Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

Татяна Петрова

Предишната тема Следващата тема Go down

Татяна Петрова

Писане by Гост on 11.08.15 12:08

Име: Татяна Петрова
Раса:Вампир
Преди няколко години:
Строполих се на земята,буквално и преносно!
-Кучи син!Тук ли ще ме пратиш при тези мижитурки?Жалък нещастник и проклетите Ви хора!Тези нисши същества без грам акъл!-Крещях ядосано попадайки в нечие женско тяло,поне беше слаба и стройна.Ядно ходех в къса черна рокля впита в тялото ми и събух токчетата,които беше обула,та и с вкус...
-Ще съжаляваш за това,чу ли ме?Щом се върна ще ти изтръгна сърцето,което нямаш!Трябваше да се примиря,вече бях част от тези жалки същества и трябваше да живея с тях.Единственото ми спасение беше да дойда тук и да се спася от гнева на онзи горе.Все пак бях персона нон грата в последно време.
-Татяна спрете веднага!!-Гласът на трениьора ми оттекваше дълбоко в главата ми,но все едно не го чувах.
Да.Бях твърд и несломим характер,след като приятеля ми ме биеше с години,един ден просто се събудих,събрах малкия си багаж и изчезнах от града с малкият си опел тигра по магистралата.Понякога бях най-твърдият,ядосан,злобен човек на света,но тази маска я слагах само за да не разберат хората колко много страдам.Истината е,че бях една от най-съсипаните души.Не можех лесно да загърбя всичко станало,но можех да се опитам да изградя свое бъдеще.Понякога мислех,че душата ми умира заедно с мен и с дни не можех да спра да плача...
С опонентката ми продължавахме да си разменяме яростни удари на ринга.Подаде поредния юмручен удар срещу вече почти разкървавеното ми лице,макар,че и нейното беше в същото състояние.Около очите ни имаше синини,а от края на устните се стичаше кръв капейки по белият ми потник.За секунда се извърнах и избегнах удара,като отвърнах със същата сила,правейки стъпки ту напред ту назад и двете не отстъпвахме.Продължавахме в същия ритъм около 10 минути,като не спирахме да си разменяме удари в корема,краката,лицето,само дето не се бяхме хванали за косите.Тогава на трениьора наистина му писна и застана между нас,но ние продължихме да се пресягахме през него и да се нападаме.
-Оставете ме ще и размажа и без това грозната физиономия!-Крещях срещу нея.
-Не и ако аз го направя първа!Хайде удряй смотанячке.-Тогава минах под едната ръка на тренера,който се пресягаше да възспира нея,мушкайки се я съборих на ринга като не и дадох и секунда да реагира на случващото се и започнах да я налагам с удар след удар,и пак удар и пак и пак,докато лицето и наистина беше цялото в кръв.Другите боквьори ни разтърваха най-накрая като ме хванаха от към двете ми ръце и ме измъкнаха от ринга.
-И двете да не сте стъпили един месец на ринга,докато не ви дойде акъла в празните глави!-Изкрещя,а аз се отскубнах от младите момчета,който тренираха доста повечко години от мен и беше невъзможно да се върна без да ме спрат като Берлинска стена и продължих към съблекалните като кръвта от ръцете и от лицето ми не спираше да тече по дрехите и пода.Бутнах вратата ядно и седнах на пейката пред шкафчетата с дрехи опирайки лакти на коленете и свеждайки глава при което съвсем малко ми се зави свят,може би от ударите,а косата,която бях вързала на опашка почти се беше разпаднала и закриваше лицето ми.Чух отварянето на вратата и как сяда на мен,но не си направих труда да вдигна глава,най-вероятно беше тренера,винаги готов да ми чете конско.
-Аз бях по същия начин като теб.-Нежен женски глас проговори точно до мен и аз надигнах изморено глава.
-Като мен?-Попитах ядно и с особено злобен поглед.
-Нищо не знаеш за мен.-Продължих да отговарям ядосано и отново сведох глава,вече усещайки истинска болка в цялото тяло,удряща ме като електрически ток.Ребрата,краката,ръцете,нямаше част от тялото която да не ме болеше.
-Моят приятел също ме биеше.Всеки път когато удряше аз стисках зъби и си припомнях,че имах малка принцеса за която трябваше да се грижа и да пазя и,че ако аз умра тя няма да си иманикого.-При тези и думи останах безмълвна,дори учестеното дишане изчезна.
-Аз..аз съжалявам за това което се е случило.Къде е тя сега?-Попитах по начин който дори аз не чух собствения си глас.
-В дом за сираци.Приятеля ми беше полицай и успя да ме изкара луда и неспособна да я отгледам,а колегите му си затвориха очите,така както когато подавах сигнали за хилядите побоища които ми нанасяше.-Можех да усетя учестеното и дишане,витайки във въздуха,а стиснатите в юмруци ръце се опитваха да издържат на неведим удар.
Изведнъж се изправи и се обърна към мен на изхода.
-Не се поддавай на яростта която тъйш в себе си.Тя ще те унищожи.Запомни този приятелски съвет от мен.-Усмихна се почти незабележимо и излезе.
Станах съвсем бавно от пейката,като влязох първо под душовете да измия кръвта и след това да се преоблека.Натъпках набързо екипа в сака и си тръгнах.
Полюшвайки се на счупената врата на гардероба ми се оказах пред поредната дилема:"Какво да облека?".Облечена в бял потник и бели бикини,а катранено черната и права коса се спускаше свободно вързана на плитка по рамото ми.Тялото ми беше слабо и стройно,а краката ми дълги.С тези си привилегии можех да се поберя във всяка дреха мечтана да облече от всяка дебелана на диета.Трябваше да избирам между бледо розова къса рокля с дебели презрамки и малък тънък колан и бяла изчистена къса рокля без презрамки очертаваща формите ми и естествено избрах втората.Сложих тънко златно колие с птица в края и вързах косата си на опашка.С малко грим прикрих следите от боя по рано и с бронзант по краката,слагайки последния щрих от тоалета ми..обувките,бяха с висок тънък ток и бели също изчистени.
Погледнах се пред огромното огледало в дъното на коридора и въздъхнах тежко и прекалено гласно правейки следа в стъклото.
-Сега си по-добре Татяна.Стегни се.-Повтаряйки като мантра и опитвайки се да забравя старите случки.
Щом всичко беше готово грабнах чантичката от шкафа под огледалото и тръгнах с горда стъпка през коридора,където само отекващият звук от токчетата ми се чуваше.Обаче нещо се обърка,точно когато отворих входната врата...той ме намери..Останалото са само подробности.

Лик: Scarlett Johansson

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Татяна Петрова

Писане by fallon hutcherson on 11.08.15 12:20

Добре дошла happpy
avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2123
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите