1229 г. Тайбърн, Англия (Лориал и Кол)

by .tessa. 02.04.15 14:41

Зима. Снежинките прехвърчаха пред лицето на Лориал, полепваха по косата и дрехите ѝ, вихриха се в танц около нея, но оставаха все така незабелязани. Жената вървеше устремено напред, все едно целта на живота ѝ бе да стигне до къщата на Кол, която беше фокусирала и гледаше така настоятелно, сякаш искаше да я изтръгне от там и да я премести по - близо до себе си, за да не се налага върви в този студ. Мразеше студа. Ненавиждаше го. Водеше прекалено лоши спомени, които Лориал бе решена да държи възможно най - далеч от себе си, защото те носеха много болка, страх и студ.
Снегът скърцаше под обувките на момичето, докато тя опитваше да се съсредоточи точно в този неприятен звук, за да отстрани бушуващите мисли от главата си. Прекалено много информация се вихреше вътре в този така малък череп и провокираше момичето да става доста ... любопитно. Искаше да разгледа градът, в който се намираше сега, но климатичните условия пречеха на нейната привидно крехка особа. Както споменах вече Лориал не обичаше студа, което правеше зимата най - омразният сезон, който можеше да съществува. Та, това определено я правеше доста раздразнителна, което ясно показваше чрез физиономията си. Присвити очи, стиснати, почти наподобяващи линия, устни, които впрочем бяха започнали да посиняват, ръце стисната в юмруци и походка, която би подхождала на бик, който току що е видял червено. Сега вече предполагам, че добихте представа защо бързаше толкова много, за да достигне къщата. Но защо ли искаше толкова много да стигне до тази къща? Ами, защото сутринта се бе събудила с една странна мисъл. Замисли се за бъдещето й. Майка й и баща й бяха заминали отдавна, заедно с брат й, а тя бе останала в старата къща на семейството й. Може би не искаше да бъде обикновена, искаше да е нещо по - силно от човек. Тогава се сети за Кол, който й бе споделил неговата тайна. Защо пък не стана и аз като него? - беше си помислила Лориал - Нищо не губя! Семейството ми ме изостави и сега съм сама. Може би животът като вампир ще ми хареса, повече от този да работя безплатно за държавата.
След малко се оказа пред къщата на Кол. Лориал почука продължително и нетърпеливо по вратата. Цялата беше премръзнала, затова след като изчака и той не й отвори, тя направо влезе вътре, защото не можеше да стои отвън повече. Когато влезе той таман щеше да й отвори.
- Трябва да поговорим. Имаш ли време?

by Kol Mikaelson. 02.04.15 15:33

Навън беше студено и мрачно. Всичко наоколо беше застлано от бяла покривка, а вятърът се опитваше да я оформи по своя собствена представа за идеал. Прозорецът, пред който врочем се намирах и аз, беше леденостуден, но това, разбира се, не ми правеше никакво впечатление. Бях скръстил ръце пред гърдите си, а ръкавите на кафеникавата ленена риза бяха навити до лактите. Лицето ми издаваше насъбралата се отегченост, а пръстите нервно потрепваха, нетърпеливи нещо вълнуващо да се случи.
После чужди, изтормозени стъпки успяха да привлекат вниманието ми. Клепачите ми, изморени до болка, се затвориха и потънах в мисли за приближаващия човек. Не ми трябваха очи, за да я позная, познавах сърцето, което сега блъскаше в гърдите й. Не ми бяха нужни думите й, думите само я цапаха. Не исках обяснения, разбирах за какво е дошла. Отворих очи, плъзнах влажния си език по пресъхналите, жадни за кръв устни и се отдалечих от прозореца толкова бързо, че дори да не оставя спомен, че някога съм бил там. Върнах се в големия хол, в който цареше пълен хаос и застанах на вратата сякаш бях гост в собствения си дом. Въздъхнах шумно, после ирисите ми пламнаха в пламъците на желанията ми. Така, както пламнаха и безжизнените тела на евтините момичета, с които се бях забавлявал предната нощ. После изчезнаха, както бяха изчезнали и спомените ми за въпросната вечер. Само няколко бутилки водка се търкаляха по земята, напомнящи за удавените мисли в тях.
На вратата се хлопна настоятелно и самият аз останах скован на мястото си, загледан в окървавеното стъкло на шишето. Все едно опитвах нещо да си спомня, но спомен така и не намирах. Накрая се отказах, подритнах шишето в страни и се насочих към вратата и посегнал да отворя, вече стоях пред свършен факт. Силният вятър блъсна аромата на човешкото същество право в лицето ми и мъчително стиснах очи, борейки се с всеки инстинкт в тялото ми, който крещеше да продължа с кървавата забава. Ала тя беше различна, различни бяха и намеренията ми към нея.
Тънкият, чувствен глас на девойката се заби като карфица във все още опиянените ми мисли и още преди да я поканя, тя беше навлязла навътре в дома ми. Киселото ми изражение подсказваше, че не обичах неканени гости. Не обичах гости, като цяло. После затворих вратата и влачейки уморените си крака, стигнах до хола, подпрях се на рамката на вратата и впих празния си поглед в нея. Добре де, красива беше. Харесваше ми меката й коса, която падаше срамежливо от двете страни на бледото й лице. Допадаше ми червенината, избиваща по бузите й, когато се държах любезно с нея, позволявайки си дори малък флирт. Ненаситен бях да гледам и сочните й устни, които дори сега бяха красиви. Още първият път като я видях, знаех, че това момиче заслужава нещо повече от обикновения си, скучен живот, в който нямаше никаква тръпка. А нямаше ли тръпка, нямаше смисъл.
- Времето е единственото, което имам и никой не може да ми отнеме, Ал.
Гласът ми прозвуча по-дрезгав, отколкото очаквах, а устните ми се извиха в краищата, представяйки си колко перфектна щеше да бъде като вампир. Щях да я запозная с демоните, които живееха в нея; да я науча, че невъзможни неща нямаше, само глупави ограничения, които обществото отпитваше да наложи.
- Любопитен съм. Кое е толкова важно, че се принуди да дойдеш в това време чак до тук и не изчака до сутринта?
Оттласнах тялото си от тъмното дърво, закрачих бавно около нея, като истински хищник, наслаждаващ се на последните искри живот в очите на своята жертва. Кокалчетата на пръстите ми пукаха, отброявайки финалните секунди, в които сърцето щеше да бие. И го слушах внимателно, упоен от лудостта, заключена в него.

by .tessa. 02.04.15 18:02

Цялата беше премръзнала. Лицето й бе побеляло, повече от обикновено от студа. Устните й посинени. По дрехите и косата й имаше полепнали снежинки. Лориал даже трепереше от студ. Можеше и да дойде малко по - късно, когато бурята навън утихне, а и бе малко късно, но тя бе нетърпелива. Може би това, че дойде без да предопреди го посети или по - скоро нахлу в къщата му, не му се хареса. Подсказа й това недоволната физиономия върху лицето му, когато я завари по средата на обширният му хол. Но според Лориал, Кол трябваше да се чувства поласкан, че си е направила труда да дойде до тук по това време на нощта и в това студено време, но имаше и право да й се сърди.
- Да не прекъсвам нещо? - попита го тя вежливо.
Причината тя да дойде беше спешна. Поне за брюнетката бе спешно. Писна й от този живот. Всеки ден трябваше да работи на полето и повечето от произведеното отива в полза на държавата. Скъсваше се от работа, а на края единственото, което имаше за ядене беше хляб и масло, а понякога и това нямаше на масата. Никой не й помагаше. Нямаше си семейство, което да й помогне, да я подкрепя, да я вдигне когато падне, но не. Те я оставиха тук сама! Заминаха в града без нея и сигурно сега си живеят спокойно и пируват. Причината да нея вземат бе, че от малка никой нея харесваше. Очакваха момче, но вместо него получиха Лориал. Това естествено и на двамата не се хареса и се държаха с нея като с робиня, но днес имаше надеждата, че всичко ще се промени. Щеше да им покаже какво е изпитвала преди да се превърне във вампир или поне се надяваше да стане такъв.
- Съжалявам, че идвам толкова късно, но исках да те помоля нещо - започна да говори с несигурен тон. Скръсти ръце пред гърдите си и започна да говори по същество. - Искам да ме превърнеш във.. във вампир.
Лориал беше такава. Не обичаше да увърта, а да кара направо. Не беше много сигурна в това, да стане такава, но в този момент се сети за един момент от миналото. Спомни си с какво отношение се отнасяха към нея и това й възвърна увереност.
- Ще го направиш ли? - попита го брюнетката като го наблюдаваше как я обикаляше.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

1229 г. Тайбърн, Англия (Лориал и Кол)

1229 г. Тайбърн, Англия (Лориал и Кол)

Re: 1229 г. Тайбърн, Англия (Лориал и Кол)

Re: 1229 г. Тайбърн, Англия (Лориал и Кол)

Re: 1229 г. Тайбърн, Англия (Лориал и Кол)