Вход

След дългия пазар Катрин и Колобър отидоха до болницата натоварени с много торби и покупки. Вампирката се усмихна мило и целуна бузата му щом влязоха. Огледа се за някоя медицинска сестра но такава не видя. На близо имаше тежко ранен пациент който кървеше, блондинката не беше пиела кръв от онзи ден и й беше много трудно да се контролира. Усети как лицето й се променя и стисна по силно ръката на българина. Искаше й се, да отида там и да разкъса гърлото на ранения пациент може би щеше да го направи ако Колобър не беше до нея.
- Помогни ми
Каза тихо през зъби и го гледаше. Очите й бяха станали черни.

- Значи сега му е времето - рече Колобър, когато Катрин му сподели, че никога досега не се е возила на мотор.
Извади превозното средство от гаража и след малко тръгнаха за магазина. Там се позабавиха известно време, докато вземат всички покупки и потеглиха към следващата си дестинация, а именно болницата. И там се появи проблем - някакъв облян в кръв пациент.
- Успокой се - заговори българинът, хвана я за главата и я накара да гледа само в него. Отдавна не беше, попадал в такова положение, всъщност не помнеше въобще да е попадал и не бе сигурен дали идеята му ще помогне, но извънредните ситуации изискват извънредни мерки.
Колобър целуна страстно Катрин. Това разбира се, нямаше да й помогне, просто се надяваше временно да отклони мисълта й от пациента. Без да губи време я хвана за ръка и с вампирска скорост я помъкна. Имаше някаква представа къде да търси болничния склад и мястото, където са кръвните банки и се оказа прав. А за късмет нямаше никой. Колобър грабна първата попаднала му банка, на нея пишеше В+ и я подаде на вампирката.
- Пий!

Усети целувката на Колобър и му отвърна. Все още усещаше силна жажда за кръв но вече почти не усещаше ранения пациент. Усещаше само българина. Усмихна се за миг а в следващия миг се озова в стая пълна с кръвни банки. Изръмжа доволно и взе банката която мъжът й подаде и я пресуши за няколко секунди.
- Още искам още.
Дам отново беше станала неконтролируема и гладна. Докопа една банка, не знаеше каква кръвна група е и просто я пресуши. Донякъде утоли гладът си и и се успокои леко. Очите й станаха отново синьо-сиви. Целуна нежно Колобър и облиза устните му.
- Благодаря ти.

- Моля отвърна Колобър, когато Катрин му благодари.
Целуна я леко по устните. В този момент някаква жена влезе в склада. Беше облечена като санитарка. Вампирът реагира веднага. Нямаше начин да минат за доктори, затова й въздейства. Накара я да вземе, каквото й трябва и да забрави, че е видяла някого, после я отпрати.
- По-добре и ние да си ходим - обърна се българинът към Катрин.

Загледа ядосано след санитарката. Ако не беше тя щяха да се насладят на хубавия миг заедно а сега трябваше да бързат преди някой друг да ги беше прекъснал отново. Въздъхна, взе няколко банки с кръв и ги прибра в чантата си, погали сърцето на българина и кимна.
- Добре да тръгваме. Каква друга работа имаме днес преди да се приберем?
Излязоха от стаята и вървяха един до друг. Облегна се на рамото му и гледаше напред. Отново минаха покрай обляния пациент в кръв. Този път Катрин беше сита и спокойна. Приближи се към мъжа и прехапа китката си, даде му да пие малко от кръвта й и му въздейства да я забрави. Върна се Колобър и се усмихна.
- Вече сигурно ще се оправи

Колобър се замисли за кратко.
- Напазарувахме, взехме банки, мисля, че няма друго - отвърна той.
Излязоха от склада и тръгнаха към изхода. Където пак нямаше никого освен ранения пациент. Вампирът наблюдаваше как Катрин му дава от кръвта си.
- Дано - рече Колобър, че сигурно ще се оправи. - Ама, каква е тая безотговорност?! - възмути се той по повод видяното до момента в болницата.
Излязоха от сградата, качиха се на мотора и той запали двигателя.
- У вас ли отиваме?

- Тук изобщо не е безопасно. Не знам как болницата работи още.
Щом излязоха от болницата, Катрин се качи на мотора при българина и се усмихна. Обви ръце около кръста му и се притисна към него. Вече, беше забравила за случката с ранения пациент мислеше само за него. Сложи, му каската.
- Да. Ще си починем малко.
Докато Колобър караше, вампирът го гушкаше и мислеше за вчерашния и днешния ден. Беше потънала в мисли и напълно изключи че той не знае къде е къщата й.
- Къщата ми е от другата страна на гората. Лесно ще я видиш. В задния двор има семейно гробище