Вход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 11 Гости :: 2 BotsНула
Най-много потребители онлайн: 73, на 26.04.24 0:28
Гората
3 posters
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2
Re: Гората
Елена вървеше по мрачната пътечка към гората. Истината беше, че не знаеше какво прави тук. Трябваше да е далеч от глупавия град. Носеше й толкова много спомени, които човъркаха душата й и я караха да се чувства зле, а тя определено не желаеше това и едва ли някога щеше да го желае. Не отиде край езерото умишлено. То също носеше много спомени, неприятни. Дори, когато напускаше Мистик Фолс се чувстваше гадно. Сякаш той беше там и щеше да се върне за нея, щеше да й причини нещо по – ужасно дори от това, което вече й бе направил. И нямаше да се учуди. Затова се махна оттук, но днес се върна. Не знаеше защо. Просто вътрешно усещаше, че имаше нужда от това да вдиша отново от въздуха на родното градче. Не беше същият като този в Ня Йорк. Напълно различен. Караше я да се чувства сякаш наистина си бе вкъщи, а не беше ли?
Сега стоеше легнала на земята и наблюдаваше слънцето, което дразнеше очите й, но все пак тя се напрегна по една необяснима причина. Искаше да го гледа. Сякаш успяваше малко да стопи замръзналото й сърце, което така измъчваше мислите на Елена, както нищо друго не можеше. Нямаше намерението да ходи на този скапан купон. Омръзнало й бе от купони. Искаше спокойствие, макар че успяваше да дочуе виковете и крясъците на онези, които бяха отишли. Дразнеха я, но едва ли щеше да си реши проблемите, ако ги избиеше. Нищо нямаше да постигне. Никога нищо не постигаше с насилие, но въпреки това го правеше, сякаш за да докажеше, че можеше, но само залъгваше себе си. Никой друг, а може би и това бе проклетата й цел. Явно само в това бе добра ... не беше ли?
Сега стоеше легнала на земята и наблюдаваше слънцето, което дразнеше очите й, но все пак тя се напрегна по една необяснима причина. Искаше да го гледа. Сякаш успяваше малко да стопи замръзналото й сърце, което така измъчваше мислите на Елена, както нищо друго не можеше. Нямаше намерението да ходи на този скапан купон. Омръзнало й бе от купони. Искаше спокойствие, макар че успяваше да дочуе виковете и крясъците на онези, които бяха отишли. Дразнеха я, но едва ли щеше да си реши проблемите, ако ги избиеше. Нищо нямаше да постигне. Никога нищо не постигаше с насилие, но въпреки това го правеше, сякаш за да докажеше, че можеше, но само залъгваше себе си. Никой друг, а може би и това бе проклетата й цел. Явно само в това бе добра ... не беше ли?
Последната промяна е направена от ElenaGilbert.▲ на 02.11.15 16:43; мнението е било променяно общо 1 път
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
Както ви казах, Колобър харесваше разходките сред природата и често можеше да бъде срещнат там. В случая на Мистик фолс, това значеше гората или езерото. Също така, знаете и това, рядко се явяваше на големи и шумни събирания от рода на купони или футболни мачове. Виж премиера на интересен филм, но това е друг въпрос. И точно затова сега вървеше между дърветата вместо да бъде на партито край езерото. Впрочем бе получил покана за събитието, написана на красива картичка. Обаче не благоволи да го удостои с присъствието си.
"Уф, каква е тая дандания?" - помисли си недоволно заразения по повод музиката носеща се откъм купона. Някакъв сравнително нов "хит". "Къде са 80-те и 90" с носталгия мина през ума на Колобър. Унесен в тези мисли срещна друг вампир. Едно момиче.
- Здрасти - заговори я българинът.
"Уф, каква е тая дандания?" - помисли си недоволно заразения по повод музиката носеща се откъм купона. Някакъв сравнително нов "хит". "Къде са 80-те и 90" с носталгия мина през ума на Колобър. Унесен в тези мисли срещна друг вампир. Едно момиче.
- Здрасти - заговори я българинът.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
Продължаваше да лежи на земята, докато не дочу приближаващи стъпки. Истината беше, че бе готова да нападне. Не знаеше защо, но след всичко, което й се наложи да преживее, не мислеше, че някога отново би могла да бъде в безопасност, освен, ако не се бореше за това да бъде добре и сега щеше да се, ако се наложеше. Щеше да направи всичко, за да оцелее, защото колкото и глупав да бе живота, в който живееше, той й трябваше, харесваше го и не искаше да свършва. Но нищо не последва. Нищо, което наистина да застраши живота й. Засега всичко изглеждаше така, както трябваше, а именно нормално, което накара напрегналото й се тяло отново да се отпусне свободно на земята.
- Здравей – отговори Гилбърт.
При думите си тя се завъртя по корем, а след това изпъна краката си, повдигна се и те застанаха на нивото на корема й, което й даде възможност да избута тялото си с ръце и да се изправи. Махна тревичките от ръцете си, а след това изтупа дрехите си доколкото това бе възможно.
- Мислех си, че всички са на партито? – попита Елена и по лицето й се появи бегла усмивка.
- Здравей – отговори Гилбърт.
При думите си тя се завъртя по корем, а след това изпъна краката си, повдигна се и те застанаха на нивото на корема й, което й даде възможност да избута тялото си с ръце и да се изправи. Махна тревичките от ръцете си, а след това изтупа дрехите си доколкото това бе възможно.
- Мислех си, че всички са на партито? – попита Елена и по лицето й се появи бегла усмивка.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
Българинът спокойно изчака докато другата вампирка се обърне по корем и се изправи.
- Подобни събирания не са ми особено интересни - невъзмутимо отвърна той свивайки леко рамене. Музиката носеща се от към купона се смени с нещо, което Колобър определи като: "Малко по-добре от одеве, но има още, касво да се желае.
Откъсна едно листо над главата си, сложи го на дланта си и с ръба на другата го плесна пукайки го.
- Впрочем и аз мислех същото
- Подобни събирания не са ми особено интересни - невъзмутимо отвърна той свивайки леко рамене. Музиката носеща се от към купона се смени с нещо, което Колобър определи като: "Малко по-добре от одеве, но има още, касво да се желае.
Откъсна едно листо над главата си, сложи го на дланта си и с ръба на другата го плесна пукайки го.
- Впрочем и аз мислех същото
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
Отново онази мисъл се върна в съзнанието й. Тази, която й подсказваше, че той беше вампир. Отново същото желание да забие зъбите си във врата му се появи. Изобщо не можеше да се контролира. Едва успяваше. Видимото й притеснение изчезна. Успя да го прогони за малко. Щеше да се съсредоточи върху разговора им. Така щеше да е по - добре за него. За Елена щеше да е добре, ако опиташе от кръвта му, но това не бе алтернатива.
- Явно предположението ни е повече от грешно - рече Гилбърт.
Някакво сериозно изражение се появи на лицеро й. Беше странно. А и вътрешно изгаряше, което не беше добре, но знаеше, че щеше да успее да се въздържи. Едва ли щеше да е толкова трудно ... Или щеше?
- Елена - отново разсея мислите си чрез думи, а след това подаде ръката си, за да се сдрависат.
- Явно предположението ни е повече от грешно - рече Гилбърт.
Някакво сериозно изражение се появи на лицеро й. Беше странно. А и вътрешно изгаряше, което не беше добре, но знаеше, че щеше да успее да се въздържи. Едва ли щеше да е толкова трудно ... Или щеше?
- Елена - отново разсея мислите си чрез думи, а след това подаде ръката си, за да се сдрависат.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
- Явно е така - кимна Колобър в знак на съгласие с думите й
Аромата, който достигаше до ноздрите му откъм нея беше апетитен. И то не малко. Вярно българинът можеше да се контролира, обаче вероятността да не устои и забие зъбите си в нечия съблазнително ухаеща шия, в случая нейната винаги оставаше.
- Колобър - на свой ред се представи здрависвайки се с нея.
Името й му зазвуча познато. Беше чувал за двойничките, а едната се казваше така. Разбира се можеше да е съвпадение, Елена беше често срещано име. Все пак реши да попита.
- Елена Гилбърт?
Аромата, който достигаше до ноздрите му откъм нея беше апетитен. И то не малко. Вярно българинът можеше да се контролира, обаче вероятността да не устои и забие зъбите си в нечия съблазнително ухаеща шия, в случая нейната винаги оставаше.
- Колобър - на свой ред се представи здрависвайки се с нея.
Името й му зазвуча познато. Беше чувал за двойничките, а едната се казваше така. Разбира се можеше да е съвпадение, Елена беше често срещано име. Все пак реши да попита.
- Елена Гилбърт?
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
- Същата – отсече и някаква мрачна усмивка се появи на лицето й.
Дразнеше се. Дори още повече. Защо им беше на всички да знаят коя е? Не можеше ли поне един да не я познаваше. Едва ли искаше много, а може би това беше много. Глупаво беше дори да се ядосва на такова нещо, но наистина не издържаше. Сигурно беше заради кръвта … какво я интересуваше. Той беше вампир, нямаше да го нарани или убие, а дори и да беше човек, пак нямаше да няма значение. Не си бе изключила емоциите, за да се самосъжалява. Щеше да си прави, каквото си поиска. Точно тази мисъл я накара да забрави себе си, че дори и обноските, да забрави всичко, което не биваше да забравя. Елена с вампирска скорост се приближи зад него и заби зъбите си във врата му. Ето от това имаше нужда. Само от това.
Дразнеше се. Дори още повече. Защо им беше на всички да знаят коя е? Не можеше ли поне един да не я познаваше. Едва ли искаше много, а може би това беше много. Глупаво беше дори да се ядосва на такова нещо, но наистина не издържаше. Сигурно беше заради кръвта … какво я интересуваше. Той беше вампир, нямаше да го нарани или убие, а дори и да беше човек, пак нямаше да няма значение. Не си бе изключила емоциите, за да се самосъжалява. Щеше да си прави, каквото си поиска. Точно тази мисъл я накара да забрави себе си, че дори и обноските, да забрави всичко, което не биваше да забравя. Елена с вампирска скорост се приближи зад него и заби зъбите си във врата му. Ето от това имаше нужда. Само от това.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
Колобър само повдигна рамене, когато тя потвърди добавката му за самоличността й и се замисли за някои негови неща. Мисленето му не продължи дълго и бе прекъснато от забиването на вампирските й зъби във врата му.
"Заразена" - помисли си българинът.
Ситуацията никак не му се понрави. Не обичаше някои да опитва да пие от кръвта му без изричното му позволение. А вампир на повече от 10 века доста превъзхожда по сила и бързина такъв, чийто години се броят на пръсти. Даже и двамата да са инфектирани. По тази причина на Колобър не му беше трудно да се освободи.
- На днешната младеж й липсва възпитание - отбеляза той. С вампирска скорост я блъсна в близкото дърво внимавайки за клони и на свой ред заби зъби във врата й. Върна си кръвта и изпи още. Нейната наистина бе вкусна. Но спря скоро и се дръпна.
"Заразена" - помисли си българинът.
Ситуацията никак не му се понрави. Не обичаше някои да опитва да пие от кръвта му без изричното му позволение. А вампир на повече от 10 века доста превъзхожда по сила и бързина такъв, чийто години се броят на пръсти. Даже и двамата да са инфектирани. По тази причина на Колобър не му беше трудно да се освободи.
- На днешната младеж й липсва възпитание - отбеляза той. С вампирска скорост я блъсна в близкото дърво внимавайки за клони и на свой ред заби зъби във врата й. Върна си кръвта и изпи още. Нейната наистина бе вкусна. Но спря скоро и се дръпна.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
Елена го изглежда неодобрително. Това, което се случи изобщо не й допадна. Но пък беше добре, че я спря, защото на сърцето й щеше да лежи още една смърт, а тя ... всъщност продължаваше да не я интересува, което беше добре. Усмивка се появи на лицето й, което изразяваше радостта й от това, което беше направила, сякаш кой знае какво бе то.
- Така е, старче - рече брюнетката и се засмя.
Като само предположи, че е по - стар от нея, вероятно и заразен, защото иначе щеше да му е откъснала главата ... или може би не. Проблемът бе, че не бе задоволена достатъчно. И имаше вероятност да го нападне отново. Друг проблем беше, че той бе много по - силен от нея и имаше вероятност да я убие, което значеше, че от нея се изискваше да се сдържа. Нещо, което хич не можеше да прави.
- Заразен си, нали? - попита Елена и в очите й започнаха да изскачат въпросителни.
Отдели се от дървото и направи няколко крачки напред. Не понасяше грапавата повърхност.
- Така е, старче - рече брюнетката и се засмя.
Като само предположи, че е по - стар от нея, вероятно и заразен, защото иначе щеше да му е откъснала главата ... или може би не. Проблемът бе, че не бе задоволена достатъчно. И имаше вероятност да го нападне отново. Друг проблем беше, че той бе много по - силен от нея и имаше вероятност да я убие, което значеше, че от нея се изискваше да се сдържа. Нещо, което хич не можеше да прави.
- Заразен си, нали? - попита Елена и в очите й започнаха да изскачат въпросителни.
Отдели се от дървото и направи няколко крачки напред. Не понасяше грапавата повърхност.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
Българинът повтори заниманието с откъсването на листо от дървото и пукането му между дланите си.
- Такъв съм - потвърди, че си е имал вземане-даване със семейство Августин или с други думи, че е заразен.
През ума на Колобър прелетяха спомени, когато беше подложен на експериментите им. И най-хубавия спомен, всъщност единственият добър от тогава - измъкването му, подпалената лаборатория и труповете които остави след себе си.
Премести се малко, така че ветрецът да не вее от него към нея. От опит знаеше, че изкушението е по-малко, когато не ти е под носа.
- Такъв съм - потвърди, че си е имал вземане-даване със семейство Августин или с други думи, че е заразен.
През ума на Колобър прелетяха спомени, когато беше подложен на експериментите им. И най-хубавия спомен, всъщност единственият добър от тогава - измъкването му, подпалената лаборатория и труповете които остави след себе си.
Премести се малко, така че ветрецът да не вее от него към нея. От опит знаеше, че изкушението е по-малко, когато не ти е под носа.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
Елена беше някак спокойна. Имаше нещо, което променяше нещата, не знаеше какво бе то, но го имаше и брюнетката го усещаше. Ръцете й за миг потръпнаха. Кръвта, която усещаше по устните си, я караше да я желае още повече. Как можеше да се контролира в такава ситуация? Сърцето й заби една и идея по – бързо и в този момент момичето преметна кичура коса, който се бе появил и закриваше гледката пред нея. Погледна към небето, сякаш щеше да успее да се измъкне от капана, в който бе попаднала. Забелязваше как слънцето бе започнало все повече да изчезва, да се слива и да създава приятни нюанси на оранжевото, че дори и розовото. Изпита и силното желание да отиде на тъпото парти. Наистина не разбираше какво толкова му намираха и тя имаше намерение да разбере какво бе това нещо, което ги караше да крещят толкова, че да стигат до ушите й.
- Как се случи? – любопитството й не закъсня.
Изтри кръвта от лицето си, доколкото беше възможно, а след това кафявите й очи се преместиха на неговите.
- Как се случи? – любопитството й не закъсня.
Изтри кръвта от лицето си, доколкото беше възможно, а след това кафявите й очи се преместиха на неговите.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
Колобър слушаше с половин ухо музиката, тоест какофонията носеща се откъм партито а лешниково кафявите му очи съзерцаваха листата по дърветата и по земята, както и последните слънчеви лъчи.
- Вампиризма ли? - премести поглед към събеседничката си - Тогава воювахме с византийците, така де защитавахме се. - Каза и той откъде е. - Бях командир на полк. И в една загубена битка получих копие в гърдите. При други обстоятелства това щеше да е края. Само дето край полесражението минавали група вампири и в резултат ей ме тук.
Сви рамене.
- Вампиризма ли? - премести поглед към събеседничката си - Тогава воювахме с византийците, така де защитавахме се. - Каза и той откъде е. - Бях командир на полк. И в една загубена битка получих копие в гърдите. При други обстоятелства това щеше да е края. Само дето край полесражението минавали група вампири и в резултат ей ме тук.
Сви рамене.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
Любопитството на Елена изведнъж взе превес. Наистина не очакваше, че може да се заинтригува толкова от някого. Все пак това беше един най – обикновен вампир, не нещо, което досега не бе срещала. Може би това, че не получи точния отговор на въпроса си я накара да продължава да дълбае дупката, докато не стигне до ‘съкровището’, ако можеше така да го нарече, до което й се искаше.
- Имах предвид заразяването – гласът й за пореден път разцепи тишината, която изведнъж беше настанала, което беше хубаво, но прекрасния момент моментално беше развален.
Наблюдаваше как всяка изминала секунда тъмнината успяваше да победи нощта, една неизбежна победа, която накара Елена да се усмихне, отстрани по необяснима причина, но тя знаеше, че тъмнината беше нейното нещо.
- Имах предвид заразяването – гласът й за пореден път разцепи тишината, която изведнъж беше настанала, което беше хубаво, но прекрасния момент моментално беше развален.
Наблюдаваше как всяка изминала секунда тъмнината успяваше да победи нощта, една неизбежна победа, която накара Елена да се усмихне, отстрани по необяснима причина, но тя знаеше, че тъмнината беше нейното нещо.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
Колобър чоплеше разсеяно кората на дървото, когато следващият въпрос на брюнетката наруши тишината и достигна до ушите му. Уточняващ въпрос.
- Проявих доверие към когото не трябваше - отвърна българинът. Да си остане между нас и той го запази за себе си, въпросната личност бе от женски пол и по-късно я наказа. Със смърт
- И това ми струваше няколко години като опитно зайче.
- Проявих доверие към когото не трябваше - отвърна българинът. Да си остане между нас и той го запази за себе си, въпросната личност бе от женски пол и по-късно я наказа. Със смърт
- И това ми струваше няколко години като опитно зайче.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
- Аха - каза простичко Елена.
Гилбърт направи няколко крачки напред, което й позволи да се откъсне най - сетне от предишната позиция, която беше заела, която я дразнеше. Погледът й се плъзна по небето и брюнетката успя да долови Луната. Не беше все още така ярка, но едно нещо се заби в главата й и съвсем случайно го изрече на глас.
- Пълнолуние.
Наклони глава, докато продължаваше да наблюдава онази точка в далечината.
- Нали? - попита.
Гилбърт направи няколко крачки напред, което й позволи да се откъсне най - сетне от предишната позиция, която беше заела, която я дразнеше. Погледът й се плъзна по небето и брюнетката успя да долови Луната. Не беше все още така ярка, но едно нещо се заби в главата й и съвсем случайно го изрече на глас.
- Пълнолуние.
Наклони глава, докато продължаваше да наблюдава онази точка в далечината.
- Нали? - попита.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
Българинът също се отдели от дървото на което се беше опрял и насочи кафявите си очи към небето и лунния кръг. Права беше
- Да потвърди Колобър. - Хм с тукашните още не съм се срещал - отбеляза до голяма степен на себе си.
Имаше предвид местните върколаци. Той по принцип се спогаждаше с тях, е не винаги, разбира се, но все пак избягваше близки срещи по това време.
- Да потвърди Колобър. - Хм с тукашните още не съм се срещал - отбеляза до голяма степен на себе си.
Имаше предвид местните върколаци. Той по принцип се спогаждаше с тях, е не винаги, разбира се, но все пак избягваше близки срещи по това време.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
Елена скръсти ръце и отмести погледа си от луната. Не си заслужаваше да продължава да я гледа. Губеше ... време. А то беше изчерпаем ресурс. Нямаше да го хаби за някакво глупаво гледане в една точка. Можеше да направи хиляди руги неща наместо това. А и гледката не беше очарователна нито момента. Значи нямаше да гледа.
- Може би трябва да се оттеглим? - попита Елена, която беше готова веднага да изчезне.
Не искаше да рискува живота си. Той беше важен, въпреки че безсмислен, но важен.
- Може би трябва да се оттеглим? - попита Елена, която беше готова веднага да изчезне.
Не искаше да рискува живота си. Той беше важен, въпреки че безсмислен, но важен.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
Българинът премисли набързо, разбирайте за няколко секунди. Не бе сигурно, че ще се появи някой върколак, можеше да са се самооковали, обаче подобна вероятност не беше за пренебрегване и нямаше смисъл да рискува. А и не мислеше да го прави.
- Добра идея -съгласи се Колобър. - Към партито или в друга..- щеше да каже посока, само че изведнъж се прекъсна
- Имам лошо предчувствие.
- Добра идея -съгласи се Колобър. - Към партито или в друга..- щеше да каже посока, само че изведнъж се прекъсна
- Имам лошо предчувствие.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
Истината беше, че не бе особено сигурна както точно трябваше да се направи. Нямаше особено богат опит с върколаците и дори не знаеше много за тях, защото не се беше и замисляла, не си беше и представяла, че някой ден могат да представляват някаква опасност за нея, защото не можеше и да вярва, тогава, когато имаше възможността да научи нещо, че някой ден те ще биха могли да я наранят смъртоносно. И все пак, беше все едно. Сякаш щеше да бъде загубено, кой знае какво, ако нещо й се случеше. На никого не му пукаше за нея и на нея не й пукаше за никого, и всичко беше прекрасно.
- Защо не се качим? – попита и огледът й се „покатери” по дърветата.
- Защо не се качим? – попита и огледът й се „покатери” по дърветата.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
Погледът на Колобър вече шареше по близките дървета търсейки подходящи, на които да се покатерят. И тук се яви проблем - повечето не бяха такива. На някои например клоните можеше да не издържат, а по други качването щеше да е трудно. Впрочем не знаеше тя, каква катерачка е, но щом го предложи значи сигурно можеше. Да се върнем на дърветата. Все пак това че повечето не бяха удобни да се катери човек отгоре им не, значи, че това важеше за всички.
- Ето тези - Колобър посочи две съседни дървета намиращи се едно до друго.
- Ето тези - Колобър посочи две съседни дървета намиращи се едно до друго.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
Елена погледна към дърветата, които Колобър й беше посочил. Не беше сигурна дали щеше да се получи, но едва ли имаха друг избор. Все пак се съмняваше силно, че някой от тях ще иска да умре. Лично тя не би желала да й се случва това, имаше още какво да иска от живота. А и дърветата все още й се виждаха като единствен вариант. Все пак и пълнолунието не траеше вечно, дори да се наложеше да останат горе цяла вечер, то пак щеше да е за предпочитане. Просто не беше съобразила и се отдалечи доста далече, което беше ... грешка.
- След теб - рече брюнетката и погледна с недоверие към тях.
- След теб - рече брюнетката и погледна с недоверие към тях.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
"Добре" - повдигна леко рамене българинът, когато Елена рече, че той ще се катери пръв
Отстъпи три или четири крачки, за по-добра засилка, демек отскок, след това ги пробяга, подскочи и се хвана за един от долните клони на избраното дърво. Помагайки си и с крака се набра нагоре. После придържайки се с едната си ръка се наведе и протегна другата да помогне на брюнетката, ако евентуално се нуждаеше. От тук нататък му оставаше само да се настани възможно най-удобно, което в този случай не бе, кой знае колко и да чакат изгрева.
" Кога за последно бях така?" - замисли се Колобър. И под "така" нямаше предвид катерене по дърветата за удоволствие или бране на плодове. - "А да" - сети се.
Отстъпи три или четири крачки, за по-добра засилка, демек отскок, след това ги пробяга, подскочи и се хвана за един от долните клони на избраното дърво. Помагайки си и с крака се набра нагоре. После придържайки се с едната си ръка се наведе и протегна другата да помогне на брюнетката, ако евентуално се нуждаеше. От тук нататък му оставаше само да се настани възможно най-удобно, което в този случай не бе, кой знае колко и да чакат изгрева.
" Кога за последно бях така?" - замисли се Колобър. И под "така" нямаше предвид катерене по дърветата за удоволствие или бране на плодове. - "А да" - сети се.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Гората
Проблемът беше, дали щяха да ги издържат. Но от една друга страна, можеше да твърди, че нямаше за какво да се притеснява. Трябваше да я успокои мисълта, че бяха вампири и нищо лошо не можеше да й се случи ... да им се случи, предполагаше. Освен ако някой от тях двамата не бутнеше другия или нещо подобно ... но не мислеше, че имаха някаква изгода от това. А и все пак ... те бяха вампири и въпреки че онези, които имаше верояност всеки момент да ги нападнат, да бяха върколаци, то те пак имаха някакъв шанс. Дори дървото да паднеше, имаше още. Не виждаше причина да се боят това да скочат на друго, например.
Затова пое ръката му дори не си помисляше да отказва помощ, и качи единия си крак на дървото, а след това с другата си ръка го обви и качи и другия си крак.
Затова пое ръката му дори не си помисляше да отказва помощ, и качи единия си крак на дървото, а след това с другата си ръка го обви и качи и другия си крак.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: Гората
Колобър и Елена се бяха настанили на дървото и чакаха. Клоните сигурно щяха да ги издържат, но дори и да се счупеха пак биха могли да се покачат. Ако не на това, същото дърво, то на на някое съседно. Разбира се, зависеше от обстоятелствата, в смисъл че долу можеше да има върколак, обаче нямаше смисъл от излишни (донякъде) притеснения.
"Аууу" - изведнъж се чу вълчи вой и една фигура, принадлежаща на съответното животно се мярна долу да притичва между дърветата..
"Аууу" - изведнъж се чу вълчи вой и една фигура, принадлежаща на съответното животно се мярна долу да притичва между дърветата..
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Страница 1 от 2 • 1, 2
Similar topics
» - гората -
» След ден в гората.
» Вътрешността на гората
» Вътрешността на гората
» Преди година в Гората/Кол&Татяна
» След ден в гората.
» Вътрешността на гората
» Вътрешността на гората
» Преди година в Гората/Кол&Татяна
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
27.09.22 22:17 by } lehana {
» Elena's apartment
27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲
» Бара
13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲
» Mine :d
23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.
» Мона бонбонааа [SPAM]
01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
10.12.18 18:55 by Victor.
» кой от последните два аватара предпочитате
11.09.18 7:40 by Колобър Чакар
» Глас в БГ ТОП
06.05.18 10:04 by Колобър Чакар
» Да броим от 1000 до 0
03.01.18 6:19 by Колобър Чакар
» Секси или злекси
14.12.17 8:52 by Колобър Чакар
» С какво е облечен следващият?
14.12.17 8:46 by Колобър Чакар
» Опиши предишния с питие
14.12.17 8:44 by Колобър Чакар
» Какъв цвят е бельото на следващия?
14.12.17 8:41 by Колобър Чакар