Ewa Green

Име: Eва Грийн

Години: 21
Вид: Заразени вампири
Характер:Момичето е много тайнствено и не издава тайните си на случайни хора.Може да изслушва и да помага на хората.Мила и добра е само докато не се намери някой ,който да я ядоса ,защото тогава се превръща в дявол...Има страхотен вкус и се задоволява само с най-доброто и луксозното.Дружелюбна е.Обича да се забавлява и да танцува, в което е много добра.Обича риска и постоянно живее на ръба, а адреналина е единственото нещо което я кара да се чувства жива
История:История:

13.07.1729г
Мило дневниче,
Днес е шестнадесетият ми рожден ден и получих прекрасен дневник от моята господарка.Толкова много обичам Г-жа Роудс.Тя е мила с мен и е като майката, която нямах.Г-жа Роудс я е познавала, каза че е била красива като мен.Помня разказите за майка си.Била е като ангел.Господарката каза, че се е казвала Анастасия.Какво прекрасно име.Искаше ми се да я познавах.
Била съм на две, когато е починала и баща ми ме е дал на семейство Роудс.Те не са могли да имат деца и за това ме отгледаха като свое дете или поне Беатриче (Г-жа Роудс).Мъжът й Г-н Джералд е строг и жесток.Мрази ме в очите му мога да го прочета, но и аз го мразя.

10.12.1731г.
Мило дневниче,
Преди няколко дни чух Г-н и Г-жа Роудс да се карат заради мен, но чак сега успях да пиша.Тя не одобряваше плановете, които той имаше за мен.Стоях до вратата и с ужас слушах бъдещето, което той рисуваше за мен.Искаше да ме заведе в една от онези къщи, където жените са нацапани с много грим и правеха неща, за които от самата мисъл ми се повдигаше.Знаех това онова, бях чувала господарят да обсъжда това с приятелите си.
Стоях залепена за вратата и дори не усетих кога Г-н Роудс я отвори и аз се строполих в краката му. ''Глупаво момиче!'' каза той и грубо ме вдигна от земята.Хвана ме силно над лакета и ме повлече към една стая.Беше тъмна и страшна, приличаше повече на мазе.Свлече роклята от раменете ми, но само до кръста.Сложих ръце пред гърдите си.Той грубо ме блъсна и паднах на едно легло, което беше потънало в прах.Задавих се, когато вдишах праха и усетих изплющаването на пръчката по голият си гръб, а той не спираше да повтаря: '' Глупаво момиче.''Пръчката се стовари за втори път и се чу пронизващият звук от изплющяването й в тишината.Той ме удари за трети, четвърти, пети, шести път и после пак и пак и пак.. след двадесетия удар спрях да броя.Усетих как започвах да губя съзнание от силната болка.
Изведнъж той спря.Засмя се.Никога няма да забравя този страшен и зловещ смях.
''Прекрасна Ева, колко много приличаш на майка си.'', той се качи на леглото и ме обърна по корем.Усетих как мръсният матрак се пропи с кръвта ми.
''Толкова много приличаш на нея'' не спираше да повтаря той докато бавно събличаше роклята ми. ''Прекрасна, изящна .. като нея'' .Затворих очи опитвайки се да си представя, че това което той правеше не се случваше на моето тяло...
Не искам да си спомням .. не искам да пиша за това.. искам да умра... Единствено ме е страх да оставя Беатриче с този човек, но още повече ме е страх от него...

18.02.1732г.
Мило дневниче,
Отваряйки те и прочитайки предният лист изживях отново ужаса, който бях длъжна да понасям често от онзи ден нататък..
Толкова много неща се промениха.. нея вече я няма... и Г-н Роудс още на следващият ден ме изпрати в една от онези дяволски къщи.Тя беше единствената, която го спираше да не го направи.. Не искам дори да пиша за тази къща и за това което се случва в нея...

14.08.1732г.
Мило дневниче....Животът в тази къща е непоносим.Дните минават бавно толкова бавно, колкото и зарастват белезите по кожата ми.Не мога да позная момичето, което виждам в огледалото.С какво заслужих това наказание?С какво заслужих този живот?

21.08.1732г.
Мило дневниче,
Може би това е последното, което ще напиша.Днес дойде да ме прегледа доктор.. Чух го да казва, че не ми остава много и че болестта се развивала бързо.Мило дневниче, имаше моменти, когато ти беше единственият ми приятел единствената утеха.Пази тайните ми.. Какъв живот.. дано смъртта бъде по благосклонна към мен...

***
След като написа последните редове, Ева грижовно скри дневника.Махна една дъска и го остави в малката дупка, а след това върна дъската на мястото й.
Усети как по челото й избиха малки капки пот, може би беше заради високата температура.Тя усещаше, че края й наближава.Тази вечер беше решила да избяга.Дори и да паднеше мъртва на пътя искаше да умре свободна.Планът за бягството беше успешен, на никой не му пукаше за нея.В къщата вече всичкия я смятаха за мъртва.Ева нямаше много сили и успя единствено да стигне до моста близо до къщата, но важното беше, че е свободна.Момичето се опита да мине по моста, но стигна само до средата, където падна на студените камъни.Нямаше сили да се качи и да се хвърли с ледените води..
Но тя не умря.... събуди се и изпита гняв какъвто не беше изпитвала до сега.. Разгневи се, когато видя, че е заключена в тъмна стая без прозорци.. само грозни стени..
Усети още едно ново чувство.. глад или по скоро жажда, жажда за кръв...
Лик+снимка: Оdette Annable