преживял е по - тежко от неговото..." иронията в гласа му прекъсна
мислите й. Ядоса се, но не го показа. Той не можеше да я разбере. Никой не можеше. Говори без да знае какво й е било, той още нищо не знаеше. Не може да усети болката й. Празнотата в сърцето й. А говореше така. Не обърна особено внимание. Често се случваше някой да реагира така, когато тя разкаже това на някой, а тя наистина не обича да разказва тази история, защото винаги, когато го правеше всичко минаваше пред очите й като на филм. Отново виждаше как избиват близките й, как я изнасилват, как разкъсва тялото на Джон (това бе името на момчето, което го бе убила по случайност) и всичките мъки, които бе преживяла, но след малко се отърва от мислите си и ги изпрати надалеч. Не й се искаше да мисли затова сега.
- Може ли поне веднъж да не използваш ирония? Вече става досадно - отговори му строго тя и не обърна внимание на всичко останало, което той каза, а просто се загледа във въжетата. Той можеше да ги скъса и тя го знаеше, но не каза нищо, а просто продължаваше да го гледа. Искаше да види какво ще стане. Нищо нямаше да загуби, ако не го спре сега и да стегне още по силно въжетата. Както и предположи така и направи.
- Заплашваш грешния човек, любовче, но щом така мислиш - рече тя подигравателно и в следващият миг се бе озовала залепена до стена, докосвана нежно от устните му. Хареса й. Хареса й това, че не започна веднага с грубостите. Реши да се отпусне и започна да отвръща на нежните му целувки.
Целувките им започваха да стават все по - страстни и по - страстни. Тя спусна ръцете си палаво малко по - надолу по тялото му и разкопча дънките му, докато играеше с езичето му.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)

Re: The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)