Dayanne Verga;

||dayanne verga || human || 20 years old || marie avgeropoulos||

11 Юни, 2010г. 13:43ч.
Слънце. Горещина. Къща. Хора. Много хора. Полиция. Писък. Трясък.
В първия момент, Даян не разбра какво се случва. Беше на няколко крачки от дома, но щом разпозна писъка на майка си, хвърли раницата си на земята и се затича. Какво правеха всички тези хора, пред къщата и'? Какво се случваше?
-Извинете..-промърмори, докато се опитваше да се промъкне между двамата полицаи които стояха на входната врата.
Първото нещо което видя, беше майка си обляна в сълзи и заровила пръсти в косата си. Безпокойството завладя ума и тялото на момичето.
-Съжаляваме за загубата на съпруга ви, госпожо Верга.
Сърцето на Даян се качи чак в гърлото при тези думи, но нямаше време за размисъл, защото майка и' изведнъж откачи. С един замах събори шкафа за обувки и не спря до там. Започна да събаря всичко което видеше и плачеше с глас. Даян веднага тръгна към нея в жалък опит да я спре.
-Остави ме!- извика госпожа Верга и отблъсна грубо дъщеря си. След което се подпря на стената свличайки се надолу.
Очите на Даян бързо се напълниха със сълзи. Не можеше да е истина. Как така.. какво се беше случило? Гледаше майка си и не смееше да я докосне. Трябваше да разбере какво е станало. Обърна се към вратата и видя полицаите, които си тръгваха. Затича се към тях.
-Какво се е случило? - развика се тя. Усети погледите на съседите върху себе си, но не я интересуваше. Искаше да знае какво се е случило. По-младият полиция я погледна с жален поглед, изглежда се чудеше дали трябва тъкмо той да и' каже.- Трябва да знам. - продължи да настоява блондинката.
-Катастрофа. Изглежда спирачките са отказали, докато се е прибирал с по-малката ти сестра. Жертвал е живота си, за да спаси момичето.
Даян преглътна шумно и започна да си играе с един конец от блузата си, свела поглед надолу.
-А, Клеъри как е?
-Тя е добре..-отговори полицият.- Има само леки натъртвания. Ако не е бил баща ти, най-вероятно сега е щяла да бъде мъртва.
Тези думи съсипаха Даян. Не може да понесе и дума повече. Свлече се на земята и усети как губи съзнание.



21 март, 2012г.
-Ти, Елизабет Верга, приемаш ли за свой законен съпруг Дерек Грейсън?
-Да.
-Ти, Дерек Грейсън, приемаш ли за своя законна съпруга Елизабет Верга?
-Да.
-Обявявам ви за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката.
Аплодисменти. Всички пляскаха, без Даян. Тя стоеше и гледаше грозната гледка. Как можеше майка и' да е толкова сляпа? Не разбираше ли, че той искаше само парите и'? Как беше успяла да забрави толкова бързо баща и'. Едва ли някога щеше да и' го прости, но уви нямаше думата. Продължаваше да гледа без да може да каже и думичка. Срешна погледа на дванадесет годишната си сестра. Очите и' искряха от щастие. Тя се радваше за майка си, но и тя не виждаше истинската същност на новия и' съпруг.
Когато Елизабет и' помаха, тя се усмихна. На сила разбира се. Даян се беше опитала да предупреди майка си, но тя не искаше и да чуе. Казваше, че го прави защото не може да понесе, че тя е продължила напред след смъртта на баща и'. Въпреки, това момичето си знаеше своето, но нямаше какво друго да стори освен да прие факта, че фамилията на майка и', вече не е Верга. Надяваше се, че рано или късно тя ще разбере колко измислен е бракът и'.



*осем месеца по-късно*
-Ди, моляте кажи ми, че това е сън. Мама не може да е мъртва нали? Това е просто лош сън .. ще се събудя и тя ще е отново тук, нали?
-Клеъри.. -тъмнокосата понечи да прегърне сестра си, но груб мъжки глас я възспря.
-Даян, остави това за после сега трябва да вървим.
Дерек изглеждаше видимо доволен, или поне така беше според Даян. Тя погледна сестра си. Истинско копие на майка си, беше наследила хубостта и' и прекрасните и' коси, зелените очи и.. беше красива, въпреки крехката си възраст. А пък Даян.. тя приличаше повече на баща си както по характер така и на външен вид.
-Да вървим, Клеъри. - прошепна тихо и тръгна към входната врата, през която беше излязъл Дерек преди малко.
Помогна на сестра си да се качи в колата, след което самата тя се настани. Очите и' бяха подпухнали, но не от сълзи, а от безсъние. Нямаше сили да плаче.. Обвиняваше себе си за смъртта на майка си. Беше сигурна, че Дерек я е убил, а не е било инцидент както казваха в полицията. Само ако беше настояла да си отвори очите..
-Слизайте. -гласът на пастрока и' я сепна.
Намираха се пред голяма сграда, а на входа пишеше "Адвокатска кантора". Качиха се на втория етаж и влязоха в един от кабинетите в края на коридора.
-Господин Грейсън! Радвам се да те видя! Наистина много съжалявам, за госпожа Грейсън. Моите съболезнования.
Двамата мъже си стиснаха ръцете, а Дерек само кимна с глава.
-Това би трябвало да са Даян и Клеъри, нали? - Даян сведе поглед, не обичаше да е център на вниманието. Адвокатът явно разбрал това се прокашля и продължи. - Е нека да започваме. -Прокашля се. - "Аз, Елизабет Грейсън, завещавам всичко което притежавам на двете ми дъщери, но те нямат право да го използват докато поне една от тях не навърши пълнолетие..

***

Веднага щом се върнаха в къщата, Даян се затвори в стаята си. Е, може би майка и', знаеше какво се случва щом не беше оставила нищо на Дерек.. Другото позитивно нещо бе, че след по-малко от месец блондинката навършваше пълнолетие, следователно щеше да притежава всичко. Тогава можеше да се махне от тази проклета къща заедно със сестра си.
Стоеше на леглото и усмисляше всичко отново и отново, докато вратата не се отвори и от там не влезе Дерек. С бързи крачки се приближаваше към нея, а изражението ан лицето му ясно показваше, че е на седмото небе от щастие. Тя се сви на кълбо и се отдръпна колкото се може, но нямаше никакъв смисъл в това. Той стигна до нея, хвана я за ръцете и я разтърси.
-Ах ти, проклета малка кучка.. Ти си виновна за всичко. Само ти.. Толкова време ми отне за да осъществя плана си, а сега заради теб нищо от това което исках няма да се случи.. Знаеш ли..  -беше доближил лицето си до нейното до толкова, че тя усещаше парещия му дъх по кожата си. - От доста време искам да направя нещо с теб..
Ръцете му пуснаха нейните и се насочила надолу по тялото. Минаха по корема и надолу до колената. Хвана ги и отвори краката и', след което отново тръгна на горе, вдигайки роклята и'.
-Не .. -каза тихо Даян. - Остави ме, не ме докосвай!
Започна да се опитва да защити с ръце, но единственото което успя да направи бе, да го ядоса още повече. Дерек хвана ръцете и' над главата с едната си ръка, а с другата започна да разкопчава панталона си. Без обяснения или нежности, той проникна грубо в нея. Даян извика от причинената и' болка, а пастрокът и' който изобщо не се вълнуваше от това, започна да се движи все по-бързо.
Вратата се отвори за втори път и в стаята влезе Клеъри. Очите и' се разшириха от гледката разиграла се пред очите и' и тръгна да бяга. Дерек изръмжа недоволна и тръгна след нея, заключвайки Даян в стаята. Русокоската потънала в собствената си кръв, тръгна към вратата, но вече беше късно. Тогава чу писъка на сестра си.
-Клеъри!- изкрещя. Страхът беше нахлул в тялото и съзнанието и'. Нямаше значение какво и' беше причинил Дерек на нея, но сестра и' не трябваше да я докосва. Трябваше да стори нещо. Тогава чу как ключалката щраква. Отвори вратата и видя пред себе си Дерек. В ръката му имаше един от кухненските ножове и целия беше покрит с кръв.-Клеъри.
Гласът и' беше тих. Затича се към кухнята и видя сестра си, просната на земята, гърчеща се в огромна локва кръв.
-Не! - сълзите потекоха от очите и'.- Не ме оставяй и ти моляте ..
Падна на колене до тялото на момичето. Не можеше да го понесе. Беше и' останала само тя, а сега.. сега я нямаше. Чу стъпки зад себе си и чу издрънчаването на ножа, падащ на земята. Това беше огромна грешка за него. Даян взе ножа и се изправи бавно.
-Даян .. -започна Дерек.
-Ще те убия.- гласът и' се беше променил. Не беше мил и сладък. Беше дълбок и дрезгав.- Ще те убия, КОПЕЛЕ! ЧУ ЛИ?

_____________________________

Дерек успява да избяга от яростта на Даян и стига навреме в полиция, където повдига обвинение срещу нея. Дава показания, че след смъртта на майка си, Даян губи разсъдъка си и че именно тя е убила сестра си. Подкупва психолог, за да потвърди теорията му. Момичето бива изпратено в лудница, а той наследява всичкото имущество на семейство Верга.