Три дена по рано ...

Усмивката й беше толкова красива. Нежна и невинна, до известна степен детска и много сладка. Напомняше ми за ванилов мъфин с лимонов пълнеж, но не от онези натрапчиво сладките и ужасо кисели по средата. Беше леко захаросано с лъжичка свежест. И точно да й се усмихна в отговор, когато бармана тупна бирите на плота и побърза да ми съобщи сметката. Момента отмина прекалено бързо, затова й обърнах гръб, оправих се с момчето и след минута бях при нея с две бутилки.
- Чувствам се някак странно - признах си с неудобство, но все от някъде трябваше да започнем.
Странното в случая беше, че се намирахме в някакъв бар на около тридесет минути от Мистик Фолс. Не че се срамувахме, просто където и да отидехме, винаги имаше някой, който ни вкарваше обратно във френд зоната и това започна да изнервя и двама ни ... особено Каролайн. И като един истинаки джентълмен, за какъвто се представях, трябваше да измисля нещо. Та ето ни тук, на може би петия опит за първа среща, който за жалост не ми се виждаше толкова сполучлив. Винаги намирахме какво да си кажем и винаги се намираше кой да ни прекъсне, но сега просто бях забил. Знаех, че този път ще е истинския и това доста ме притесни.

Седях на една от масите в един съвсем обикновен крайпътен бар, в който със Стефан решихме, че ще успеем да се насладим на една обикновено среща, която няма да бъде прекъсната от някого, както се случваше с всичките ни предишни опити.
Трябва да си призная, че за момент непоклатимата увереност, която моя милост притежаваше бе заместена от притеснение, но за радост то бързо се изпари и на устните ми се появи усмивка.
Кой би предположил, че след всичко, което преживяхме сега двамата ще стоим тук, в това отдалечено заведение, правейки опит за истинска среща?!
През изминалото време бяхме създали едно наистина здраво приятелство, което започна с менторсво и лов на зайчета и премина през какво ли не, стигайки до този момент.
Мисля, че дори не помня в кой точно момент започвах да изпитвам по-дълбоки чувства към един от братята Салваторе. Сякаш всичко се случи толкова плавно и постепенно, че дори не осъзнах кога.
-Ако трябва да бъда честна, аз също имах момент на притеснение. -Топла усмивка се разля по устните ми, а ръката ми пое студената напитка. Още не бях сигурна дали "това" между нас ще се получи, но исках да опитам, нещо вътре в мен ме подтикваше да се кача на скоростното влакче и да се забавлявам, а ако дойде момент, в който релсите свършат - е, аз съм вампир, все някак ще се оправя. -Наздраве за това, че този път никой досаден вампир няма да изскочи и да развали момента! -Реших ,че е добре да се пошегувам, за да разведря обстановката. Бутилките ни се удариха леко една в друга и аз отпих от горчивата течност. Усетих как моето спокойствие се предаде и на Стефан, който започна да се отпуска. -Любопитно ми е..-реших да започна да говоря за първото нещо, което дойде на ума ми..-Представял ли си си как щеше да изглежда животът ти, ако не бе станал вампир? -Надявах се темата, която подхванах да не е в грешна посока, макар, че разговорите със Стефан винаги бяха лесни  и непринудени, а приятно прекараното време минаваше изключително бързо.