ИндексВход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 73, на 26.04.24 0:28
- площадът -
+3
Heaven..
Niklaus Mikaelson
Joseph Reid Jr.
7 posters
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2 
- площадът -
by Joseph Reid Jr. 20.03.14 18:31
Мястото, на което тази година ще бъде проведен празникът по случай 250 години от основаването на града - площадът.
Joseph Reid Jr.- администратор.
- Брой мнения : 2339
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 24
Местожителство : Мистик Фолс -
Re: - площадът -
by Niklaus Mikaelson 22.03.14 22:13
Ден не по-различен от всички останали, но хората в града бяха напълно полудели. Всеки се занимаваше с подготовката на наближаващия глупав празник. Всички бяха страшно наивни, ако смятаха, че всичко ще мине по план без никакви проблеми. Вещиците бяха намислили нещо и то нямаше да е за добро и в никакъв случай нямаше да завърши красиво. Хората и съществата тук обаче изобщо не се вълнуваха от това, особено дамите. Те се подготвяха за конкурса на града и всяка от тях се надяваше да грабне така желаната корона. Тази сутрин за тях се беше превърнала в панаир на суетата. Гримьори, фризьори, стилисти и всичко това само за една вечер, но все пак кой можеше да ги вини, всеки имаше слабости, а когато ставаше въпрос за жени, то външният вид можеше спокойно да застане на първо място.
Времето напредваше, а за да мога да се присъединя към така нареченото парти, то аз също трябваше да облека нещо малко по-официално от дънки и тениска. След като имаше дрес код, то той трябваше да бъде спазен. Черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка и малко по официални обувки. Общо взето не повече от от половин час бърз душ, преобличане и готово. Не знам как някой хора имаха такова търпение да стоят по цял ден пред огледалото и да се кипрят. Това определено не беше част от моята природа и очевидно никога нямаше да бъде.
След като бях готов се отправих към площада. Там щеше да е една от основната част от тържеството, така че се намирах на точното място. Не можех да кажа, че съм на време, защото погледнато реално нямаше точен час, но наоколо вече имаше познати лица. Оправяха се последните елементи от украсата и скоро всичко щеше да е готово и всички щяха да се намират тук.
След някои от тези, които вече бях тук, можех да забележа Нася, дъщерята на Катрин, която би могла да излезе страхотен съдружник. Не знам защо, но това момиче ми допадаше, знаеше какво иска и се стараеше да го получи на каквато и да е цена, за разлика от майка й, която имаше за цел просто да оцелее още някоя и друга година. Естествено не можех да отрека и факта, че е наистина привлекателна и точно в този момент изглеждаше така сякаш няма придружител, което мен напълно ме устройваше. Затова се приближих към нея.
- Надя, изглеждаш прекрасно, някой май наистина се е постарал, да впечатли хората на конкурса, чудя се как лудата ти майка все още не те е убила, поради факта че изглеждаш по-добре от нея. - казах и шеговито и и намигнах. - Е,търсиш ли си компания за тази вечер?
Времето напредваше, а за да мога да се присъединя към така нареченото парти, то аз също трябваше да облека нещо малко по-официално от дънки и тениска. След като имаше дрес код, то той трябваше да бъде спазен. Черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка и малко по официални обувки. Общо взето не повече от от половин час бърз душ, преобличане и готово. Не знам как някой хора имаха такова търпение да стоят по цял ден пред огледалото и да се кипрят. Това определено не беше част от моята природа и очевидно никога нямаше да бъде.
След като бях готов се отправих към площада. Там щеше да е една от основната част от тържеството, така че се намирах на точното място. Не можех да кажа, че съм на време, защото погледнато реално нямаше точен час, но наоколо вече имаше познати лица. Оправяха се последните елементи от украсата и скоро всичко щеше да е готово и всички щяха да се намират тук.
След някои от тези, които вече бях тук, можех да забележа Нася, дъщерята на Катрин, която би могла да излезе страхотен съдружник. Не знам защо, но това момиче ми допадаше, знаеше какво иска и се стараеше да го получи на каквато и да е цена, за разлика от майка й, която имаше за цел просто да оцелее още някоя и друга година. Естествено не можех да отрека и факта, че е наистина привлекателна и точно в този момент изглеждаше така сякаш няма придружител, което мен напълно ме устройваше. Затова се приближих към нея.
- Надя, изглеждаш прекрасно, някой май наистина се е постарал, да впечатли хората на конкурса, чудя се как лудата ти майка все още не те е убила, поради факта че изглеждаш по-добре от нея. - казах и шеговито и и намигнах. - Е,търсиш ли си компания за тази вечер?
Niklaus Mikaelson- модератор.
- Брой мнения : 2370
Reputation : 1
Join date : 04.11.2013
Re: - площадът -
by Heaven.. 24.03.14 22:46
Катрин цял ден ме мъкнеше по някакви фризьори, и гримьори, дори накара едно момиче, което явно не беше особено добра фризьорка, да се изкорми само, което на мен лично ми се струваше прекалено брутално. А и цялото това обикаляне и кипрене ме изморяваше до полуда. Но нали това беше вечерта на майка ми. Естествено. След като Елена бе получила изживяването да участва в конкурс за красота, майка ми също трябваше да го направи. Направо не можех да понасям тази нейна мания да има живота на Елена Гилбът, въпреки че аз бях тази, която и предложи да завладее тялото й.
Катрин изключително много държеше тя да избере роклята ми за конкурса, но в крайна сметка, не облякох предложения ми от нея претруфен бонбон. Нямаше да се правя на клоун. Избрах си една дълга кърваво червена рокля, която се влачеше леко по земята отзад. Беше съвсем семпла и без каквито и да било панделки и джуфки насам натам. Ръкавите бяха плътно прилепнали по ръцете ми и стигаха до лактите, а раменете ми бяха голи. Роклята беше плътно по тялото ми до ханша от където се спускаше свободно право надолу на нежни воали. Сребърното колие с камък с цвета на роклята прекрасно се съчетаваше с облеклото ми. Косата ми беше сплетена на плитка, която след това беше оформена на висок кок. Въпреки, че се бе държала доста грубо с хората, признавам, че Катрин беше намерила наистина добра фризьорка.
Най накрая приключихме с глупостите и изтощителното суетене и отидохме на бала. Все още нямаше много хора, но вече бяха започнали да прииждат и виждах някое и друго познато лице. Оставих майка си, която явно беше решила, че ще се появи на самия бал малко по-късно и се насочих към една маса с коктейли. Още преди да стигна до масата обаче се появи една много неочаквана и все пак приятна за мен изненада - Клаус. Изглеждаше прекрасно. е го бях виждала в костюм до сега и наистина бях впечетлена колко елегантно можеше да изглежда един всяваш страх у жертвите си убиец като него. И въпреки че повечето хора, вампири и други, които познавах, се страхуваха от него и настръхваха само от произнасянето на името му, аз намирах жестокостта му за симпатична. Все пак не всички можеха да забележат добрите черти у такива като него, но според мен той просто гонеше целите си и се стремеше да постигне това, което иска, а това ми харесваше.
- Не мога да се сравнявам с теб тази вечер - отвърнах аз след като той ме удостои с комплимент. - да бъда във вашата компания тази вечер ще е чест за мен господин Майкълсън - добавих с леко шеговит тон и му се усмихнах. - Е, какво те води насам? Нима ти присъстваш на подобни префърцунени тържества? - попитах повдигайки вежда и го дарих с половин усмивка.
Катрин изключително много държеше тя да избере роклята ми за конкурса, но в крайна сметка, не облякох предложения ми от нея претруфен бонбон. Нямаше да се правя на клоун. Избрах си една дълга кърваво червена рокля, която се влачеше леко по земята отзад. Беше съвсем семпла и без каквито и да било панделки и джуфки насам натам. Ръкавите бяха плътно прилепнали по ръцете ми и стигаха до лактите, а раменете ми бяха голи. Роклята беше плътно по тялото ми до ханша от където се спускаше свободно право надолу на нежни воали. Сребърното колие с камък с цвета на роклята прекрасно се съчетаваше с облеклото ми. Косата ми беше сплетена на плитка, която след това беше оформена на висок кок. Въпреки, че се бе държала доста грубо с хората, признавам, че Катрин беше намерила наистина добра фризьорка.
Най накрая приключихме с глупостите и изтощителното суетене и отидохме на бала. Все още нямаше много хора, но вече бяха започнали да прииждат и виждах някое и друго познато лице. Оставих майка си, която явно беше решила, че ще се появи на самия бал малко по-късно и се насочих към една маса с коктейли. Още преди да стигна до масата обаче се появи една много неочаквана и все пак приятна за мен изненада - Клаус. Изглеждаше прекрасно. е го бях виждала в костюм до сега и наистина бях впечетлена колко елегантно можеше да изглежда един всяваш страх у жертвите си убиец като него. И въпреки че повечето хора, вампири и други, които познавах, се страхуваха от него и настръхваха само от произнасянето на името му, аз намирах жестокостта му за симпатична. Все пак не всички можеха да забележат добрите черти у такива като него, но според мен той просто гонеше целите си и се стремеше да постигне това, което иска, а това ми харесваше.
- Не мога да се сравнявам с теб тази вечер - отвърнах аз след като той ме удостои с комплимент. - да бъда във вашата компания тази вечер ще е чест за мен господин Майкълсън - добавих с леко шеговит тон и му се усмихнах. - Е, какво те води насам? Нима ти присъстваш на подобни префърцунени тържества? - попитах повдигайки вежда и го дарих с половин усмивка.
Heaven..- демон
- Брой мнения : 1110
Reputation : 0
Join date : 08.11.2013
Age : 28
Местожителство : New Orleans -
Re: - площадът -
by Niklaus Mikaelson 26.03.14 11:50
Спуснах поглед по нея, за да огледам какво точно се е получило след дългите часове кипрене и наистина можех да кажа, че съм очарован. Не беше облечена с онези прекалено натруфени рокли, които бяха модерни преди много години и сега се опитваха да се върнат на мода. Напълно одобрявах избора и, в крайна сметка не беше нужно да е нещо крещящо, за да привлича внимание и да стои красиво. За годините си живот бях научил нещо и за модата, е не можех да кажа, че съм професионалист, но пак си беше нещо.
- Наистина цялото това нещо, не ми е особено по вкуса, но подочух, че ще се случи нещо и реших да не изпусна представлението в крайна сметка.
Аз бях нещо като трън в задника за по-голямата част от града, което сериозно ме навеждаше на мисълта, че е много възможно вещиците да имат проблем именно с мен, но пък кой знае. Затова се намирах тук в момента. Първо, че бях любопитен, което наистина не особено добра черта и второ- никога не съм обичал интересните работи да минават без моето присъствие, по-скоро обратното обичах да съм част от тях.
- За разлика от мен мисля, че ти имаш и друга причина да се намираш тук. - казах закачливо и и намигнах. - Този конкурс е побъркал всички жени в града, но честно казано не мислех, че и ти ще се поддадеш на този панаир на суетата.
Наистина имах различно мнение за нея. Тя нямаше нищо общо с майка си. Да преследваше целите си до последно, но за сметка на това не винаги ги постигаше, минавайки през леглото на поредния заблуден глупак вързал се на чара на фамилията Петрова. Надя изглеждаше доста по-различна и ако трябваше да съм честен понякога, наистина се чудех как е възможно да е дъщеря на Катрин, но какво да кажа, може би е взела характера от баща си, който и да е той.
- В крайна сметка обаче мога да бъда напълно доволен, защото компания ми прави една от неотразимите кандидатки за Мис Мистик Фолс. От друга страна обаче всичко това не е честно. Защо няма и мъжки вариант на конкурса?
- Наистина цялото това нещо, не ми е особено по вкуса, но подочух, че ще се случи нещо и реших да не изпусна представлението в крайна сметка.
Аз бях нещо като трън в задника за по-голямата част от града, което сериозно ме навеждаше на мисълта, че е много възможно вещиците да имат проблем именно с мен, но пък кой знае. Затова се намирах тук в момента. Първо, че бях любопитен, което наистина не особено добра черта и второ- никога не съм обичал интересните работи да минават без моето присъствие, по-скоро обратното обичах да съм част от тях.
- За разлика от мен мисля, че ти имаш и друга причина да се намираш тук. - казах закачливо и и намигнах. - Този конкурс е побъркал всички жени в града, но честно казано не мислех, че и ти ще се поддадеш на този панаир на суетата.
Наистина имах различно мнение за нея. Тя нямаше нищо общо с майка си. Да преследваше целите си до последно, но за сметка на това не винаги ги постигаше, минавайки през леглото на поредния заблуден глупак вързал се на чара на фамилията Петрова. Надя изглеждаше доста по-различна и ако трябваше да съм честен понякога, наистина се чудех как е възможно да е дъщеря на Катрин, но какво да кажа, може би е взела характера от баща си, който и да е той.
- В крайна сметка обаче мога да бъда напълно доволен, защото компания ми прави една от неотразимите кандидатки за Мис Мистик Фолс. От друга страна обаче всичко това не е честно. Защо няма и мъжки вариант на конкурса?
Niklaus Mikaelson- модератор.
- Брой мнения : 2370
Reputation : 1
Join date : 04.11.2013
Re: - площадът -
by Heaven.. 30.03.14 22:49
Засмях се. Наистина ли искаше да има и Мистър Мистик Фолс или се шегуваше?
- Е, причината да съм тук не е толкова заради конкурса, колкото заради майка ми. А отностно компанията и мъжката версия на конкурса, аз все още си нямам кавалер, а за частта с танца определено ще ми е нужен - казах и му се усмихнах предизвикателно. Едва ли щеше да издържи да не се предложи за кавалер, но кой да го знае. Клаус беше непредсказуем и това у него ми харесваше, въпреки че понякога това можеше да е нещото, което най-много да му навреди. Погледнах го. От него се излъчваше увереност и мощ, величие, което не всеки притежаваше, а на него дори му отиваше. Той беше дяволът и не го криеше, въпреки че някъде дълбоко в него се спотайваше ангелът, който очакваше подходящия момент да се покаже. Но и хората играеха своята роля, егоизмът, честолюбието и страха от срама на хората предизвикваха дяволът вътре в Никлаус да расте и да потиска добрината му... Не бях очаквала, че ще се загледам точно в неговите очи, но те винаги говореха, от очите можех да разбера всичко. Преди не харесвах дарбата си, но с времето започнах да разбирам, че я имам за добро. Погледът на Ник също беше прикован в моя, съвсем не усетно усетих как лека крива усмивка се плъзна по лицето ми.
- Очите ти говорят... - казах съвсем без да мисля.
Той каза нещо, но не го чух.
- Какво? - Попитах за да повтори въпросът, който не бях чула...
- Е, причината да съм тук не е толкова заради конкурса, колкото заради майка ми. А отностно компанията и мъжката версия на конкурса, аз все още си нямам кавалер, а за частта с танца определено ще ми е нужен - казах и му се усмихнах предизвикателно. Едва ли щеше да издържи да не се предложи за кавалер, но кой да го знае. Клаус беше непредсказуем и това у него ми харесваше, въпреки че понякога това можеше да е нещото, което най-много да му навреди. Погледнах го. От него се излъчваше увереност и мощ, величие, което не всеки притежаваше, а на него дори му отиваше. Той беше дяволът и не го криеше, въпреки че някъде дълбоко в него се спотайваше ангелът, който очакваше подходящия момент да се покаже. Но и хората играеха своята роля, егоизмът, честолюбието и страха от срама на хората предизвикваха дяволът вътре в Никлаус да расте и да потиска добрината му... Не бях очаквала, че ще се загледам точно в неговите очи, но те винаги говореха, от очите можех да разбера всичко. Преди не харесвах дарбата си, но с времето започнах да разбирам, че я имам за добро. Погледът на Ник също беше прикован в моя, съвсем не усетно усетих как лека крива усмивка се плъзна по лицето ми.
- Очите ти говорят... - казах съвсем без да мисля.
Той каза нещо, но не го чух.
- Какво? - Попитах за да повтори въпросът, който не бях чула...
Heaven..- демон
- Брой мнения : 1110
Reputation : 0
Join date : 08.11.2013
Age : 28
Местожителство : New Orleans -
Re: - площадът -
by Niklaus Mikaelson 30.03.14 23:38
– Бях останал с впечатлението, че вече съм се натрапил за твой кавалер, но ако не ме искаш само кажи.
Тя се беше загледала в очите ми, даже направо бих казал вторачила. Предположението ми естествено отиваше натам, че всъщност имаше някаква дарба свързана с това, но това беше единственото, което можех да направя- да предполагам. Каквото и да беше, можех и то доста лесно да удържа погледа си без да се отклони. Очите и бяха пленяващи до някаква степен, а това определено помагаше. От друга страна можех да погледна на някъде настрана, но пък кое щеше да му е интересното на това. Единственото, което в момента наистина привличаше вниманието ми, обаче беше какво си мисли, или по-скоро какво точно вижда.
- И какво точно ти казват?
След констатацията й ми стана любопитно, но тя въобще не ме отрази просто продължаваше да се усмихва с крива усмивка. Усмихнах се и просто зачаках да реагира. Със сигурност нямаше да и трябва много време, за да осъзнае, че и бях казал нещо. В крайна сметка след около половин минута тя прояви интерес към думите, което ме накара да се разсмея.
- Попитах какво точно ти казват очите ми ? - казах все още усмихвайки се. - Нали каза че говорят.
Да, определено Надя ми допадаше. Беше от малкото хора в града, които харесвах. В началото по-скоро я виждах като начин за отмъщение върху майка й, но това сега не беше така. Това момиче имаше далеч повече потенциал от безскрупулната си майка. Заслужаваше да получи шанс да покаже коя е, без да остава в сянката на Катрин.
- А и не разбрах кандидатурата ми за кавалер приета ли е .
Тя се беше загледала в очите ми, даже направо бих казал вторачила. Предположението ми естествено отиваше натам, че всъщност имаше някаква дарба свързана с това, но това беше единственото, което можех да направя- да предполагам. Каквото и да беше, можех и то доста лесно да удържа погледа си без да се отклони. Очите и бяха пленяващи до някаква степен, а това определено помагаше. От друга страна можех да погледна на някъде настрана, но пък кое щеше да му е интересното на това. Единственото, което в момента наистина привличаше вниманието ми, обаче беше какво си мисли, или по-скоро какво точно вижда.
- И какво точно ти казват?
След констатацията й ми стана любопитно, но тя въобще не ме отрази просто продължаваше да се усмихва с крива усмивка. Усмихнах се и просто зачаках да реагира. Със сигурност нямаше да и трябва много време, за да осъзнае, че и бях казал нещо. В крайна сметка след около половин минута тя прояви интерес към думите, което ме накара да се разсмея.
- Попитах какво точно ти казват очите ми ? - казах все още усмихвайки се. - Нали каза че говорят.
Да, определено Надя ми допадаше. Беше от малкото хора в града, които харесвах. В началото по-скоро я виждах като начин за отмъщение върху майка й, но това сега не беше така. Това момиче имаше далеч повече потенциал от безскрупулната си майка. Заслужаваше да получи шанс да покаже коя е, без да остава в сянката на Катрин.
- А и не разбрах кандидатурата ми за кавалер приета ли е .
Niklaus Mikaelson- модератор.
- Брой мнения : 2370
Reputation : 1
Join date : 04.11.2013
Re: - площадът -
by Heaven.. 31.03.14 17:32
- Сам трябва да вникнеш в собствената си душа, трябва да прогониш демините, които са я обладали и да позволиш на Никлаус да се покаже на повърхността... или поне да надникне. - В очите му се четеше любопитство. Определено не разбираше какво му казвах, но не смееше и да попита. - А относно кандидатурата ти, да приета е.
Клаус се усмихна, усмивката му беше хубава и беше жалко че не се появяваше често на лицето му. В един момент усетих, че все още го гледах в очите, но не отклоних погледа си. Не исках да надничам в душата му повече, за сега ми беше достатъчно. Но все още имаше нещо в тези очи, което ме караше да не отклонявам погледа си, тъмни и дълбоки, сякаш тъмните води на океана огряни от луната в топла лятна вечер... О, Господи! Какво ми ставаше?
Усмихнах се и отклоних погледа си против волята си. Наистина можех да продължа да го го гледам в очите още дълго, но... не знаех защо отклоних погледа си...
Площадът вече беше започнал да се пълни с хора и се беше стъмнило. Шумотевицата вече изпълваше въздуха и радостните възгласи на хората прелитаха наоколо. Скоро щяхме да пускаме фенери и танците щеха да започнат, церемонията щеше да мине и цялото това кипрене щеше да бъде забравено само няколко дена след това. Не бях тук, за да спечела, не исках короната. Ако зависеше от мен въобще нямаше да участвам, но щом майка ми настоява толкова, защо пък да не го направя заради нея.
Когато обърнах погледа си отново към Никлаус се оказа, че разстоянието между нас се е скъсило...
Клаус се усмихна, усмивката му беше хубава и беше жалко че не се появяваше често на лицето му. В един момент усетих, че все още го гледах в очите, но не отклоних погледа си. Не исках да надничам в душата му повече, за сега ми беше достатъчно. Но все още имаше нещо в тези очи, което ме караше да не отклонявам погледа си, тъмни и дълбоки, сякаш тъмните води на океана огряни от луната в топла лятна вечер... О, Господи! Какво ми ставаше?
Усмихнах се и отклоних погледа си против волята си. Наистина можех да продължа да го го гледам в очите още дълго, но... не знаех защо отклоних погледа си...
Площадът вече беше започнал да се пълни с хора и се беше стъмнило. Шумотевицата вече изпълваше въздуха и радостните възгласи на хората прелитаха наоколо. Скоро щяхме да пускаме фенери и танците щеха да започнат, церемонията щеше да мине и цялото това кипрене щеше да бъде забравено само няколко дена след това. Не бях тук, за да спечела, не исках короната. Ако зависеше от мен въобще нямаше да участвам, но щом майка ми настоява толкова, защо пък да не го направя заради нея.
Когато обърнах погледа си отново към Никлаус се оказа, че разстоянието между нас се е скъсило...
Heaven..- демон
- Брой мнения : 1110
Reputation : 0
Join date : 08.11.2013
Age : 28
Местожителство : New Orleans -
Re: - площадът -
by Niklaus Mikaelson 01.04.14 3:10
Отговорът, който получих беше много странен и объркващ. Сякаш бях отишъл на някоя врачка, защото и те имаха навика да казват неща, които никой освен тях не разбираше, но пък за сметка на това би трябвало да ти казват много. Или поне така бях чувал. Въпреки всичко реших повече да не питам какво толкова издават, тези мои очи. Все пак това нямаше никакво значение, защото каквото и да беше научила, то не променяше нищо в отношението, на който и да е от двама ни.
- Охх, отдъхнах си. По едно време се бях притеснил, че ще ме пратиш по дяволите и ще ме оставиш да се разхождам сам наоколо.
В крайна сметка, след всичкото това вторачено гледане в очите, от страна и на двама ни, тя отмести погледа си и се огледа наоколо. Това позволи и на мен да хвърля бърз поглед на площада. Вече имаше доста повече хора, които с нетърпение очакваха началото на забавлението. Все пак днес щяха да изберат новата си мис, а това очевидно караше някой от тях да се вълнуват наистина прекалено много. Погледнах момичето пред мен, което все още изучаваше мястото, на което се намирахме, дори лека се приближих към нея. Беше ми интересно какво точно си мисли, но за съжаление четенето на мисли не беше сред способностите ми, а би било толкова полезно в по-голямата част от случаите.
Когато тя се обърна отново към мен, установи, че дистанцията между нас е намаляла. Можех да усетя и забележа реакциите на тялото й, особено сърцето и, което в този момент беше забързало своя ритъм и разбира се леката червенина по бузите й. С едната си ръка отметнах един немирен кичур от косата й и отново върнах на лицето с самодоволната усмивка.
- Е, какво точно се очаква от мен, като твой кавалер, за това така невероятно събитие?- попитах аз, като последната част беше с подчертана ирония.
- Охх, отдъхнах си. По едно време се бях притеснил, че ще ме пратиш по дяволите и ще ме оставиш да се разхождам сам наоколо.
В крайна сметка, след всичкото това вторачено гледане в очите, от страна и на двама ни, тя отмести погледа си и се огледа наоколо. Това позволи и на мен да хвърля бърз поглед на площада. Вече имаше доста повече хора, които с нетърпение очакваха началото на забавлението. Все пак днес щяха да изберат новата си мис, а това очевидно караше някой от тях да се вълнуват наистина прекалено много. Погледнах момичето пред мен, което все още изучаваше мястото, на което се намирахме, дори лека се приближих към нея. Беше ми интересно какво точно си мисли, но за съжаление четенето на мисли не беше сред способностите ми, а би било толкова полезно в по-голямата част от случаите.
Когато тя се обърна отново към мен, установи, че дистанцията между нас е намаляла. Можех да усетя и забележа реакциите на тялото й, особено сърцето и, което в този момент беше забързало своя ритъм и разбира се леката червенина по бузите й. С едната си ръка отметнах един немирен кичур от косата й и отново върнах на лицето с самодоволната усмивка.
- Е, какво точно се очаква от мен, като твой кавалер, за това така невероятно събитие?- попитах аз, като последната част беше с подчертана ирония.
Niklaus Mikaelson- модератор.
- Брой мнения : 2370
Reputation : 1
Join date : 04.11.2013
Re: - площадът -
by Heaven.. 01.04.14 12:14
Сърцето ми започна да бие по-учестено и усетих как се изчервявам. Това не беше типично за мен, аз не се изчервявах. Съмнявах се да е заради близостта на Клаус. Когато обаче отметна кичура коса, който беше паднал върху лицето ми, сърцето ми заби още по-учестено, което прогони всякакви съмнения. Определено беше заради Клаус...
- Е, какво точно се очаква от мен, като твой кавалер, за това "така невероятно събитие"? - попитай той докато все още си играеше с кичура коса.
Засмях се, иронията в последните му думи ми хареса. Все пак това не беше кой знае какво събитие а и двамата знаехме, че никой от нас не е дошъл тук заради самия празник, а по някаква друга причина. И двамата не искахме да сме тук.
- "Така невероятното събитие" - изимитирах тона му - започва след цял час, когато ще пуснат онази така досадна музика, на която ще трябва да танцуваме, дотогава има много време, господин Майкълсън.
Погледът ми се плъзна надолу по устните му, врата, яката на ризата, вратовръзката, а след това се върна отново на очите му.. Дистанцията помежду ни отново се бе скъсила и дори можех да кажа, че не беше повече от сако, риза и една кърваво червена рокля...
- Е, какво точно се очаква от мен, като твой кавалер, за това "така невероятно събитие"? - попитай той докато все още си играеше с кичура коса.
Засмях се, иронията в последните му думи ми хареса. Все пак това не беше кой знае какво събитие а и двамата знаехме, че никой от нас не е дошъл тук заради самия празник, а по някаква друга причина. И двамата не искахме да сме тук.
- "Така невероятното събитие" - изимитирах тона му - започва след цял час, когато ще пуснат онази така досадна музика, на която ще трябва да танцуваме, дотогава има много време, господин Майкълсън.
Погледът ми се плъзна надолу по устните му, врата, яката на ризата, вратовръзката, а след това се върна отново на очите му.. Дистанцията помежду ни отново се бе скъсила и дори можех да кажа, че не беше повече от сако, риза и една кърваво червена рокля...
Heaven..- демон
- Брой мнения : 1110
Reputation : 0
Join date : 08.11.2013
Age : 28
Местожителство : New Orleans -
Re: - площадът -
by Niklaus Mikaelson 01.04.14 21:53
Разстоянието между нас се скъсяваше все повече и повече, а гласът и се беше превърнал в нещо наистина предизвикателно. Беше права до началото имаше един час, а този един час можеше да бъде много дълъг или много кратък, зависеше от това как ние си го направим. Хвърляйки бърз поглед наоколо, всеки можеше да осъзнаеше, че разстоянието между нас не зависеше от претъпкания площад. Да, наистина вече около нас има доста хора, но фактът, че се намираме в такава позиция си зависеше само от нас.
- И как предлагате да запълним това време прекрасна госпожице?
Реших да запазя нейния тон и официалната форма на разговор. Все пак бях изкарал прекалено много време във времена, в които учтивата форма беше основната форма на разговор. Така че се бях специализирал в употребата й.
След като отново плъзнах проучващ поглед по нея, се замислих колко точно и пука за цялото това състезание. Не изглеждаше като да е много мотивирана за победа, по-скоро го правеше в услуга на нещо или някой. Наистина не намирах каква точно е причината. Със сигурност обаче имаше и друга причина да се намира тук. Това беше и една от причините ми любопитството ми да е наистина събудено. Криеше нещо и не смятах, че ще го издаде, но пък кой знае можеше и случайно да се изпусне нещо. Всички тези гримьори, фризьори и стилисти просто не ми стояха в неин стил. Тя изглеждаше добре и без всичко това, а и за първи път я виждах в такава светлина. Затова когато отново се върнах на очите й просто се усмихнах.
- Струва ли ми се или нещо те притеснява? - казах като и намигнах.
- И как предлагате да запълним това време прекрасна госпожице?
Реших да запазя нейния тон и официалната форма на разговор. Все пак бях изкарал прекалено много време във времена, в които учтивата форма беше основната форма на разговор. Така че се бях специализирал в употребата й.
След като отново плъзнах проучващ поглед по нея, се замислих колко точно и пука за цялото това състезание. Не изглеждаше като да е много мотивирана за победа, по-скоро го правеше в услуга на нещо или някой. Наистина не намирах каква точно е причината. Със сигурност обаче имаше и друга причина да се намира тук. Това беше и една от причините ми любопитството ми да е наистина събудено. Криеше нещо и не смятах, че ще го издаде, но пък кой знае можеше и случайно да се изпусне нещо. Всички тези гримьори, фризьори и стилисти просто не ми стояха в неин стил. Тя изглеждаше добре и без всичко това, а и за първи път я виждах в такава светлина. Затова когато отново се върнах на очите й просто се усмихнах.
- Струва ли ми се или нещо те притеснява? - казах като и намигнах.
Niklaus Mikaelson- модератор.
- Брой мнения : 2370
Reputation : 1
Join date : 04.11.2013
Re: - площадът -
by Katerina Petrova 02.04.14 0:08
Деймън и особено тъпата Амара взимаха да писват на Катрин. Салваторе безкрайно с неговата безкрайна любов и жалка нежност, а Амара с тъпотата си. Катерина наистина се чудеше дали не са безмозъчни идиоти. Добре ,че тръгнаха по-скоро за площада където можеше по-лесно да се отърве от тях. Само трябваше да измисли някаква достоверна причина с ,която да се измъкне ,така че Деймън да не затърчи след нея. Глупак. Толкова е погълнат от Елена ,че не я оставя дори да отиде до тоалетната на спокойствие...добре малко преувеличавам.
Като заговорихме за глупаци. Този Томас беше един от най-тъпите. Сякаш Катрин не беше преживяла това стареене ,така че знаеше за какво става въпрос, а и грам не я изплаши, защото тя си имаше собствен план с който тя щеше да бъде по-силна дори и от нещастника Клаус. Днес беше денят ,който винаги е искала да се случи. Щеше да стане напълно безсмъртна и нищо нямаше да може да я убие. На лицето и се появи една самодоволна усмивка ,която бързо опита да прикрие.
Пристигнаха на площада. Може би след един час или по-малко щеше да започне всичко. Дълго очаквания момент. И не говоря за тъпия празник и Мис Мистик Фолс. На Катрин въобще не ‘и пукаше за това. Беше се записала единствено, защото Елена се бе записала миналата година и си мислеше ,че така би направила и тази. Паркираха колата малко по далече от площада ,защото нямаше място по-близо. Слязоха и се запътиха към мястото където щеше да се проведе празника. Надяваше се да види Надя за да я избави някак си от тези глупаци ,които се намираха до нея в момента.
Най сетне пристигнаха. Беше абсолютно това ,което очакваше Катерина. Светлините, музиката ,украсата и т.н. Пълна тъпотия
- Трябва да отида до тоалетната. – каза на другите и целуна Деймън. Най-накрая, каза си и завъртя очи ,когато вече беше на достатъчно разстояние от тях ,така че да не я виждат. Огледа се хубаво за някакви познати лица. Надяваше се да види Кетсия или Надя, но не.... чакай малко. Надя и Клаус се целуват?! Не това не можеше да е истина. Отиде малко по към тях и видя ,че не правиха точно това, но бяха на път. Катрин беше бясна. Как можеше дъщеря ‘и да флиртува с най-големия ‘и враг. Тя тъпа ли е или какво? Трябваше да спре това. Доближи се до тях, но явно те бяха доста запленени един от друг ,че даже не я ‘и забелязаха. Идваше ‘и да се разкрещи на Надя, но това щеше да я издаде. Можеше ли и леко да ревнува? Не това беше невъзможно Клаус и беше враг и нищо повече. Това ,че бяха спали един два пъти заедно нищо не означаваше. Нали така?
- Съжалявам за майка ти ,Надя. – каза с онзи съчувствен тон на Елена – Знам какво е и наистина ако имаш нужда от нещо само кажи. Винаги ще съм насреща. – изгледа я ала спри-да-флиртуваш-с-врага-ми-с-който-съм-правила-секс. Добре, едва ли има такъв поглед, но я изгледа доста странно, така че да ‘и намекне да престане с фантазиите си да вкара хибрида в леглото.
Като заговорихме за глупаци. Този Томас беше един от най-тъпите. Сякаш Катрин не беше преживяла това стареене ,така че знаеше за какво става въпрос, а и грам не я изплаши, защото тя си имаше собствен план с който тя щеше да бъде по-силна дори и от нещастника Клаус. Днес беше денят ,който винаги е искала да се случи. Щеше да стане напълно безсмъртна и нищо нямаше да може да я убие. На лицето и се появи една самодоволна усмивка ,която бързо опита да прикрие.
Пристигнаха на площада. Може би след един час или по-малко щеше да започне всичко. Дълго очаквания момент. И не говоря за тъпия празник и Мис Мистик Фолс. На Катрин въобще не ‘и пукаше за това. Беше се записала единствено, защото Елена се бе записала миналата година и си мислеше ,че така би направила и тази. Паркираха колата малко по далече от площада ,защото нямаше място по-близо. Слязоха и се запътиха към мястото където щеше да се проведе празника. Надяваше се да види Надя за да я избави някак си от тези глупаци ,които се намираха до нея в момента.
Най сетне пристигнаха. Беше абсолютно това ,което очакваше Катерина. Светлините, музиката ,украсата и т.н. Пълна тъпотия
- Трябва да отида до тоалетната. – каза на другите и целуна Деймън. Най-накрая, каза си и завъртя очи ,когато вече беше на достатъчно разстояние от тях ,така че да не я виждат. Огледа се хубаво за някакви познати лица. Надяваше се да види Кетсия или Надя, но не.... чакай малко. Надя и Клаус се целуват?! Не това не можеше да е истина. Отиде малко по към тях и видя ,че не правиха точно това, но бяха на път. Катрин беше бясна. Как можеше дъщеря ‘и да флиртува с най-големия ‘и враг. Тя тъпа ли е или какво? Трябваше да спре това. Доближи се до тях, но явно те бяха доста запленени един от друг ,че даже не я ‘и забелязаха. Идваше ‘и да се разкрещи на Надя, но това щеше да я издаде. Можеше ли и леко да ревнува? Не това беше невъзможно Клаус и беше враг и нищо повече. Това ,че бяха спали един два пъти заедно нищо не означаваше. Нали така?
- Съжалявам за майка ти ,Надя. – каза с онзи съчувствен тон на Елена – Знам какво е и наистина ако имаш нужда от нещо само кажи. Винаги ще съм насреща. – изгледа я ала спри-да-флиртуваш-с-врага-ми-с-който-съм-правила-секс. Добре, едва ли има такъв поглед, но я изгледа доста странно, така че да ‘и намекне да престане с фантазиите си да вкара хибрида в леглото.
Katerina Petrova- sweet serial killer
- Брой мнения : 3197
Reputation : 12
Join date : 05.11.2013
Re: - площадът -
by Heaven.. 02.04.14 12:03
Тази скъсяваща се дистанция определено ми харесваше. А и не ми пукаше особено за роклята и прическата и без това не бяха в мой стил. Едва ли някога бих се облякла по този начин дори и да беше за някой и друг официален повод. Клаус пусна кичура коса, с който си играеше до преди малко и плъзна ръката си надолу по рамото, а после по гърба ми. Тъкмо щях да отговоря на въпроса му, когато чух изключително познат глас зад себе си. Естествено. Ако Катрин не се появеше в най-непододящия момент, просто нямаше да е тя. Обърнах се бавно с лице към нея заставайки до Никлаус, чиято ръка обаче остана на кръста ми незабелязана от майка ми.
- Благодаря Елена, оценявам подкрепата ти – казах и се усмихнах. Колкото и да беше досадна понякога, тя ми беше майка и нямаше да позволя някой да я разкрие. Клаус шареше с пръсти по гърба ми, а аз се правех, че водя някакъв разговор с „Елена” колкото да не си проличи, че е Катрин.
- Късмет на конкурса – казах накрая и я дарих с най-очарователната си усмивка.
Само едно не успях да разбера. Защо през цялото време ме гледаше странно. Беше сложила онзи какво-по-дяволите-правиш-не-знаеш-ли-че-това-е-най-ноглемият-ми-враг-който-може-всеки-момент-да-ти-откъсне-главата поглед. Направих се, че не съм го забелязала и се съсредоточих повече върху това Клаус да не стигне до мястото където беше завързана лентата, която играеше ролята на цип и придаваше елегантност на роклята ми с гръб тип корсет. Лентата беше плеплетена на гърба ми на няколко хикса и оставяше по-голямата чст от гърба ми гол. Пръстите на Клаус продължиха да шарят по гърба ми.
Един мъж започна да си прави бавно път през тълпата и да се приближава към нас. Първоначално не успях да го разпозная, но след това се сетих кой е. Бях се запознала с него при едно от пътуванията си до Русия. Последно го бях срещнала няколко дена преди да ме нападнат ловци. Това беше преди около две години. Беше мил човек – поне до колкото го познавах и ми беше помагал не малко пъти. Той се прилижи и ни кимна с усмивка.
- Благодаря Елена, оценявам подкрепата ти – казах и се усмихнах. Колкото и да беше досадна понякога, тя ми беше майка и нямаше да позволя някой да я разкрие. Клаус шареше с пръсти по гърба ми, а аз се правех, че водя някакъв разговор с „Елена” колкото да не си проличи, че е Катрин.
- Късмет на конкурса – казах накрая и я дарих с най-очарователната си усмивка.
Само едно не успях да разбера. Защо през цялото време ме гледаше странно. Беше сложила онзи какво-по-дяволите-правиш-не-знаеш-ли-че-това-е-най-ноглемият-ми-враг-който-може-всеки-момент-да-ти-откъсне-главата поглед. Направих се, че не съм го забелязала и се съсредоточих повече върху това Клаус да не стигне до мястото където беше завързана лентата, която играеше ролята на цип и придаваше елегантност на роклята ми с гръб тип корсет. Лентата беше плеплетена на гърба ми на няколко хикса и оставяше по-голямата чст от гърба ми гол. Пръстите на Клаус продължиха да шарят по гърба ми.
Един мъж започна да си прави бавно път през тълпата и да се приближава към нас. Първоначално не успях да го разпозная, но след това се сетих кой е. Бях се запознала с него при едно от пътуванията си до Русия. Последно го бях срещнала няколко дена преди да ме нападнат ловци. Това беше преди около две години. Беше мил човек – поне до колкото го познавах и ми беше помагал не малко пъти. Той се прилижи и ни кимна с усмивка.
Heaven..- демон
- Брой мнения : 1110
Reputation : 0
Join date : 08.11.2013
Age : 28
Местожителство : New Orleans -
Re: - площадът -
by Михаил Андреевич 02.04.14 12:06
След като напуснах църквата се запътих към площада, където щеше да се проведе конкурсът, а също и нашата „операция заличи вампирите от лицето на земята”. Не харесвах заглавието, но поради факта, че всъщност липсваше такова, това беше единственото, което ми беше хрумнало... за сега. Реших да се слея с тълпата докато чакам Томас да се появи. Огледах се наоколо, лесно усещах първородните и точно затова съ запътих към най-близкия, когото видях. Това беше хибридът. До сега не го бях виждал на живо, но бях чувал много за него. Смятаха го за едно от най-опасните свръхестествени същества. Предварително бях проучил по-голямата част от вампирите в Мистик Фолс и си бах уредил място сред организаторите на празненството, така че най-спокойно можех да отида при тях и да ги попитам как им се харесва празненството, въпреки че истинският купон все още не беше започнал.
- Здравейте – казах с широка усмивка кимайки им като допълнение към поздрава – забавлявате ли се?
Момичето – Елена, известно още като двойничка на Катерина Петрова и на още куп други такива като нея, ме погледна многозначно и ми се усмихна. Срещу нея видях персона, която не бях очаквал да видя тук, поради простата причина, че я мислех за отдавна умряла. Надя Петрова – дъщерята на българката. При последната ни среща я беше нападнали ловци точно след като напуснах Русия и нямаше как да й помогна, но ето че късметът беше на нейна страна. Бях чул за нападението, но не знаех, че се е измъкнала. Въпреки че беше вампир, чувствах това момиче като дъщеря и въпреки, че се бях наел да помогна с избиването на всички вампири тук, не можех да убия нея.
Срещата ми с Томас беше след около половин час. Трябваше да предупредя Надя и да я накарам да се махне от града, за да можа да изпълня успешно задачата си без да я нараня.
- Името ми е Михаил Андреевич и съм един от главните организатори на тазгодишното бляскаво събитие – добавих накрая протягайки ръка към хибрида, а после и към Елена Гилбърт.
- Здравейте – казах с широка усмивка кимайки им като допълнение към поздрава – забавлявате ли се?
Момичето – Елена, известно още като двойничка на Катерина Петрова и на още куп други такива като нея, ме погледна многозначно и ми се усмихна. Срещу нея видях персона, която не бях очаквал да видя тук, поради простата причина, че я мислех за отдавна умряла. Надя Петрова – дъщерята на българката. При последната ни среща я беше нападнали ловци точно след като напуснах Русия и нямаше как да й помогна, но ето че късметът беше на нейна страна. Бях чул за нападението, но не знаех, че се е измъкнала. Въпреки че беше вампир, чувствах това момиче като дъщеря и въпреки, че се бях наел да помогна с избиването на всички вампири тук, не можех да убия нея.
Срещата ми с Томас беше след около половин час. Трябваше да предупредя Надя и да я накарам да се махне от града, за да можа да изпълня успешно задачата си без да я нараня.
- Името ми е Михаил Андреевич и съм един от главните организатори на тазгодишното бляскаво събитие – добавих накрая протягайки ръка към хибрида, а после и към Елена Гилбърт.
Михаил Андреевич- Брой мнения : 8
Reputation : 0
Join date : 12.03.2014
Re: - площадът -
by Damon Salvatore 02.04.14 12:53
Въобще не вярвах на онзи клоун Томас или там както се казва. Беше жалък. И защо ни помагаше? Ловците нямаха ли огромната жажда да убиват вампири или нещо подобно? Направо да ти се догади от ловци и други живоподобни сатфери тези дни. Направо ужас. Отдръпнах се от мъжа и тръгнах към колата, но разбира се, не го изпусках от поглед, защото все пак беше ловец и можеше да забие дървен кол в нечие сърце. "Боже, до къде я докарах с тези хора"- помислих си и се вмъкнах в ретро колата си. Всички се настаниха вътре и скоро пътувахме към площада, където щеше да бъде излъчена и тазгодишната победителка в конкурса "Мис Мистик Фолс"- безсмислен конкурс, но перфектен за сегашното положение. Елена се беше записала, въпреки че миналата година не спечели, явно сега иска да се пробва отново. Пристигнахме до претъпкания площад и слязохме. Тук сигурно имаше много свръхестествени, които ги познавах. Сега ще огледам наоколо. И точно тогава Елена каза, че отива до тоалетната.
- Добре, ще се видим по-късно- усмихнах се и отвърнах на целувката, като не отделях поглед от задните и' части докато ходеше. След като се изгуби от поглед, минах през импровизирания бар и си взех една бира, колкото и да е странно това. Отпих от течността и се загледах в хората, които минаваха. Надявах се Аляска да е тук, за да се позабавлявам, но явно нямаше да присъства.
- Добре, ще се видим по-късно- усмихнах се и отвърнах на целувката, като не отделях поглед от задните и' части докато ходеше. След като се изгуби от поглед, минах през импровизирания бар и си взех една бира, колкото и да е странно това. Отпих от течността и се загледах в хората, които минаваха. Надявах се Аляска да е тук, за да се позабавлявам, но явно нямаше да присъства.
Damon Salvatore- администратор.
- Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014
Re: - площадът -
by .tessa. 02.04.14 15:42
Беше ми странно,че Томас ни помага.Все пак беше ловец.Защо ще ни помага?!?Не трябва ли да е срещу нас и от дъното на душата си да иска да убие всички вампири? –това беше една от мислите,които се въртяха в главата на Амара докато пътуваха към площада,където щеше да се проведе за пореден път конкурса „Мис Мистик Фолс“-Абсолютно безсмислен,тъп конкурс.Вярно,че се и аз се записах,но да кажем,че беше на шега.Едва ли ще го спечеля или въобще някой щеше да гласува за мен! –ето,че вече бяха на мястото където ще се случи всичко.Един по един хората около брюнетката се разпръснаха –Елена до тоалетна,Деймън да си вземе нещо за пиене....,а тя остана самичка.Оглеждаше се внимателно.Наоколо имаше доста познати,но и непознати лица.Ъъъ....!-отекчаваше се вампирката.Тук и беше доста скучно и не знаеше какво да прави.Трябваше или да отиде при Елена-а те двете едва се понасяха,а Амара цяла вечер се опитваше да не я изкорми или да не повърне от нея,добре де малко преовиличавам;или при Деймън.Не,че имаше нещо против него.Даже и‘ беше доста приятна неговата компания,но просто имаше чувството,че само му досажда.Но няма да му стане нищо,ако прекара малко време насаме с нея.Брюнетката се запъти към мини бара.
-Една текила -поръча си тя.След като си взе питието Амара отиде при Деймън и веднага се обърна към него с въпрос. –Търсиш ли някой?
-Една текила -поръча си тя.След като си взе питието Амара отиде при Деймън и веднага се обърна към него с въпрос. –Търсиш ли някой?
.tessa.- вещица
- Брой мнения : 829
Reputation : 0
Join date : 16.11.2013
Re: - площадът -
by Niklaus Mikaelson 02.04.14 20:47
Не очаквах, че един такъв конкурс може да има едно такова обещаващо начало, с каквото започваше този. Ако дистанцията между мен и Надя, продължеше да се скъсява, не се знаеше дали изобщо щяхме да стигнем до основната част на конкурса, но пък със сигурност на нас щеше да ни е далеч по забавно. Оставих намира кичура й коса, с който си играех до този момент и я пуснах надолу към рамото, а след това я насочих към кръста.
Пръстите ми шареха надолу- нагоре по гърба й, а очите ми продължаваха да се взират в нейните. Точно в този момент от някъде се появи Елена. С безкрайно любезното си и донякъде дразнещо съчувствие тя изрази съболезнованията си към Надя. Когато и двамата се обърнахме към нея, ръката ми остана на гърба на едната от наследниците на рода Петрова, а през това време малката Елена гледаше донякъде учудено, донякъде възмутено.
- Елена, как така около теб не се навъртат любимите ти бодигарди. Стефан и Деймън направо са започнали да ми липсват.
В повечето случаи, когато Елена се намираше някъде, около нея се въртеше поне един от братята Салватор, но сега не виждах никой от тях, което беше наистина учудващо. Е, можех да се обзаложа, че ако не двамата, то единият от тях се намира на някъде на площада, но поне не беше залепен за полата й или в случая роклята.
Няколко минутки след като Елена беше дошла при нас, дойде и един по-възрастен човек, който не бях виждал никога до сега. Представи се като човек, който е участвал организацията на събитието и сигурно до някаква степен беше така, но защо не го бяхме срещали до сега, така де поне аз. Мистик Фолс не беше голям град и повечето хора се познаваха, затова наистина ми беше странно като видех някое ново лице. Въпреки това поех ръката му и аз също се представи, защото все още в мен имаше малко възпитание.
- Никлаус Майкълсън. - казах кратко и с това моето представяне приключи.
Пръстите ми шареха надолу- нагоре по гърба й, а очите ми продължаваха да се взират в нейните. Точно в този момент от някъде се появи Елена. С безкрайно любезното си и донякъде дразнещо съчувствие тя изрази съболезнованията си към Надя. Когато и двамата се обърнахме към нея, ръката ми остана на гърба на едната от наследниците на рода Петрова, а през това време малката Елена гледаше донякъде учудено, донякъде възмутено.
- Елена, как така около теб не се навъртат любимите ти бодигарди. Стефан и Деймън направо са започнали да ми липсват.
В повечето случаи, когато Елена се намираше някъде, около нея се въртеше поне един от братята Салватор, но сега не виждах никой от тях, което беше наистина учудващо. Е, можех да се обзаложа, че ако не двамата, то единият от тях се намира на някъде на площада, но поне не беше залепен за полата й или в случая роклята.
Няколко минутки след като Елена беше дошла при нас, дойде и един по-възрастен човек, който не бях виждал никога до сега. Представи се като човек, който е участвал организацията на събитието и сигурно до някаква степен беше така, но защо не го бяхме срещали до сега, така де поне аз. Мистик Фолс не беше голям град и повечето хора се познаваха, затова наистина ми беше странно като видех някое ново лице. Въпреки това поех ръката му и аз също се представи, защото все още в мен имаше малко възпитание.
- Никлаус Майкълсън. - казах кратко и с това моето представяне приключи.
Niklaus Mikaelson- модератор.
- Брой мнения : 2370
Reputation : 1
Join date : 04.11.2013
Re: - площадът -
by Damon Salvatore 03.04.14 9:44
Погледът ми беше зареян някъде напред, когато някаква фигура се доближи до мен. Отначало помислих, че е Елена, но това не беше тя- момичето се казваше Амара. Усмихнах се приветливо със специфичната ми усмивка и я доближих до себе си, като я целунах по бузата. Всичко беше с цел. Ако някой разбереше, че тя не е Елена, тогава сигурно щеше да настане суматоха или нещо подобно, а сега трябваше да се държим все едно сме влюбени.Amara. написа:Беше ми странно,че Томас ни помага.Все пак беше ловец.Защо ще ни помага?!?Не трябва ли да е срещу нас и от дъното на душата си да иска да убие всички вампири? –това беше една от мислите,които се въртяха в главата на Амара докато пътуваха към площада,където щеше да се проведе за пореден път конкурса „Мис Мистик Фолс“-Абсолютно безсмислен,тъп конкурс.Вярно,че се и аз се записах,но да кажем,че беше на шега.Едва ли ще го спечеля или въобще някой щеше да гласува за мен! –ето,че вече бяха на мястото където ще се случи всичко.Един по един хората около брюнетката се разпръснаха –Елена до тоалетна,Деймън да си вземе нещо за пиене....,а тя остана самичка.Оглеждаше се внимателно.Наоколо имаше доста познати,но и непознати лица.Ъъъ....!-отекчаваше се вампирката.Тук и беше доста скучно и не знаеше какво да прави.Трябваше или да отиде при Елена-а те двете едва се понасяха,а Амара цяла вечер се опитваше да не я изкорми или да не повърне от нея,добре де малко преовиличавам;или при Деймън.Не,че имаше нещо против него.Даже и‘ беше доста приятна неговата компания,но просто имаше чувството,че само му досажда.Но няма да му стане нищо,ако прекара малко време насаме с нея.Брюнетката се запъти към мини бара.
-Една текила -поръча си тя.След като си взе питието Амара отиде при Деймън и веднага се обърна към него с въпрос. –Търсиш ли някой?
- Теб търсех...- усмихнах се. Сигурно си мислеше, че не знаех, че тя е Амара, а не Елена, но това не беше така.- Елена отиде до тоалетната, но ако те видят на едно и също място и двете , ще стане странно.
Последните думи ги подшушнах и кимнах на едно момче, което минаваше. То донесе още бира.
- Е.. Какво мислиш за партито? Моето лично мнение е, че е безсмислено, но това, естествено, е само мой възглед. Какво смяташ ти, красавице?- наблегнах на красавице, защото няколко момичета ни гледаха странно, но след това се махнаха, защото насочих погледа си към тях, а понякога си бях доста страшен.
Damon Salvatore- администратор.
- Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014
Re: - площадът -
by Heaven.. 03.04.14 16:45
Не бях виждала Михаил от толкова дълго време и сега така се зарадвах. Изчаках го да се здрависа с останалите и го прегърнах силно оставяйки Катерина и Никлаус с „увуснали ченета”. По-късно щях да им обяснявам от къде познавам Михаил. Той ме прегърна в отговор.
- Радвам се да те видя отново – казах тихо когато се отделих от него и ръката на Клаус отново се озова на кръста ми, но този път пръстите му не шареха насам натам. Беше се съсредоточил в това да гледа Михаил изптателно и подозрително, въпреки че както изглеждаше той не представляваше заплаха. Той ми разказа на кратко за пътуването си до Румъния и после до Фиджи и след това каза, че имал среща с важен човек и трябвало да тръгва. Наистина исках да го видя отново след празника. Прегърнах го отново а той ми каза нещо, за което ми трябваха няколко секунди за да осмисля. Защо искаше това от мен. Другите не го чуха, защото той го прошепна толкова тихо, че дори и аз едвам го чух, но все пак беше странно. Той ме пусна и се тръгна, проследих го с леко притеснен и в същото време объркан поглед. Майка ми реши да продължи с ролята на Елена и тръгна нанякъде казвайки довиждане с онзи така типичен за Елена тон.
Ник забеляза притеснението ми, въпреки че се опитвах да го прикрия по всякакъв възможен начин и с едно движение ме върна обратно в онази позиция, в която ни завати Катрин преди малко. Но аз не откъснах поглед от отдалечаващия се Михаил докато не се скри в тълпата.
Обърнах поглед отново към Клаус и му се усмихнах – опит да прикрия объркването и притеснението си, но явно не ми се получаваше особено добре, защото Клаус беше повдигнал едната си вежда и ме гледаше с въпросително изражение. Сигурно очакваше да кажа нещо, но след като не наруших тишината той проговори като думите му ми дадоха да разбера, че беше видял, че Михаил ми казва нещо...
- Радвам се да те видя отново – казах тихо когато се отделих от него и ръката на Клаус отново се озова на кръста ми, но този път пръстите му не шареха насам натам. Беше се съсредоточил в това да гледа Михаил изптателно и подозрително, въпреки че както изглеждаше той не представляваше заплаха. Той ми разказа на кратко за пътуването си до Румъния и после до Фиджи и след това каза, че имал среща с важен човек и трябвало да тръгва. Наистина исках да го видя отново след празника. Прегърнах го отново а той ми каза нещо, за което ми трябваха няколко секунди за да осмисля. Защо искаше това от мен. Другите не го чуха, защото той го прошепна толкова тихо, че дори и аз едвам го чух, но все пак беше странно. Той ме пусна и се тръгна, проследих го с леко притеснен и в същото време объркан поглед. Майка ми реши да продължи с ролята на Елена и тръгна нанякъде казвайки довиждане с онзи така типичен за Елена тон.
Ник забеляза притеснението ми, въпреки че се опитвах да го прикрия по всякакъв възможен начин и с едно движение ме върна обратно в онази позиция, в която ни завати Катрин преди малко. Но аз не откъснах поглед от отдалечаващия се Михаил докато не се скри в тълпата.
Обърнах поглед отново към Клаус и му се усмихнах – опит да прикрия объркването и притеснението си, но явно не ми се получаваше особено добре, защото Клаус беше повдигнал едната си вежда и ме гледаше с въпросително изражение. Сигурно очакваше да кажа нещо, но след като не наруших тишината той проговори като думите му ми дадоха да разбера, че беше видял, че Михаил ми казва нещо...
Heaven..- демон
- Брой мнения : 1110
Reputation : 0
Join date : 08.11.2013
Age : 28
Местожителство : New Orleans -
Re: - площадът -
by Михаил Андреевич 03.04.14 16:46
Запознах се с този, когото след по-малко от час трябваше да убия или по-скоро да превърна в човек. Не, чакайте, той нямаше да е човек, щеше да е върколак. Е, ще започна от начало, запознах се с този, когото след по-малко от час щех да върна във първоначалната му форма, а именно върколак. Не се изненадах от прегръдката на Надя, която очевидно много се зарадва да ме види, но не ми убегнаха и странните погледи на Елена и Никлаус Майкълсън. Той явно не беше много приятелски настроен или просто винаги беше нащрек за хора като мен. Естествено той дори и не предполагаше, че аз не бах човек а вещер и че планирам да го отърва от живота на земята, но това не ме засягаше. Единственото, което ме притесняваше в момента беше, че Надя ще започне да ме разпитва къде съм бил и защо съм в Мистик Фолс, а това бяха въпроси, на които в никакъв случай не исках да отговарям. Не, сгреших, това не беше единственото, за което се притеснявах. Притеснявах се и за самата Надя. Това, че се намираше тук в този град, беше най-голямото препятствие, след най-много час всички вампири в този град щяха да са мъртви, а аз не исках това за нея. Тя беше спасила дъщеря ми, все пак, когато аз бях твърде безпомощен, за да го направя сам.
Погледнах часовника си. О, боже! Трябваше да намеря Томас! Беше време. Прегърнах Надя и направих последен опит да я предпазя.
- Махни се от града веднага! – Прошепнах в ухото й достатъчно тихо, че никой друг да не го чуе, след което се скрих в тълпата.
Запътих се към мястото на срещата, а именно северния край на площада. Няколко пъти се обръщах назад, за да видя дали някой не ме следи и на втория осъзнах, че съм следван от Елена. Момичето вървеше на известно разстояние от мен като се опитваше да спазва дистанция, сигурно с надежда да не я забележа, и в същото време да върви с моето темпо. Направих няколко завя и най накрая успях да се измъкна от нея. Или поне така си мислех. Може би беше продължила да ме следва.
Точно където трябваше, на една пейка в северната част на площада, беше седнал Томас с някакъв пакет в ръка.
Погледнах часовника си. О, боже! Трябваше да намеря Томас! Беше време. Прегърнах Надя и направих последен опит да я предпазя.
- Махни се от града веднага! – Прошепнах в ухото й достатъчно тихо, че никой друг да не го чуе, след което се скрих в тълпата.
Запътих се към мястото на срещата, а именно северния край на площада. Няколко пъти се обръщах назад, за да видя дали някой не ме следи и на втория осъзнах, че съм следван от Елена. Момичето вървеше на известно разстояние от мен като се опитваше да спазва дистанция, сигурно с надежда да не я забележа, и в същото време да върви с моето темпо. Направих няколко завя и най накрая успях да се измъкна от нея. Или поне така си мислех. Може би беше продължила да ме следва.
Точно където трябваше, на една пейка в северната част на площада, беше седнал Томас с някакъв пакет в ръка.
Михаил Андреевич- Брой мнения : 8
Reputation : 0
Join date : 12.03.2014
Re: - площадът -
by .tessa. 03.04.14 18:35
- Spoiler:
Damon Salvatore.
Погледът ми беше зареян някъде напред, когато някаква фигура се доближи до мен. Отначало помислих, че е Елена, но това не беше тя- момичето се казваше Амара. Усмихнах се приветливо със специфичната ми усмивка и я доближих до себе си, като я целунах по бузата. Всичко беше с цел. Ако някой разбереше, че тя не е Елена, тогава сигурно щеше да настане суматоха или нещо подобно, а сега трябваше да се държим все едно сме влюбени.
- Теб търсех...- усмихнах се. Сигурно си мислеше, че не знаех, че тя е Амара, а не Елена, но това не беше така.- Елена отиде до тоалетната, но ако те видят на едно и също място и двете , ще стане странно.
Последните думи ги подшушнах и кимнах на едно момче, което минаваше. То донесе още бира.
- Е.. Какво мислиш за партито? Моето лично мнение е, че е безсмислено, но това, естествено, е само мой възглед. Какво смяташ ти, красавице?- наблегнах на красавице, защото няколко момичета ни гледаха странно, но след това се махнаха, защото насочих погледа си към тях, а понякога си бях доста страшен.
-Мммм...не мисля,че е чак толкова лош -рече Амара.Това беше нейното мнение.Вярно,че конкурса "Мис Мистик Фолс" е безсмислен и тъп,но на някои хора може да им харесва.Всеки си имаше вкус и свое мнение.
.tessa.- вещица
- Брой мнения : 829
Reputation : 0
Join date : 16.11.2013
Re: - площадът -
by Katerina Petrova 03.04.14 22:11
Дъщеря ‘и с най-големия ‘и враг. Добре, ще го приемем някак си, но този стар негър ,който се мисли за неин баща -никакъв шанс. Кой по дяволите беше този нещастник и от къде по дяволите я познаваш. Мозъка на Кат щеше да избухне след малко трябваше да мисли за толкова много неща. Нека да преговорим; 1) Трябваше да се погрижи за Амара и да я заведе при Кетсия; 2) Трябваше да... нека да кажем изнуди Кетсия да я направи най-силното същество на земята; 3) Да раздели Клаус и Надя; 4) Да разбере кой е негъра; 5)Да се погрижи за убиването на Клаус. Много труд за един ден. Трябваше само да си направи планове, които няма да се провалят и вече беше измислила почти всичко.
- Елена Гилбърт – представи се. – Страхотно е. Много ми харесва. – отговори на въпроса му. Не беше от най-страхотните събития на които тя бе ходила, можеше и още да се постарае. Прегърна Надя –сякаш беше напълно нормално- каза ‘и нещо и си тръгна. Дъщеря ‘и изглеждаше доста объркана, но Катрин реши да не я разпитва, защото Елена едва ли би направила така.
- Оу, видях Татя преди малко. – право в десетката. Едва ли Клаус би продължил с това галкане насам натам по гърба на Надя. – Търсеше те. – добави след това ,като го беше погледнала право в очите и едвам сдържаше самодоволната си усмивка да не се появи на лицето ‘и. Следващата стъпка беше да намери Татя наистина и да ‘и разкаже ,какво прави всъщност нейната "голяма любов". Щом беше пребила Катрин само ,защото си мислеше ,че е преспала с Никлаус то на Надя лошо ‘и се пишеше. Това щеше да ‘и е за урок.
Извади от чантичката си телефона и погледна ,колко е часът. Оставаше още около половин час до започването на празника. Трябваше да свърши още едно нещо преди да отведе Амара при Кетсия.
- Отивам при Деймън. – каза делово и се обърна за да намери къде точно се намираше. – Внимавайте – не означаваше да се пазят от ловците, които щяха да нападнат. Трябваше да внимават да не срещнат Татя, защото когато Катрин ‘и каже тя ще бъде разярена. Може би се тревожеше малко за дъщеря си, но тя е голямо момиче и знае ,как да се пази. В кръвта и е да оцелява.
Видя Деймън и Амара да седят на бара и се запъти към тях.
- Трябва да свършим още едно нещо заедно – леко избута Амара и го целуна страстно, като намекна с тази целувка, какво точно трябва да свършат. Може би това щеше да бъде последния път, когато Катрин щеше да прави секс с Деймън, тъй като той я мразеше, защото си мислеше ,че тя го е превърнала в чудовището, което е сега.
- Елена Гилбърт – представи се. – Страхотно е. Много ми харесва. – отговори на въпроса му. Не беше от най-страхотните събития на които тя бе ходила, можеше и още да се постарае. Прегърна Надя –сякаш беше напълно нормално- каза ‘и нещо и си тръгна. Дъщеря ‘и изглеждаше доста объркана, но Катрин реши да не я разпитва, защото Елена едва ли би направила така.
- Оу, видях Татя преди малко. – право в десетката. Едва ли Клаус би продължил с това галкане насам натам по гърба на Надя. – Търсеше те. – добави след това ,като го беше погледнала право в очите и едвам сдържаше самодоволната си усмивка да не се появи на лицето ‘и. Следващата стъпка беше да намери Татя наистина и да ‘и разкаже ,какво прави всъщност нейната "голяма любов". Щом беше пребила Катрин само ,защото си мислеше ,че е преспала с Никлаус то на Надя лошо ‘и се пишеше. Това щеше да ‘и е за урок.
Извади от чантичката си телефона и погледна ,колко е часът. Оставаше още около половин час до започването на празника. Трябваше да свърши още едно нещо преди да отведе Амара при Кетсия.
- Отивам при Деймън. – каза делово и се обърна за да намери къде точно се намираше. – Внимавайте – не означаваше да се пазят от ловците, които щяха да нападнат. Трябваше да внимават да не срещнат Татя, защото когато Катрин ‘и каже тя ще бъде разярена. Може би се тревожеше малко за дъщеря си, но тя е голямо момиче и знае ,как да се пази. В кръвта и е да оцелява.
Видя Деймън и Амара да седят на бара и се запъти към тях.
- Трябва да свършим още едно нещо заедно – леко избута Амара и го целуна страстно, като намекна с тази целувка, какво точно трябва да свършат. Може би това щеше да бъде последния път, когато Катрин щеше да прави секс с Деймън, тъй като той я мразеше, защото си мислеше ,че тя го е превърнала в чудовището, което е сега.
Katerina Petrova- sweet serial killer
- Брой мнения : 3197
Reputation : 12
Join date : 05.11.2013
Re: - площадът -
by Niklaus Mikaelson 05.04.14 19:50
Добре да видим какво точно знаех от цялата разиграла се сцена. Първо надя очевидно познаваше чернокожият господин, който твърдеше, че е част от организаторите на тържеството. Не му вярвах, имаше нещо в него, което не ми вдъхваше ама никакво доверие. Един поглед към Елена пък ми беше достатъчен, за да установя, че и тя не е очарована от присъствието на другия човек и че очевидно не го познава. Всичко това ме накара да застана нащрек и внимателно да следя всяко движение.
В края на краищата май наистина се оказах прав, че имаше нещо гнило в цялата работа. Михаил, или поне така се беше представил, прошепна нещо в ухото на Надя, нещо, което беше така казано, че дори и ние да не успеем да чуем, въпреки изострения ни слух. Нещо ставаше и не беше на добре, но това щях да го разбера след малко, стига да имахме и късмета Елена да тръгне на някъде. Това се случи наистина лесно, защото секунда, след като незнайния организатор тръгна на някъде, поредната двойничка от рода Петрова тръгна някъде с наистина необичайно за нея вмешателство. Някак не ми се връзваше именно тя да намесва Татя, а пък и Татя да е питала точно нея къде съм. По-скоро не и тук ставаше нещо, което не разбирах, а това допълнително ме изнервяше.
- Странно не ми изглежда като да се крия, така че ако е искала да ме намери е щяла, няма за какво да се притесняваш, Елена.
В момента, в който любимката на братята Салваторе се отдалечи, аз върнах Надя в положението от преди малко. Тя изглеждаше изнервена, макар и да опитваше да го прикрие, а пък и не изпускаше от поглед Михаил. Знаех, че и беше казал нещо, знаех и че искаше това нещо да остане нечуто от нас, но не разбирах какво толкова можеше да я притесни. След като най-после вниманието и се върна към мен, я изгледах въпросително, но тя очевидно нямаше намерение да сподели какво точно и беше казал "добрият" старец. Или пък може би смяташе, че бях изпуснал момента с тайното прошепване, от човека, който уж е просто организатор, но познава Надя и очевидно знае за съществуването на вампирите.
- Смяташ ли да споделиш, какво толкова тайно имаше да ти каже твоят така невероятен Михаил? - попитах най-накрая.- И съм любопитен от къде всъщност го познаваш.
В края на краищата май наистина се оказах прав, че имаше нещо гнило в цялата работа. Михаил, или поне така се беше представил, прошепна нещо в ухото на Надя, нещо, което беше така казано, че дори и ние да не успеем да чуем, въпреки изострения ни слух. Нещо ставаше и не беше на добре, но това щях да го разбера след малко, стига да имахме и късмета Елена да тръгне на някъде. Това се случи наистина лесно, защото секунда, след като незнайния организатор тръгна на някъде, поредната двойничка от рода Петрова тръгна някъде с наистина необичайно за нея вмешателство. Някак не ми се връзваше именно тя да намесва Татя, а пък и Татя да е питала точно нея къде съм. По-скоро не и тук ставаше нещо, което не разбирах, а това допълнително ме изнервяше.
- Странно не ми изглежда като да се крия, така че ако е искала да ме намери е щяла, няма за какво да се притесняваш, Елена.
В момента, в който любимката на братята Салваторе се отдалечи, аз върнах Надя в положението от преди малко. Тя изглеждаше изнервена, макар и да опитваше да го прикрие, а пък и не изпускаше от поглед Михаил. Знаех, че и беше казал нещо, знаех и че искаше това нещо да остане нечуто от нас, но не разбирах какво толкова можеше да я притесни. След като най-после вниманието и се върна към мен, я изгледах въпросително, но тя очевидно нямаше намерение да сподели какво точно и беше казал "добрият" старец. Или пък може би смяташе, че бях изпуснал момента с тайното прошепване, от човека, който уж е просто организатор, но познава Надя и очевидно знае за съществуването на вампирите.
- Смяташ ли да споделиш, какво толкова тайно имаше да ти каже твоят така невероятен Михаил? - попитах най-накрая.- И съм любопитен от къде всъщност го познаваш.
Niklaus Mikaelson- модератор.
- Брой мнения : 2370
Reputation : 1
Join date : 04.11.2013
Re: - площадът -
by Heaven.. 05.04.14 22:23
Калус започна с въпросите, които така исках да избегна. Наистина се надявах да не се поинтересува какво толкова ми беше казал Михаил, защото не смятах че го е забелязал, след като Михаил така умело се беше опитал да го прикрие. Е, явно физиономията ми ме беше издала. Но все още не разбирах. Защо искаше да напусна града и то колкото се може по-бързо? И да тръгна веднага? Нещо не беше наред и Михаил знаеше за него.. или още по- лошо... Не! Не исках и да си помислям ако той самият беше замесен в нещо, заради което щяха да пострадат доста хора. Но явно слуховете, за които Клаус ми беше споменал – че вещиците били замислили нещо, може би щяха да се окажат верни.
Наистина нямах желание да споделам с него думите на Михайл... поне за сега, но нямаше да стане нищо ако му кажех от къде го познавам.
- Запознахме се преди около четиресет години на един бал организиран от баща му. След това не го бях виждала доста дълго време, но преди около двайсет години отново се засякохме, но аз не го познах, защото се беше променил и след това той ми припомни кой е и разбра за мен, защото нямаше как да му обясня факта, че не съм остаряла след двайсет години. И от тогава общувам с него. Помогна ми много в издирването на майка ми, за което съм му много благодарна. Последно го видях преди две или три години в Русия и наистина не очаквах да се появи тук и да... – спрях, защото осъзнх, че бях тръгнала да казвам това, което не трябваше.
Клаус ме изгледа настойчиво. Отклоних погледа си от неговия и отново се загледах в посоката, в която беше тръгнал Михаил. Нямаше да си тръгна. Не и преди да разбера, какво ставаше и защо точно трябваше да се намирам далече от случващото се. Разбира, че Михаил искаше да ме предпази от нещо, но това не беше негова работа и аз нямаше да си тръгна.
- Май беше прав – казах и се обърнах към него със сериозно изражение – вещиците са намислили нещо... Ще да стане напечено - добавих накрая.
Наистина нямах желание да споделам с него думите на Михайл... поне за сега, но нямаше да стане нищо ако му кажех от къде го познавам.
- Запознахме се преди около четиресет години на един бал организиран от баща му. След това не го бях виждала доста дълго време, но преди около двайсет години отново се засякохме, но аз не го познах, защото се беше променил и след това той ми припомни кой е и разбра за мен, защото нямаше как да му обясня факта, че не съм остаряла след двайсет години. И от тогава общувам с него. Помогна ми много в издирването на майка ми, за което съм му много благодарна. Последно го видях преди две или три години в Русия и наистина не очаквах да се появи тук и да... – спрях, защото осъзнх, че бях тръгнала да казвам това, което не трябваше.
Клаус ме изгледа настойчиво. Отклоних погледа си от неговия и отново се загледах в посоката, в която беше тръгнал Михаил. Нямаше да си тръгна. Не и преди да разбера, какво ставаше и защо точно трябваше да се намирам далече от случващото се. Разбира, че Михаил искаше да ме предпази от нещо, но това не беше негова работа и аз нямаше да си тръгна.
- Май беше прав – казах и се обърнах към него със сериозно изражение – вещиците са намислили нещо... Ще да стане напечено - добавих накрая.
Последната промяна е направена от .NADiA на 07.04.14 11:13; мнението е било променяно общо 1 път
Heaven..- демон
- Брой мнения : 1110
Reputation : 0
Join date : 08.11.2013
Age : 28
Местожителство : New Orleans -
Re: - площадът -
by Joseph Reid Jr. 06.04.14 14:27
Клаудия бе до толкова бясна, че в най - скоро време всички тези нерви, които й се бяха насъбрали щяха да избухнат. Щеше да търпи "семейството си" само още две години и след това щеше да се изнесе и никога повече нямаше да се върне. Как смееше "майка й" да я кара да излезе с "братовчед й". Вярно, че нямаха никаква кръвна връзка - и Слава Бого - , но едва ли бе редно изобщо да го правят! Все пак Клаудия не бе момиче за всеки. Бе много под нивото й да излиза с някакъв пъпчасъл тийнейджър, който се интересуваше единствено и само от това някакво младо и красиво момиче да застане до него, за да не си умре сам. Да - Франческа бе млада и красива, притежаваше всяко едно качество на една истинска жена. Всъщност тя бе много повече от това. Тя бе по - добра от всички и едва ли ще се роди друга като нея.
В момента единственото нещо, което й се искаше да направи бе да разкара това осемнадесетгодишно грозилище от себе си. Защо му трябваше на баща й да умира? Как смееше да я остави сама! Сега живееше с двама......идиоти, които едва ли щяха да направят неща за нея - освен да я карат да излиза с грозници.
- Скъпи ми братовчеде - започна мило Клаудия. - Мисля, че става късно. И ще си вървя.
В същият момент стана от мястото си и понечи да си тръгне, но момчето я хвана, карайки я да остане.
- Не! - кресна момичето и набързо се изниза от заведението.
Ядоса се още повече. Не можеше да повярва, че това същество я докосна, че кой е той? Все още не можеше да проумее това как може да е толкова нахално същество. Пое си дълбоко въздух и продължи да върви по улицата. Нямаше никакво намерение да се прибира вкъщи, по простата причина, че не желаеше да вижда глупавите физиономии на "родителите си". Днес щеше да се проведе и "Мис Мистик Фолс". Бе се записала, а това че не искаше да се прибира и тоза факт сякаш и прошушнаха Отиди! Едва ли щеше да изпусне много и все пак щеше да иде.
След около 15 минути вече бе там. Всички се бяха облекли някак...хм..официално, а Франческа бе едно от малкото момичета облечена...не толкова официално.Чувстваше се някак странно, защото всички бяха облечени с рокли и костюми, а тя..дънки и кожено яке. Огледа се за някой познат и когато не забеляза никой се отегчи напълно и беше готова в следващите пет минути да иде някъде другаде, където не е тук.
В момента единственото нещо, което й се искаше да направи бе да разкара това осемнадесетгодишно грозилище от себе си. Защо му трябваше на баща й да умира? Как смееше да я остави сама! Сега живееше с двама......идиоти, които едва ли щяха да направят неща за нея - освен да я карат да излиза с грозници.
- Скъпи ми братовчеде - започна мило Клаудия. - Мисля, че става късно. И ще си вървя.
В същият момент стана от мястото си и понечи да си тръгне, но момчето я хвана, карайки я да остане.
- Не! - кресна момичето и набързо се изниза от заведението.
Ядоса се още повече. Не можеше да повярва, че това същество я докосна, че кой е той? Все още не можеше да проумее това как може да е толкова нахално същество. Пое си дълбоко въздух и продължи да върви по улицата. Нямаше никакво намерение да се прибира вкъщи, по простата причина, че не желаеше да вижда глупавите физиономии на "родителите си". Днес щеше да се проведе и "Мис Мистик Фолс". Бе се записала, а това че не искаше да се прибира и тоза факт сякаш и прошушнаха Отиди! Едва ли щеше да изпусне много и все пак щеше да иде.
След около 15 минути вече бе там. Всички се бяха облекли някак...хм..официално, а Франческа бе едно от малкото момичета облечена...не толкова официално.Чувстваше се някак странно, защото всички бяха облечени с рокли и костюми, а тя..дънки и кожено яке. Огледа се за някой познат и когато не забеляза никой се отегчи напълно и беше готова в следващите пет минути да иде някъде другаде, където не е тук.
Joseph Reid Jr.- администратор.
- Брой мнения : 2339
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 24
Местожителство : Мистик Фолс -
Re: - площадът -
by Damon Salvatore 13.04.14 16:25
- Spoiler:
- Amara. написа:
- Spoiler:
Damon Salvatore.
Погледът ми беше зареян някъде напред, когато някаква фигура се доближи до мен. Отначало помислих, че е Елена, но това не беше тя- момичето се казваше Амара. Усмихнах се приветливо със специфичната ми усмивка и я доближих до себе си, като я целунах по бузата. Всичко беше с цел. Ако някой разбереше, че тя не е Елена, тогава сигурно щеше да настане суматоха или нещо подобно, а сега трябваше да се държим все едно сме влюбени.
- Теб търсех...- усмихнах се. Сигурно си мислеше, че не знаех, че тя е Амара, а не Елена, но това не беше така.- Елена отиде до тоалетната, но ако те видят на едно и също място и двете , ще стане странно.
Последните думи ги подшушнах и кимнах на едно момче, което минаваше. То донесе още бира.
- Е.. Какво мислиш за партито? Моето лично мнение е, че е безсмислено, но това, естествено, е само мой възглед. Какво смяташ ти, красавице?- наблегнах на красавице, защото няколко момичета ни гледаха странно, но след това се махнаха, защото насочих погледа си към тях, а понякога си бях доста страшен.
-Мммм...не мисля,че е чак толкова лош -рече Амара.Това беше нейното мнение.Вярно,че конкурса "Мис Мистик Фолс" е безсмислен и тъп,но на някои хора може да им харесва.Всеки си имаше вкус и свое мнение.
Damon Salvatore- администратор.
- Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014
Страница 1 от 2 • 1, 2
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Elena's apartment
» Бара
» Mine :d
» Мона бонбонааа [SPAM]
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
» кой от последните два аватара предпочитате
» Глас в БГ ТОП
» Да броим от 1000 до 0
» Секси или злекси
» С какво е облечен следващият?
» Опиши предишния с питие
» Какъв цвят е бельото на следващия?