Кметството

В момента, в който чух гласа на брюнетката съвсем ясно си пролича, че не й хареса отговора, който й дадох. Защо жените толкова се засягат тогава, когато им откажеш секс? Лелле, ако знаех, че това ще я обиди до толкова нямаше изобщо да идвам в този бар. Е,  така се случи днес...или по точно тази вечер. Искрено се надявам да не се е разсърдила, но няма да я виня. Все пак жена е. Какво да ги правиш? И все пак нямах намерение да ходя по петите й да й се извинявам и тем подобни. За някои неща просто не е нужно извинение...или поне аз не му виждам смисъла точно в този момент. Излизайки от бара видях как брюнетката излезе ядосано и повече не се обърна назад. Признавам си засмях се, защото просто го намирах за смешно, а дори и не си направих труда да го скрия. Вбесявах се от малки момиченца, на които единствената цел в живота им е да правят секс.
Вървях по тъмните улици на Мистик Фолс, а за голямо нещастие лампите не светеха. Е, това не бе голям проблем за мен. Всъщност аз бях демон, а тъмнината и мракът бяха едни от най - добрите ми приятели. Всъщност в момента единственото живо същество на улицата бях аз, а тази улица бе най - близката, по която можех да мина, за да стигна възможно най - бързо вкъщи. Тази вечер не ми беше до колата, която бях паркирал в гаража. Огледах се на около, а няколкото напукани блокове наоколо ми приличаха на сграда от преди трийсет години, а може би дори повече. Най - важното в този момент беше, че вече отварях вратата на скромния си дом, а първото място, към което се насочих бе спалнята. Легнах на леглото и затворих очите си. Денят някак ме умори. Вярно, че не бе кой знае какво. Повечето ми дни бяха такива, но този бе малко по различен.
Изведнъж отворих очите си. А защо ли? Онази светлинка прокрадваща се през съвсем малкото отворче на завесите, които винаги бяха спуснати се прокрадваше в стаята. Те ме събудиха и накараха да стана колкото се може по - бързо. Разтърках очите си, а малко по - късно и отидох в банята. Действаше ми се бързо. Нямах намерението да спя до един, два. Трябва да изпия и едно кафе, защото все още ми се привиждаше някак размазано, а съзнанието ми сякаш бе прочистено. Сякаш дори и името си не знаех. Свалих всяка дреха от тялото си и застанах под душа. Пуснах го, а малките капчици прозрачна вода се стекоха по тялото ми.
Не след дълго всичко това приключи. Спрях душа, а след това издърпах една от белите кърпи в стаята. Обвих долната половина от тялото си. Излязох от помещението си и се насочих към гардероба. От него извадих дънки и черна тениска. Облякох ги, а след това реших да изляза навън до кметството. Все пак трябваше да се срещна със Съвета, който изобщо не зачитах, но тъпият кмет ме накара да се включа и аз разбира се нямаше как да не откажа. След около половин час вече бях там,а насреща ми бе Кералайн, дъщерята на Форбс.
- Какво ви води насам Кералайн? - попита той без дори да я погледне.