Задният двор

by **Joseph Reid Jr.** 31.08.13 19:55

Големият заден двор на гимназията.

by Kol Mikaelson 01.02.14 23:00

Вгледан в нежната фигура пред себе си, вампира продължаваше да се движи бавно и спокойно, дебнейки незабелязан от своята жертва. Вървеше в непосредствена близост с нея вече почти двадесет минути, като двамата обиколиха целия квартал, но въпреки това той все още не бе готов да разкрие присъствието си. Изпитваше някакво необяснимо удоволствие да я гледа така спокойна и отпусната, въпреки че предпочиташе страхопочитанието в очите на повечето хора. Затова реши да й се наслади така, преди да премине към обичайните си действия.
Все още необезпокоена, червенокосата се запъти към гимназията на Мистик Фолс, откривайки двора съвсем празен и някак спокоен. Жалко само, че не можеше да се усамоти напълно, тъй като нашето момче нямаше намерение да я остави скоро. И все пак й даде още няколко минути на уединение, като с лукава усмивка я наблюдаваше, докато тя се настаняваше на една пейка. Огледа я внимателно за последен път, сякаш никога до сега не я бе виждал и искаше да запомни всяка една извивка на тялото й, а секунда по-късно се озова на милиметри зад нея. Положи нежно ръцете си на раменете й, като веднага усети как тя се смути и сърдечния й ритъм се ускори за секунда. Крехкото й тяло потрепна под дланите му, а това направи усмивката му много по-доволна.
- Успокой се, Таша – каза съвсем тихо и дружелюбно той, но ако в нея бяха останали поне малко от добрите й усет и преценка, щеше лесно да долови заповедната нотка в тона му.
Въпреки всичко той не можеше да разчита само на това. Не бе много сигурен как щеше да реагира, макар че ако трябва да сме честни, никое момиче на нейното място не би реагирало добре. Затова стисна леко раменете й, като усети как пръстите му потъват в нежната й кожа, но не до толкова, че да оставят следи от болка и насилие. Не такива намерения имаше днес. И все пак нямаше желание да я гони из двора, затова я притисна леко надолу, забранявайки й да напусне мястото си. Реално погледнато нямаше как да избяга от него …
- Знаеш колко са ми неприятни нощните ти разходки – започна спокойно той, без да се интересува дали на нея й беше приятен този разговор – Току виж си попаднала на някой психопат … сериен убиец – искрена усмивка се появи на лицето му и за момент го направи някак чаровен и примамлив, но за жалост тя все още беше с гръб към него – И все пак най-странното е, че това винаги ми е харесвало точно толкова, колкото ме е ядосвало.

by Amelia.▲ 01.02.14 23:49

Тихите и’ стъпки бавно се разнасяха по асфалтовата повърхност, обикаляйки квартала и търсейки някое уединено място, тъй като домът на Амелия не беше вариант, чувстваше се притисната между онези четири стени, сякаш постепенно се приближаваха към нея, готови да я смачкат. Разходката на „чист” въздух и’ дойде наистина ободряващо, но въпреки това тя бе прекалено отвеяна, за да потъне в мисли докато върви, можеше да се окаже че е излязла от града без дори да се е усетила, но за момиче с нейните проблеми това си беше напълно нормално и все пак червенокосата реши да седне някъде, на някоя пейка и тогава да се отдаде на мислите си напълно. Може би щеше да е по – лесно, ако в действителност имаше пейка някъде и то ако можеше да е свободна, но уви всичко трябваше да е прецакано за Хестлър, отново трябваше да ходи до училището, което бе подминала сигурно два пъти вече, тъй като на вторият път в който мина забеляза, че е празно, имаше пейки. Уединение. Най – накрая щеше да го постигне, най – накрая можеше да помисли трезво.
Набелязвайки си пейка, крачката и’ се забърза докато не стигна до там и просто се настани, изваждайки телефона си от чантата и поставяйки го до себе си, тъй като имаше навика постоянно да гледа към часовника на дисплея, не че чакаше някой или спазваше някакъв краен срок, предполагам този навик бе останал от старото и’ „аз”, явно е била доста заета или пък постоянно се е случвало тя да е онази, която чакаше някой, предполагаше че няма да разбере от къде бе този и’ навик или изобщо нещо за миналото си, но вече като че ли започваше да се примирява с всичко. Може би така и’ бе писано, може би животът и’ е бил отвратителен и сега имаше шанса да започне на чисто.
Естествено мислите и’ бяха прекъснати, но това не я притесняваше толкова колкото я притесняваше факта от кого бяха прекъснати. Момичето усети натиск върху раменете си, който и’ пречеше да се движи, но тя знаеше, че и без това бе безполезно да бяга, нямаше и намерение да го прави. Въпреки това не можеше да отрече, че тялото и’ бе обзето от страх, сърцето и’ започна да бие по – ускорено, а по тялото и’ плъзнаха тръпки, при всяка дума на мъжа отвращението се надигаше у нея.
- Психопат? Сериен убиец? Сякаш описваш себе си. Какво искаш от мен Кол? – в гласа и’ се долавяше някаква насмешлива нотка, въпреки страха, който изпитваше тя гледаше да не се показва като слаба пред него.

by Kol Mikaelson 02.02.14 0:57

Беше малко изненадан от факта, че не усети съпротивление, но веднага щом чу думите й осъзна, че е прибързал със заключенията. Момичето пред него имаше доста хаплив език и въпреки, че не му харесваше, когато го използваше срещу него, се радваше че не е от онези тихи и кротки агънца, които стоят и треперят под ръцете ти. Ако не беше толкова горделив, може би дори щеше да й каже, че й се възхищаваше. Не беше нищо особено да видиш вампир с подобни маниери, но обикновено момиче като нея … беше си смела. Самият той не мислеше, че смелостта е липса на страх. Не, според него смелия бе този, който правеше и казваше всичко въпреки страха си.
Но все пак не бе дошъл да я ласкае. Виждаше нещо в нея, но това съвсем не означаваше, че би пощадил живота й в момент на ярост или глад. Не можеше да преглътне факта, че беше просто човек … толкова по-нисша и несъвършена от самия него.
- Искам … да ти помогна – каза той превзето драматично и напълно саркастично, като накрая се засмя – Шегувам се – сякаш това не беше ясно – Истината е, че изядох новите си приятели и не съобразих, че трябваше да си оставя поне един за компания. И въпреки, че едва ли има по-приятна компания от моята, не е особено интересно да си говоря сам.
Докато говореше, Кол отпусна захвата си без да се усети, като не след дълго ръцете му просто погалиха раменете на момичето пред него. Колкото и да се наслаждаваше на меката й коса, знаеше че под нея се криеше нещо много по-примамливо, затова я отмести нежно, откривайки прелестната й шия. Усети как лигите му се събраха и по тялото му премина влудяваща тръпка, веднага щом забеляза голямата пулсираща вена, но вместо да се отдаде на първичния си инстинкт, тъмнокосия го потисна и започна внимателно да масажира тила й, като така още по-силно усещаше примамливия й пулс. Сякаш му говореше и го привикваше да впие устните си в бялата й кожа.
- Не бъди лоша – започна отново той, някак спокойно и непринудено, което го караше да звучи доста по-искрен – Знам, че не съм ти любимата компания, но едва ли и на тебе ти е приятно да стоиш сама и само да се чудиш. Ако не се лъжа, мисля че те измъчват разни въпроси, на който много добре знаеш, че имам отговор.
Удоволствието в тона му се усилваше при всяка дума и въпреки, че бе с гръб, едва ли щеше да й е трудно да си представи злонамерената му усмивка. Може би наистина бе дошъл при нея, защото не искаше да е сам, но дори и този случай не навяваше нищо хубаво. Успяваше да потисне първичния инстинкт на вампира в себе си, но желанието да рови в пресни рани и да измъчва другите бе непреодолимо. Нищо не можеше да му достави по-голямо удоволствие от това да носи болка.

by Amelia.▲ 02.02.14 9:54

Натиска върху раменете и’ постепенно почна да намалява, докато накрая просто усети ръцете му да галят кожата и’, отмятайки косата и’ на една страна и разтривайки тила и’. При това отпускане на „хватката” му всичко в нея крещеше да бяга, да се маха от там, да тича докато краката и’ държат. Всяка жилка в тялото и’ се опитваше да я насили просто да стане и да побегне, но по някаква причина съзнанието и’ постепенно започна да се отърва от страха, да забравя че не беше по – силен от нея само защото бе мъж, а защото бе и вампир, но това очевидно вече не и’ правеше впечатление. Тя бе непукист, в момента не я бе грижа дали той щеше да я нарани, макар и да знаше, че нямаше да я нарани, поне не и физически. Ако бе целял това може би вече щеше да е мъртва или в болница, но по някаква причина той не я нараняваше, не и’ физически, по – скоро прилагаше някакви психо игрички, опитваше се да рови в раните от които най – много я болеше.
- Ти си вампир, Майкълсън, не можа ли просто да въздействаш на някой да ти прави компания? Както сам каза, не си ми най – приятната компания. – може би щеше да си изпати за думите си, все пак за няколкото им ‘срещи’ от след като изгуби паметта си, бе разбрала, че Майкълсън имаше доста избухлив нрав, а ако го ядосаше прекалено много сигурно щеше да изгуби живота си или пък да я използва като кръвна банка, кой знае. От както бе разбрала за него наистина се убеждаше, че предишната и’ същност е имала мазохистични наклонности. Ако е имало още хора като него в живота и’ може би бе по – добре да не си спомня за тях, да остане така без спомени за миналото си и да започне на чисто, но беше ли това възможно като „духовете” от миналото и’ постоянно пресичаха пътя си с нейния.
Червенокосата се отърси от мислите си и след като усети, че ръцете на вампира напълно се бяха отпуснали се изправи, чувстваше се някак неспокойна като бе с гръб към нея, така не можеше да предвиди какво ще стане. Все пак можеше да забие зъби във врата и’ по всяко време. А така стояща пред него и с пейката между тях, която им осигуряваше известна дистанция се чувстваше малко по – спокойна макар и да нямаше особен смисъл в това. Но поне ако опиташе да я нарани, щеше да го предвиди, да се опита да се защити, макар че опитите и’ най – вероятно щяха да са напразни.
- Имаш отговори? И предполагам тези отговори няма да ми струват единствено да седя при теб, нали? – леката ирония се усещаше в гласа и’, а по лицето и’ като, че ли пропълзя съвсем лека и незабележима усмивка, която по – скоро подчерташе сърказма и’ и понеже според нея, Майкълсън щеше да иска това, което искаше всеки вампир, а именно кръв, тя оправи косата си, така че да закрива шията и’ и от двете страни, което нямаше голям смисъл, но може би поне малко щеше да прикрие мириса на кръвта, която преминаваше през вените на шията и’.
- И ако мислиш, че ще ти служа за кръвна банка, Кол, забрави. – имаше нещо заповедническо в тона и’, което си беше доста смешно от страни имайки предвид ситуацията, все пак тя бе просто човек, а той...вампир. Помнеше, че дори не бе просто вампир, ами първороден, не че бе наясно с тези неща, единственото по което знаеше, че двете се различават бе, че Кол наистина бе безсмъртен, докато другите можеха да умрат от дървен кол в сърцето.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Задният двор

Задният двор

Re: Задният двор

Re: Задният двор

Re: Задният двор

Re: Задният двор

Re: Задният двор