Вход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 12 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34
after 1 month//elena&kaylee&christian
3 posters
Страница 1 от 1
after 1 month//elena&kaylee&christian
First topic message reminder :
Елена не изпитваше нищо. В този момент всичко й бе черно; душата й бе празна. Никакви чувства не успяха да я връхлетят днес - нито любов, нито щастие, дори не и омраза. Определено днес не бе в най - добрата си форма и не й бе до никого. За това бе тук - гората. Мястото, към което в последните месеци започна да се привързва много. Тук намираше спокойствие. Можеше да се чувства добре, когато й се плачеше или пък просто не бе в настроение, както днес, например.
Нищо, обаче, не можеше да оправи настроението й този път, защото днес не й бе до сълзи, не й бе до щастие. Какво изобщо правеше в гората, след като тя с нищо не можеше да й помогне с нищо? Имаше ли смисъл да продължава да губи времето си тук? Не печелеше нищо, а просто губеше времето си.
Елена вървеше. Дълго време правеше единствено и само това. Започваше да й писва. И как иначе. Побъркваше се тогава, когато й се налагаше да повтаря отново и отново нещо, което само по себе си нямаше смисъл.
Не желаеше да продължава да минава през едно и също място толкова много пъти. Трябваше да се махне оттук. Това не бе нейното място в момента. Сякаш гората я караше да се чувства още по - зле, а това че нямаше мотиви за тези си черни чувства я караха да се дразни на тях още повече.
Обърна се в обратна посока и с вампирска скорост се озова почти на края на гората, който отвеждаше към града. Спря за момент и започна да върви нормално, защото чуваше чужди гласове и бе сигурна, че това са хора. Нямаше какво друго да е, всъщност. Едва ли някой вампир би разговарял или дебнел жертвата си толкова близо до града.
Въпреки, че не използваше способностите си не й отне много време да достигне до мястото, от което знаеше, че има нужда в момента.
Елена отвори вратите на "Мистик Грил" и миризмата на алкохол и цигари заля брюнетката. Усмихна се. Нещо, което не бе могла да направи от сутринта. Тръгна към барчето, а когато пристигна там си поръча уиски. Нямаше търпение да усети вкуса на горчивата напитка; начинът, по който тя щеше да премине през устните й и щеше да докосне всяка част от тялото й.
Елена не изпитваше нищо. В този момент всичко й бе черно; душата й бе празна. Никакви чувства не успяха да я връхлетят днес - нито любов, нито щастие, дори не и омраза. Определено днес не бе в най - добрата си форма и не й бе до никого. За това бе тук - гората. Мястото, към което в последните месеци започна да се привързва много. Тук намираше спокойствие. Можеше да се чувства добре, когато й се плачеше или пък просто не бе в настроение, както днес, например.
Нищо, обаче, не можеше да оправи настроението й този път, защото днес не й бе до сълзи, не й бе до щастие. Какво изобщо правеше в гората, след като тя с нищо не можеше да й помогне с нищо? Имаше ли смисъл да продължава да губи времето си тук? Не печелеше нищо, а просто губеше времето си.
Елена вървеше. Дълго време правеше единствено и само това. Започваше да й писва. И как иначе. Побъркваше се тогава, когато й се налагаше да повтаря отново и отново нещо, което само по себе си нямаше смисъл.
Не желаеше да продължава да минава през едно и също място толкова много пъти. Трябваше да се махне оттук. Това не бе нейното място в момента. Сякаш гората я караше да се чувства още по - зле, а това че нямаше мотиви за тези си черни чувства я караха да се дразни на тях още повече.
Обърна се в обратна посока и с вампирска скорост се озова почти на края на гората, който отвеждаше към града. Спря за момент и започна да върви нормално, защото чуваше чужди гласове и бе сигурна, че това са хора. Нямаше какво друго да е, всъщност. Едва ли някой вампир би разговарял или дебнел жертвата си толкова близо до града.
Въпреки, че не използваше способностите си не й отне много време да достигне до мястото, от което знаеше, че има нужда в момента.
Елена отвори вратите на "Мистик Грил" и миризмата на алкохол и цигари заля брюнетката. Усмихна се. Нещо, което не бе могла да направи от сутринта. Тръгна към барчето, а когато пристигна там си поръча уиски. Нямаше търпение да усети вкуса на горчивата напитка; начинът, по който тя щеше да премине през устните й и щеше да докосне всяка част от тялото й.
Последната промяна е направена от ElenaGilbert.▲ на 18.04.15 22:57; мнението е било променяно общо 2 пъти
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Re: after 1 month//elena&kaylee&christian
Всичко, което ушите й бяха доловили се запази в главата й и се повтори няколко пъти, защото едва осъзна какво предстоеше да се случи. Опитваше си да си внуши, че нищо от това не е реално, че просто преминава през съзнанието й и изчезва толкова бързо, колкото се бе появило. Искаше й се толкова много да вярва в това, че всичко е поредната глупост, която главата й бе успяла да роди. Искаше й се изобщо да не го бе срещала. Искаше й се да се върне назад във времето и просто да промени миналото си, за да не й се налага да се връща към него. Искаше й се то да беше една картина нарисувана с молив, която можеше да поправи само с едно леко движение върху листа.
Предпочиташе него. Не очакваше, че можеше да си го мисли, но сега, в този момент, щеше да се чувства много по – добре, ако на тяхно място беше само той. Ако преди я болеше, то сега я болеше повече. Много повече. Никога не бе чувствала тялото си толкова слабо … никога не бе чувствала себе си толкова слаба. Всичко бе толкова ограничено сега. Чувстваше се като човек. Не вярваше и че това някога щеше да изпита отново, но бе толкова беззащитна, че в момента приличаше повече на най – обикновено момиче, отколкото на вампир.
Цялото й тяло трепереше, а физическата болка, която й нанасяше всеки един от мъжете се увеличаваше с всеки техен допир. Искаше й се да затвори очите си, за да не вижда нищо от това, което й се случваше, но думите на вампира се върнаха още веднъж в главата й и й напомниха какво ще се случи с нея, ако го направи, затова и не го.
Изведнъж един от мъжете толкова силно проникна в нея, че тя изпищя от болка.
- Не плачи, Елена – тези думи отново се появиха в главата й, но тя изобщо не им обърна особено голямо внимание … дори точно след като ги чу го направи.
Приличаше повече на малко момиченце, на което не му даваха куклата, отколкото на такова, което в момента е изнасилвано. Просто не можеше да издържа повече … ако не се бе разплакала може би щеше да се побърка.
- Моля те … - рече през сълзите си Елена. – накарай ги да спрат.
След думите й един от тях й удари шамар, а след това разби главата й в пода и тя отново изкимтя.
Предпочиташе него. Не очакваше, че можеше да си го мисли, но сега, в този момент, щеше да се чувства много по – добре, ако на тяхно място беше само той. Ако преди я болеше, то сега я болеше повече. Много повече. Никога не бе чувствала тялото си толкова слабо … никога не бе чувствала себе си толкова слаба. Всичко бе толкова ограничено сега. Чувстваше се като човек. Не вярваше и че това някога щеше да изпита отново, но бе толкова беззащитна, че в момента приличаше повече на най – обикновено момиче, отколкото на вампир.
Цялото й тяло трепереше, а физическата болка, която й нанасяше всеки един от мъжете се увеличаваше с всеки техен допир. Искаше й се да затвори очите си, за да не вижда нищо от това, което й се случваше, но думите на вампира се върнаха още веднъж в главата й и й напомниха какво ще се случи с нея, ако го направи, затова и не го.
Изведнъж един от мъжете толкова силно проникна в нея, че тя изпищя от болка.
- Не плачи, Елена – тези думи отново се появиха в главата й, но тя изобщо не им обърна особено голямо внимание … дори точно след като ги чу го направи.
Приличаше повече на малко момиченце, на което не му даваха куклата, отколкото на такова, което в момента е изнасилвано. Просто не можеше да издържа повече … ако не се бе разплакала може би щеше да се побърка.
- Моля те … - рече през сълзите си Елена. – накарай ги да спрат.
След думите й един от тях й удари шамар, а след това разби главата й в пода и тя отново изкимтя.
ElenaGilbert.▲- човек с дарба
- Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013
Similar topics
» The arrival{2 weeks ago} Christian and Kaylee (+18)
» Before a month in Paris/Elena&Stefan/
» after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)
» Before a month / Hayley and Ana
» Clarissa&Kaylee
» Before a month in Paris/Elena&Stefan/
» after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)
» Before a month / Hayley and Ana
» Clarissa&Kaylee
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
27.09.22 22:17 by } lehana {
» Elena's apartment
27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲
» Бара
13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲
» Mine :d
23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.
» Мона бонбонааа [SPAM]
01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
10.12.18 18:55 by Victor.
» кой от последните два аватара предпочитате
11.09.18 7:40 by Колобър Чакар
» Глас в БГ ТОП
06.05.18 10:04 by Колобър Чакар
» Да броим от 1000 до 0
03.01.18 6:19 by Колобър Чакар
» Секси или злекси
14.12.17 8:52 by Колобър Чакар
» С какво е облечен следващият?
14.12.17 8:46 by Колобър Чакар
» Опиши предишния с питие
14.12.17 8:44 by Колобър Чакар
» Какъв цвят е бельото на следващия?
14.12.17 8:41 by Колобър Чакар