Вход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 73, на 26.04.24 0:28
Skinny Skinner, Classy Skinner, Sarcastic Skinner, Brave Skinner, Concerned and Worried Skinner-That are a lot of Skinners! And only one Vlad to be them.
2 posters
Страница 1 от 1
Skinny Skinner, Classy Skinner, Sarcastic Skinner, Brave Skinner, Concerned and Worried Skinner-That are a lot of Skinners! And only one Vlad to be them.
FC:Tony Curran/Vladislav "Vlad" Skinner/Age:29/Wizard/Invisibility, Irish speaking magic user
Преди 13 години.
Психиатърът седна на сола си, опирайки химикалката в листа, може би за стотен път, и поглеждайки червенокосият младеж срещу себе си, който изглеждаше ужасно изнервен.
-И така, господин Скинър, да опитаме отново. Разкажете ми историята си.
-Но нали вече ви я разказах, по дяволите!-възпротиви се червенокосият пациент.-Докторе, не си фантазирам, всичко, което виждам е истина! Може да сме Ирландия, но ТЕ съществуват!
-И кои са те?-попита докторът. Вероятно вече му беше омръзнало това момченце да държи на своето, но нали му бяха платили, за да се разправя с него.
-Свръхестествените! Вампири, Върколаци, Вещици, Хибриди! Всички те съществуват! Покойната ми майка е вещица, знам го! Бях на 7, когато го разбрах! Докторе, сериозно ви говоря!-оживено приказваше червенокоското.
-Господин Скинър, няма такова нещо, и не знам кой ви го е втълпил, но послушайте ме, откажете ли се...
Кръвта на момчето кипна и то сграбчи доктора за врата.
-Виж, докторе, сега ще слушаш мен! Те са истински! И няма да позволя да ми кажеш другояче! Всъщност, вече няма да позволя нищо да кажеш!
Блесна ярка светлина, и охраната на психиатрията влетя вътре, намирайки доктора, без език. А вън, на снега, се откроявах стъпките на момчето, които се появяваха изпод невидимите му стъпала.
Преди 7 години
Младият мъж наперено крачеше из улиците на Ню Йорк. Откак бе напуснал Ирландия, той се чувстваше волен като птица. Никой нямаше да го спре.Вече напълно контролираше способностите си. Изведнъж се чу писък откъм една от малките улички, и червенокоското се запъти натам. Стана свидетел на сцена, в която двама мъжаги се опитваха да насилят едно момиченце. Сцената събуди в него детски спомен, който той отдавна се опитваше да блокира-как отново двама мъже изнасилиха до смърт голямата му сестра. И вероятно затова ще разберете защо той стана невидим, и нападна двамата мъже, убивайки ги със заклинания. Момичето хукна нанякъде, а Скинър, на противоположната посока. Трябваше да избяга. Да се махне. Защото и това щеше да го преследва. Както кошмарите му, и всичко останало.
В наши дни
Елегантно облеченият Владислав Скинър отиваше на интервю за работа. От Ню Йорк се бе преместил в Мистик Фолс-знаеше, че майка му беше от там. Наел си бе малък апартамент, и се бе отдал на търсенето на кариера. Не след дълго му изникна нещо-мястото на учител по Изобразително изкуство в училището на града. Той имаше талант и рисуваше страхотни произведения на изкуството-които в повечето случаи бяха пренесените на паното негови кошмари.
Наперено прекрачи прага на училището и не след дълго се озова пред кабинета на директора. Почука и влезе.
След половинчасово интервю, Владислава излезе, сияещ от щастие. Беше получил работата, и сега щеше да предава своя талант на други талантливи деца.
ПС: Надявам се, няма проблем, че съм го главила за учителски пич по Рисуване?
Преди 13 години.
Психиатърът седна на сола си, опирайки химикалката в листа, може би за стотен път, и поглеждайки червенокосият младеж срещу себе си, който изглеждаше ужасно изнервен.
-И така, господин Скинър, да опитаме отново. Разкажете ми историята си.
-Но нали вече ви я разказах, по дяволите!-възпротиви се червенокосият пациент.-Докторе, не си фантазирам, всичко, което виждам е истина! Може да сме Ирландия, но ТЕ съществуват!
-И кои са те?-попита докторът. Вероятно вече му беше омръзнало това момченце да държи на своето, но нали му бяха платили, за да се разправя с него.
-Свръхестествените! Вампири, Върколаци, Вещици, Хибриди! Всички те съществуват! Покойната ми майка е вещица, знам го! Бях на 7, когато го разбрах! Докторе, сериозно ви говоря!-оживено приказваше червенокоското.
-Господин Скинър, няма такова нещо, и не знам кой ви го е втълпил, но послушайте ме, откажете ли се...
Кръвта на момчето кипна и то сграбчи доктора за врата.
-Виж, докторе, сега ще слушаш мен! Те са истински! И няма да позволя да ми кажеш другояче! Всъщност, вече няма да позволя нищо да кажеш!
Блесна ярка светлина, и охраната на психиатрията влетя вътре, намирайки доктора, без език. А вън, на снега, се откроявах стъпките на момчето, които се появяваха изпод невидимите му стъпала.
Преди 7 години
Младият мъж наперено крачеше из улиците на Ню Йорк. Откак бе напуснал Ирландия, той се чувстваше волен като птица. Никой нямаше да го спре.Вече напълно контролираше способностите си. Изведнъж се чу писък откъм една от малките улички, и червенокоското се запъти натам. Стана свидетел на сцена, в която двама мъжаги се опитваха да насилят едно момиченце. Сцената събуди в него детски спомен, който той отдавна се опитваше да блокира-как отново двама мъже изнасилиха до смърт голямата му сестра. И вероятно затова ще разберете защо той стана невидим, и нападна двамата мъже, убивайки ги със заклинания. Момичето хукна нанякъде, а Скинър, на противоположната посока. Трябваше да избяга. Да се махне. Защото и това щеше да го преследва. Както кошмарите му, и всичко останало.
В наши дни
Елегантно облеченият Владислав Скинър отиваше на интервю за работа. От Ню Йорк се бе преместил в Мистик Фолс-знаеше, че майка му беше от там. Наел си бе малък апартамент, и се бе отдал на търсенето на кариера. Не след дълго му изникна нещо-мястото на учител по Изобразително изкуство в училището на града. Той имаше талант и рисуваше страхотни произведения на изкуството-които в повечето случаи бяха пренесените на паното негови кошмари.
Наперено прекрачи прага на училището и не след дълго се озова пред кабинета на директора. Почука и влезе.
След половинчасово интервю, Владислава излезе, сияещ от щастие. Беше получил работата, и сега щеше да предава своя талант на други талантливи деца.
ПС: Надявам се, няма проблем, че съм го главила за учителски пич по Рисуване?
Similar topics
» come on, skinny love;
» I’m your brave little soldier coming home to you tonight. |Nick and Jean-Mary|
» I’m your brave little soldier coming home to you tonight. |Nick and Jean-Mary|
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
27.09.22 22:17 by } lehana {
» Elena's apartment
27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲
» Бара
13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲
» Mine :d
23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.
» Мона бонбонааа [SPAM]
01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
10.12.18 18:55 by Victor.
» кой от последните два аватара предпочитате
11.09.18 7:40 by Колобър Чакар
» Глас в БГ ТОП
06.05.18 10:04 by Колобър Чакар
» Да броим от 1000 до 0
03.01.18 6:19 by Колобър Чакар
» Секси или злекси
14.12.17 8:52 by Колобър Чакар
» С какво е облечен следващият?
14.12.17 8:46 by Колобър Чакар
» Опиши предишния с питие
14.12.17 8:44 by Колобър Чакар
» Какъв цвят е бельото на следващия?
14.12.17 8:41 by Колобър Чакар