Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 12 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

after 1 month//elena&kaylee&christian

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by ElenaGilbert.▲ on 04.04.15 1:07

Елена не изпитваше нищо. В този момент всичко й бе черно; душата й бе празна. Никакви чувства не успяха да я връхлетят днес - нито любов, нито щастие, дори не и омраза. Определено днес не бе в най - добрата си форма и не й бе до никого. За това бе тук - гората. Мястото, към което в последните месеци започна да се привързва много. Тук намираше спокойствие. Можеше да се чувства добре, когато й се плачеше или пък просто не бе в настроение, както днес, например.
Нищо, обаче, не можеше да оправи настроението й този път, защото днес не й бе до сълзи, не й бе до щастие. Какво изобщо правеше в гората, след като тя с нищо не можеше да й помогне с нищо? Имаше ли смисъл да продължава да губи времето си тук? Не печелеше нищо, а просто губеше времето си.
Елена вървеше. Дълго време правеше единствено и само това. Започваше да й писва. И как иначе. Побъркваше се тогава, когато й се налагаше да повтаря отново и отново нещо, което само по себе си нямаше смисъл.
Не желаеше да продължава да минава през едно и също място толкова много пъти. Трябваше да се махне оттук. Това не бе нейното място в момента. Сякаш гората я караше да се чувства още по - зле, а това че нямаше мотиви за тези си черни чувства я караха да се дразни на тях още повече.
Обърна се в обратна посока и с вампирска скорост се озова почти на края на гората, който отвеждаше към града. Спря за момент и започна да върви нормално, защото чуваше чужди гласове и бе сигурна, че това са хора. Нямаше какво друго да е, всъщност. Едва ли някой вампир би разговарял или дебнел жертвата си толкова близо до града.
Въпреки, че не използваше способностите си не й отне много време да достигне до мястото, от което знаеше, че има нужда в момента.
Елена отвори вратите на "Мистик Грил" и миризмата на алкохол и цигари заля брюнетката. Усмихна се. Нещо, което не бе могла да направи от сутринта. Тръгна към барчето, а когато пристигна там си поръча уиски. Нямаше търпение да усети вкуса на горчивата напитка; начинът, по който тя щеше да премине през устните й и щеше да докосне всяка част от тялото й.


Последната промяна е направена от ElenaGilbert.▲ на 18.04.15 22:57; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by deborah; on 04.04.15 20:23

Кайли четеше книга и пиеше сутрешното си кафе. Прочиташе страница, по страница и разлистваше лист по лист, а кафето все повече намаляваше. Малко след като го изпи остави книгата на стъклената масичка и стана от черният диван. Отиде до прозореца и се загледа в позеленелите дървета и тревички. Навън огряваш горещото Слънце. Кайли се усмихна. Качи се в стаята си. Тази нощ не бе спала особено много за това легна на леглото. Включи телевизора и като за миг бе заспала. След няколко часа се бе събудила вече от съня си и стана от мекото си легло. Погледна в часовника и установи, че е преспала целия ден. Стана и отиде до голямото огледало в стаята й. Беше по дрехите от сутринта. Отиде в банята, но преди това се сети, че и трябва хавлия. Върна се в стаята си и отвори гардероба, от който извади една. Върна се в банята и се съблече все си един дълъг душ. След като излезе изсуши косата си и се облече. Тази вечер щеше да се случи нещо много забавно, поне за нея и Кристиан. Среса косата си и излезе.
Вечерта пъргаво се разпростря над мистичния град, докато Кайли бавно проправяше път до всеизвестният бар в Мистик Фолс. Кайли вървеше по улицата и пушейки. "Мистик Грил" бе бар, в който имаше всичко. Необичайното този път бе, че тя не бе дошла в бара ей така. Имаше цел - Елена Гилбърт. Най - вероятно днес щеше да й е последният ден живот.
Фигурата на блондинката внезапно се появи на входната врата и с премерена крачка закрачи към бара. Оглеждайки се наоколо съзря мишената й. Поне се надяваше да е тя. Нейните двойнички се размножаваха по - бързо и от гъби. Брюнетката седеше в края на барчето, пиейки уиски.
- Едно уиски и по - бързо - рече сериозно блондинката.
Миг след като набързо заръча своето питие, блондинката се обърна към брюнетката. Тя тръгна към нея и бавно и спокойно се настани до Елена.
- Елена, нали? - рече тя.
Кайли взе чашата и я приближи към устните си. Тя лека по лека отпиваше от питието докато не остана и една капка уиски в стъклената чаша. Остави чашата намира и отново огледа заведението.Все същата гледка - едни и същи хора,които лекуваха болката си с алкохол.
Колко са жалки!!!
Възмути се Кайли след като направи бързия си огледа на заведението.
- Кайли, между другото - представи се тя. Беше решила да завърже приятелски разговор с нея, а след това да я заведе при Кристиан и да я убият. Е, не веднага. Нямаше да бъде забавно.


Последната промяна е направена от .kaylee на 08.04.15 12:50; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
deborah;
августин
августин

Брой мнения : 457
Reputation : 4
Join date : 31.08.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by ElenaGilbert.▲ on 06.04.15 13:02

Елена се обърна по посока на гласа, който бе изрекъл името й. Очите й срещнаха лице, което Гилбърт не бе виждала никога през живота си, но определено не бе толкова учудена от това, че блондинката пред нея знае името й ... в град като Мистик Фолс нищо не можеше да остане скрито.
Брюнетката понечи да каже нещо, но бе прекъсната от момичето пред нея … очевидно успя да разбере с кого говори, без да й се налага да задава излишни въпроси. Гилбърт се усмихна и отпи бавно от питието си.
- Донеси ми цяла бутилка от същото – рече Елена на бармана.
Тази вечер нямаше намерение да се ограничава. Единствената й цел бе да се забавлява. Да се опита да се отпусне и да се предаде на нощта.
Когато поръчката й пристигна, Гилбърт се усмихна отново и завъртя главата си по посока на блондинката, която я бе заговорила допреди минута, две. Не можеше да прикрие любопитството си от тази предизвикана среща. Не вярваше, че някой непознат, а и познат, щеше да иска да говори с нея, освен ако нямаше полза от това. Въпреки твърдението, което се появи в главата на брюнетката, тя реши, че ще е най – добре да не прибързва със заключенията. Все пак никога не знаеш за какво ще те търсят хората … може пък тази среща да е нещо напълно случайно и честно казано Гилбърт точно на това се надяваше.
- Откога си тук, Кайли? – попита Елена и допи уискито в чашата си, а след това си наля наново.
Погледът й се заби в очите на блондинката. Никога преди не бе виждала толкова красиви и толкова различни очи. Дали не си въобразяваше? Не вярваше, че човек може да има толкова хубави очи. Те бяха много по – различни от човешките. Имаше нещо митично в тях … нещо, което я караше да си мисли, че не разговаря с човек. Можеше да всичко друго, но не и човек … бе напълно сигурна, че е така. Гласът на някакво момиче зад нея я изкара от транса, в който бе изпаднала.
Вампирката  трябваше да се опита да избяга от мислите си … може би си въобразяваше. Не можеше да бъде сигурна в това, че Кайли не е човек … не и само по очите. Но те не бяха само очите … тя изглеждаше нереално красива … сякаш е излязла от някоя приказка за принцеси. Изглеждаше толкова съвършена, за да не бе сбъркана със свръхестествено създание.
- Какво си ти? – попита направо Елена.
Трябваше да разбере. Не можеше да продължава да държи мислите си затворени в ума си, защото определено точно те в момента я измъчваха най – много.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by deborah; on 08.04.15 14:11

Кайли бавно отпиваше и се наслаждаваше на питието си. Искаше й се да свърши този разговор по - бързо. Искаше ей сега да й извие врата и да я убият.
Толково е досадна и тъпа!
Помисли си тя. Не й хареса това с тези безкрайни и досадни въпроси. Но трябваше да се преструва на нещо като нейна приятелка, за да е по - лесно. Нямаше да й пречи и по - трудният, но понеже беше тъпа щяха да минат по лесният начин. Но наистина ли си помисли, че Кайли ей така ще седне до нея. Няма си друга работа, та да си говори с нея. Но както и да е.
- От известно време съм в града, но не мисля да се задържам тук - започна да отговаря на досадните й скучни въпроси. Не мислеше, че й влизаше в работата, но все пак отговори на този въпрос без да се заяжда и без да има ирония в думите й. Изпи останалото количество в чашата си на екс и продължи с отговорите си. Явно малката Гилбърт, бе разбрала, че Кайли не е обикновен човек, нито пък някое друго свръхестествено същество, което е виждала преди. - Моят дом е Ада и съм подвластна на твоята двойничка - Катерина.
Искаше се тя сама да познае какво е, но както Кайли си мислеше - тя е тъпа, затова не се сети. Кайли въздъхна и каза:
- Демон.
След малко бутилката с уиски, коята бе поръчала Елена дойде.
Е, поне разбира от алкохол, но и това не е сигурно.
Поредната мисъл прехвърча през главата на блондинката. Взе шишето и си наля в чашата.
- Как разбра, че не съм човек? - попита я Кайли. Не мислеше, че ще се сети толкова бързо и явно я бе подценила. Започна да отпива от питието си.
avatar
deborah;
августин
августин

Брой мнения : 457
Reputation : 4
Join date : 31.08.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by ElenaGilbert.▲ on 08.04.15 22:54

Елена вече си бе наляла отново от уискито ... имаше чувството, че и то щеше да свърши скоро и нямаше как да излекува душата си, която не изпитваше все още нищо. Не й бе до забавления ... не й се правеше нищо. Не се бе чувствала така от доста дълго време. Очите й се преместиха от блондинката към чашата. Гледаше я няколко секунди, а след това изпи горчивата течност на екс.
Не се очудваше на това, че демоните съществуваха. Все пак от доста време се разнасяше слушът, че Катрин е тяхна господарка. Срещата й с това създание само потвърди думите на околните. Нямаше да се очуди и на това, ако след месец, два й кажеха, че съществуват и други. Всичко обаче в момента губеше смисъла си. Елена си наля още от алкохола и отново го изпи. Надяваше се, че ако се напиеше напрежението, което таеше в себе си щеше да изчезне и повече нямаше да се появи.
- Изглеждаш прекалено секси, за да бъдеш сравнена с човек - изтърси Елена, като не осъзна, че го каза на глас, но пък бе напълно права.
Не можеше да не бъде отразено толкова важно нещо, а и не е като да лъжеше, а и дори да го правеше кой щеше да разбере. Нито по изражението й, нито по гласа й можеше да се разбере как се чувства в момента.
Гилбърт се изправи. Изеднъж една силна вълна изтласка тялото й напред, благодарение на поредната чашка алкохол. Не каза нищо. Просто се обърна и тръгна. Нямаше намерение да стои тук повече. Имаше нужда от храна и не искаше да изяде някого тук, където всички я познаваха.
Чувството за глад не я подмина дори след като излезе от "Мистик Грил". Напротив даже ... усили се. И не спираше да намалява. Изведнъж спря. Бе чула човешки глас. Кучешките й зъби изведнъж се появиха, а под очите й започнаха да изпъкват вени. Елена с вампирска скорост се приближи до момичето и заби зъвите си във врата й. Пи дълго, но бавно, докато се наслаждаваше на прясната кръв, която изпълваше гърлото й. След минута се отдръпна от момичето. Внуши му да забрави срещата им и се обърна по посока на бара, докато облизваше устните си, които бяха в кръв. Надяваше се, че докато стигне нямаше да остане и следа от кръвта на момичето.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by deborah; on 11.04.15 20:55

Кайли бе изпила уискито и затова си сипа още. Започна да отпива от чашата лека по лека. Чу отговора на Елена. Така беше. Свръхестествените същества са доста по - красиви от обикновените хора. Тялото, очите, косите всичко бе много по - различно. Сякаш имаха божествена красота.
След малко брюнетката си тръгна без да каже нищо. Явно бе огладняла или и бе доскучало от разговора. Това нямаше значение сега. Още по - добре за нея. Щеше да свърши по - бързо от колкото очакваше. Това нямаше да спре Кайли. Допи останалото количество уиски в чашата на екс. Изчака да мине малко време след като тя тръгна, за да не си помисли, че я следи или нещо от този сорт и тръгна след нея.
Малко след това се озова на една тъмна уличка. Шумът на листата и светещите лампи бяха единствената й компания в момента, но не за дълго. В далечината забеляза Елена, която се хранеше с кръвта на някакво безпомощно момиче.
Кайли бавно се приближи към нея. На тази улица имаше само една светеща лампа, която я огряваше.
Идеално!
Помисли си блондинката докато се приближаваше към брюнетката.
Милър бе достатъчно близо до Елена за да я нападне. Хвана я за врата и я затисна до стената на една от къщите на тази улица. Стисна го здраво, а след това я удари в корема. И за финал изви врата й и тя се строполи на земята.
***
След малко Елена вече бе в един изоставен склад, където щяха да я убият.
- Добро утро, Елена! - рече Кайли, когато тя отвори очите си.
avatar
deborah;
августин
августин

Брой мнения : 457
Reputation : 4
Join date : 31.08.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by Christian.♛ on 18.04.15 22:58

Пръстите на Кристиан стиснаха силно ръба на големия дървен сандък, върху който седеше. Погледът му беше отправен към вратата, която очакваше всеки момент да се отвори. Беше вечер, а сърцето му биеше забързано. Искаше отново да види блондинката, но може би по-голямо беше желанието му да зърне онази, която се наричаше Елена и която трябваше да убие - отмъщение. Поне така мислеше, че се казва момичето, което беше изнасилил, а после гаджето и' пристигна и го замрази. Хм, това беше голяма обида за Крис. Въпреки всичко станало мъжът я искаше. Искаше отново да я обладае, искаше да види как се гърчи, искаше да проникне между краката и' по същия начин, искаше тя да се съпротивлява, да се опитва да го изхвърли от тялото си и да се стиска, за да го накара да спре да прониква в нея. Дори само мисълта за това го наелектризираше. Да, това момиче знаеше какво да направи, за да възбуди нашия герой. Лек трепет, малко издърпване на устните в жестока усмивка... Очите на мъжа оставаха вперени във входа на сградата, този склад на смъртта, който щеше да се превърне в гроб, гробница, съдилище, което да прати едно момиче в отвъдното. Пръстите стиснаха още по-силно. Огледа за пореден път стаята. Беше просторна, имаше само голяма купчина от стари дървени сандъци. Всичките прозорци бяха с дебели прозорци, непозволяващи на светлината да проникне зад тяхната преградна стена. Най-сетне шум от гуми. Кристиан беше изгубил търпение. Скочи от върха на купчината и се приближи до вратата. Блондинката слезе бавно от колата, като повлече момичето, което беше в безсъзнание, за косата след себе си. Огромна тръпка премина по тялото на мъжа. Беше се допрял до стената и се отърка силно в нея. Крис беше възбуден, а сега идваше момичето, което желаеше. Вратата се отвори бавно и блонди влезе. Очите на мъжа я огледаха от глава до пети. Доближи се до нея и прокара ръката си по нейната, а след това с другата я хвана за задника.
- Закъсня, Кайли! - измрънка тихо и я погледна със злобна усмивка, която показваше какво мисли да прави с нея. - Исках да я доведеш по-бързо. Разбрахме се в 1, а не в 5! Знаеш, че мразя да закъсняваш!
Накара я да пусне Елена, а след това той собственоръчно затвори вратата и се обърна към Кай. В очите му се запали онова пламъче на физическото, което не може да бъде сбъркано с никое друго. С вампирска скорост се приближи до нея толкова близо, че устните им се докоснаха.

- Ще ми се реваншираш! - притисна я в себе си и я целуна страстно, както само той можеше. Езикът му се заигра с нейния, а ръцете му се преплетоха с нейните. Допря я до отсрещната стена и като звяр изръмжа в лицето и'. Обърна я и допря лицето и' до студения бетон, а езикът му, който до преди малко беше в устата и', сега се разхождаше по врата и'. Използва отново вампирската си скорост и я простна върху купчината от сандъци. Дочу, че Елена се събужда и остави като мръсно коте Кайли. Седна на ръба на един от сандъците и я погледна от високо. Да, наистина мърдаше.
Жестокият му глас се разнесе наоколо, като пронизваше всичко със студенината в себе си:
- Виж ти, виж ти... Отново се виждаме, Елена... Нали Елена си ти?
Оттласна се и се надвеси над нея, отнемайки му миг да достигне до нея.
- Е, Лена... Мисля, че си тук в своя частен Ад! Добре дошла - при последните думи се вдигна и вдигна ръцете си нагоре, искайки да покаже цялата стая или по-скоро зала, защото беше с големи размери.
avatar
Christian.♛
вампир
вампир

Брой мнения : 335
Reputation : 2
Join date : 18.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by ElenaGilbert.▲ on 25.04.15 23:49

Елена се чувстваше ужасно. Не мислеше, че отново тези спомени ще се върнат в главата й. Мислеше си, че го е забравила, че е забравила всичко, но уви. Помнеше всичко дори в подробности. Сякаш в момента го преживяваше отново. Усещаше ръцете му по себе си. Грубите му ръце, които раняваха тялото й. Дори си спомни за начина, по който влезе в нея. Но едно помнеше много добре. По - добре от всичко останало. Начинът, по който я принуди да го целуна. Всеки път щом погледнеше в огледалото виждаше устните му върху нейните. Не можеше да забрави този момент. Никога нямаше да може.
Беше я страх. При това много. Не можеше да мисли ... отново не можеше да го прави. Не можеше и да направи нещо. Нямаше как да го направи. Ако той бе сам щеше да измисли нещо и щеше да се измъкне ... или поне щеше да опита, но сега не можеше.
Цялото й тяло започна да трепери, а очите й оглеждаха мястото, като сменяха изгледа си всяка секунда.В един момент тя го погледна и отново спомените за онази нощ се върнаха в главата й. Не виждаше нищо друго. Само очите му, а това я плашеше. Имаше чувството, че те се приближават към нея. Не знаеше дали си въобразява или това наистина се случва, но тя изкрещя и затвори очите си.
Никога не бе изпитвала толкова силен страх към някого. Не знаеше, че някой можеше да й причини такава болка. Не толкова физическа, колкото психическа. Елена бе съсиана. Ако преди можеше да опита да направи нещо, сега не можеше дори да помръдне от мястото си.
Отново ги отвори, но този път не поглеждаше към него. Гледаше право в пода и не отделяше очи от точката, върху която се бе съсредоточила. В съзнанието й бързо се появи споменът за устните му върху нейните и тя отново го отново вдигна главата си и го видя. Сякаш го правеше нарочно. Искаше да се побърка сама, без да се налага някой да й помага.
- Не се доближавайте - рече Елена.
Всъщност звучеше спокойно. Прекалено спокойно, което определено бе странно. Предвид факта, че умираше от страх.
- Забрнявам ви! - изкрещя вампирката малко след това.


Последната промяна е направена от ElenaGilbert.▲ на 22.05.15 23:54; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by Christian.♛ on 22.05.15 19:03

Кристиан погледна с насмешка към Елена. Тази малката не знаеше нищо - не знаеше какво ще и' причини, не знаеше как Адът ще се отприщи върху и', не знаеше тонове неща, които и' беше подготвил в тези сандъци,не знаеше, не знаеше и не знаеше. Перверзната усмивчица се появи на лицето му. Ръцете се увиха около врата и'.
- Значи ти си била онази Елена, за която всички говорят. Онази, която прилича на Амара. Истинското и' копие. Не мога да повярвам, че си истинска. Толкова перфектно е изкопирано всичко. - пръстът му мина по чертите на лицето и'. Усещаше как възбудата му растеше - тя можеше да го почувства също, защото бяха допрени един до друг. Двете ръце хванаха задните и' части и ги стиснаха силно, като от възбутата беше растяща функция. В онзи момент прехапа долната си устна от големите вълни на адреналин, които бомбандираха съществото му. Бавно, не пускайки задника и', я допря до стената, а устните му се допряха до нейните. Знаеше, че тя не го желае, иска да го отблъсне, но не можеше - Крис беше по-силен от това жалко подобие на вампир. 
- Елена, знам, че не си спирала да мислиш за мене - студеното му държание успя да предизвика тръпки по тялото и', дъхът му се разходи по врата и', а очите смущаваха нейните с прекия си взор. - Знаех, че ме желаеш още от първия път, но не можеше да си го признаеш. Сега го няма гаджето ти, което да те спаси. Знам, че много дълбоко в душата ти има и парченце за мене. Подозирам, че не си искала да спра. Вярвам, че ме искаш отново в теб, както онзи далечен спомен, онзи миг, в който почувства мъжеството ми точно...
Лявата ръка се отдръпна и мина между краката и', като притисна дънките и', за да може да го усети.
-... тук.
Натисна я силно до стената, като се отърка грубо на мястото, където преди малко беше пръстът му. А след това още веднъж и още веднъж. Главата му мина до ухото и' и и' прошепна, като захапа меката част след думите:
- Мокра е, нали? Желае ме, вика ме... Това знае ли го гаджето ти? Че се възбуждаш от чужд допир?
Последва споменатото действие, като езикът му се заигра, оставяйки своята топла диря по кожата на меката част на ухото. След това още веднъж се отърка в нея и я пусна. Елена се строполи на земята. Кристиан тръгна бавно към една тръба, която беше тънка, но дълга. Изглежда, беше от отоплението. С едно бързо движение тръбата се оказа в ръцете на нашия герой. Бавните стъпки на Крис отекваха в почти празната зала. Завъртя се и удари момичето толкова силно, че тя прелетя по дължината на стаята и се заби в отсрещната стена, изплювайки малко количество кръв. С вампирска скорост повтори това действие няколко пъти, а след това облиза вече оставената диря с червена течност върху върха на предмета.
- Искаш да го оближеш, нали? Всичко това ти доставя удоволствие, нали? - говореше той. Хвана я за врата и завря ръждивия връх в устата и'. - Гълтай!
Последните думи бяха казани с омраза и ненавист, както и власт. Очите му бяха променени, като вените му бяха изпъкнали, а самите склери се бяха превърнали в алени проводници на чувствата му. Това му доставяше неимоверно удоволствие, тези извратени действия го караха да се чувства като владетел, като господар на живота. Харесваше му.
- Хайде, Елена. Гълтай желязото!
avatar
Christian.♛
вампир
вампир

Брой мнения : 335
Reputation : 2
Join date : 18.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by ElenaGilbert.▲ on 23.05.15 0:10

Елена трепереше ... изобщо не виждаше какво се случваше, защото бе стиснала очите си толкова силно, че само и единствено само думите му и действията му можеха да й разкажат за сцената, която се разиграваше в момента. Искаше да плаче, но не можеше ... не ... тя не искаше. Бе си обещала да не плаче. Да не го прави повече, каквото и да се случваше. Нямаше да го направи. Нямаше да наруши обещанието си. Нямаше да си го прости, ако го направеше ... не и този път. Нямаше да позволи и на него да продължава да докосва тялото й. Този път щеше да се спаси. Щеше да направи всичко .. дори невъзможното. Знаеше, че той бе по - силен от нея, но и тя бе силна ... не много, но достатъчно, за да се опита и да успее, но я беше толкова страх, че в паниката си щеше да направи нещо изключително нередно ... искаше просто да  се измъкне от него, без да предизвиква гнева му, но бе толкова объркана, че дори не знаеше къде се намира, което повдигаше нивото на страха й още повече, защото не знаеше какво може да я очаква ... не че преди знаеше, но поне можеше да предположи нещо, докато сега дори не смееше да отвори очите си до момента, в който той не вкара тръбата в устата й. Тогава ги отвори и то широко, защото това бе нещото, което изобщо не бе в списъка й за очаквания. Ръцете й започнаха да треперят, а в следващият момент вече държаха тръбата и я забиваха в корема на мъжа.
- Престани! - изкрещя Елена.
Точно в този момент осъзна, че това не е поредният й кошмар и че всъщност не можеше просто да изкрещи и да отвори в очите си. Вече не бе толкова просто ... сега трябваше да направи това, което не бе успяла да направи преди. Трябваше да вземе това глупаво решение, но бе толкова изморена и объркана, че не можеше дори да се изправи. Осъзнаваше, че изобщо не е в безопасност особено сега, когато бе направила толкова голяма грешка, което бе единственият й мотив да се изправи, защото изобщо не бе забила това нещо на подходящото място ... сега, когато вече бе в състояние да мисли, се чудеше защо не бе извадила сърцето му, но сега нямаше време. Да мисли за това. С вампирска скорост се доближи до вратата, но когато докосна дръжката й веднага се отдръпна, защото тя бе покрита с върбинка и прогори ръката й ... нямаше как да не я познае.
- Защо по дяволите - изкрещя за пореден път Елена и удари вратата толкова силно, че остави отпечатъка от ръцете си върху нея.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by Christian.♛ on 23.05.15 2:21

Това беше непредвидено, но винаги Кристиан имаше план Б - беше намазал дръжката с върбинка, като се пазеше да не я докосва той. Сега всичко стана перфектно и ефектът оставаше ненадминат. Ръцете му премахнаха тръбата и Крис изръмжа като ранено животно. След това хвана Елена за врата и я метна върху пода. Извади лъжицата, която преди това беше грижливо ръждясала, и я заби в корема на момичето. Това рязко движение накара Кристиан да изтръпне, удоволствието от действието беше неописуемо. Започна бавно да раздвижва прибора в стомашния ареал, като я въртеше през това време. Кормеше я като агне за Гергьовден. Карантията се показа срамежливо като мимоза. Ръката му грубо издърпа червото, стърчащо на мястото. Виждаше, че неговата жертва вече се гърчеше от болката, която предполагаше се, че не може да бъде описана с думи. Остави лъжицата в нея и се изправи. Трябваше време да се регенерира раната, така че това не го притесняваше. Отвори един сандък и го блъсна в стената. Наоколо се разпиляха милиони игли, които зазвъняха красиво. Кристиан отиде до жената и с кървавата си ръка хвана косата и' и започна да я дърпа. Досега не можеха да бъдат забелязани оковите, напоени с върбинка, защото бяха зад огромна завеса. С малко болка от допира и' нашият герой закачи красавицата, чиито вътрешности висяха. След това грабна около пет игли и започна да говори:
- Отвори очите си, Елена! Няма връщане назад вече! Мислех просто да те изчукам както винаги, но сега те искам в кръв. ОТВОРИ ПРОКЛЕТИТЕ ОЧИ!
Изкрещя силно и я накара да трепери още повече. 
- КУРВА! - ядът изведнъж бликна от него, показвайки онова чудовище, което всъщност беше. Вампирската физиономия беше налице и хвана клепачите, които бяха здраво стиснати. Сега с пръстите си силно ги дръпна нагоре, а с няколко игли ги заби в челото и', като внимаваше да не я убие все още. След това взе една игла и бавно започна да прониква в окото и, виждайки как постига своето и как се възбужда.Остави го там. Огледа я от горе до долу и се засмя студено, перверзно.
- Мигни и ще почувстваш адска болка, като я забиеш дълбоко в окото си, където ще можеш да я извадиш само ако извадиш окото си. - след това с едно бързо движение премахна иглите и тя успя да си затвори очите. - Целуни ме и то страстно, иначе ще последват доста други мъчения, които ще те накарат да се подмокриш.
Устните му докосваха нейните.
- Ако ме целунеш и ми покажеш, че искаш да проникна в тебе, ще позволя на тази рана да зарастне.
avatar
Christian.♛
вампир
вампир

Брой мнения : 335
Reputation : 2
Join date : 18.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by ElenaGilbert.▲ on 23.05.15 3:03

Елена не се чувстваше като жива. Сега сякаш умираше повече, отколкото преди. Не трябваше да бяга ... не трябваше да излиза от къщата ... не трябваше да прави тази грешка отново и това си бе обещала, но не спази обещанието си ... не заслужаваше ли да умре след всичките грешки, които бе направила ... дори сама би се самоубила сама, ако някой й предположеше тази възможност сега. Не бе чак толкова смела, за да се възпротиви. Не бе и толкова силна, за да го направи, а и дори да беше едва ли щеше да направи нещо, докато е окована.
- Добре - рече Елена.
Всъщност не вярваше, че това се случва. Не вярваше на това, че приема подобно нещо, но имаше ли избор? Какво можеше да направи тя сега, когато единственото нещо, което можеше да направи беше да се подчини ... може и да желаеше смъртта си, но предпочиташе сама да се самоубие и да приключи с живота си веднъж завинаги.Отново тялото й потръпна, но този път не толкова от страх, колкото от погнуса ... не можеше да проумее как изобщо бе решила, че може да направи подобно нещо, но го правеше. Допусна устните му до нейните и нито за миг не ги отдели ... не и докато той не го направеше. Следваше ритъма му, правеше това, което той искаше, като се опитваше да отдалечи мислите от главата си, защото не й се искаше да направи нещо не както трябва отново.
Опита се да си представи, че на негово място е Деймън, защото така, определено, щеше да й е по - лесно, но и това не можеше да направи, защото и двамата бяха толкова различни. Изобщо не разбираше защо мисли за него сега ... знаеше, че това щеше да я накара да се почувства зле ... щеше да я накара да направи нещо наистина тъпо. Затова задълбочи целувката си с мъжа. Опитваше се да изгони всичко от главата си ... всяка една мисъл пречеше на собственото си спасяване от този вампир.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by Christian.♛ on 23.05.15 16:43

Смехът му прокънтя в залата, призрачен, безрадостен. Обърна се с гръб към момичето и продължи уж да се смее. Не искаше да я гледа. Беше оставил раната на корема и' да зарастне. Така щеше да е по-добре и за двете страни. Мислеше да и' приложи още мъчения, но сега бяха в програмна пауза.
- Ако на твое място беше Деймън, мисля, че така се казваше, сигурно щеше да умре, но нямаше да се продаде така. Интересното е, че ти наистина ме желаеш, колкото и да не можеш да признаеш. Дори той да умираше, нямаше да желае да прави секс само и само да оцелее. Напомняш ми на една твоя двойничка, за която съм чувал. - най-сетне се обърна към Елена и се подсмихна, като очите погледнаха към корема и'. Той вече беше зарастнал. Колко прекрасно. Доближи се до нея и хвана брадичката и'.
- Какво ли ще стане, ако...?
Изведнъж Деймън влезе с гръм и трясък в стаята. Погледна към Кристиан, който целуваше вече момичето, а то отвръщаше. Виждаше се погнусата на лицето му, разочарованието. Отблъсна Крис и се загледа в лицето на гаджето си. 
- Елена, как можа? Ако бях на твое място, бих умрял, но никога не бих отвръщал на нечии целувки, никога не бих се съгласил. Обичах те повече, отколкото можеш да си представиш. Промених се заради тебе! Не съм онзи Деймън Салватор, който бях преди. Не помниш ли първия ден, в който се видяхме. Не помниш ли деня, в който убих Джеръми, без да знам, че имаше пръстен? Всичко това се промени заради тебе! Ти се кълнеше, че ме обичаш! Всичко е било една лъжа!
Сините му очи пронизваха нейните кафяви. Една сълза падна от тях, но физиономията на мъжа не се промени.
- Отвращаваш ме, Елена. Никога не бях смятал, че ще го кажа. Но е така. Сбогом...
avatar
Christian.♛
вампир
вампир

Брой мнения : 335
Reputation : 2
Join date : 18.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by ElenaGilbert.▲ on 25.05.15 12:51

Елена не разбираше какво се случва, а това, че не можеше да направи нищо я изнервяше ... изкарваше я извън кожата й. Беше напрегната. Ако преди винаги знаеше какво може да каже, то сега дори и да знаеше не искаше, защото знаеше, че няма право на това. Наведе главата си не защото я бе срам, а защото нямаше сили да продължава да я държи изправена. Болеше я. Чувстваше се размазана ... унищожена ... беше идиотка, но не искаше да си го признае. С всяка изминала секунда се убеждаваше в това, че трябваше да умре още в онзи ден, в който й се отвори възможност да го направи ... но не го, сгреши. Грешеше и в момента, защото не правеше нищо. Абсолютно нищо .. просто стоеше завързана, лишена от това да се движи. Чувстваше се като затворник на самата себе си, което не й харесваше, но не можеше да се промени ... не можеше да направи нищо за себе си, а дори и да опиташе щеше да остане разочарована, но и това не искаше да й се случва.
Не вярваше на нищо от това, което очите й бяха видели допреди няколко секунди ... не вярваше и на думите, които чуваше. Не вярваше, че това, което в действителност се случва се случваше ... тя не бе предала никого ... не бе лъгала никого. Нямаше да приеме истината никога. Щеше да забрави този ден и никога повече нямаше да се връща към него.
Не плачеше ... от всичко, което досега се случи, се изненада най - много от това. Може би все пак, все още имаше какво да направи. Всъщност чак сега осъзнаваше, че не се интересуваше от това дали ще бъде с Деймън или не. Тя го обичаше и за нея нямаше нищо по - важно от това и никога нямаше да има, защото щеше да си го върне и щеше да го накара да й прости, и ако трябваше щеше да плати скъпо затова.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by Christian.♛ on 26.05.15 16:36

Имаше още няколко трика в ръкава си. Щеше да я накара да се моли за милост след "сеанса", който беше уредил. Приближи се към нея и започна да говори, докато работеше с ръцете си. 
- Миналият път...- на това място разкъса якето и' и тя остана по някаква блуза и дънки. - ... се съпротивляваше-дънките си заминаха-... много по-дълго. Този път...- разкъса гащичките и' заедно с блузата-... се съгласяваш доста по-бързо, което...- потникът и сутиена също-... е доста любопитно. Харесваш ми такава. Елена, ще дойде време да ме молиш да те чукам. Ще правиш всичко, но всичко ще се нареди. Не се притеснявай. Преди малко направи пакост. Прониза ме с онова желязо там.
На това място от речта си Крис направи пауза и кимна към тръбата, която лежеше захвърлена на пода. Искаше да и' покаже защо ще я накаже.И наказанието нямаше да бъде от най-приятните. Отново се обърна към Лена и разкопча веригите, като и' сложи белезници на краката и на ръцете. Бяха напоени с върбинка. Инжектира я с достатъчно количество върбинка, за да е твърде слаба, за да се опита да избяга, но и достатъчно в съзнание, за да усети всеки допир. Ръката му се плъзна по голото и' тяло, за да провери дали тактиката работи. В момента, в който пръстите му докоснаха голата плът на момичето, то мигом се изви като струна. 
- Чудесно... Сега те искам влажна! Представи си как - в този момент думите му започнаха да се сбъдват в главата и' - ...те хващам и отърквам пениса си в твоята вагина, като той е все още скрит в боксерките ми. Ръцете ми масажират гърдите ти, като щипят грубо зърната ти. Ти се възбуждаш до неузнаваемост. Искаш да проникна още в този момент в тебе, защото усещаш онази течност, която е навлажнила моито боксерки. Желаеш да ти говоря мръсно, защото така се чувстваш.
Изведнъж всичко се разми. Кристиан я видя влажна и в този момент извика:
- Излезте момчета, покажете и' на какво сте способни.
Няколко човека разбиха своите сандъци. Мъжете бяха чисто голи - някои дебели, други изглеждаха като планини, трети мускулести богове. Всички бяха подбрани. 
- Всички тези господа не са правили секс от година, защото жените им са ги изоставили. Сега, имате я! Давайте!
Всички се втурнаха към Елена, обръщайки я и прониквайки в нея по всевъзможни начини. Целта беше да я научи, че винаги има нещо ново. Някои проникваха отзад, други отпред, трети я караха да прави свирки, четвърти я докосваха на някои места, пети свършваха върху нея, някои от дебелаците пък завираха лицето и' в косматите си и немити кореми. Тънка усмивка се появи на лицето на Крис. Забавляваше се, като я гледаше как се гърчи.
- Хайде, Елена. Покажи ни на какво си способна. Родена си да бъдеш курва!
avatar
Christian.♛
вампир
вампир

Брой мнения : 335
Reputation : 2
Join date : 18.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 month//elena&kaylee&christian

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите