- площадът -

by **Joseph Reid Jr.** 20.03.14 18:31

First topic message reminder :

Мястото, на което тази година ще бъде проведен празникът по случай 250 години от основаването на града - площадът.

by **Katerina Petrova** 13.04.14 18:04

Защо по дяволите трябваше да къса перфектната рокля? Не можеше ли просто да я съблече ,като нормален човек и да не я къса. Катрин се разгневи и щеше да отмъсти за роклята си. Не показа нищо просто се опита да забрави. Накрая и той влезе в колата. Катерина го обърна така че той да се озове под нея и започна да го целува страстно. Започна да гложди по тялото му с ръце. Целуваше го ,като все едно устните му бяха вино ,а тя искаше да се напие. Ухапа долната му устна и от нея шурна кръв. Премина надолу по перфектните му мускули хапейки го, като остави на няколко места рани ,който зараснаха веднага, но оставиха петна от кръв. Стигна до пениса му и го вкара целия в устата си. Започна да си движи главата на горе и надолу много бързо, почти не човешки бързо. Заби ноктите си от едната ‘и ръка дълбоко в гърдите му ,като ги движеше много бавно надолу по корема, а с другата ръка се задоволяваше сама, но това въобще не 'и стигаше да потуши огромната и възбуда искаше го в нея и то не както обикновено. На няколко пъти нарочно драскаше мъжеството му с зъби. Катрин обичаше грубия секс. Мразеше онези лиготии с нежностите и по време на него да си говорят, колко се обичат. Отврат. Харесваше ‘и да има грубости и даже ‘и кръв ,както сами забелязвате. Не знаеше, защо но нещо в кръвта я възбуждаше още повече.
Обърна се така че тя да продължи да му лапа ,а той да започне да ближе вагината ‘и - поза 69. Ръцете‘и хванаха задника му и започнаха да го мачкат, понякога даже ноктите ‘и се забиваха и му причиняваха болка.

by **Damon Salvatore** 13.04.14 18:34

Spoiler:

by **Katerina Petrova** 13.04.14 19:12

Катрин ставаше все по-възбудена. Харесваше ‘и ,как Деймън я ближе –толкова упорито. Ако можеше щеше да използва главата му –по скоро устата- ,като седянка цял живот и щеше да го кара да я ближе нон стоп, това най-вероятно нямаше да се случи.....скоро. Катерина знаеше ,как да получи това, което поиска, така че нищо чудно да стане и това. Вкарваше пенисът му целият в устата си, а средния пръст на лявата ‘и ръка вкарваше леко в ануса му. Не ‘и пукаше дали на него му харесва. Важното бе ,че нея адски я възбуждаше. След няколко минути се изправи и се обърна с лице към него и го целуна. Езиците им се сляха ,а тя притисна вагината си над пениса му ,като се движеше бързо напред назад. Гледаше я така сякаш Елена не би направила тези неща. Естествено ,че не би. Та тя сигурно беше пълна скръб в леглото. Катрин хвана пениса му и го вкара във вагината си ,като започна с по-леки движения ,като не го вкарваше целия вътре и постепенно забързваше. Доближи се до него. Устните им бяха на милиметри едни от други. Той отвори устата в готовност да прокара езика си в устата ‘и, но тя вместо това го захапа за долната устна и го издърпа нагоре ,така че да застанат в седнало положение и да няма абсолютно никакво разстояние един от друг.
- Прави с мен ,каквото искаш ,Деймън! – каза задъхано. Искаше той да направи с нея ,каквото пожелае, защото знаеше ,че той беше същия ,като нея и всичко ,което щеше да направи щеше да 'и хареса. Не искаше тя да води поне за един път.

by **Damon Salvatore** 14.04.14 8:54

Всичко беше прекалено палаво и най-сетне потвърдих, че това е Катрин. Всичко в мен крещеше, че е тя и исках да я обезсърця така да се каже, но не можех сега. Може би тя беше в тялото на Елена, а не бих рискувал. Може би беше направила някаква шантава глупост и наистина се беше вселила там, но въпросът беше как да я разкарам от там? Може би с онзи нож? Да, това щеше да свърши работа.
- Разбира се, Елена- промълвих тихичко, но наблегнах на последната част от изречението, не знам защо. Хванах я и излязохме на пустия паркинг. Оставих я да коленичи, а след това започнах да си бия турска ч*кия(за групата на нищонезнаещите-проверете в гугъл). Видях, че тя също ми помагаше, като мърдаше гърдите си нагоре-надолу. Последва поредното вдигане. Подпрях я на голата, вдигнах единия и' крак, като минах отзад, но не баш зад нея и и' го сложих, като веднага забързах темпото. Беше доста странно да я чукам на 90 градуса по-надясно, защото беше чукане, така да се каже, накриво, но беше изключително. Свободната ми лява ръка обходи нежното и' тяло и се спря на задника и' или по-специално на аналния отвор. Средният пръст беше готов...Дали ще изпревари показалеца? Ще разберем в последните секунди. Средният пръст води с малка преднина, но показалеца му диша във врата. Още малко, ето го и финиша. Показалеца напредва, но не е достатъчно бърз и средният му взима победата, като влиза дълбоко в дупката.
И двамата наподобявахме нещо живо, т.е. всяка част от тялото ни помръдваше. Нещо като жива картина.

by **Niklaus Mikaelson** 15.04.14 23:38

.NADiA написа:Spoiler:

- Преди да се появи тук и да ... Какво?
Не обичах недомлъвки особено, когато от тях зависеха прекалено много неща. Изслушах внимателно цялата история. Срещи, помагания, Русия и изобщо не ми идваше на ум, как точно един обикновен човек може да помогне в издирването на вампир. Изключвах напълно факта, за кой вампир говорихме и пак недоумявах. Макар отговорът да беше възможно най-очевадното нещо, както разбрах секунди по-късно, когато, Надя, заговори за плановете на вещиците.
Колко трябваше да съм се отнесъл, за да не мога да сметна колко точно е две плюс две. Той беше вещер, а това обясняваше всичко. Например защо знае за нас, защо може да намали гласа си до такава степен, че останалите вампири наоколо да останат в неведение и не на последно място, обяснява какво прави някакъв непочнат чичка на такова място. След като лампичката в главата ми беше светнала напълно вече бях наясно, че вещиците бяха замислили нещо наистина голямо. Нещо, което май не вещаеше нищо добро дори и за мен самия. Нормалната реакция, която би трябвало да се очаква от нормалните същества би била поне малко притеснение или дори страж, но обратно на това аз бях бесен. Тези кучки и кучи синове се опитваха да играят опасна игра и да не се казвам Никлаус Майкълсън, ако им го позволя.
- Аз винаги съм прав, любов.- казах и отново погледнах, Надя. - Сега искам да знам какво точно ти каза.
Вниманието й се беше върнало към мен, още преди няколко минути, но аз се бях замислил, но сега отново я гледах в очите. Имаше два варианта, хващахме си парцалите и се махахме от тук и набързо щяхме да решим проблема със всякакви същества, владеещи магии. Да не говорим, че се сещах за далеч по-интересни занимания от това да стоим на претъпкан площад, който беше по скоро панаир на суетата, отколкото каквото и да било друго. Другият вариант беше да стоим и да наблюдаваме като начало, а после не знам за нея, но аз май щях да стана част от подготвената постановка.
- Е, какво следва от тук?

by Heaven.. 19.04.14 21:36

Не можах да му отговоря веднага. Гледах го в очите и се правех, че го слушам, но всъщност думите просто минаваха покрай ушите ми. Накрая се насилих да си припомня какво ме беше попитал. Да, съобщението на Михаил. Е, вече не намирах причина да не му кажа, но Михаил явно искаше клаус да остане в града след като по най-тихия възможен начин ми беше казал да се махна. Съсредоточих се върху това да не мисля какво може да са намислили вещиците и да отговоря на Клаус.
- Каза – запънах се малко, все още се колебаех дали да му кажа. Не, нямаше да го оставя тук ако беше включен в плановете на вещиците. – Каза да се махнем от града по възможно най-бързия начин – изстрелях накрая променяйки малко думите на Михаил. Клаус обаче не беше тъп, а и разбра, че не му казвам всичко. Когато бях притеснена, дори и съвсем леко, бях като отворена книга за достатъчно прозорливите. Погледна ме изпитателно. Усещах горещата на ръцете ми върху голата част от гърба си – точно на кръста. Той ме придърпа към себе си и впи поглед в очите ми, още по-настоятелен. Явно нямаше да се измъкна, трябваше да му кажа, все пак нямах намерение, да го оставям в ръцете на вещиците.
- Всъщност – добавих накрая – иска аз да се махна, вероятно си част от плановете им и искат да останеш в града.
Той се усмихна. Само тази усмивка казваше, че няма намерение да им достави това удоволствие. А и аз самата нямах желание да оставам. Винаги се намираше по някой предател и в двата отбора, съответно не беше изключено всички вече да са се приготвили да прецакат плановете на вещиците. Усмихнах му се в отговор.
- Има лимузина от другата страна на онази улица – кимнах кум колата, която беше паркирана съвсем близо – на шофьорът може да се въздейства, не пие върбинка – усмивката му се разтегли малко повече, моята също – а аз, аз имам къща в Ню Орлиънс – казах накрая и му намигнах.
Ако за другите започваше война, то за нас започваше купона. Не мислех да стоя и да чакам смотания конкурс да започне, не ми беше важен.

by **Katerina Petrova** 22.04.14 1:12

Damon Salvatore написа:Всичко беше прекалено палаво и най-сетне потвърдих, че това е Катрин. Всичко в мен крещеше, че е тя и исках да я обезсърця така да се каже, но не можех сега. Може би тя беше в тялото на Елена, а не бих рискувал. Може би беше направила някаква шантава глупост и наистина се беше вселила там, но въпросът беше как да я разкарам от там? Може би с онзи нож? Да, това щеше да свърши работа.
- Разбира се, Елена- промълвих тихичко, но наблегнах на последната част от изречението, не знам защо. Хванах я и излязохме на пустия паркинг. Оставих я да коленичи, а след това започнах да си бия турска ч*кия(за групата на нищонезнаещите-проверете в гугъл). Видях, че тя също ми помагаше, като мърдаше гърдите си нагоре-надолу. Последва поредното вдигане. Подпрях я на голата, вдигнах единия и' крак, като минах отзад, но не баш зад нея и и' го сложих, като веднага забързах темпото. Беше доста странно да я чукам на 90 градуса по-надясно, защото беше чукане, така да се каже, накриво, но беше изключително. Свободната ми лява ръка обходи нежното и' тяло и се спря на задника и' или по-специално на аналния отвор. Средният пръст беше готов...Дали ще изпревари показалеца? Ще разберем в последните секунди. Средният пръст води с малка преднина, но показалеца му диша във врата. Още малко, ето го и финиша. Показалеца напредва, но не е достатъчно бърз и средният му взима победата, като влиза дълбоко в дупката.
И двамата наподобявахме нещо живо, т.е. всяка част от тялото ни помръдваше. Нещо като жива картина.

Той знае, каза си Катрин на ум, когато започна да прави всички тези пози из копирани от порно филми. Едва ли с Елена правеха тези неща. Всичко щеше да започне сега. Катерина се обърна с лице към него и го хвана за гушата съвсем леко. Целуна го за последно и го стисна за гръкляна ,като го издигна във въздуха.
- Липсвах ли ти? – обхвана с ръката си тестисите и пениса му, като ги стисна силно. Когато го чу ,как стене от болка една самодоволна усмивка се появи на лицето ‘и. Това е за дето ме изнасили, когато бях слаба. Това е за това ,че се опита да ме убиеш. Това е за това ,че си неблагодарен. И тогава се чу късане на кожа и интимните му части изхвърчаха на няколко метра от тях. – Чао чао, любов – каза самодоволно и му прекърши врата и се свлече на долу към земята .
След час или по-малко щеше да се събуди и прикритието 'и щеше да отиде по дяволите, така че трябваше да побърза с плана си. Облече останалото от роклята си и отиде обратно на площада.
Ето я и Амара. Стоеше сама на бара и се наливаше с алкохол. Толкова е жалка горката.
- Амара. Помощ... Нападнаха ни... В- вампирите. – започна да плаче. Туй като Катрин изглеждаше наистина ужасяващо в момента -цялата в кръв и с разкъсани дрехи нямаше как да не повярва – Деймън. Отвлякоха Деймън. Моля те помогни му. – планът беше в действие.
п.п. любовче ще си го сложиш и той ще зарасне ;д;д;д

by .tessa. 22.04.14 21:03

Амара стоеше до мини барчето като лека по лека отпиваше малки глътки от питието си.Но,ето,че чу някой да я вика и същевременно да плаче от болка.Това бе Елена.В този момент сякаш във вампирката живяха две Амарии.Едната казваше:Остави я!Тя е твой враг,не бива да и' помагаш.Остави я да умре!.А друга:Трябва да и' помогнеш!Не,защото така е редно,а за да не се превърнеш като нея -една гаднярка,която мисли само за себе си и как да оцелее като запази красотата си.Естествено тя не искаше да бъде такава и затова намига остави чашата на плота и се огледа.Навсякъде гъмжеше от ловци или други същества,които не понасят вампирите и ги искат мъртви.Затова трябваше да бъде предпазлива.Със забързана крачка отиде при двойничката си.
-Боже мили!!!Какво се е случило с теб? -попита я древната като видя на какво прилича -роклята и' бе разкъсана,а на някой места имаше следи от кръв.След половин минута я попита с леко загрижен глас,не че и' пукаше за тази жалка картинка,но днес си обеща,че ще се прави на нейна приятелка.-Добре ли си?И къде е Деймън?

by **Niklaus Mikaelson** 27.04.14 14:43

Spoiler:

Лъжи. Това се опиташе да ми пробута в началото Надя. След толкова години обаче бях имал достатъчно сблъсъци с вещиците, за да съм наясно, че ако бяха замислили нещо лошо да се случва, то те щяха да опитат да го причинят на мен. Не случайно казвам, че тези създания са като трън в задника ми. С всички останали можеше и да се стигне до консенсус, до някакъв вид примирие, но вещите не влизаха в това число, те винаги оставаха възможно най-непредвидими. Сега обаче исках да чуя цялата истина от устата на Надя, не че не я знаех просто си е друго да я чуеш от някой друг. Затова я приближих възможно най-плътно до мен и впих поглед в нейния. В крайна сметка тя реши да изплюе камъчето.
- Виждаш ли, истината се изрича далеч по-лесно и звучи доста по-добре.
Появи се усмивка на лицето ми и набързо премислих всички възможни варианти. Винаги, когато се организираше нещо такова, някой играеше на страната и на двете групи, а това водеше до провал. В крайна сметка щеше да има някой пострадал, но аз не исках да съм този върху, когото откачените вещици щяха да показват ново научените си магии. Точно затова идеята да се разкараме от тук в момента ми звучеше далеч по-изкушаващо. Тук всеки мислеше за себе си и аз нямаше да направя нещо по-различно. Пък след като всичко приключи, нямаше как да не разберем какво точно се е случило и кой е бил жертвата на всичко това или пък кой знае може всичко да е разминало.
- Хайде да се махаме от тук тогава, няма нужда да губим повече време.
Лимузина, къща в съвсем различен град и далеч от цялата какафония, която щеше да настане тук и в един даден момент нейната рокля, някъде захвърлена разкъсана, звучаха наистина възможно най-изкушаващо в този момент. Затова с удоволствие се изнасях от тук. Макар това да се води за парти или там някакво си събитие, което би трябвало да носи забавление и да се превърне в купон, смятам че това нямаше да се случи, но нищо не пречеше от тук на там ние да си го направим забавно. Все пак и двамата знаехме как да се забавляваме и смятам че сега щяхме да го докажем.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

- площадът -

- площадът -

Re: - площадът -

Re: - площадът -

Re: - площадът -

Re: - площадът -

Re: - площадът -

Re: - площадът -

Re: - площадът -

Re: - площадът -

Re: - площадът -

Re: - площадът -