1956 - Денвър, Колорадо (.NADiA & Ewa Green)

Денвър. Градът мечта. Винаги бях искала до отида там, но винаги го бях пропускала по пътя. Най-накрая имах възможността да стигна и до Денвър. Беше топло, слънцето печеше силно а наоколо се чуваше шумът от колите, детски смях идващ от към парка, кучета лаеха като че всичко им беше накриво. Но днес всеки шум звучеше позитивно, не ме дразнеше. Може би това се дължеше на факта, че се бях отказала от търсенето на Катерина поне за месец и си бях дала почивка. Клонеше към залез и шумът постепенно намаляваше.
Гледах как слънцето залязва бавно зад хоризонта. Време беше. Време за лов. Не се бях хранила от дни. Усещах паренето в гърлото си, жаждата ставаше все по-силна с всяка минута, която прекарвах без да нападам, но все още беше малко раничко. С идването на лятото, времето за лов намаляваше, слънцето залязваше по-късно и изгряваше по-рано, а не можех да ловувам посред бял ден. Рискът някой да ме види беше голям, а това не беше особено препоръчително да се случва. Винаги обаче имаше и изключения.
Запътих се към една от крайните улички в близост до едно от по-малките казина в града, за да причакам първата си жертва за деня. Слънцето вече беше почти залязло, сумракът беше приятен, мракът постепенно се сгъстяваше и обгръщаше всичко наоколо - сградите, колите, хората. Хората. Напоравих няколко крачки към ъгъла на казиното, за да съм по-близо до входа и видях някакво момиче. Беше хубава, с леко начупена тъмна коса и хубава фигура. На тази степен не можех да кажа нищо друго за нея, а и защо ли ме интересуваше. Ни тя беше просто закуската ми за днес. Чак от мястото си усещах мирицмаата на кръвта й, беше топла и бушуваше във вените й, чакаше ме само да захапя врата й....