My head is under water but I´m breathing fine.

by **Kery** 18.08.15 15:29

Едва стигаше до повърхността. Бореше се с всички сили. Стремеше се към пълната луна, но всяка следваща вълна я удряше толкова силно, че тя трябваше да започне борбата си на ново. Водата я връхлиташе на талази. Отново... отново... и отново. Краката й започнаха да се схващат от всичките усилия да изплува. Ръцете й не бяха способни да продължават. Очите й търсеха резервен вариант. По някакъв друг начин да се спаси.
Още веднъж загреба ожесточено, но нямаше резултат. Инстинкта й подсказваше да вика и така й направи.
Водата навлизаше бързо в белите й дробове. Губеше живота си. Усещаше студа, който я обхваща. Усещаше водата, която й нашепваше сладките думи на смъртта.
Отпусни се.
Не се бори.
УМРИ.
Може би беше само кошмар. Сестра й щеше да влети в стаята всеки момент и да я събуди. Кери щеше да отвори големите си, сиви очи и с ленива прозявка ще благодари на бога, че е било само сън.
Времето течеше бързо, но тя не отваряше очи. Всичко изглеждаше толкова истинско и реално. Може би сестра й някак си щеше да разбере, че е в опасност и щеше да я спаси. Точно както винаги правеше. Както винаги я спасяваше. Както винаги се бе грижила за нея.
Тялото й бе изцяло сковано. Предало се в прегръдката на морските дълбини. Единствено съзнанието й все още работеше й й крещеше, че трябва да се спаси. Очите й бяха единственото нещо, което напомняше за все още живото момиче. Постепенно клепачите й започнаха да се затварят и в мига в който докосна дъното те напълно бяха покрили очите й.

by **ElenaGilbert.▲** 19.08.15 0:28

Елена вървеше по каменистата повърхност. Прекрасните й коси се стичаха, сякаш водопади, по гърба й. Вятърът галеше кожата й. Напомняше й за това, че все още в нея, някъде дълбоко в душата й, се криеше онова крехко момиче, което преди познаваше доста добре. Караше я да трепери всеки път, в който се сетеше за нея. Вярваше, че все още може да я извади и да я постави на мястото й. И че тогава парчетата на пъзела щяха да са подредени точно така, както трябваше. Очите й за пореден път погалиха тъмнината, която я заобикаляше. Харесваше мрака. Имаше нещо магично в него, нещо което я дърпаше към него и го караше да го желае още повече. Беше като любовта. Също толкова примамващо и изкушаващо, прекрасно, но и опасно.
Елена почувства леко раздразнение, когато косата й за пореден път се появи пред очите й. Пречеше й да вижда. Бе наясно с това, че е вампир, но все още не можеше да свикне с тази мисъл. Може би не успяваше, защото не можеше да се контролира, но щеше да се справи с това все някога. Поне тук нямаше хора, които да й напомнят за жаждата за кръв, която изпитваше почти постоянно. Чуваше ударите на сърцата им, чуваше преминаването на кръвта по вените им и я принуждаваха да забие зъбите си някъде по тялото им само и само за да задоволи нуждите си, но по - скоро щеше да ги увеличи, което щеше да доведе само до нечия смърт, а тя не го желаеше. Не искаше да убива никого. Никой не биваше да страда, заради нейните грешки.
Не след дълго Елена седна на каменистата повърхност и събра краката си с корема и ги обгърна с ръцете си. Вгледа се в езерото, чиято гледка се откриваше пред очите й. Неволно усмивка се бе появила на лицето й. Бързо обаче всичко се промени. Успяваше да долови някакъв звук. Можеше да го чуе. Нечие дишане или опити за такова. Не беше сама. Изправи се и продължи да се ослушва, че и оглежда. Очите й не успяваха да доловят нищо съмнително. Изведнъж звукът спря. Елена се приближи до езерото и се надвеси. Нещо я притесняваше. Направи няколко крачки навътре към студената вода, която също я накара да изтръпне.
Продължи да навлиза все по - надълбоко. Очите й издирваха нещо. Все още не разбираше какво, но нещо не беше така, както трябваше да бъде. Проблемът беше, че водата вече стигаше до врата й, а тя не откриваше нищо въпреки старанието й да се концентрира.
- Ехо? - попита Елена и отново се ослуша, но този път наистина вложи всичките си сили в това, защото искаше да знае какво толкова я караше да се чувства по този странен начин, който й крещеше, че трябва да направи нещо, но какво?

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

My head is under water but I´m breathing fine.

My head is under water but I´m breathing fine.

Re: My head is under water but I´m breathing fine.