The Vampire Diaries
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Stevenson Residency
let me touch you Empty27.09.22 22:17 by } lehana {

» Elena's apartment
let me touch you Empty27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲

» Бара
let me touch you Empty13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲

» Mine :d
let me touch you Empty23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.

» Мона бонбонааа [SPAM]
let me touch you Empty01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲

» New teeth, new life for him ... & HER♥.
let me touch you Empty10.12.18 18:55 by Victor.

» кой от последните два аватара предпочитате
let me touch you Empty11.09.18 7:40 by Колобър Чакар

» Глас в БГ ТОП
let me touch you Empty06.05.18 10:04 by Колобър Чакар

» Да броим от 1000 до 0
let me touch you Empty03.01.18 6:19 by Колобър Чакар

» Секси или злекси
let me touch you Empty14.12.17 8:52 by Колобър Чакар

» С какво е облечен следващият?
let me touch you Empty14.12.17 8:46 by Колобър Чакар

» Опиши предишния с питие
let me touch you Empty14.12.17 8:44 by Колобър Чакар

» Какъв цвят е бельото на следващия?
let me touch you Empty14.12.17 8:41 by Колобър Чакар

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 18 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 18 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

let me touch you

2 posters

Go down

let me touch you Empty let me touch you

Писане by Mr. Salvatore 02.08.15 18:24

Бавно отворих очите си, но вместо да ми причини болка, слънцето нежно погали всяка чарта на лицето ми. Неволно се усмихнах в отговор на ласката му и започнах да правя снежни ангели, но в мека трева. Стръкчетата се накъсаха и свежото ухание изпълни горещия летен въздух, който се понесе нагоре по хълма. Завъртя се игриво покрай маковете и продължи към гъстата гора, сякаш ме привикваше да го последвам. А трябваше ли? Едва се бях замислил, а тялото ми вече бе взело решение. Бързо и нетърпеливо ме караше да се изкачвам, но и аз май нямах нищо против. Не бях много сигурен, но не усещах желание да се съпротивлявам.
Покорно следвах пътя на сладкото ухание, сякаш го виждах, а не просто усещах. Знаех, че ще ме отведе точно там, където имах нужда да бъда. Гората беше мрачна и на моенти леко зловеща, но усещах, че всичко си имаше якакъв смисъл. Усещах, че привлича не очите или носа ми. Привличаше сърцето ми, а то не ми позволяваше да му откажа на силното желание, което бе изпитало. Затова се отдадох на инстинкта си и не след дълго се озовах пред една прекалено малка полянка, обсипана със снежно бели маргаритки, окъпани във светлина. Най-вероятно бе единственото място, което слънцето докосваше тук, но дори и да признаех колко е красиво, вече бях наясно, че не това беше причината да съм тук.
Въпреки, че стоеше с гръб към мен, не можех да я сбъркам никога. Кафявата й сока се спускаше по раменете й като буен водопад, който знаеш, че никога не можеш да укротиш, но винаги ще желаеш да докоснеш, дори и да се страхуваш. Затова протегнах ръката си към нея и побързах да я стигна, но острата болка ме спря. Инстинктивно издърпах ръката си, на която й трябваше малко време, за да заздравее, но след няколко секунди дори неси личеше, че я бяха обгръщали пламъци.
- Елена ... - опитах се да извикам, но само шепот, изпълнен с болка се откъсна от устните ми.
Усетих как всичко в мен се сви и вече го разбрах. Тя беше толкова близо, но независимо колко я желаех, никога нямаше да успея да я докосна.
Mr. Salvatore
Mr. Salvatore
вампир
вампир

Брой мнения : 132
Reputation : 3
Join date : 02.08.2015

Върнете се в началото Go down

let me touch you Empty Re: let me touch you

Писане by ElenaGilbert.▲ 02.08.15 23:58

Елена вървеше по осеяната с цветя поляна. Прекрасна. Вдъхновяваща. Внасяше мир и спокойствие в живота й. Нещо, което отдавна не се бе случвало на това толкова объркано място, от което не можеше да избяга ... не и толкова лесно, колкото й се искаше. Сякаш всяка малка тревичка, всяко цветче, което подминаваше, лекуваше раните, които бяха превърнали душата й в инвалид. Очите й премигваха. Поемаше дълбоко от прелестния мирис на зеленината наоколо. Радваше се на всичко тук. Така сякаш не беше на едно напълно обикновено място, което всеки можеше да открие навсякъде, където отидеше по света, а се бе пренесла в някоя приказна приказка, в която винаги надделяваше доброто, каквото и да се бе случило преди това, колкото и отвратително да беше то, непоносимо, едва преодолимо. С всяка изминала крачка се уверяваше в това, че това място я караше при всяко дишане да се чувства така сякаш е освободена, а издишането й напомняше, че още стои в затворите, които съдбата й бе отредила. И така ... отново и отново.
Поляната опустяваше. Елена се намръщи. Защо? Не разбираше ... искаше й се да върне всичко. Обратно. Такова, каквото й се искаше да бъде... каквото беше. Тя ли го бе прогонила? Толкова ли лесно можеше да се отнеме всичко, що доставя удоволствие? Кой бе измислил този проклет закон? Искаше си цветята! Не, нямаше да си ги даде ... не отново.. Никой нямаше да отнеме щастието й отново. Никога! Нямаше да позволи. Не искаше да позволява. Обърна се, за да види отново тази красота, но не. Нямаше ги. Всичко беше напълно еднакво. Сякаш бе напъхана в стая с еднакви тапети. от която не можеше да се измъкне, дори и да я съсипеше, унищожеше, превърнеше в една развалина.
Елена чу познатият глас, който я накара да забрави за поляната и изобщо за всичко. Обърна се по посока му и видя Стефан. Усмихна се, но когато успя внимателно да го огледа само по изражението на лицето му, можеше да познае, че нещо не е наред.
- Стеф... - рече Елена и се опита да го доближи, но нещо я спря, а именно болката, която изпита.. - Ах... - едва не изкрещя Гилбърт и го погледна.
Тази бариера я притесняваше. Караше я да си спомни кошмарите, които не я напускаха ... караше я да си спомни за всичко лошо, което й се случи и сега продължаваше да й се случва.
- К-к-какво става? - попита брюнетката й го погледна.
Не смееше да направи крачка напред. Не искаше да изпита тази ужасяваща болка отново. Нямаше да й позволи да я достигне отново. Нямаше да направи тази грешка отново.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

let me touch you Empty Re: let me touch you

Писане by Mr. Salvatore 03.08.15 13:01

Както винаги, щеше да е много по-добре, ако просто си бях замълчал. Можех да остана кротко отстрани и да се наслаждам на всяко нейно движение. Вместо това, сега я видях объркана и изплашена, което всеки път караше сърцето ми да се свива. Не можех да я гледам така, да виждам болка в очите й, но още по-ужасно бе, когато се чувствах виновен за болката й. Не можех да й причиня подобно нещо, не и на нея, затова запазих самообладание и я дарих с най-нежната си усмивка. Очите ми грейнаха от щастие и заговорих тихо и спокойно, примирил се вече с фактите.
- Всичко е наред - казах толкова обедително, че за момент си повярвах - Не се страхувай, аз съм тук. Никога няма да те оставя!
Бавно се наведох и седнах кротко на студената земя. Беше леко влажна и неприветлива, но си заслужаваше да се изтърпи, за да стана с нея. Не я излъгах, нямаше да я оставя никога и дори да не мога да бъда с нея, винаги ще стоя някъде отстрани, да я наблюдавам, да я пазя и да я успокоявам. Дори това да означава, че ще остана завинаги в това свое мрачно, студено местенце. Поне веднъж трябваше да направя всичко по силите си, за да запазя нещо толкова чисто и невинно, вместо да рискувам да го разваля.
Чак сега, вече седнал на земята, забелязах обсипаната с малки сини цветчета трева. Приличаха на сълзи, сякаш земята дори плачеше, усетила болката ни. Бяха толкова красиви, не по-големи от топчето на карфичка, а Елена дори не можеше да ги види. Исках да споделя този момент с нея, възхищавах се на способността й да вижда красотата вув всяко нещо, затова откъснах едно от тях и старателно го духнах към нея. Цветчето се понесе във въздуха, стигна чак до нея и с въртеливи движения запада надолу, като най-накрая се озова върху котрето на десния й крак. Подсмихнах се весело и отното потърсих топлите й кафеви очи.
-Вярваш ми, нали?
Mr. Salvatore
Mr. Salvatore
вампир
вампир

Брой мнения : 132
Reputation : 3
Join date : 02.08.2015

Върнете се в началото Go down

let me touch you Empty Re: let me touch you

Писане by ElenaGilbert.▲ 03.08.15 18:11

Елена дари Стефан с най - нежната и искрена усмивка, която можеше да  се появи на красивото й лице, което излъчваше топлина, показваше радостта, която изпитваше в този момент. Чувствата й сякаш бяха перфектно изрисувани по всяка извивка по лицето й. Отново се почувства човек ... нещо, което отдавна не й се бе случвало, но и бе наистина много приятно и й се искаше да го усеща още дълго време ... не искаше да се разделя с това чувство, което се появяваше всеки път, в който усетеше присъствието на Стефан ... не искаше да се разделя с него, но можеше ли да направи нещо сега, когато наистина бяха разделени от нещо, което дори самата тя не разбираше какво е всъщност?
За секунда усмивката й изчезна, защото си помисли, че го е загубила завинаги, отново, но бързо се и завърна. Наведе се и взе прекрасното синьо цветенце, което сега се превърна отново в символ на щастието й. Взе го в ръцете си, но дори и за миг не помисли да се зарадва на красотата му, защото си мислеше, че ще избяга и ще изчезне ... затова го стисна силно в лявата си ръка и се засмя.
- Разбира се, Стефан - отговори брюнетката и отново му се усмихна.
Бързо последва примера му и седна на прекрасната зелена тревичка, която й напомняше за времето, когато беше дете ... сякаш точно тук, на това място бе прекарала цялото си детство ... чувстваше се така, сякаш си бе вкъщи ...
Продължаваше да стиска цветето силно в ръката си, като си въобразяваше, че никой няма да й го вземе. Дори усети как прободе кожата си с ноктите и потече кръв, но не обърна особено голямо внимание, защото знаеше, че раната щеше да зарасне, както всяка друга.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

let me touch you Empty Re: let me touch you

Писане by Mr. Salvatore 05.11.15 16:05

Аромата на сладката й кръв се разнесе из въздуха, като докосна сетивата на Стефан и кожата по цялото му тяло настръхна. Вените му запулсираха лудо, а той стисна зъби и се опита да сдържи желанието, което напираше в него. Колкото и изкушаващо да беше това за него, не искаше дори да си го помисля, но все пак беше спокоен. Болката от слънцето можеше да уплаши и най-гладния вампир, а той не възнамеряваше да й се отдаде, за да нарани Елена. Дори и сън да беше, не желаеше да го опорочи по този начин.
Преглътна сухо, сякаш стените на гърлото му се бяха залепили и извърна поглед, за да скрие очите си от нея. Не искаше да го вижда така, макар да бе наясно, че това отдавна бе спряло да я плаши. Плашеше него и му беше достатъчно, за да не може да я погледне, докато не възвърне самообладанието си. И с малко време това се случи, а той се надяваше тя да не бе обърнала внимание на случващото се. Вампир или не, за него си оставаше най-изкушаващото нещо на тази земя и може би това бе едно от нещата, които искаше да прикрие.
- Разбира се … - повтори той думите й съвсем тихо, сякаш се опитваше да убеди сам себе си – Тогава го пусни – каза й накрая, като погледна ръката й – Моментът съдържа щастието, а не това цвете. Споменът ще те прави щастлива, а не то. Не се дръж за нещо, което ти причинява болка, особено докато се опитваш да го задържиш. А през това време може да изпуснеш следващия красив момент, обсебена от мисълта за изминали.
Голям философ беше, но с времето се свикваше. Все още й говореше така, сякаш тя бе невинно човече, а той вампир, преживял толкова много, че искаше да сподели всичките си знания с нея. Може би това му липсваше най-много, че вече не можеше да й споделя, поне не така, както преди. Помнеше с какво вълнение го поглеждаше всеки път, когато започнеше да говори за миналото си. Но мистерията се разкри, когато тя вкуси от неговия живот. И все пак си мислеше, че все още имаше на какво да я научи.
Mr. Salvatore
Mr. Salvatore
вампир
вампир

Брой мнения : 132
Reputation : 3
Join date : 02.08.2015

Върнете се в началото Go down

let me touch you Empty Re: let me touch you

Писане by ElenaGilbert.▲ 05.11.15 21:33

Точно, когато най - много имаше нужда от това да се почувства отново човек ..., но не само. Не искаше толкова малко. Тя искаше да бъде. Толкова силно го желаеше може би, защото беше толкова невъзможно. Толкова далечно. Никога нямаше да може да бъде отново и тази мисъл я съсипваше. Побъркваше. Откачаше само когато си помислеше колко много бе загубила, колко много щеше да загуби.
Трябваше да разкара тази мисъл, която така добре показваше недоволството й. Изглеждаше така, сякаш не й харесваше това, че срещу нея стоеше Стефан, защото се бе втренчила в него и просто иглеждаше повече от учевидно. Тръсна глава и моментално я сведе надолу, където се сблъска с раната, която сама бе създала, която не усещаше като болка, защото бе вампир. Но тази мисъл веднага бе прогонена от друга. Кръвта щеше да остане по ръцете й. Това бе неуспорим факт, но друго направи впечатлението й. Раната. Фокусът й падна върху нея. Очите й се бяха отворили широко. Не вярваше на това, което виждаше, никога нямаше да му повярва дори и да станеше част от реалността.
- Но то е символ на този момент - рече Елена, като вдигна главата си.
Искаше й се да забрави и този момент, в който виждаше как раната й не зарастваше. Ето това й причиняваше болка. Това, което й показваше, че никога нищо не би могло да бъде същото. Как щеше да преглътне този случай? Беше сигурна, че раната щеше да се махне още в този миг, но продължаваше да изпитва онази болка, която хората изпитваха, която беше забравила. Болката от постоянството, от трудността. Не беше ли това човешкото страдание? Онова, на което не бе способна. Дори не реагираше като човекък въпреки болката, която не бе особено голяма, но я имаше. Един обикновен човек не би продължил да гледа като статуя, би отразил случващото се, но тя не го правеше.
- Искаш да освободя момента? Искаш да го оставя да си тръгне? - попита, като на лицето й се появи плаха усмивка, а след това изчезна.
Усети силна болка, която я проряза в сърцето и тя притвори очи, а след това опита да си поеме въздух. При, което се осъзна. Не искаше да притеснява Стефан, затова бързо се съвзе и се усмихна, сякаш тази усмивка щеше да реши проблемите й.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

let me touch you Empty Re: let me touch you

Писане by Mr. Salvatore 08.11.15 12:17

Въпреки опитите й да прикрие емоциите си, Стефан отдавна се бе научил да вижда през тях, много преди всеки друг. Но не каза нищо, остави я за момент да бъде тъжна, защото това бе съществена част от момента, а той не спря да й се усмихва мило и добронамерено. Не искаше просто сляпо да го слуша, а да разбира и да вижда нещата, така както той. Едва ли щеше да й е по-лесно, началото винаги беше най-трудната част, но рано или късно щеше да й помогне. Затова той кимна одобрително на въпроса й, като тоново погледна към ръката, очаквайки да го послуша.
- Нека си тръгне – каза спокойно и отново погледна топлите й очи – Той е вече минало, което не можеш да върнеш. А тук има толкова много моменти – каза той, кимайки към многобройните цветчета по поляната – за които трябва да си готова, да ги хванеш. Не можеш да задържиш нещо, което вече е решило да си тръгне – заключи някак тъжно накрая той, като очевидно говореше за спомена, но всъщност гледаше към нея с една неописуема болка в очите.
Кожата по цялото му тяло настръхна от мисълта, но самия той знаеше, че нямаше за какво да се натъжава. Ако не я беше пуснал, когато тя пожела да си тръгне, щеше да бъде нещастна и тъжна, а това нямаше да му донесе никаква радост. Затова беше по-добре да пускаш нещата, които вече са отминали и да се радваш на красивия спомен, отколкото отчаяно да се опитваш да ги задържиш и несъзнателно да ги превръщаш в нещо, което няма да ти хареса. Спомена си е спомен, а реалността … тя е нещо съвсем различно.
За момент съжали, че я обезпокои, когато я видя на поляната. Сега изглеждаше малко тъжна, малко притеснена и прекалено малко щастлива. Някои неща беше по-добре просто да ги гледаш и да им се любуваш, както не веднъж бе казвала собствената му майка, но ето че не бе слушал достатъчно съсредоточено. Просто толкова много му се искаше да я докосне, да усети нежната й кожа под пръстите си, че напълно забравяше всичко останало и се отдаваше на желанията си.
Но на каквото и да се отдаваше сега, беше безсмислено, защото желанието му не можеше да се изпълни. Оставаше само спомена от допира им и се надяваше това да му бъде достатъчно.
Mr. Salvatore
Mr. Salvatore
вампир
вампир

Брой мнения : 132
Reputation : 3
Join date : 02.08.2015

Върнете се в началото Go down

let me touch you Empty Re: let me touch you

Писане by ElenaGilbert.▲ 13.11.15 22:08

Елена леко наклони глава. Сякаш се опитваше да разгадае настроението му. Виждаше нещо, че не бе наред, но не знаеше какво точно то бе. Беше странно за нея, защото винаги успяваше да различи, когато бе тъжен или щастлив. Издаваше го, но този път нещо сякаш съсипваше „дарбата” й. Нещо сериозно й пречеше и тя го осъзнаваше, но въпреки това не правеше нищо. Дори не се и опитваше. Може би не искаше. Знаеше, че щеше да я заболи. Щеше да я заболи много повече, отколкото проклетата рана, която не зарастваше. Не разбираше и това. Защо? Защо й беше? Нали беше вампир. Трябваше да зарасне, но проклетницата не го правеше. Елена направи недоволна гримаса, а след това пусна цветето, но не как да е. Постави го сред другите цветчета, защото бе убедена, че всички те бяха еднакви. Не намираше разлика в тях. Бяха като хората. Идваха и си отиваха. Бяха еднакви, макар че кое от кое по – красиви. Но нямаше значение това. Никакво. Бяха цветчета. Нежни, невинни. Точно като нея … или не точно. Беше нежна и добра и сякаш всичко това бе загубила в мига, в който стана вампир. Това може би бе най – големият й проблем. Породили се бе от него всички останали. Бе забравила коя е, а от това се боеше най – много. Винаги преди си бе мислела, че повече заслужавала бе да умре, но все нямаше сили да се изправи пред себе си и да сложи края на живота си. Ценеше го прекалено много, за да го зареже. Прекалено много обичаше хората в него. Хора, които не би могла да изостави, защото на нея така й харесваше. Един от тях бе Стефан. Обичаше го. Той бе неин приятел, преди всичко. Не би могла да си представи живота без него. Може би нямаше да е такъв. Предполагаше се, че щеше да бъде в университет, нямаше да има никаква представа за вампирите и всичко щеше да бъде окей. Но дали? Може би нямаше.
Погледна към ръката си и отново стрелна погледа си към кървящото място, все още. Очите й премигнаха, а след това качи погледа си на Стефан. Странно бе това, което почувства. Един прилив на енергия, който сякаш разтърси тялото й вътрешно и тя потрепери. За миг забрави всичко, което се бе случило. Дори не помнеше защо бе дошла тук. Огледа се наоколо, а след това погледна към мъжа.
- Кой си ти? Какво правя тук? – попита, а на лицето й се изписа неразбирателството.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

let me touch you Empty Re: let me touch you

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите