Никлаус и Надя в някой бар, няколко седмици по-късно

Алкохол, алкохол,алкохол. Това беше нещото, което сякаш крещеше от входа на един от баровете в града. Нямаше как да подмина една толкова напираща молба, а пък и алкохола дава нов смисъл на всичко. Така че решението беше да вляза вътре и просто да опитам нещо силно и затоплящо гърлото.
Вътре обаче беше дори по-интересно, отколкото си представях. Там на бара сама седеше Надя и макар тя да се намираше в града от скоро, то определено беше успяла да разбуни духовете. Не само с пътешествениците, около нея, а и тежката семейна история. Това ме накара веднага да си избера място на бара, пиенето в компания е по-добре от пиенето сам.
- Здраве, здравей, Надя. Най-накрая да се запознаем.
Тежката семейна история общо взето имаше и нещо свързано с моят така прекрасен брат, защото жената стояща да мен явно е негова дъщеря или нещо такова, или Катрин твърди така. Общо взето не разбрах много, а и не съм се интересувал особено, но тя самата определено събуждаше любопитството ми, така че си беше удоволствие, че я засякох, точно в момент, в който бях на път да започна да изпитва скука.
- Наистина е огромно удоволствие, че те засичам.

– Всички винаги са изненадани, когато ме видят, в повечето случаи неприятно, но се надявам при теб чувствата да не са чак толкова отрицателни.
Малката беше май взела доста повече от майка си, отколкото от баща си, не че бях изненадан. Катерина винаги е успявала да надделява, когато става въпрос за брат ми и очевидно дори при обмяната на гени тя е взела надмощие. Сега обаче те нямаха никакво значение, защото дамата пред мен май не ме мразеше толкова много, колкото всички останали.
- Е щом черпи заведението, бих ли могъл да откажа.
Освен нейната, вече и моята чаша беше пълна, а все пак алкохола беше причината, заради която бях влязъл в бара. Пресушаването на първата чаша беше най-сладко, но беше ясно, че само една не би задоволила желанието ми.
- Алкохола е черта, която си взела от майка си. Само не мога да разбера, защо пиеш на бара сама?
Харесваше ми факта, че Надя изглеждаше по-разумна от повечето хора в този град. Може би понеже не беше прекарала толкова много време в този град, а може би причината беше съвсем различна. Тя определено изглежда гледаше на нещата по начин, който би бил изгоден единствено за нея, без да я интересува кой и как би засегнала, а това ми харесваше, освен ако не се окажеше, че греша.

- Определено днес си късметлийка, защото както е тръгнало може и да ти трябва помощ на излизане от бара.
Пиянството е нещото, от което абсолютно никой не е имунизиран, а като гледах как тя обръща чашките, нямаше как да не си я представя пияна след още малко време. Ако се беше усъвършенствала обаче и успяваше да погълне такива количества, каквито майка й, то тогава вечерта със сигурност щеше да е повече от интересна.
- Наздраве.
Надигнах моята чаша и я изгледах с интерес. Не намирах логика. Бяха минали толкова години. Сигурен съм, че ако е искала до сега съвсем спокойно е щяла да намери къде се крие майка й, но тя се появяваше чак сега. Катрин може би беше добре в бягането, но това момиче сигурно я е следило доста дълго време. Лично моето мнение е, че иска нещо. Въпросът тук беше какво точно иска.
- Съжалявам , любов, но обичам директен, затова се изкушавам да те попитам нещо.- погледнах я с усмивка.- Почти убеден съм, че има някаква по-дълбока причина да дойдеш тук от просто голяма обич към прекалено егоистичната ти майка.
Това определено не беше въпрос, но за да стигнем до темата, трябваше да минем през малко по заобиколния път. Сега е моментът за опознаване, но кой знае до какво ще доведе това познаване по-късно.
- Прав ли съм?