Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

Dear bird-boned boy with the stars in his lungs: are they looking? Do they love you?

Предишната тема Следващата тема Go down

Dear bird-boned boy with the stars in his lungs: are they looking? Do they love you?

Писане by little bird; on 03.04.15 13:11


 

el ena and cain
[portrayed by victoria justice and bill skarsgård / unknown / human with a gift / shapeshifting]

Каква съм? Жълта или лилава? Цвят ли съм? Размит, неясен, ярък, видим или странен, излизащ извън спектрите на възприятията? Сянка ли съм, или объркани думи в измислен ред? Тетрадка ли съм, или пък продукт на механична лудост? Аз ли се побърках, или петуниите ме сграбчиха с дългите си, красиви пипала и ме задушиха в прегръдката си? Докосване ли съм, или дъх, попиващ по устните ти, изгрев, или смях в череши? Дали не съм наркотик, или замайване, или страх? Мирис ли съм на тишина? Точка ли съм, или многоточие, въпрос или отговор? Вдъхновение ли съм, или нахвърляни, нелепи мисли на лист? Или пък съм листа? Момент на лудост. Къде започвам и свършвам аз? Имам ли граници и какво са те? Отчаяние ли съм, или силна и кратка, нестихваща, но само за миг любов? Дали съм истинска, или съм плод на собственото си въображение? Какви са въобще всичките тези думи? Какъв е вкусът ми? Горча ли ти, или те карам да се усмихваш? Мога ли да се изтрия, ако поискам? Или пък да бъда, каквато пожелая във всеки миг, различна?


Сънувам често. Теб. Помниш ли? Помниш ли ме? Разбира се, че не. Ти си само отломка на някогашно съществуване, изгнила в слепотата на заблудата в очите ми. Един размил се във времето силует. Ах, помниш ли? Не? Аз обаче помня. Помня допира на топлата ти ръка, която стисках толкова силно, опасявайки се да не ми избягаш. А ти сякаш отгатнала опасенията ми, се отскубна и побягна, въвличайки ме в една безспирна гоненица. Няма декор, няма и театър. Ние сме просто два отдалечаващи се бледи силуета, загнездени в съзнанието на света, ако той има такова. С теб сме едно цяло. Ала нещо се обърка. Изморих се да бягам. Не, чакай, не си отивай! Не ме оставяй! Времето спря. Ала късно е. Ти потъна в мрака..


Анемична душа.
     Анемични мисли.
          Заразени със спомена за аромата й.
Късно е. Сигурно е есен. Непростимо жестоко късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Поредна безсънна нощ. Коя ли е подред? Имаше ли значение? Цигара. Последна дръпка. Пое дима жадно, толкова, че изгуби удоволствието. Ала и цигарата не помогна. Ароматът й бе полепнал по гърлото му, можеше да го усети по кожата си, по дрехите си, сладникавият мирис се бе пропил в съзнанието му. Затвореше ли очи имаше чувството, че се задушава. Побъркваше се. Лежеше в тъмнината, а самотата разкъсваше душата му на миниатюрни частици. Бавно. Мъчително. Тя бе обладала мислите му, сънищата му. Не можеше да заспи. Ставаше от студеното легло и нервно крачеше из малката стаичка. Дълго. Безпаметно дълго. Ръцете му нервно затрепериха, докато правеше опити да се добере до временното си спасение. Цигара. Поредната цигара. Първа дръпка. Малко й остава. Обречена е.


Знаеше всичко за всички, но не и коя беше тя. Ала не се и интересуваше толкова. Защото бе по-лесно да живее някой чужд живот, от колкото да мисли за своя. Откриваше смисъла на своя иначе безсмислен в животите на другите. И се чувстваше добре. Чувстваше се неспособна да устои. Дали беше грешка? Може би. Ала тази грешка, я поддържаше, даваше й неподозирани сили. Просто не успяваше да разбере как така се получава, че винаги грешеше. Всяка нейна дума, всяка стъпка, всичко, което правеше или не правеше, беше грешка, поредната грешка в живота й. И тя не знаеше как да спре да греши. Как? Как? Как да се справи, когато целият й свят се разпадаше; когато самата тя се разпадаше на парчета; когато всички бяха толкова далеч и сякаш никой не успяваше да разгадае докрай мислите й, чувствата й, нея… Да, за това откриваше утеха в това да живее нечии чужд живот, отколкото своя. Бе един колекционер на животи.   



Помниш ли?
Помниш ли ме?
Разбира се, че не.
Че дори и аз не помня.

П.П. Ако може да ми промените името на little bird;
avatar
little bird;
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 41
Reputation : 0
Join date : 04.02.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Dear bird-boned boy with the stars in his lungs: are they looking? Do they love you?

Писане by fallon hutcherson on 03.04.15 13:28

Готово ;)
avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2122
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите