lookin so crazy your love's got me lookin got me lookin so crazy your love |noah and sophie|

by **madison.** 02.11.15 20:28

Шумът от падащите есенни листа и светещите лампи на улицата бяха единствената компания на София в този момент. Чувстваше се толкова самотна сега. Сякаш през всичките тези години е била сама и не е имала никого до себе си, а всъщност бе толкова щастлива, че може би всеки би могъл да завижда на щастието й; нямаше да се учуди, ако беше така. Все пак не всеки би могъл да се похвали с това, че е отгледан в заможно семейство. Изглеждаше, трябваше да бъде щастлива. Но всъщност не беше. Сърцето й бе празно. сякаш в последните дни не бе изпитвала нищо друго, освен тъга.
Лек ветрец погали тялото й и тя изведнъж потрепна. Определено не й беше студено макар и да бе облякла само едни дънки и потник, върху които бе сложила едно черно, кожено яке, което се предполагаше, че трябва да я топли. Във време като това всеки нормален би помислил София за ненормална. Все пак беше много студено, но Сифия не го усещаше, по - скоро беше обгърната от толкова проблеми, че нямаше време да обърне на това ... дори не се постарала да прецени, че няма да е подходящо да излезе така, но тя бе толкова ядосана до преди час, че това дали е студено беше най - малкият й проблем.
Сега, за щастие, беше спокойна. Яростта се бе напълно заличила благодарение на тишината, която цареше тук. Вървеше съвсем бавно и безгрижно по тъмната улица, която като по чудо днес бе огрявана само от една единствена лампа, а това до някъде бе доста добре.
Беше толкова разсеяна напоследък, че дори не бе забелязала това, че си бе изгубила телефона някъде по пътя. Пъхна ръцете си в джоба на якето си и продължаваше да върви по тъмната улица.
Изведнъж забеляза позната фигура в далечината. Остана изненадана. Първо, че имаше някой по това време навън. Второ, че всъщност го познаваше. Въпреки всичко изненадата беше приятна за блондинката. Усмихна се широко. Сякаш изведнъж сърцето й се стопли. Странно беше това, нали? В продължение на няколко дни си се чувствал зле и изведнъж очите ти срещат някой познат, приятен човек и всичко се променя.
- Ноа! - изкрещя Софи като усмивката на лицето й не се сваляше. Забърза крачка към него. Даже можеше да се каже, че й тичаше. Не, точно. Беше близо до това да се нарече тичане, но беше просто забързана крачка. - Изчакай ме! - провикна се момичето още веднъж, защото забеляза, че сякаш той не спираше да върви. Не разбираше защо?
- Защо се държиш така с мен? - изведнъж изрече този въпрос, който искаше да го зададе от доста време. Просто не го проумяваше. Защо? Защо? Какво му бе направила? С какво бе заслужила такова отношение?

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

lookin so crazy your love's got me lookin got me lookin so crazy your love |noah and sophie|

lookin so crazy your love's got me lookin got me lookin so crazy your love |noah and sophie|