a lullaby;

Една малка тайна, нищо повече. Лице, което е забравено преди да е запомнено. Една грешка, която трябва да бъде заличена с цената на всичко. Някъде под прикритието на хладната есенна вечер Теса Грей се бореше с последствията на една от малкото необмислени ситуации през живота си. Казаха й, че детето е изрод, урод, истинско чудовище, което е умряло няколко секунди след като е получило първата си незаслужена глъдка въздух. Тя не успори думите на жените, които изродиха бебето, вярвайки, че нищо произлязло от кръвта на мълчалив брат би било добро, светло, като другите й отрочета.
Под същото небе, в покрайнините на източна франция, новороденото дете на Амели и Жак Напиер, част от знатен род на ловци, издъхна. Малкото му сърчице просто се предаде и се превърна в непоносима тежест върху сърцата на двамата родители.
Детето на Теса не бе изчадие, а просто грешка, която никога не трябваше да се повявява на бял свят. То бе твърде голямо петно за името на мълчаливите братя, но все пак бе взело човешкото от баща си- ангелската частица. А ръцете на родилката, изгубила първородното си дете преди няколко дена, не успяха да се отделят от малкото бебе. Пухкавите му, алени бузи и тези сиви очи, подобни на буреносно небе- вече го обичаше като свое.
Корнелиус бе обичано дете, дори глезено, но не повече от другите си братя и сестри. Той бе баткото, който даваше тон в живота на всички останали. Не приличаше на тях, бе лишен от русите им коси и обсипани с лунички бледи кожи, но не го правеше на въпрос. Майка му бе убита от вампир, защитавайки мудан, но дори и това не бе понесено твърде тежко от семейство Напиер. Това си бе в реда на нещата. Нефилим, отишал си от този свят с чест. Няколко месеца след това непознат мълчалив брат прекрачи прага на семейната къща, карайки децата да потръпнат от ужас. Нещо твърде плашещо се криеше в безшумните им, дълги и сухи фигури, подобни на остаряло оригами. Жак се скри в кабинета си с тихия мъж, а след малко помоли и Корнелиус да се присъедини. Научи всичко. За Теса. За Джеймс. Но не почувства нищо. Стори му се нередно, че научава всичко това на двадесет години, а не по-рано. Семейството му го бе лъгало твърде дълго, дори и да бе от добри чувства. След няколко дена събра багажа си и напусна без дори да се замисли. Нямаше място в този дом, но нямаше място и при истинските си родители. Не му пукаше за никого. Щеше да се оправи сам, както винаги. Нямаше какво да търси, какво да отмъщава. Искаше просто да бъде себе си, лишен от всякакви имена и титли.