i was born in darkness, so darkness i become || Amelia.

Тихите и' стъпки бавно се разнасяха по тесния тъмен коридор. "Всичко ще свърши днес, тук и сега", повтаряше си на ум макар и несигурността да струеше от нея. Беше я обзел неистов страх, физиономията и' - толкова измъчена и ужасена, беше най - издайническото нещо в нея, но трябваше да се съвземе, ако искаше да свърши това за което бе дошла тук, трябваше да се успокои, да не привлича силно внимание към себе си и да свърши работата. Надяваше се на момент на смелост, иначе всичко щеше да отиде по дяволите, щеше да умре, не че животът и' беше нещо свещено за нея, беше готова и тя да умре, само и само да се отърве от мъжа до себе си. Омразата и' към него надделяваше дори над желанието да запази собствения си живот, но все пак имаше чувството за мъст също се надигаше у нея и искаше да си отмъсти, да сложи край.
Коридорът като, че ли с всяка крачка се смаляваше все повече и повече, краката и' трепереха, докато извършваха поредните крачки към металната врата в края. Ръката и' трепна да отвори, но нещо я спря. Можеше ли в действителност да го направи, можеше ли да убие единственият мъж, който някога е обичала, само защото не искаше да я пусне да си върви, защото държеше прекалено много нея и правеше всичко, за да я задържи? Но ако не го направеше, надали щеше да издържи още един побой, още някое убийство за което причина щеше да е тя. Да, тя трябваше да го направи, поне трябваше да опита иначе цял живот щеше да се чуди дали е щяла да има по - добър живот.
- Таша, какво правиш тук? Всъщност радвам се да те видя. - влизайки в кабинета му, той стана от стола зад бюрото и се насочи право към нея. Таша не бе една от най - добрите 'актриси', но в този случай трябваше да даде всичко от себе си, за да не развали всичко. Фалшивата усмивка засия на лицето и', докато Джеймс приближаваше към нея, за да вкуси устните и'. Нейните устни отново бяха под неговите и се чувстваше толкова добре, той можеше да я защити от всеки, от света, но въпреки това не съумяваше да я защити от самият себе си, а синините в които бе обагрено тялото и' доказваха това твърдение. Но го обичаше, не бе обичала никой друг по начина който обичаше него.
Отвърна жадно на целувката му, чувстваше се толкова безпомощна пред ласките му. Джеймс я вдигна, занасяйки я да седне върху бюрото, като не откъсна устните си от нейните през цялото време. Момичето обви крака около кръста му отвръщайки жадно на всяка една негова целувка.
- Обичам те. - каза измежду целувките им, усещайки че той се е расеял с нея успя да извади своя револвер, който бе скрила между бедрото и жартиера си, под късата рокля, която бе облякла специално за този случай. - И точно защото те обичам, съжалявам скъпи. - насочи пистолета към главата му. Дори не бе усетила кога почнаха да се борят, всеки изпитвайки желание да запази живота си. След това се чу силен оглушителен звук и настъпи тъмнината.

▶ След три седмици се събужда в болница, не помнеща нищо, Джеймс я лъже за истинското и' име и история.
▶ След като разбира, че е излъгана успява да го убие и сега търси истината за себе си.