Not dead, not alive, just a bridge between two worlds.

Aya is 5 years old:

-Аааа--аа.а.а-Крясъкът на момиченето се разнесе из цялата къща. На лицето на майка й застина изплашена физиономия. Тя изпусна подноса с портокалов сок и тичайки се понесе по стълбите към мазето.
-Ая,Ая, какво има? - Едва поемайки си дъх тя попита момиченцето, което с ококорен поглед гледаше към таблото с инструменти.
-Там има някой...той е страшен..там има Демони. -Момиченцето имаше вид сякаш виждаше някого, но майка й не намираше нищо необичайно в дъската с окачените по нея инструменти.
-Ая, там няма нищо. -Майката се приближи до таблото и пръстите й преминаха по инструментите.
-Има, мамо, има Демон..-След случилото се Ая никога повече не влезе в мазето. Тя твърдеше, че долу живее странен мъж с отрязана глава, който й казвал, че ще вземе и нейната ако се приближи.

Aya is 6 years old:

-Значи Демоните съществуват? -Момиченцето ококори очи насреща на баба си.
-Те не са Демони, скъпа. -Жената се усмихна съвсем леко. -Смъртта е състояние, в което тялото на един човек не може да функционира повече, ето защо душата му си отива. Това е както вие си тръгнахте от къщата, защото бе стара и счупена. Така и душите напускат дома си - техните тела. -Жената държеше червенокоската в скута си и леко я полюшваше, за да я успокои.
-Значи аз мога да си говоря с тях и след като си тръгнат? -Ая се сгуши по-силно в прегръдката на Марисол. Тя не разбираше нищо, бе толкова малка и толкова объркана, че й се искаше да стисне очи и всичко да се окаже глупав сън.
-Точно така, ти можеш да им помагаш да открият своя нов дом, както онзи чичко от агенцията помогна на вас! -Жената отново се усмихна и отпи от чая си.
-Аз съм, ъмм как се наричаше...брокер на недвижими имоти? -Марисол се засмя гласно и погали Ая по главичката.
-Ти си брокер на души! -Последва сладка приказка и момиченцето заспа.

Aya is 7 years old:

-Бабо? Бабо, защо не мога да те докосна? -Момиченцето протегна ръка напред, а тя премина свободно през усмихнатата жена насреща й.-Не, бабо, не си мъртва! -Няколко сълзи се стекоха по бузите й и тя стисна болезнено очи. -Моля те върни се! -Ая се строполи на Земята, стискайки силно плюшеното си мече.

-Винаги ще съм до теб, моя сладка Ая! - Баба й се усмихна и коленичи до момиченцето. -Не забравяй, че си специално и се пази, момичето ми! -Призракът се наведе и целуна челото на червенокоската, а след това изчезна, оставяйки момиченцето съвсем само.

Aya is 17 years old:

-Ая, трябва да поговорим, скъпа. -Майка й погледна тъжно, бе време да й каже, че е осиновена, защото вече не можеше да понася тежестта на тайната.
-Знам, мамо...-Ая обаче още преди година бе разбрала това, но не искаше да го споменава, защото Мама и Татко щяха да си останат Мама и Татко независимо от обстоятелствата. Момичето прегърна родителите си.
-Ще си идвам всеки месец от колежа! -Тя се усмихна, качвайки се в новата си кола и потегли..

Aya is 21 years old:

-Пуснете ме! -Момичето се разкрещя за пореден път. От седмица стоеше затворена в някакво шибано мазе, посещаване от побъркани духове, които не й даваха мира. -Пуснете ме! -Кресна за пореден път.
За няколко седмици живота й отново се бе преобърнал.
Мистик Фолс не се оказа градчето, в което ще разбере повече за себе си, а градчето, което ще я тласне още повече към Отвъдното.
Всякакви вампири и вещици се интересуваха от нея и я преследваха.
Беше се доверила сляпо на някои от тях и след това пострада от желанието им единствено да я използват за своите собствени цели.
Нямаше приятели, нямаше никого и трябваше да се справи сама с цял куп свръхестествени същества.
Риданието й се разнесе из глухата и пуста килия.
-Не мога повече, бабо! -Тя се сви в ъгъла и притисна лице към коленете си, обвивайки измършавялото си тяло с ръце.
Идвайки тук тя разбра, че не е създадена, за да помага на душите, тя бе създадена, за да внася хаос в баланса на природата. Тя бе вратичка между световете, която не биваше да съществува. Но всеки път щом тя или някой друг сео питваше да я убие, нещо не се получаваше.
За последните месеца бе разбрала, че дарбата или по-скоро самата тя е едно от децата на Дявола. Срещите с души, попаднали в Ада ставаха много повече, срещите с мъртви свръхестествени същества също. С всеки изминал сеанс, който правеше, за да помага на който и да било, се приближаваше към мрака, който заплашваше да я погълне. До сега бе имала един пристъп на агресия, но баба й бе казала, че те ще зачестят.
Колкото повече пъти използваш една врата, толкова повече пантите й започват да скърцат и тя се руши..Това щеше да се случи и с Ая, щеше да рухне..