The Vampire Diaries
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Stevenson Residency
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty27.09.22 22:17 by } lehana {

» Elena's apartment
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲

» Бара
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲

» Mine :d
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.

» Мона бонбонааа [SPAM]
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲

» New teeth, new life for him ... & HER♥.
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty10.12.18 18:55 by Victor.

» кой от последните два аватара предпочитате
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty11.09.18 7:40 by Колобър Чакар

» Глас в БГ ТОП
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty06.05.18 10:04 by Колобър Чакар

» Да броим от 1000 до 0
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty03.01.18 6:19 by Колобър Чакар

» Секси или злекси
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty14.12.17 8:52 by Колобър Чакар

» С какво е облечен следващият?
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty14.12.17 8:46 by Колобър Чакар

» Опиши предишния с питие
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty14.12.17 8:44 by Колобър Чакар

» Какъв цвят е бельото на следващия?
Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty14.12.17 8:41 by Колобър Чакар

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 19 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 19 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

2 posters

Go down

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

Писане by Кристофър Старк 04.04.15 19:27

Кристофър  вървеше по улиците на Ню Орлиънс. Страхотен град. Не можеше да не го признае. Напомняше му за градът, в който живееше преди няколко века и това му харесваше. Чувстваше се добре тук; сякаш си бе у дома, с дребното изключение, че неговият град се намираше на стотици километри оттук.
Кристофър не се интересуваше особено много от историята на това място, а и не искаше да я знае. Не мислеше, че ако я научеше щеше да се промени нещо. Всичко пак щеше да бъде същото. Но наистина имаше усещането, че на това магнетично място са се случвали и продължават да се случват доста интересни неща. Точно за това бе тук. Знаеше, че точно заради това тук щеше да намери това, от което имаше нужда в този момент. Сега трябваше да свърши нещо важно. Кристофър не бе дошъл в града, за да се разхожда из улиците, както правеше в момента, например. Трябваше да намери вещица или вещер. Това бе най – важното нещо в момента за него. Трябваше да намери тялото си. Нещо, което не можеше да направи сам, макар че точно тази опция харесваше най – много. Искаше му се да направи всичко сам, но уви, не можеше. Нямаше достатъчно сила, за да постигне целите си, без да му се налага да дължи нещо на някого след това.
Не му харесваше да бъде слаб. Понякога му се искаше да има всичката сила на света. Искаше му се да притежава всяка възможна дарба на света. Искаше да има всичко, което баща му някога е имал, дори повече. Все още не вярваше, че този глупак бе победен от жена. Той бе мъжът, който Кристофър взимаше за пример, но не. Баща му направи всичко възможно, за да убеди Старк в обратното. Трябваше да забрави за трона още, когато Луцифер отне голяма част от силите му. Кристофър винаги е знаел, че дори и да му е баща, от самото начало до смъртта му е мразел сина си, което разбира се, бе напълно очаквано и на Старк не му бе отнело много време, за да осъзнае какво се случва.
Въздъхна. Не предполагаше, че да намериш това, което ти трябва, за да го накараш да намери другото нещо, което искаш да намериш е толкова трудна задача. Едва ли щеше да продължи да търси тук. Нямаше да обиколи целия град, за да намери вещица. Това щеше да бъде чисто губене на време. Предпочиташе да търси някъде другаде. Прекара цели пет часа тук; нямаше намерение да остава повече.
Обърна се. Колкото и да му харесваше да стои тук сега трябваше да си тръгне и да зачеркне Ню Орлиънс в съзнанието си. Нямаше какво повече да търси тук.
Не му отне много време, за да достигне до границата а града, но нещо го спря. По скоро някой. По лицето му се изписа усмивка. Никога не се бе чувствал толкова щастлив. Радваше се, че най – накрая откри съществото, от което имаше нужда.
Приближи се до вещицата, като не прикриваше радостта си от срещата, която той щеше да създаде след няколко секунди.
- Здравей – рече Кристофър, а усмивката му все още не слизаше от лицето му.
Кристофър Старк
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty Re: Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

Писане by dr.ives; 04.04.15 21:31

Давина се намираше в едно от онези настроения, които не могат да бъдат определени. Не знаеше къде е и защо живее. Нямаше цел в живота. Единственото нещо, което правеше в този момен, беше как да убие Клаус. Нищо друго не я вълнуваше. Беше сама. Нямаше си никого, а искаше да бъде с някого. Искаше да си комуникира и да си споделя и да живее, но единствените хора, с които в момента имаше връзка, бяха вещиците от Ковъна, които не обръщаха внимание на момичето. Сега беше решила да ходи бавно из улиците на квартала и да мисли как да унищожи единствения си враг. Беше облечена в кожено яке, високи черни обувки и черен панталон. Косата и' беше накъдрена и беше преметната от едната и' страна. Давина дишаше бавно, а мозъкът и' мислеше трескаво. Изведнъж спря и се подпря на една от уличните лампи. Затвори очите си и се остави на лекия ветрец. В момента тя не съществуваше. Беше едно листче, една малка прашинка, носена от някого нанякъде. Не се знаеше накъде. Просто съществуваше без цел, без посока, без нищо. Някакъв поздрав се чу зад нея и тя подскочи толкова рязко, че се блъсна и падна върху мъжа, който беше поздравил. Лежейки върху него, разтри китката си, защото я беше ударила при падането.
- Извинявай... - промрънка тихо тя и се усмихна с най-лъчезарната си и невинна усмивка. - Съжалявам, не те видях. Просто се бях замислила и... ти.. ме стресна.
Опита се да стане, но се подхлъзна и пак падна върху тялото на непознатия.
- Ух, колко непохватно от моя страна. Съжалявам.
Този път той и' помогна да се изправи. Чувстваше се толкова засрамена и не знаеше какво да каже. Просто лицето и' цялото пламна, а усмивката оставаше все така уж невинна. Опитваше се да скрие изчервяването и избилата руменина, но не успяваше и в онзи момент приличаше на крушка.
- Как мога да ти помогна? Явно не си от тук? - попита тя, за да може да отклони темата и да спре да се изчервява, защото вече сигурно щеше да го заслепи. Онзи момент подейства като глъдка свеж въздух за Давина, защото скоро и' липсваха някакви интересни срещи и някакво разнообразие. Сега вече се предполагаше, че щеше да се впусне в някакво голямо приключение.
dr.ives;
dr.ives;
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 436
Reputation : 2
Join date : 16.03.2014

Върнете се в началото Go down

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty Re: Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

Писане by Кристофър Старк 06.04.15 23:11

Кристофър погледна към момичето пред себе си и едва забележима усмивка се появи на лицето му, която заедно с очите ми и всяка гънка по лицето му изразяваха щастието си. Въпреки това на мястото на развеселеното му изражение отново се появи сериозното. Все пак не се знаеше докога щеше да продължи това щастие; надяваше се, че ще бъде напълно задоволен в края на тази среща. Силно се надяваше, че ще получи това, за което е дошъл, без да се налага да чака особено много. Не обичаше да губи време ... не и за толкова важни неща, но едва ли щеше да я попита направо за това дали иска да му открие тялото ... все пак искаше да постигне своето с добро, а едва ли тя щеше да бъде особено доволна, ако й зададеше този въпрос направо, макар че много му се искаше да го направи още сега и да приключи с шибания вампир, чието тяло използваше веднъж завинаги.
- Не е проблем - рече Кристофър и крайчета на усмите му се извиха в усмивка, която бързо загуби стойността си.
Старк проследи руменината по бялото й лице и мислено се засмя. Харесваше му начинът, по който червенината по бузите й подчертаваше красотата й. Да, Кристофър не можеше да отрича фактите. Тя бе наситина много красива. Не можеше да я сравни с жените, които е обичал, защото за него те са толкова уникални, че никой не може да достигне тяхното ниво, но ако тя бе една от тях сигурно щеше да заема едно от първите места по хубост.
Харесваше му това, че не се налагаше да уточнява, че не е оттук. Това, че тя го разбираше го улесняваше. Така по - лесно щеше да достигне до желаното.
- Ако искаш можеш да ме разведеш из града. Честно казано се изгубих и мисля, че туко що се върнах оттам, откъдето дойдох - каза Крис и се усмихна фалшиво.
Надяваше се, че думите му щяха да я заблодят досатъчно, освен ако не бе от момичетата, които успяваха да разберат, че нещо не е наред само като го погледнеха.
- Кристофър, приятно ми е - рече Старк.
За него бе от изключително важно значение да научи името й. Харесваше да назовава по имена. Обичаше да набляга на имената, когато говореше.
Кристофър Старк
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty Re: Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

Писане by dr.ives; 07.04.15 12:22

Момичето го огледа от горе до долу и го прецени. Наистина не беше тукашен. Личеше си, че крие нещо. Тихички гласове се разнесоха из въздуха, които той със сигурност не можеше да чуе, но за Давина бяха прекалено ясни. Тя сбърчи чело и отново го погледна.
- Какво е това в джоба ти, Кристофър? - попита момичето и без да се церемони го извади. Оказа се, че е церемониален нож. Давина го завъртя в ръката си и тръгна бавно напред, като му направи знак да го последва. Оглеждаше древните руни, написани върху него, или по-точно гравирано. Бяха стари, много стари.
- Знаеш ли какво е това? - попита тя и се обърна към него толкова рязко, че косата и' го перна през лицето. Не очакваше отговор, защото трябваше да му обясни, а и не искаше да го изпитва. Все още не се знаеше дали се опитва да я излъже и да получи нещо, или просто си търсеше компания, но и в двата случая трябваше да разбере какво е. - Това е ритуално атаме, което се е използвало от древните вещици от Салем. Използвало се е за жертвопринушения и ритуали. Чудно, какво ли прави в теб?
Очите на Давина се стрелнаха към лицето на мъжа и го изгледаха преценяващо. Изведнъж познатата усмивка се изписа на лицето на момичето и то промълви:
- Да не би да си го купил от някои от тукашните магазини за сувенири?
Не дочака отговор и му го върна, като продължи напред и описваше забележителностите на Френския квартал. Описа църквата, къщите и неусетно се озоваха пред дома и'. В този момент Давина се зачуди дали да го покани да влезе, или да го остави, като го упъти как да си тръгне. Реши, че ще заложи на второто, защото така и' подсказваше съвестта. Все пак той не беше говорил много, а само слушал, а и не е ясно какъв е той. Тя не го познаваше. Въпреки това той нямаше как да я надвие, с нейната огромна сила.
- Кристофър, нали така беше? Аз живея тук. Можеш да влезеш или да продължиш само направо. Долу ще излезеш на аерогарата и ще си тръгнеш. Между другото, аз съм Давина. Мисля, че не се представих.- усмихна се при представянето си и се облегна на вратата, за да разбере какво ще прави той.
dr.ives;
dr.ives;
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 436
Reputation : 2
Join date : 16.03.2014

Върнете се в началото Go down

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty Re: Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

Писане by Кристофър Старк 09.04.15 0:25

Беше попаднал на точната вещица, макар и да му изглеждаше доста млада изглежда имаше някаква представа за света, в който се намираше и разбира се отново се зарадва на това, че няма да му се налага да търси друга, защото тази пред него изглеждаше достатъчно умна, за да се справи със задачата, която щеше да й възложи.
- Давина, мога ли да те помоля за нещо - рече Кристофър и й се усмихна.
Надяваше се, че само това, което щеше да каже щеше да й бъде достатъчно, за да разбере какво иска от нея. Разбира се нямаше да я накара да направи нещо, което не иска. Все пак вещиците, макар и да са просто хора са способни на много неща, които биха могли да те убият, например, но едва ли този път новата господарка щеше да го върне към живот ... опрелено бе сигурен, че щеше да отиде в Ада, но сега смъртта му не го вълнуваше осбено много. Така или иначе все някога щеше да умре. Дали щеше да бъде сега или утре имаше ли някакво значение изобщо.
- Това - каза Кристофър, погледна право в очите й и в същото време извади церемонялния нож. - Е точно това, за което си мислиш и аз много добре знам какво е.
Погледът му много внимателно разучаваше всяка нейна реакция, а тялото му бе готово във всеки момент да се защити или нападне, ако се наложеше.
- Искам ти да ми помогнеш - поде Кристофър, а след това на лицето му отново грейна фалшивата усмивка. - Винаги можеш да откажеш - рече мъжът.
- ... макар че не е препоръчително - довърши в ума си.
Надяваше се на 'да'; не му се искаше отново да се занимава с търсенето на вещици; това бе нещото, което определено щеше да го мъчи повече от всяко друго нещо, което бе способен да направи.
Изведнъж телефонът му звънна и го накара да се върне към реалността. Извади го и без да проверява кой му звъни натисна червената слушалка и го прибра.
- От теб искам да ми помогнеш да намеря едно тяло, а след това да направиш така, че да остана с това, което съм ... завинаги, да кажем.
Кристофър Старк
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty Re: Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

Писане by dr.ives; 09.04.15 12:13

Давина слушаше с интерес, докато изведнъж не и беше сервирана последната част. Огромна рана се отвори на мястото на старата и започна да трови душата на момичето. Не знаеше кога ще се измъкне, искаше да престанат да я използват. Това ли беше животът и'? Така ли щеше да премине? В помощ на някакви свръхестествени създания? Използвана, лъгана, пренебрегвана? Не знаеше какво да направи. Беше и' дошло до гуша. Писна и'. Усмивката и' изчезна и на нейно място се появи жестоко изражение. Очите, които до преди малко се усмихваха и показваха добротата и красотата на 17-годишната, сега изразяваха студенина и пръскаха ненавист. Тялото и' започна да трепери от гняв. Наоколо лампите започнаха да скърцат, а прозорците - да вибрират заплашително. Огромната сила, която се съдържаше в нея, навлизаше в онази фаза, в която не трябваше да навлиза, защото имаше опасност да унищожи половината град само с махването на ръката си.
- Ти... - промълви тя и вдигна ръката си, отваряйки юмрука, в който беше стисната, а пръстите ги дръпна назад, предишното състояние на които беше изправено. Сега те сочеха към земята, но бяха извити при кокалчетата. Някакъв древен глас зазвуча призрачно наоколо. - Et super genua blandientur!*
Мъжът падна на коленете си. Не можеше да мърда, нито да диша, нито да се обръща, нито да говори, защото Давина го държеше с магията си.
- Погледни ме! - заповяда момичето властно и дръпна показалеца си. Главата му грубо се вдигна, а погледите им се срещнаха - Повръща ми се от вас! Всеки ме използва, за да задоволява своите нужди за власт и сила. Кажи ми, Кристофър, ако това е истинското ти име, защо да ти помагам? Кажи ми една добра причина да те оставя жив!
Давина стисна юмрука си и го отвори рязко. Мъжът беше оттласнат и се удари в отсрещната сграда. Вещицата вдигна ръката си и вдигна пръстите си нагоре, а дланта издаде напред, което наподобяваше знак "стоп".
- Отвратителни вампири! Veni*! - момичето отвори ръката си и ножът долетя в нея. - Мога да те пронижа с това и да те прокълна никога повече да не можеш да намериш тяло - всяко едно ще се разпада, което обладаеш. Всичко, до което се докоснеш, ще умира! Никога няма да можеш да живееш. Искаш ли го? Или може би искаш да те пратя някъде, където няма да можеш да се измъкнеш?
Студен смях излезе от устните на момичето.
- Колко сте жалки, когато сте безсилни. Какво казваш? - попита тя рязко и вдигна ръката си към небето. Кръв започна да излиза от гърлото на мъжа - Да не би да те наранявам?

* На колене
** Идвам, ела
dr.ives;
dr.ives;
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 436
Reputation : 2
Join date : 16.03.2014

Върнете се в началото Go down

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty Re: Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

Писане by Кристофър Старк 13.04.15 0:17

Кристофър бе тръгнал на 'лов' за вещици, като бе напълно подготвен за случващото се. Много добре знаеше, че подобно нещо щеше да се случи. Единственото нещо, което можеше да направи в момента бе да се остави в ръцете на момичето. Не предвиди само силата, с която щеше да бъде нападнат, което го доведе до мисълта, че не си бе свършил работата особено добре, когато бе направил това проучване на тезисъщества. Когато бе сбъркан с вампир на Крис много му се искаше да се изсмее ... да се смее толкова дълго, че да я заболи главата от смеха му, но сега това не му бе позволено.
Той я гледаше право в очите й я наблюдаваше, докато изпитваше ужаства болка. Болка, която не бе изпитвал от много време. Бе някак странна. Не бе като другите болки, които можеше да бъдат причинени. Тази бе някак си различна и в същото време интересна.
- Демон съм и мисля, че и двамата имаме полза един от друг - рече Кристофър едва, едва, но все пак бе сигурен, че думите му са стигнали до ушите й.
В момента бе готов да направи всичко, за да я накара да прекрати страданията му ... не се интересуваше толкова от тялото в този момент, колкото от душата си. Дори вещицата да изглеждаше малка, бе прекалено мощна и това също му допадна. Колкото и да мислеше за живота си в момента, смяташе, че бе попаднал на точния човек и нямаше да се откаже от целта си, дори и да му се наложеше да убие самия Дявол; щеше да го направи стига да върнеше Давина тялото му.
Искаше да я спечели, без да използва някоя от способностите си, защото знаеше, че сега щяха да му бъдат много полезни, но той не направи нищо, с което да я предизвика още повече. Просто стоеше и се надяваше, че думите му щяха да имат някакво значение за нея. Все пак демоните не са като вампирите. Разликата между тях е като между земята и небето, като единствената им прилика е безсмъртието.
- Ако ти направиш това, което поискам и аз ще направя същото - рече Кристофър, докато отново едва изричаше думите си.
Имаше чувството, че ще умре, давейки се в собствената си кръв, което от една страна му допадна, но от друга не чак толкова. Имаше много неща, които трябваше да направи преди да умре.
Кристофър Старк
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty Re: Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

Писане by dr.ives; 15.04.15 22:58

Давина погледна с подозрение мъжа. Дали я лъжеше? Дали наистина казваше това, което тя чу? Дали той не се занася с нея? Всичките тези въпроси се изстреляха като куршуми в главата и' и момичето започна да размишлява над тях. Силата беше в нея. Той би казал всичко само и само за да се измъкне. Може дори да я убие! Тогава тя просто щеше да го направи на швейцарско сирене. Ръката и се смъкна и мъжът престана да плюе кръв, но това е само началото. Дръпна двете си ръце и го освободи, но веднага след това изкрещя, а двете и' помощници се вдигнаха и се свиха в два юмрука. Всичко наоколо се разтресе. Тялото му започна да се унищожава отвътре, дезинтегрирайки се.
- Лъжи! Всички лъжете! Мамите - викаше и продължаваше да го кара да се разпада. Искаше да го запали и това се случи мигновено. Чуха се писъците му на агония. Жестока усмивка се появи на лицето на момичето. - Сега ще изгориш, както само един "демон" може.
Подобие на усмивка се разля на измъченото лице на натрапника. Давина дръпна ръцете си и направи рязко движение, като ги изправи и заприлича на пеперуда. Околните сгради се сринаха, а мъжът падна пред нея. Наоколо започна да духа студен вятър. Тя тръгна бавно и докосна гърдите му, които вече започваха да се регенерират. След това докосна челото му, а след това - устните му.
- Ти си проклет! Benedicite spiritus! Audite! Obfirmo eius anima!* - започна да кълне, а съществото се замята насам-натам, като очите му станаха черни като въглени. Ръцете му започнаха да треперят. - Сега ще видиш истинската сила!
Беше решила да го накара да страда. Искаше да си излее цялата агресия, всичко, което и' се беше насъбрало, на него. Мъжът беше отдушник за нея.
- Скоро ще си под мой контрол! И ще изпълняваш каквото ти кажа! - викаше, а вятърът ставаше непоносим, отвратителен, отнасящ, ураганен.
*Духове, чуйте ме! Заключете душата му!
dr.ives;
dr.ives;
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 436
Reputation : 2
Join date : 16.03.2014

Върнете се в началото Go down

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty Re: Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

Писане by Кристофър Старк 20.04.15 23:09

Кристофър наблюдаваше много внимателно случващото се пред него. Анализираше, пресмяташе. Всичко, което виждаше в този момент бе изключително важно и определено продължаваше да се убеждава, че това е неговата вещица.
Болката, която изпитваше в момента бе различна от досегашните. Някак странна. Различна и специална по свой собствен начин. И преди бе нападан от вещици, но сякаш тази имаше много какво да даде от себе си, което го водеше до този извод. Усещаше как тялото му се разкъсваше вътрешно. Всъщност не се плашеше. Бе преживял достатъчно, за да се радва на този вид щета. Всъщност му доставяше удоволствие. Всеки удар, който понасяше го караше да се чувства добре, защото знаеше, че щеше да се върне в Ада отново, дори и да умреше и пак щеше да може да спаси сина си; даже щеше да му е по - лесно.
- Каквото и да направиш, аз пак ще отида там, откъде съм дошъл и пак ще се върна тук, без а има значение какво си казала или направила - рече Кристофър и отново се изсмя, докато през цялото му тяло го режеха нечувани болки, които едва ли някой нормален би могъл да издържи, а дори и ненормален не би могъл.
В очите му за пореден път не можеше да се прочете нищо, дори и да представяха явно болката, която го заливаше, сякаш с вряла вода. По тялото му се разхождаха сякаш бурни огньове, които не биха могли да бъдат огасени така бързо, както бяха запалени. Имаше усещането, че ще изгори и без огън, но това не го притесняваше. Никой не можеше да се отърве от него. Не и така лесно. Много пъти бе умирал и добре знаеше, че винаги може да се измъкне от всяка ситуация.
- Защо не повториш всичко отначало? - попита Кристофър, като този път се изсмя още по - силно и много по - подигравателно.
Кристофър Старк
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина Empty Re: Няколко дни по - късно // Кристофър и Давина

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите