Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Предишната тема Следващата тема Go down

If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by Vics on 26.08.15 15:35

Взе следващия поднос. Краката я боляха от високите токчета. Не обичаше подобни обувки. Не бе свикнала да ходи с тях. Въобще, не й бе до това да се усмихва, но нали това искаха. Трябваше да се усмихва. Трябваше да носи токчета. Трябваше да е облечена в тези дрехи. Трябваше да ходи между гостите и да им предлага питиета. Не искаше да е тук. Искаше да събуе глупавите обувки, да се преоблече и да си тръгне псувайки всички, но тя бе просто прислужничка тук, нали така. Ако правеше каквото иска нямаше да получи пари, които й трябваха. Не беше бедна, но смяташе, че е крайно време поне джобните да си изкарва сама. Трябваше да е малко по-самостоятелна.
- Вино? - с нежен глас попита най-близкия мъж до себе си. Дебел, сериозен и изтупан. Също както повечето тук.
- Не виждаш ли, че говорим, глупаво момиче?! - повиши й тон. Какво бе направила тя? Защо трябваше да й вика? Бяха й казали да върви между гостите и да предлага вино. Това й беше работата. Не можеше да й се карат за това, че си върши работата. Усмивката й угасна и прониза възрастния мъж със злобен поглед. - Не ме гледай така, момиче! Научи се на обноски! - не можеше да държи езика зад зъбите си. Да, носеше вино, но това не значеше, че е по-долу от него.
- Аз просто си вършех работата. Извинете, че прекъснах разговора ви, но това не ви дава право да ми говорите така. - с увереност каза на мъжа и изтри самодоволната му усмивка. Усети как хората около нея я зяпнаха с изненада.
- Как смееш да ми говориш така, дрипло! - гнева се надигаше в гърдите й,
- Нямате никакво право да ме наричате така! - постара се да не избухва. Наистина, стараеше се да не го изгори жив. Стараеше се да се държи като добро момиче което ще наведе глава и ще подмине, но нямаше начин да остави някой да говори по този начин за нея.
- Затваряй си устата, млада госпожичке! Нито имаш моята класа, нито си ми на годините да ми говориш така! С едно щракване на пръсти мога да те смеля, да те очерня до живот! Върши си работата и не се закачай с важните хора в този живот! - викаше в лицето й. Тя стисна ръката си в юмрук едва сдържайки се да не направи нещо за което после щеше да съжалява. Не искаше да прави сцени, но това беше неизбежно. Той викаше толкова силно, че всички бяха чули и искаха да разберат какво се случва.
- Аз си вършех работата! Предложих ви питие, вия бяхте така неучтив да ми се разкрещите в лицето. - говореше учудващо спокойно. Дори бе успяла да върне част от фалшивата усмивка.
- Коя си ти,ч е да ми казваш какво е станало! Крайно обиден съм от вашето просташко поведение. Обещавам ви повече няма да стъпите на подобно място, ще говоря с домакина и той ще ви уволни. Никога няма да стигнете до тук! Повече няма да отидете и на един прием дори и като сервитьорка! Ще направя живота ви черен! Ще ви се... - престана да го слуша. Просто не я интересуваше какво ще каже той. Всичко, което правеше бе да се възпира от изкушаващата мисъл да го полее с чашите вино. О, червеното щеше да му стой толкова добре. Личеше си цялата злоба, която се събираше в нея и всеки момент щеше да избухне, но тя продължаваше да поддържа тази изкуствена усмивка.
avatar
Vics
вещица
вещица

Брой мнения : 11
Reputation : 10
Join date : 25.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by alexander. on 26.08.15 20:31

Изръмжа, когато се спъна в нещо. Погледна надолу, обзет от объркване при вида на множеството бутилки, разпилени по пода.
Какво, по дяволите съм правил миналата вечер?!
Зададе си въпрос Александър, наум. Влезе в стаята си, в която цареше пълен безпорядък след последната пиянска нощ, която беше прекарал в рушене. На масичката до вратата беше оставил нещо, което му бе нужно за мястото, което смяташе да посети тази вечер. Всъщност не му се искаше да ходи, но трябваше. От глупавата фирма искаха това. Преди родителите му да умрат бяха организирали някакъв тъп прием, на който някой трябваше да бъде домакин тази вечер, а единственият наследник на семейство Норис беше Алекс. Галерията, в която отиваше, бе собственост на баща му. Притежаваха толкова много имоти, че не можеше човек да ги преброи на пръстите на ръцете и краката си.
Реши да се преоблече, за да се отърве от мириса на опиати. Взе нова кутия с цигари от нощното шкафче. В апартамента му в града ги криеше от досадните натрапници, които му идваха на гости, зад книгите, подредени прилежно по секцията. Да кажем, че никой от компанията на Александър не обичаше да чете. Там жените обожаваха да оставят свои принадлежности, за да накарат следващата да ревнува, когато ги види. Тук обаче не бе така, тъй като той не беше позволил на нито едно от завоеванията си да стъпи в къщата.
Запъти се към гаража, без да си прави труда да заключва. Знаеше, че никой не би посмял дори и да влезе в дома му. Галерията бе доста далеч от неговият имот, но това още повече го радваше. Това означаваше, че по-бавно ще стигне и по-късно ще види глупавите им физиономии.
Отвори вратата на колата и се качи, запалвайки. Натисна газта, заслушвайки се в гърления звук, който издаде двигателя.
Беше уверен, че, ако полицията в този град си вършеше работата както трябва, досега щяха да са го спрели всички патрулиращи. Не че имаше значение.
Спря колата си пред галерията и измъкна ключа от таблото, прибирайки го в джоба си. Огледа старинната сграда, чиято архитектура със сигурност бе замислена през деветнадесети век. Бе по-висока от обичайните постройки за Мистик Фолс, но и някак изпълнена с мистериозност и мрак.
Тази вечер облаците бяха отстъпили мястото си на луната, блестяща като чисто сребро. Тя бе неговото убежище, носеше му уединение и спокойствие като нощта. Имаше своята мрачна страна, която показваше само по новолуние. Бе и прикритие за младите и нещастни любовници. Слънцето отдавна бе залязло, отнесло кървави дири, които оставяше за сбогуване, със себе си. Някой казваха, че то обичаше луната толкова много, че всяка вечер умираше, за да може тя да диша. Каква тъжна любовна история!  Хората обожаваха любовта, за тях това бе начин на живот. Вярваха в нея, водеше ги. Но той я мразеше, затваряше я дълбоко в себе си, отричаше съществуването й. Любовта бе игра, играна от децата. Да обичаш бе като да се давиш в дълбок кладенец.
Сенките наоколо, създавани от високите дървета, търсещи близост едно с друго, го привличаха и приканваха да остане. Само че не можеше.
Още с влизането си в галерията чу поредният скандал. Не му бе трудно да открие кой и къде се случваше. Всички се бяха насъбрали и гледаха нещо, а това само подсказваше на Александър, че там се случваше всичко, не му се налагаше да използва сетивата си. Като домакин трябваше да оправи положението. Запъти се натам, но със спокойна и бавна крачка.
- И кой на кого ще направи животът му черен? - попита Норис като вървеше към мъжът, който се бе развикал. Осъзна, че в момента всички погледи се бяха насочили към него. - Господин Уилиамс, ама разбира се. Всеки път ли трябва да се разправям с вас?!
Случваше се постоянно и преди и сега. Нямаше нито един прием или на някое важно събитие, в който той да не вдигне безсмислен скандал.
- Тя е виновна! Тя прекъсна много важен разговор и на всичкото отгоре ми предлагаше вино, а аз не обичам- започна мъжът отсреща като посочи сервитьорката и гласът му леко трепереше. Хибридът се изсмя, не силно, но достатъчно за да го засегне.
- Това ли е? Тя просто си е вършела работата. Затова е наета, да разнася и да предлага на хората напитки - рече малко вече на насмешка. Той се опита да каже нещо, но Норис го спря и довърши. - На твое място не бих издал и звук. Достатъчно се изложи, не влошавай нещата.
Обърна се към момичето, което преди малко го сочеше плешивият мъж.
- Госпожице.. - не знаеше името й, нито пък фамилията й. Не се стараеше, не се и опитваше да запомни имената на прислужниците си, затова просто погледна към табелката й, на която пишеше името й. Изрече фамилията й на глас. - .. Верни, елате за малко. Искам да проведем важен разговор.
Тръгна към третия етаж на галерията, където всъщност се намираше кабинета на баща му, тоест вече неговия. Не се обърна да види дали брюнетката идваше след него, защото знаеше, че ще го направи. Днес той й бе шеф и трябваше да я слуша.
avatar
alexander.
хибрид
хибрид

Брой мнения : 109
Reputation : 13
Join date : 27.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by Vics on 26.08.15 22:27

Оставаше й още малко и щеше да го накара да си плати. Щеше да извади червата му тук пред всички и тогава щяха да видят какво е истинско изкуство. Търпението й бавно изтичаше и вече не се спираше пред това да му запуши устата. Напротив, хилядите начини да го накара да млъкне се въртяха в главата й. Защо не запознаеше света какво е усещането да викаш на изнервена вещица още повече Верни. Тук грешаха всички. Казваха си, че тя е просто едно хлапе. Какво можеше да им направи. А дори, тези които знаеха, че е вещица я подценяваха. Защото тя не бе просто хлапе. Тя не бе просто вещица. Тя беше Верни и това даваше хиляди поводи за притеснение. А когато събереш трите фактора се получава една изнервена вещица хлапачка от семейството Верни. Няма как да повдигаш тон на подобен човек.
И изведнъж всички притихнаха. Погледите се насочиха към новодошлия, който за нейна изненада не беше дебел пенсионер, нито изглеждаше снобски както повечето тук. Всъщност ако някой изглеждаше хлапашки то това бе той, но освен това беше и домакина тук. Това обясняваше реакцията на всички в галерията. Не можеше да повярва, че това е човека за който работи. А още по-малко можеше да си представи, че я беше защитил. Нямаше намерение да анализира хората, нито да им слага етикети, но очевидно му харесваше, че владее всичко тук. Буквално владееше всичко тук.
Стигаше й само победата, че си бе стърпяла нервите, а той сега съжаляваше и я мразеше. Боже, той наистина я ненавиждаше. Беше се посрамил да се принизи на нивото на една сервитьорка и да крещи на едно дете, въпреки че младата Верни не гледаше на себе си като на дете. Бе много по-зряла от половината в галерията и дори не трябваше да го доказва на някой защото си личеше. Начина по който гледаха те, начина по който се държаха и начина по който тя подхождаше към ставащото.
Когато домакина каза, че би искал да говори с нея цялата подскочи. Беше почти сигурна, че ще я уволни. Няма значение дали дебелият мъж бе започнал скандала. Нямаше значение дало Викс си вършеше работата, защото все пак той беше гост. Трябваше да си замълчи и да го подмине, а не да започва скандали. И все пак не съжаляваше. Може би трябваше да изчака още година докато успокой характера си. Докато се научи, че понякога да скланяш глава е полезно. А може би никога нямаше да се научи. Може би това, че щяха да я уволнят сега беше най-доброто решение, защото така щеше да разбере, че трябва да се държи така както се иска. Въпреки, че тя не бе казала или направила нищо.
Вече подготвяше думите в главата си. Знаеше какво да каже и определено щеше да спори. Нека я уволнят. Хората си имат достойнство и тя не смяташе, че е грешно да защитаваш себе си. Чуваше как всички започнаха да си шушукат зад гърбовете им. Можеше да усети злобния поглед на наглата особа с която преди малко се бяха спречкали. Сигурно всички знаеха, че ще я уволнят. Може би не трябваше да се разочароват. Все пак никой нормален не би оставил сервитьорка, която заражда скандали. Приемите трябваше да са тихи, спокойни места организирани от богати хора. Там отиваха други богати хора, за да ядат и пият цяла вечер, а после плюеха от завист домакина. Виното не е отлежало. Месото не било достатъчно крехко. Сервитьорката правила сцени. Винаги щяха да се заядат за нещо.
Вървеше след него покорно. Човек не би помислил, че това е същата Виктория, която бе започнала скандала долу. Чуваха се токчетата й, които все още бяха така неудобни. Краката я боляха затова вървеше малко по-бавно, но не изоставаше. Разглеждаше галерията. Поне едно полезно нещо можеше да свърши. Ако случайно решеше, че иска да подпали всички тук знаеше къде са изходите. Те щяха да са първите барикадирани.
Влезнаха в някаква стая. Кабинет ако се съдеше по обзавеждането. Не беше никак зле. Изглеждаше уютно и много скъпо. Разбира се, веднага щом чу вратата зад нея да се затваря изстреля в своя защита.
- Знам, че ще прозвучи детинско, но той започна. Заяждаше се за виното. Казаха ми да нося вино. Това и правех. Не знам какъв му беше проблема, но съм сигурна, че всеки на мое място би се защитил. Ако държа на нещо то е на достойнството си, затова нямате право да ме съдите за това, че се защитавах. - най-сетне си пое въздух решила, че това ще е всичко което иска да каже в своя защита, защото беше така. Може би нямаше име като надутите господа в галерията, но и тя дишаше. Тя също беше жив човек и искаше също уважение.
avatar
Vics
вещица
вещица

Брой мнения : 11
Reputation : 10
Join date : 25.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by alexander. on 27.08.15 0:26

Имаше толкова различни хора с толкова различни личности. Бяха смесица от характери, плетеница от сърца. Шумът, който биенето на тези определени органи издаваше, го объркваше. Не знаеше в кой да се заслуша по-напред, но засега беше в сърцето на момичето. Биеше силно, може би бе притеснена или? Минахa покрай редица картини, които успяха да грабнат вниманието му, за момент. Изобразяваха най-различни неща, ала всичките успяваха да пленят по частичка от него.
Качваше се бавно по стълбите към третия етаж, където се намираше вече неговият кабинет. Чуваше как токчетата на сервитьорката тропаха, което само му подсказа, че тя вървеше след него. На лицето му се бе появила една самодоволна усмивка, която естествено тя не можеше да я види.
След малко вече бяха в стаята, където всъщност се намираше кабинетът. Никой не бе влизал тук може би от смъртта на родителите му, освен чистачката, която изглежда доста добре си вършеше работата. Понякога Александър си мислеше, че дава парите си на вятъра, защото едва ли щеше да му се наложи да влезе тук, но ето, че му се. Поне не остана разочарован, какъвто очакваше да бъде при вида на стаята. Огледа внимателно помещението. Типично в стила на баща му. Защо ли не се и учудваше?
- Чакай.. чакай - изсмя се Норис като се обърна към нея. - Не те доведох тук, за да ти се караме или уволнявам, ако беше така щях да го направя още долу и вече нямаше да си сградата.
Нямаше намеренията да я уволнявам. Имаше нещо друго за нея, за което още не бе сигурен. Изглеждаше като момиче, което щеше да се справи с такъв вид задача, но от опит знаеше, да не съди книгата по корицата. Трябваше му точно около пет, десет минути за да я разучи. Първо най - нагло я по огледа. Не му пукаше дали тя щеше да забележи. Беше млада и хубава, идеална за работата, която Алекс щеше да й възложи, ако беше съгласна, разбира се.
- Следващият път като се засечеш с онзи изрод не му обръщай внимание. Просто го подмини - посъветва я тъмнокосият, защото ако приемеше това, което той си имаше наум щеше да се виждат доста често и ще й се наложи да го търпи както Александър го търпеше всяка изминала ужасна секунда, когато се засекат. - Как е името ти, ангелче?
- Не обичам да увъртам, затова ще ти кажа направо това, което исках да ти казвам - каза направо мъжът като седна на въртящият си стол. - Съгласна ли си на повишение?
Знаеше, че не е очаквала това. Личеше си само по това, което изразяваше физиономията й и по думите, които бе изрекла преди малко.
avatar
alexander.
хибрид
хибрид

Брой мнения : 109
Reputation : 13
Join date : 27.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by Vics on 27.08.15 1:09

Беше объркана. Как така нямаше да я уволнява. Тя го беше изложила. Бе провалила вечерта на всички долу. Не искаше да се прави на важна, но след като излязоха от залата всички започнаха да си шушукат. Приема бе да гледат картини, а те си говореха. Беше провалила много. Очакваше поне смъмряне иначе нямаше да се научи. Тя искаше да се научи. Може би беше неблагодарна мислейки си, че той не постъпва правилно. Беше се молила да задържи работата, а сега когато й казваха, че ще остане тя недоволстваше. Трябваше сериозно да си помисли над нещата, които иска. Трябваше първо да е на ясно със себе си и след това да иска.
След като се замисли за момент разбра, че една част от нея се радва. Беше запазила работата си. Това беше напредване, нали? Но секунда след щастието я заля нова вълна мисли и съмнения. Щом не искаше да я уволнява какво щеше да прави. Усещаше краката й да подават. Не можеше да издържи повече на токчетата.
Не смяташе да се засича отново с онзи досадник и по-добре той да не я засичаше, защото единствено това, че тук има прекалено много свидетели я спираше да не го убие. Ето, защо следващия път когато се засекат щеше да е последният път в който я вижда.
В мига в който я нарече ангелче иронична усмивка се изписа на лицето й. Защо я наричаше ангелче? Тя не беше ангелче. Не и ангелче. Дори и майка й не я наричаше ангелче, а майка й бе една от малкото хора, който имаха пълното право да я наричат както иска.
В мига в който чу думата повишение изненадата се изписа на лицето й. Въобще не очакваше това. Скарва се с гост и после идва домакина, който се оказва на не повече от 20 - 25 години и й предлага повишение. Защо? С какво бе заслужила всички тези развития?
Преди да каже каквото и да било се зачуди. Какво бе въпросното повишение. Какво щеше да се иска от нея?
- Виктория Верни, ангелче. - наблегна на обръщението, за да му стане ясно, че не иска да я нарича така. Чувстваше се евтина когато непознати мъже изведнъж й измисляха прякори с които мислеха, че могат да я наричат. Беше видяла начина по който я бе огледал затова не бе сигурна в какво се изразяваше повишението й.
- Какво точно е това повишение? - недоверчиво попита. Беше подозрително да предлага повишение на първата сервитьорка, която зърнат очите му.
avatar
Vics
вещица
вещица

Брой мнения : 11
Reputation : 10
Join date : 25.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by alexander. on 27.08.15 13:08

Идеше му в момента да се завърти на стола. Обичаше да го прави. Беше му толкова забавно, но в момента провеждаше сериозен разговор. Имаше на идея да смени секретарката си със сервитьорката. Колко клиширано звучеше. Всъщност искаше да смени Доротея, защо да кажем, че скоро щеше да гушне букета, а и кръвта на старите хора не беше толкова вкусна и не засищаше толкова. Затова му трябваше някое младо момиче. Щеше да е добре и за него и за фирмата. Все пак госпожица Авдейева стоеше на този пост от вече може би двадесет и седем години. Беше и дошло времето за смяна.
- Добре, ангелче.. мисля, че би предпочела това обръщение пред "скъпа". Лично аз го считам за прекалено пошло - каза Александър като на лицето му се появи една самодоволна усмивка. Знаеше, че тя не бе харесала този прякор, който той й бе измислил, но разбира се щеше да го употреби колкото се може повече пъти. Ангелче. Явно си и нямаше на представа колко много момичета искат да получат този прякор от мъж като Алекс. - Александър Норис, но може ти вече знаеш името му, но все пак да се представя.
Знаеше, че това, което той щеше да й предложи щеше да я изненада много. Сякаш бе в някой филм. До преди няколко минути разнасяше и предлагаше вино, а сега получава повишение като секретарка. Обичаше да прави изненади, но понякога не бяха толкова хубави колкото тази.
- Секретарка на една от най - успешните фирми в Мистик Фолс, тоест най - успешната - засмя се Норис като я погледна. Беше идеална за тази задача. Имаше хубава визия, характер.. може би трябваше само да се смени униформата, но предполагаше, че тя сама щеше да се сети затова. На него не му пукаше особено, трябваше му някоя с която да си задоволява нуждите. - Устройва ли те? Или предпочиташ да сервираш вино на онези идиоти?
Така ги наричаше Александър. Всъщност бе измисли на всеки по един прякор, с който не можеше да му го каже право в лицето, всъщност можеше, но после ако му каже да забрави случилото се нямаше да е същото.
avatar
alexander.
хибрид
хибрид

Брой мнения : 109
Reputation : 13
Join date : 27.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by Vics on 27.08.15 19:56

Искаше да я дразни. И успяваше. Защо я караше да започва да го мрази. До преди малко бе неин спасител и тя наистина беше благодарна. Наистина си каза, че сред всичките тези надувковци в галерията има поне един, който може би е свестен. Може би щеше да е единствения човек с който щеше да й е приятно да говори, но той трябваше да развали всичко.Трябваше да я нарича ''ангелче''. Защо толкова много настояваше да я дразни. Не можеше ли да я остави на мира. Тъкмо си мислеше, че тук горе няма на който да се ядосва и ще може малко да се успокои, но ето че бъркаше.
- Това ангелче се казва Виктория и предпочита да си остане Виктория, господин Норис. - искаше да му е пределно ясно, че никой няма право да я нарича така. Чувстваше се като всичките онези момиченца, които сядаха в скута на богаташчетата и махаха послушно с опашка, за да получат малко внимание. Тя не се нуждаеше от внимание и нямаше да бъде кученце, в този случай ''ангелче'', на никой.
Секретарка. Уоу! Не очакваше това. Мислеше си, че става въпрос за чистачка. За камериерка. Секретарка! Тя не знаеше как да бъде секретарка. Предполагаше се, че трябва да можеш да говориш с хора, а тя не можеше. Тя не можеше да говори с хора. Не знаеше как да ги убеждава. Не знаеше как да орежда срещи и подобни неща. Единствено можеше да му носи кафе, но до там свършваха качествата й. Кафето й беше страхотно. Ако имаше нещо, което можеше да прави то беше кафе.
Усмихна се и след това каза иронично:
- Осъзнаваш, че сигурно ще проваля бизнеса ти, защото както сам видя долу не мога да говоря с хора. Не и с такива хора. Щом си готов да жертваш толкова много , за да наемеш проста сервитьорка добре. Кога започвам? - усмихна се и си позволи своеволието да седне на фотьоела до себе си. Свали обувките си и ги захвърли в ъгъла. Щом вече не беше сервитьорка значи нямаше да се налага да носи тези проклети токчета.
- Да знаеш, че не нося токчета! Няма начин да ме караш да ходя с токчета повече никога! - беше нужно да го предупреди. Защото тя наистина нямаше никога повече да обуе нещо толкова неудобно. Никога!
avatar
Vics
вещица
вещица

Брой мнения : 11
Reputation : 10
Join date : 25.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by alexander. on 27.08.15 21:11

Наистина щеше да му бъде трудно да се справя с това момиче. Въздъхна и тих звънлив смях се откъсна измежду устните му. Повдигна вежди, докато й отговаряше развеселено:
- Дори не ми е минавало през ума. Не е толкова трудно. Трябва само, ако някой ме търси първо да ми кажеш и ако ти кажа, че не съм тук, му предаваш казаното от мен. Често ще се случва и да си записваш всичко, което са искали да ми предат по телефона. Затова си носи някакво дневниче, тетрадка или там какво си избереш. Накрая на деня ми го предаваш. Да ти кажа не ми пука чак толкова за бизнеса. Наистина ли ме помисли за такъв.. мъж?
Спря се малко преди да изрече “човек”. Често се случваше по погрешка да се определи като такъв. Бяха изминали седем години от последния път, когато спадаше към този вид същества, ала въпреки това още не можеше да изкорени съжалението за загубата на тази личност, която беше тогава. Сега беше различен – беше мъртъв. Прокълнат да живее вечно, се скиташе из земята, опитвайки да заличи празнотата в себе си.
Виктория или нейното ангелче, както той започна да я нарича и нямаше да сме да употребява този прякор върху нея. Тя бе човек и си нямаше никаква представа каква късметлийка бе. Сама се разпореждаше с живота си и можеше да го приключи, когато пожелае. Сърцето й биеше; момичето се нуждаеше от кислород, за да оцелее. Не се налагаше да живее в плен на семейството си. Бе свободна. А той може би донякъде й завиждаше, колкото и да не го показваше беше така.
- Чакам те утре сутринта в седем на работното ти място. Там ще ти дообясня подробностите. Оставям облеклото на теб, а и сега ще ти се наложи да ги обуеш, защото ще трябва да довършиш работата, за която те наех - рече Александър и се изправи. Бе на път да излезе през вратата и тогава онзи звънлив глас отново излезе от устата му - Всъщност прави каквото искаш. И без това не ми пука за онези долу, ако ще и да умрат от жажда. Така става като си отварят устата.
На последното й намигна и й се усмихна, а след това започна да слиза по стълбите, отново без да види дали тя слиза или не. Предполагаше, че нямаше да остане там.
Когато вече може би му бяха останали десет стъпала се спря. Всичко го погледнаха, сякаш бе някой крал. Знаеше какво си мислеха, че е станало. Но както ви казах той обичаше да прави изненади и щеше да им поднесе една. Обърна се да види Вики, беше на три, четири стъпала по - нагоре от него.
- Дами и господа - започна тържествено Александър като усмивката на лицето му не се сваляше. Хвана ръката на тъмнокоската като кавалер и погледна към публиката, ако мога така да ги нарека. Очите му се спрях на Уилямс и усмивката му сякаш стана още по - голяма. - Нека ви представя новата секретарка на фирмата за недвижими имоти "Норис". Надявам се, че всички ще я харесате като такава и ще се държите добре с нея, нали господин Уилямс?
Сякаш лицето на мъжът пребледня и кимна в съгласие, Алекс погледна към очите на брюнетката и й се усмихна нежно и се наведе леко за да целуне ръката й.
avatar
alexander.
хибрид
хибрид

Брой мнения : 109
Reputation : 13
Join date : 27.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by Vics on 28.08.15 23:36

Определено го мислеше за такъв и това, че й казваше да не го мисли за такъв я караше само повече да се убеждава, че в това трябва да вярва. Когато отричаш нещо най-често просто го затвърждаваш. Все пак наемаше за секретарка една обикновена сервитьорка. Очевидно не държеше толкова на професионализма. И кое беше другото нещо на което държаха мъжете като него? А и казваше, че не е такъв тип. Имаше един огромен въпрос Защо? Защо искаше да я наеме? Какво го беше накарало? Ако не е такъв мъж значи просто искаше да си играе с бизнеса си, защото единственото , което можеше да види от нея бе външен вид, а той твърдеше, че не е това. Следователно той искаше отчаяно фалита на фирмата си. Викс плюс ролята й на секретарка е равно на тотално разбъркани отношения с важни клиенти, защото все един от тях щеше да се заяде за нещо, а Виктория просто щеше да отвърне. Като игра на тенис само че в случая топчето беше способно да руши. Но той си го беше пожелал. Той я нае. Затова негова щеше да е вината ако нещо се случеше с компанията му.
Не знаеше дали да се радва от факта, че беше на нейна страна. Но ако го погледнеше от добрата страна сега наистина можеше да прави каквото си поиска. Е, не абсолютно каквото си поиска, но щеше да разкара токчетата. Трябваше да потърпи само още минутка - две, за да слезе до долу и да си обуе удобните маратонки. Можеше да си представи как я гледат всички долу. Сервитьорка с къса до коленете, официална рокля. Поглеждаш да видиш високите й, също толкова официални обувки, защото има по-хубави крака от тези на жена ти, от тези на сестра ти, от тези на любовницата ти, и виждаш спортни маратонки. И тогава през ума им минава как това малко момиченце може да показва такъв непокизъм към дрес кода на подобни места. Той бе по-голям от всяко едно живо същество. От години хората се обличали така. В галерия се ходи облечен подобаващо. Трябваше външният ти вид да излъчва култура. Е, не смяташе, че токчетата правят културата и колкото един човек с маратонки може да е културен толкова и с токчета.
Докато следваше новия си шеф забеляза, че всички замлъкнаха, а той спря. Какво правеше? И тогава съобщи на всички за новата си секретарка, а Виктория се скова на мястото си. Ако той беше свикнал с това да е в полезрението на всички, то тя не защото не живееше по прожекторите. Защо трябваше да казва подобно нещо. Нима мястото на секретарка бе толкова важно, че да се съобщава пред цялата галерия. Трябваше ли да се гордее с това че е наел сервитьорка за секретарка. Много умно от негова страна. Мислеше си, че всичко ще си продължи както бе почнало. Тя щеше да носи питиета и никой нямаше да я забелязва, а сега тя отново беше станала център. Отново всички я зяпаха и това я изнервяше. Сякаш беше опитно зайче и всички чакаха да видят какъв номер ще изпълни.
А след това й целуна ръката. Как се предполагаше да реагира. Със сигурност реакцията й не беше адекватна. Започна да се смее. Сякаш беше казано нещо смешно. Всички мълчаха, а тя просто се хилеше. Искаше да спре, но не можеше и ставаше все по-зле с всяка изминала минута, защото тя просто стоеше там, до младия Норис, и се смееше, а всички я гледаха. Времето ставаше все по-дълго и по-дълго. Стори й се, че минаха часове, а дори не бе минала и минута.
Успокой хилежа си и след това погледна сериозно хората, дори до някаква степен засрамено. Знаеше само, че всичко беше от стреса, който й беше поднесен наведнъж. Нямаше да реагира така ако Александър не си беше отварял устата.
avatar
Vics
вещица
вещица

Брой мнения : 11
Reputation : 10
Join date : 25.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by alexander. on 04.09.15 22:42

Алекс гледаше към Виктория. Идеше му да се засмее с нея. Знаеше, че е взел правилно решение като я нае. Не му трябваше за работата. Можеше да си я върши и сам, но му трябваше някой, по - скоро някоя невинна девойка, която да използва. Все пак трябваше да задоволява глада си с нечия кръв и други нужди, разбира се. На лицето му се изписа една палава усмивка само като си помисли затова.
- Не е ли прекрасна? - не очакваше отговор на този въпрос, защото знаеше какво всички си мислеха в момента. Луда. Психопатка. Горкият Александър. Какво ли щеше да прави с нея? и други подобни. На него не му пукаше, важното бе какво той мислеше в момента. Хвана я за ръката след като тя спря да се смее и тръгнаха на надолу.
- Знаеш какво да правиш, предполагам - рече Александър след като слязоха по стълбите с цел да й намекне, че трябва да продължи да работи тази вечер за последно като сервитьорка. - Очаквам те в кабинетът ми утре в седем часа. Имаме доста работа.
***
Жаркото слънце, което по принцип прогонваше сенките, надвесили се над града, сега бе закрито от група облаци, които самотно се скитаха по небесата. Те бяха сиви, мрачни; предвещаваха порой. Силният вятър брулеше дърветата наоколо, a Алекс вървеше към работното си място. Днес бе по-студено от преди. Може би, защото така пролетта успяваше да се сбогува със зимата. Е, определено времето не бе по-хладно от душата му, затова не намираше проблем. Пък и не усещаше промените в климата особено много, тъй че това не го интересуваше.
След около двадесет минути вече бе пред сградата. Едвам бе дочакал днешния ден. Не само заради новата си работничка, но и защото вчерашният беше донякъде отвратителен. Само Виктория се оказа най - хубавото от предишният ден. Обикновено не идваше по – рано, но може би искаше да накара Вики да се чувства малко неудобно, че е дошла след шефа си. Но откъде да знаеш. Може би вече беше там или всъщност сигурно вече беше там, защото той идваше в девет, но днес си бе направил труда да дойде в осем и половина. Каза й в седем, защото по това време идваше старата. Всичко бе готово, когато вече беше там. Но тя сигурно не знаеше какво да прави. Надяваше се и сега да бъде или пък не. Ако не беше щеше да има повод да й се скара или да я накара да се чувства засрамена.
Когато влезе в кабинета си забеляза кафето си на бюрото. Усмихна се леко и седна на стола си. Сега може би беше подходящият момент да се извърти на него. Обожаваше това нещо, особено след като вече не бе обикновен човек не му се завиваше свят, затова можеше да го прави с часове. Но днес, тоест за сутринта се задоволи само с пет минути. Искаше и да опита и от кафето, което предполагаше, че тя бе направила. Норис започна да отпива бавно от него. Трябваше да си признае, че такова не бе вкусвал никога до сега. Забеляза как вратата се отвори и в стаята влезе новата му секретарка.
- Да се надяваме, че не те бива само в правенето на кафе – усмихна й се той като й намигна. - Готова ли си да започнем да работим? Предполагам си наясно, че няма да ти плащам само за да ми носиш кафе?
avatar
alexander.
хибрид
хибрид

Брой мнения : 109
Reputation : 13
Join date : 27.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by Vics on 06.09.15 2:39

Щеше да продължи работата си, защото вече бе назначена за това, а утре щеше да започне новата си работа по-щастлива от всякога. Не обичаше да работи, но това, че някой я бе избрал за повишение я караше да се гордее сама със себе си.

***

Сутринта се събуди рано. Не смяташе да се гласи и най-важното НИКАКВИ ТОКЧЕТА! Не смяташе скоро дори да погледне този вид обувки.
Обу прилепнали, черни панталони и облече тениска. По нищо не личеше, че е секретарка. Взе чантата си и сложи тетрадка и химикалка. Трябваше да се научи. Да, тя не знаеше как се прави, но това не значеше, че ще се откаже лесно.
Първото нещо, което трябваше да разбере как да прави бе кафето. Вярваше, че една идеална чаша кафе дава добър старт на деня. Пита всичките му колеги как обичаше сутришното си кафе, но не й пукаше. Знаеше как да прави кафе. Знаеше как би се харесало на почти всеки един човек във фирмата. Искаше да се изтъкне. Искаше всички да разберат, че тя бе новата. Момичето, което всички сочеха с пръст на приема вчера. Всички игнорираха, защото бе просто сервитьорка, а сега трябваха да й отговарят. Трябваше да отделят цялото си внимание, защото ако тя не направеше нещо както трябва, тогава шефа нямаше да е доволен. А ако той не е доволен щеше да си излее гнева върху който му падне пред очите.
Кафето бе готово и го постави на бюрото му. Харесваше й тук. Тепърва предстоеше истинската работа, но както самият Александър бе казал, просто дигане на телефона. Не беше кой знае какво. Момичетата по филмите се справяха, значи и тя щеше.
Когато Норис вече бе в кабинета си тя влезе предпазливо с усмивка на лице.
Кафето му бе харесало. Знаеше си. Самодоволството плъзна по лицето й, но побърза да си предаде сериозен вид, но във всеки случай това значеше едно на нула за нея. Щяха да почнат да се разбират с него. Щеше да види колко добър избор е направил наемайки я. Бе се видяла с миналата секретарка. Пълна катастрофа. Плачела си е за смяна от години. Определено му бе нужна свежа кръв точно както Викс.
- Надявам се да съм била правилен избор. - усмихна се очарователно тъмнокоската и след това допълни. - Каква е работата? Какво се изисква от мен?
avatar
Vics
вещица
вещица

Брой мнения : 11
Reputation : 10
Join date : 25.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by alexander. on 31.10.15 10:11

Още не бе минал ден, откакто бе наел момичето, а вече се бе замислил върху това да търси нова. Не, че бе останал недоволен от тази. Всъщност още нищо не бе видял от нея. Единствено само кафето и външността й му харесваше, за сега. Но него не го интересуваше това. И сам можеше да си направи такова. Дори не му и трябваше да го пие. Нямаше нужда от него. Имаше нужда от кръв. Може би щеше да й внуши след време да му носи в чашата кръв, вместо кафе. Или пък не. Може би просто тя сама да идва при него и да му дава. В края на деня, за предпочитане...
Изведнъж гласът на момичето го изкара от мислите му. Да, беше забравил да й спомене няколко подробности относно работата вчера. Но щеше да ги казва в последствие. Не искаше всичко наведнъж и после най - вероятно половината неща щеше да забрави. Не беше само правене на кафе и вдигане на телефона, както най - вероятно Виктория така си мислише. Може би, защото вчера той така й обясни.
- Работата е повече от елементарна, а щом аз така казвам значи и бебе би се справило - започна със спокоен глас като след това допи останалото малко количество кафе в чашата на екс. - Надявам се, не си си мислила, че е само да правиш кафе и да вдигаш телефона. Има и още по - важни неща, но съм сигурен, че ще се справиш с тях, ангелче.
Нямаше да се откаже скоро с това "ангелче". Знаеше, че я ядосваше. Личеше си в очите й, в изражението й. Но това просто накара на лицето му да се изпише една широка усмивка. Стана от стола и се приближи към нея.
- Чакам те след десет минути в колата - рече Александър и преди да излезе допълни. - Оу, вземи и документите, които би трябвало да са на бюрото ти.
Напусна помещението, а след малко и сградата. Качи се в колата си и я зачака. След като и тя влезе в колата потеглиха към мястото на бизнес срещата.
Пристигнаха. Намираха се пред един от най - изисканите ресторанти в Мистик Фолс. Влязоха вътре, а на една от масите седеше господин Уилиамс. Знаеше, че тази среща нямаше да се хареса на Викс. Все пак вчера той я бе унижил пред всички на приема. Но разбира се Александър знаеше как да му затвори устата. Всъщност тази среща нямаше да бъде приятна и за Уилиамс и за Виктория. Освен на Алекс. Щеше да му бъде много забавно. Донякъде вече бе разбрал какъв е характера на момичето, така че нямаше да му бъде скучно.
Отидоха при него като седнаха. Това вече бе част и от нейната работа. Трябваше да ходи с него на повечето такива срещи и приеми. Не беше чак толкова трудно. Може би само трябваше да си държи езика зад зъбите или пък не. Не искаше още в самото начало да започне да я води със себе си, но може би заради случилото се вчера. За това и усмивката му не слизаше от лицето му.
- Е, започвай - подкани го тъмнокосият, а след това каза и на момичето. - Дай му документите, които ти казах да вземеш.
avatar
alexander.
хибрид
хибрид

Брой мнения : 109
Reputation : 13
Join date : 27.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by Vics on 15.07.16 23:59

Не си бе мислила, че ще я повишат от носене на вино до носене на кафе. Разбира се, очакваше някаква сериозна работа. Нещо с което да си казва, че все пак е постигнала нещо. Че е стигнала до някъде. Явно все пак имаше някакви данни щом той я забеляза така бързо и взе решението без много да му мисли. Това само доказваше колко права беше да си вярва. Отново доказваше, че една вещица може да успее и без да използва магия, за да достигне целите си. Пък и заклинанията не бяха любимата ѝ част, така, че се радваше, че успя без тях.
Взе документите от бюрото си. Тази работа май щеше да ѝ хареса, ако оставим на страна факта, че той продължаваше да я дразни с това ''ангелче'', но просто щеше да го игнорира. Щеше да приеме обръщението като част от работата. По-скоро като титла отколкото като мазен прякор на някоя проститутка. Или поне можеше да заблуждава себе си, че чува нещо много по-красиво и елитно от ''ангелче''.
Качи се в колата. Лукс. Ето, за това говореше. За това би издържала толкова много ''ангелче''-та. Всичко се нареждаше перфектно. Започваше да ѝ се харесва. Майка ѝ щеше да бъде горда, ако разбереше. Още не ѝ бе казала, само защото и тя самата не беше сигурна в тази работа. Можеше да намери нещо, което не ѝ харесва и да напусне. Нямаше смисъл да вълнува майка си напразно.
Колата спря пред ресторант. Още повече лукс. Беше готова не просто да работи за този Александър ами и да се омъжи за него. Щом щеше да има всичко това.
Влезнаха в ресторанта. Още повече лукс. Това не беше работа. Това беше мечта. Чувстваше се като принцеса от двадесет и първи век. С тази разлика, че беше по обикновена тениска, кецове и панталони. Но ако имаше и вечерна рокля, прическа и грим картинката щеше да е пълна.
Масата. Лукс. Щеше да ѝ се завие свят ако не беше така стабилна. Разбира се, не показваше явно възхищението си. Това би било изключително глупаво.
Мъжът от снощи.
Изведнъж целият лукс, който я заобикаляше досега се пръсна на парченца. По необяснима за нея причина изведнъж я обзе желание, не да се омъжи за Норис, а да изтръгне червата му и да удуши с тях този нахлник - Уилиамс. Може би беше малко крайна, но за нея щеше да е неописуемо удоволствие да види шишкото в агония.
Впи ледените си, сивкави очи в тези на Александър Норис и достатъчно ясно се виждаше ядът заливащ ирисите ѝ.
Седна на стола покорно противно на бошуващия огън в очите ѝ.
Подаде документите с ледено лице и впи поглед във възрастния мъж. Може би сега беше идеален момент да го срещне. Спря да гледа на тази среща като на загуба, а по-скоро като на полза. Съжали само, че не изглежда малко по изтупано. С малко по-скъпи дрехи. Жалко, че нямаше такива в гардероба си. Щеше да ми покаже, къде му е мястото. Сега тя беше дясната ръка на Норис и този щеше да разбере това.
Погледа ѝ не спря да го гледа с явна високомерност. Целеше да му стане неудобно и май се получаваше. Лека, самодоволна усмивка пробяга по лицето ѝ само за миг. Все, пак трябваше да бъде професионалист. Оставаше ликуването по случай малката си победа да цари някъде зад ледената, сериозна маска, която бе сложила на нежното си лице.

avatar
Vics
вещица
вещица

Брой мнения : 11
Reputation : 10
Join date : 25.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by alexander. on 16.07.16 23:26

Предполагаше, че тя не бе свикнала да ходи по такива места. Личеше й, първото нещо бе облеклото, но и това щеше да поправи много скоро. Имаше време за всичко. Изненадата, която й направи определено не беше една от най – приятните. Беше бясна. Бе изписано на лицето й, сякаш бе готова да разкъса не само Уилямс, но и Александър. Разбира се, това не го задоволяваше. Искаше да я изнерви още. Хвана ръката й, която бе на бедрото й. Искаше да й каже да се успокои, но знаеше, че това щеше да я вбеси още повече. Това бе и целта му. Следваше още по – забавната част.
- Господин Уилямс, това е новата ми секретарка. Виктория, това е новият ми бъдещ бизнес партньор – представи ги Норис. Знаеше, че те се познаваха, но реши да го направи 'официално'. – За напред повечето от срещите ни ще бъдат с него.
Съобщи им тази новина с такова удоволствие. Ангелчето му и съдружника му се гледаха на кръв, а Александър не можеше да свали самодоволната си усмивка от лицето си.
- Харесваше ми повече предишната – изтъкна той.
- Прегледай  внимателно всичко и се подпиши тук, и тук – рече тъмнокосия като му посочи.
Наблюдаваше как Уилямс внимателно четеше всичко, като на места се колебаеше. Това не беше много на добре, но Александър знаеше, че той щеше да се съгласи. Този договор щеше да доведе до голяма печалба и на двете фирми, особено тази на Норис, но бизнесмена отсреща беше толкова глупав, че нямаше и да забележи. Хибридът бе готов да се отърве от него още след като подпише, но щеше да е доста глупаво от негова страна така да успокои скъпото му ангелче. Искаше да види как щяха да се развият нещата, защото едва ли тази среща щеше да бъде безинтересна. Знаеше, че Викс щеше да извади острия си език или Уилямс отново щеше да я нападне, а Александър щеше да я защити и така отново щеше да стане герой за момичето до него.
Забеляза, че жалкото подобие на човек приключи с четенето и сложи нужните подписи. Норис се подсмихна доволно.
- Това беше страхотна сделка, уверявам ви, че няма да съжалявате – взе договора от ръцете му. – Е, господин Уилямс харесва ли ви госпожица Верни? Мнението ви по този въпрос е доста важно, защото ще работите заедно.
- Винаги може и по – добре.
- Ще го приема за да.
Изправи се като даде знак на Виктория, че е време да си тръгват. Сякаш тя бе изплашила Уилямс, затова се държеше толкова мило с нея. Обикновено не спираше да се заяжда. Това направи ситуацията доста безинтересна за Александър, аи не искаше да пилее от ценното си време с него. Въпреки, че имаше цялото време на света. Цялата истина бе, че никога не бе харесвал този старец. Всеки път, когато го видеше му се искаше да му откъсне главата, но се сдържаше, защото бе доста важна клечка.
Качиха се в колата. Нямаше пак да се върнат в офиса. Норис й бе приготвил изненада, която вече би трябвало да й хареса. Всяка жена обичаше да пазарува. За него щеше да бъде малко досадно, но поне на външен вид трябваше да изглежда, че бе негова секретарка.
avatar
alexander.
хибрид
хибрид

Брой мнения : 109
Reputation : 13
Join date : 27.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by Vics on 17.07.16 20:32

Дразнеше я. Определено я дразнеше. Не толкова шишкото пред нея, колкото шефа ѝ. Нарочно го бе направил. Няма как да е съвпадение точно първият ѝ работен ден да се окаже тази среща. Всичко беше нарочно и той просто нямаше как да отрече. Започваше да се чуди. Какво е станало с миналата секретарка? Уволнили ли са я или сама е напуснала? Ако Александър е правел така и с миналата нищо чудно, че си наел обикновена сервитьорка. Всеки компетентен за тази длъжност би избягал щом разбереше, че тук го очакваха само дразги. Само дето, Викс не беше квалифицирана за длъжността и ако напуснеше нямаше как да я вземат за подобна престижна работа. Освен ако не преспеше с двама трима богаташи, но нямаше намерение да става такава. Оставаше ѝ само да търпи.
Не сваляше самоуверения си поглед от неприятния тип пред нея. О, тя не се страхуваше от него. Не ѝ пукаше дали ще я ''очерни'' както я заплаши предната вечер. Единственото за което се тревожеше беше тя да не му навреди. Когато си имаш работа с вещица, и то не с много търпелива, просто скланяш глава и не се пъчиш като пуяк без да имаш добра здравна осигуровка. Просто правило, което нямаше как един човек да знае, но поне имаше нещо във Викс, което я караше да вярва, че този тук не е толкова тъп колко изглежда. За съжаление с всяко следващо изречение я разочароваше все повече и повече. Горкият старец. Нямаше представа от къде щеше да му дойде ако тя случайно си изпуснеше нервите.
Добре, че си тръгваха. Можеше да усети пламъка, който всеки момент щеше да създаде. Ръката ѝ бавно се нагряваше и още няколко минути с тази фалшива усмивка на лицето си и това място щеше да стане на пепел, заедно с любимия Уилямс.
И все пак ръцете я сърбяха да изиграе някакъв номер на бедният човечец. Нямаше право да ѝ крещи снощи, а сега се изказваше така сякаш нещо зависеше от него. Сякаш тя все още бе сервитьорката от снощи. Съвсем леко заклинание, което научи още като беше на десет. Не спираше да го прилага на птиците по дърветата. Сега беше пораснала и защо да не си припомнеше добрите стари времена. Любимото детство на всяка едно същество.
Качиха се в колата. Още щом Алекс запали газта и потегли от ресторанта излезе скъпият господин Уилямс. Тичаше зад колата с пълни сили. Беше така смешно. Много се радваше, че съществува огледалото за задно виждане. Без него нямаше да се наслаждава на тази смешна гледка.
Колата спря, а Уилямс успя да стигне със сетни сили до прозореца на Алекс, но нямаше какво да каже. Да, доброто старо заклинание за внезапно втълпяване на мисли.  Уилямс, ти искаш да тичаш след колата. За жалост ефекта беше краткотраен. Нямаше как да тича през цялото време след тях. Просто лека шегичка на негов гръб. Може би ако след всяка негова дума по нейн адрес щеше да го следва такова малко наказание. Така щеше да я остави намира. Колко и глупав да беше щеше да разбере, че щом следва нещо лошо трябва да спре.
Улиямс се отдели от колата и се върна с бавна крачка, едва дишащ при своята кола. Да, тази среща ѝ хареса. А още по-хубавото беше, че нямаше как някой да заподозре нея. Нямаше нищо уличаващо в малкото заклинание. Това им бе хубаво на шегите-заклинания. Не оставяха следи. При едно по-сериозно би останала следа. Всяка вещица имаше подпис на магията си. Разбира се, само една вещица можеше да разбере дали е била използвана магия върху някой или не. Един нормален човек нямаше откъде да разбере. Затова дори и да беше оставила и минимална след при неправилно заклинание отново всичко щеше да ѝ се размине, а майка ѝ едва ли щеше да я накаже за подобно глупаво нещо.
- Е, къде отивахме?  - попита със съвсем нормален глас.
avatar
Vics
вещица
вещица

Брой мнения : 11
Reputation : 10
Join date : 25.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите