The Vampire Diaries
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Stevenson Residency
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty27.09.22 22:17 by } lehana {

» Elena's apartment
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲

» Бара
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲

» Mine :d
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.

» Мона бонбонааа [SPAM]
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲

» New teeth, new life for him ... & HER♥.
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty10.12.18 18:55 by Victor.

» кой от последните два аватара предпочитате
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty11.09.18 7:40 by Колобър Чакар

» Глас в БГ ТОП
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty06.05.18 10:04 by Колобър Чакар

» Да броим от 1000 до 0
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty03.01.18 6:19 by Колобър Чакар

» Секси или злекси
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty14.12.17 8:52 by Колобър Чакар

» С какво е облечен следващият?
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty14.12.17 8:46 by Колобър Чакар

» Опиши предишния с питие
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty14.12.17 8:44 by Колобър Чакар

» Какъв цвят е бельото на следващия?
after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty14.12.17 8:41 by Колобър Чакар

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 15 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

after 1 week;/;elena&damon (+18)

2 posters

Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by ElenaGilbert.▲ 18.01.15 20:41

Елена се събуди на единственото място, на което никога не би предположила, че ще се събуди. Беше на поляна, на която не виждаше нищо друго освен зеленина. Нямаше представа къде е, защото никога не бе идвала тук. Единственото хубаво нещо в момента бе, че е с дрехите си. Изправи се на крака и се огледа. Все още не виждаше нищо друго освен зеленината покриваща поляната и една единствена пътека, която сега бе единственото й спасение. Започна да върви по нея. Бързо се отегчи от това, че продължава да вижда все същото. Нямаше време да се бави. Имаше много по - важни неща, които можеше да свърши през това време, през което вървеше.
Вамписката й скорост най - сетне показа за какво е създадена, когато след броени минути Елена видя нещо по - различно от зеленина. Пред нея се откри гора, която й бе много позната. Това бе гората на Мистик Фолс. Никога не бе подозирала, че след нея има поляна, в която няма нищо друго освен една едничка пътека. Дори нямаше цветя, което напълно очаквано за една поляна, но тази нямаше. Дори размера на тревата бе равен, дори прекалено равен, за да бъде реален.
Елена се бе вгледала прекалено дълго в една точка, мислейки за тази поляна. Когато се върна на земята обаче се сети, че е време да си върви. Кой знае как изглежда сега в момента, при положение, че е спала на това място цяла нощ. Трябваше да се прибере колкото се може по - бързо. Трябваше да премахне ужасната миризма на трева от себе си. Не можеше да я понася и колкото по - бързо се отървеше от нея толкова по - добре щеше да бъде за самата нея.
Започна бавно да върви през гората. За първи път се чувстваше слаба. Главата я болеше и бе прекалено уморена, за да продължи да бяга. Бе и гладна. Много гладна, а гладът й се засилваше с всяка изминала минута, нещо което не бе типично за нея. Не можеше да издържи. Трябваше час по - скоро да се прибере и да сложи край на всичкия този Хаос.
- Хайде, Елена - каза си и се изстреля с вампирска скорост напред, колкото и да бе уморена.
Скоро пред себе си забеляза единственото нещо, което й се искаше да види в момента. Единственото й спасение, в което щеше да намери дори любов - имението Салваторе. Влезе в него, усмихна се и въздъхна облекчително. Чувстваше се много по - добре от преди. Сега поне виждаше нещо, което по нищо не си приличаше на поляна.
Изведнъж чу стъпки. Бе сигурна, че не са нейните, защото тя бе седнала на пода. Дори не осъзнаваше, че е там. Приличаше на пълен идиот или по - скоро на психично болен идиот.
- Деймън, ти ли си? - попита не след дълго Елена.


Последната промяна е направена от ElenaGilbert.▲ на 05.04.15 20:39; мнението е било променяно общо 2 пъти
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by Damon Salvatore 19.01.15 10:02

Тик - так, тик- так, тик - так, тик - так... Античният часовник бавно напомняше за истината - часът беше един след полунощ, а Деймън не можеше да заспи. Мислите му в момента се рееха нависоко. И преглеждаха земното кълбо в опит да намерят Елена, която миналата нощ се беше държала странно - дори прекалено странно. "Не мога да разбера жените. В един момент са щастливи, а в другия - тичат навън, нуждаейки се от въздух"- мислеше си непрестанно той, като гледаше тук-таме през прозореца. Тик - так.. Мъжът се изправи и премахна завивката. Беше чисто гол. Реши да надникне навън, за да провери дали случайно Елена не е там, но, уви, нямаше я. Въздишка. Обърна се бавно на другата страна и взе дълъг халат, който наподобяваше черното наметало на Граф Дракула- не че имаше разлика между графа и Деймън. Може би Деймън беше по-добрата версия на този мит или по-точно по-красивата. Усмивка се появи на иначе загриженото лице на вампира. Погледна се в огледалото, сложено в банята. Оттам гледаше мъж, на който годините не му личаха, а лицето му беше разкъсвано от тревоги. Деймън реши да слезе в голямата стая с камината и да пийне едно. След малко се оказа долу, като си наля една чаша и отпи бавно глътка от нея. Остави чашата назад и се вгледа в догарящата камина. След малко притвори очи и неусетно заспа. Събуди се малко странно, защото чу шум от вратата. Обърна се по посоката на нарушителя на обществения ред и се вгледа. В следващия момент се оказа там, като отговори:
- Да, аз съм Елена. Ела.
Вдигна я от земята и я занесе на леглото. Огледа я и му стана ясно, че е слаба. За около 2 секунди слезе долу и взе от запасите с кръв. След още толкова беше горе и вече даваше на момичето банката.
- Какво стана? Мислех, че имаш нужда от въздух, а накрая се оказа, че може би си издишала целия въздух на Америка 
Damon Salvatore
Damon Salvatore
администратор.
администратор.

Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by ElenaGilbert.▲ 20.01.15 23:16

Елена почувства облекчение щом тялото й усети допира на Деймън. Почувства се наистина страхотно, защото вече можеше да изтрие от главата си спомена за онази поляна. Беше й странно, че не я бе виждала преди, а живееше в Мистик Фолс откакто се помни. Всъщност по - странното бе, че е толкова запазена. Та в нея нямаше нищо друго освен зеленина. Бе виждала вече много неща, не прекалено, но достатъчно, за да стигне го извода, че е дело на някоя вещица. Може би всеки на нейно място би си помислил така. Или е това, или някой наистина се е вманиачил в поддръжката на това място.
Усещайки топлината на леглото, Елена се почувства у дома, където винаги можеше да намери всичко, от което се нуждае. За това обичаше това място. То я караше да се чувства добре през цялото време. То бе нейното убежище. Тук можеше да се чувства защитена от всичко и всички. Тук бе далеч от външния свят. Опасният външен свят, който е готов по всяко време да ти навреди, да те нарани, без да се интересува от чувствата ти.
Мислите й бяха моментално забравени, когато миризмата на кръв достигна до нея. Нямаше търпение да изпие и последната капка от банката. Чувстваше се така сякаш не бе яла от години, ако не и цял век.
- Всъщност не знам какво се случи ... не помня нищо откакто излязох - освен глупавата поляна - добави наум Елена.
Не знаеше какво се бе случило и много й се искаше да разбере. Все пак това не е нещо нормално за нея. Не й се случваше всеки ден, за да се чувста нормално, както би трябвало да се чувства и сега. Дори не знаеше защо й пука толкова, след като сега всичко бе наред. Просто не помнеше ... можеше да приеме това като нещо нормално. Можеше дори да не пълни главата на Деймън със своите глупости, както правеше обикновено. Не можеше ли просто да си затвори устата и да спре да говори поне за секунда. Нима това бе толкова трудно за нея? Някаква сложна и неизпълнима задача.
- Както и да е? Ти какво прави? -зададе поредният си глупав въпрос Елена, опитвайки се да забрави това, че изобщо някога е забравяла нещо и да се помъчи да промени темата на разговор така, че нито един от двамата да не помни за нея.
Изведнъж се сети за косата си, за дрехите си и за всичко останало, което й се струваше съсипано. Трябваше да направи нещо по въпроса, защото не искаше да си представя начина, по който изглежда сега.
Отново усети мирисът на трева. Трябваше да се отърве и от него. Щеше да направи много неща, но преди това щеше да се подсили. Всъщност докато мозъкът й премина през всичките тези фази на размисъл тя вече бе приключила с дадената й от Деймън кръв.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by Damon Salvatore 22.03.15 20:57

Сърцето на Деймън затупка нормално. Тя отново беше в дома му и най-важното беше, че Елена е в отлично здраве. Това му трябваше да живее. След като тя избра него, единствено той живееше за нея и да я кара да се усмихва с нейната чаровна усмивка. Тази усмивка си имаше своите собствени запазени техники, въпреки че той имаше имунитет, те все пак действаха. Знаеше онези, които могат да те накарат да се разтопиш и да паднеш на колене пред нея, както и онези, които можеха да те накарат да замълчиш и да се възбудиш едновременно. Сладките усмивки, агресивните такива... Всичките до една бяха красиви и примамливи. Такива, каквито можеха да те подчинят на волята си и да те тикнат в рая едновременно. Нейните очи и движения, нейният поглед... Всичките те разтрисат, отвяват и взимат дъха ти едновременно. Вибрациите, които човек усеща в стомаха и по цялото си тяло при допира и', са неконтролируеми, а искрящата светлина, която излъчва Елена, може да побърка човек, да проникне в неговия свят и да го разтърси толкова здраво, че да загуби ума и дума.
Такива мисли се въртяха в главата на Деймън, докато наблюдаваше всяка извивка на тялото на момичето си, а думите и' минаваха по допирателната. Той се настани на ръба на леглото и прикова погледа си в лицето и', като я погали нежно и и' се усмихна. Това момиче можеше да го побърка и то напълно законно.
Думите, които достигнаха до мозъка и бяха преведени на езика му, накараха Деймън да настръхне. " Как така не си спомня къде е ходила и какво е правила? Това е изключително подозрително и трябва да се изследва до последно, докато не разберем и не стигнем до дъното на цялата история!"- бързите импулси се предаваха по нервните пътища дълбоко под черепа на мъжа, а сините му очи шареха наоколо, търсейки подходящото изречение да изрази своето любопитство и своето желание да помогне на Елена да разбере какво е станало, както и да разбере за себе си, защото, ако е дошъл някой нов злодей, може би щеше да се опита да я отвлече отново. Притеснението растеше, както и безпокойството, че не е достатъчно безопасно в Мистик Фолс. Колко нормално изглежда момичето да излезе и да не си спомня нищо какво е правело от тогава?
- Елена, това е изключително странно. Не мисля, че би трябвало да го загърбим. Трябва...трябва да.. Какво си спомняш? Кое е последното нещо, което си спомняш! - прошепна Деймън толкова тихо, че ако момичето нямаше вампирски слух, сигурно нямаше да успее да го чуе. Мъжът не знаеше дали иска да дълбае в цялата история, или просто да я остави, както Елена каза, но Елена, която той познаваше, не би оставила нещата така, защото познаваше истинската беда в момента, в който я срещне или дори я "подуши".
Деймън стана и започна да снове напред-назад в стаята, като обмисляше вариантите. Погледът му блуждаеше наоколо, като изведнъж видя как изглежда Елена и някаква мисъл му подсказа, че тя е нощувала на открито. Дрехите и бяха зелени, а в косата си имаше листа и капчици роса, захванати за листата.
- Не спомена къде си прекарала нощта... Защо не ми каза, че си била навън? - попита той сериозно, като насочи очите си към нея.- Хайде да те изкъпем, добре ще е да си чиста!
Колкото и сериозна да беше ситуацията, палавите мисли преминаха през мислите му.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
администратор.
администратор.

Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by ElenaGilbert.▲ 29.03.15 21:28

Елена се опитваше да забрави за всичко случило се. Искаше поне за секунда да забрави за всичко, което й се бе случило допреди час или два. Кой, за Бога, брои часовете? Всъщност тя нямаше кой знае какво да помни, освен поляната, но тя сякаш бе достатъчна, за да я накара да си мисли, че отново се случва нещо, което не би трябвало да се случва. Не можеше да разбере защо винаги, когато всичко се оправеше се случваше нещо, което се опитваше твърде упорито да развали абсолютно всичко, което толкова пъти е било престроявано, отново заради някой, който си гледа интересите.
След всичко, което се случи не можеше да се почувства добре. Нещо не й позволяваше да го направи. Сякаш бе окована в окови и единственият начин да се измъкне от тях щеше да бъде да се намери решение и на този проблем, след който никой нямаше да знае какви ще се последствията и колко тежки щяха да бъдат те. Все пак това не бе от онези проблеми, които човек можеше просто да прескочи и да не им обръща внимание. Този бе от онези, от които човек не можеше да се отърве, дори да го унищожи.
Елена бе потънала изцяло в своите собствени мисли. Бе се задълбочила толкова много в своите разсъждения, че едва бе успяла да се завърне към реалността, след думите, които изрече Деймън.
- Последното нещо беше излизането ми оттук - каза просто Елена и отново се усмихна.
Въпреки всичките притеснения, които имаше не можеше да пренебрегне факта, че бе с Деймън. Това й даваше спокойствие. На фона на всичко случващото се това, че има някой до себе си бе единственото прекрасно нещо. Не знаеше как щеше да издържи на всичкото това напрежение, ако него го нямаше. Той бе единственото нещо, което й даваше сили, единственото значимо нещо в живота й, заради което живееше. Без него животът й нямаше да има никакъв смисъл.
- Не мисля, че мога да отговоря на този въпрос ... всъщност знаеше ли, че след гората има поляна? - попита Елена, като наблегна на последната дума.
Нямаше намерение да крие това повече. Щеше да се побърка, ако не споделеше всичко с някого.
Елена го погледна, а след това го целуна и се усмихна палаво и рече:
- Напълно си прав, а през това време можеш да отговориш на въпроса ми.
Вампирката стана от леглото и се запъти към банята, където, разбира се, нямаше как да не забележи външния си вид в огледалото. Нямаше как да не си помисли, че изглежда ужасно. Не можеше да се спори с фактите. Взе гребена и среса косите си. Това разбира се не премахна малките зелени тревички, които се заплитаха в косата й, но поне сега изглеждаше малко по - привлекателно.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by Damon Salvatore 30.03.15 20:09

Поляна... Тази дума отекна в съзнанието на Деймън, както може само едно нещо да го стори - тихата капка в онези канализации, където мракът е обгърнал всичко и единствено капчицата вода, набрала сили да се отдели от своите посестрими на тавана, пада бавно, сякаш цяла вечност, и се сблъсква, проклинайки Нютон, с пода, податлива на явлението, наречено гравитация. Тази колизия между двете повърхности създава невероятно въздействащо ехо, което наостря сетивата и гъделичка чувствата по такъв призрачен за себе си начин, че само леко потреперване може да предизвика голям взрив от усещания във всичките възможни нюанси. Разбира се, тези усещания в повечето случаи са наистина непонятни за човек и го карат да се опита да ги възпроизведе, да ги облече в думи, да се опита да ги нарисува или опише, но никой не би могъл да бъде толкова описателен, че да вдъхне живот в иначе мъртвата си творба. Никой не може дори и да докосне тези нищожни кътчета на съзнанието, които знаят как да тълкуват звука на капката. Както вече по доказателство стигнахме до края, не може да бъде описано и влиянието на тази уж незначителна полянка. Ария от спомени се появи пред взора на Деймън, толкова много картини и във всичките присъстваше лицето на Елена. Дали всъщност това беше нейното лице, той не можеше да каже. Сигурно не, щом тя не си спомняше къде са ходили. Изведнъж за един незначителен миг се яви и облеклото на двамата "влюбени", които тичаха през тази полянка. Беше много отдавна. Изглежда, че това беше Катрин, защото Деймън само веднъж беше виждал Елена облечена по този начин и то беше за пресъздаването на неговото време на парад на Мистик Фолс. 
Всичко това мина за около минутка през съзнанието на нашия герой, който се опитваше да избистри ума. Тръсна глава, за да се отърси от размишленията си. Кристално сините му очи се втренчиха в лицето на красивото момиче, което гледаше през вековете. 
- Поляна ли? Каква поляна? - попита уж любопитно, но разбира се, той знаеше какво става. Може би магнетичната сила беше привлякла Елена на това място. Все пак то беше вълшебно и то в истинския смисъл на думата. Нищо чудно, че тя се беше запътила нататък и нищо не помнеше. Деймън влезе подир жената в банята и с периферното си зрение забеляза, че тя се реши. Мъжът пусна водата да тече във ваната и се доближи изключително бързо до Елена. Езикът му се впи в гърлото и', както зъбите му се впиват в жертвите му, а ръцете му - пъргави като зайци, започнаха да обхождат дрехите и, като срещнеха ли пречка, веднага я премахваха. Дъхът на нашия герой гъделичкаше кожата на момичето, а тялото се беше допряло толкова силно в женското такова, че сякаш беше проникнал в нея през дрехите. Беше му липсвала, а скоро не са имали никакви възможности да правят... сещате се... любов. Но сега той трябваше да се стегне! Не трябваше да се поддава на изкушението. Ала какво изкушение си беше. Никой не може да устои на такава прелестна красавица. Нито на Катрин, нито на Елена. С тези бадемови очи и едва доловима усмивка може да накара дори най-суровия да коленичи пред красотата на природата.
- Елена...  - промълви и малкото останала съвест, която беше потисната от възбудата, която растеше с неимоверни количества.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
администратор.
администратор.

Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by ElenaGilbert.▲ 04.04.15 0:26

Дъхът му погали кожата й и й напомни колко много го желаеше в този момент. Радваше се на неговите докосвания. Нежност, която от дълго време насам не бе изпитвала и затова искаше да се наслади на момента. Затвори очи и попи всяко едно негово докосване. Всяка целувка се заби в ума й.  По всяка клетка на тялото й се плъзна електричество, което бе предизвикано от допира му. Всяка мисъл, която умът й бе успял да сътвори изчезна. Дори споменът за онази толкова странна поляната, изчезна, което си бе цяло чудо, защото почти всичко й напомняше за нея.
Усмивка се изписа на лицето й. Всъщност тя не можеше да бъде забелязана, но Елена знаеше, че е там, защото вътрешно танцуваше. Радваше се на това, че най - поле успя да се отърве от мислите си и от всичко, което се опитваше да забрави последните няколко минути, а може би часове. Самата тя не можеше да знае колко дълго бе прекарала далеч от дома.
Елена отдели устни от неговите и го погледна, като дори не се опитваше да прикрие настроението, в което бе в момента.
- Не разбирам само едно. Кога ще спреш да говориш? - рече брюнетката и се усмихна палаво.
Веднага след това светкавично впи устни в неговите. Целувка й бе пропита със страст. Такава целувка бе способна да даде само и единствено на Деймън. Захапа долната му устна съвсем леко, като отново на лицето й се появи усмивка.
Избута го към стената и го притисна. Целувките й бяха бързи, но не по - малко възбуждащи. Обви едната си ръка около врата му, а другата спусна надолу по гърдите му.
Не знаеше какво ще направи той, нито тя. Обикновено влагаше мисъл във всичко, което правеше. Анализираше, сравняваше, претегляше плюсовете и минусите. При секса не беше така. Нямаше нито плюсове, нито минуси. Просто го правеше. Не й бе нужна мисъл, а действия. Може би беше заложено във всеки. Нещото, което ни свързва с животните, действаме, без да мислим. Всичко, което правеше го осъзнаваше секунди, след като то бе факт, но тя не възразяваше да е толкова първична. Напротив. Струваше й се изключително вълнуващо.
Целувката й се разля като уиски по устните му, а след това надолу по врата му. Движеше се бавно. Искаше да го накара да се чувства добре. Искаше да му даде всичко, което иска сега. На момента.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by Damon Salvatore 04.04.15 13:55

Допирът, енергичните движения и усещането, близостта. Всичките тези фактори правеха Елена различна от всяка друга. Беше мила, красива, разумна, но тази промяна, която изведнъж се получаваше, когато трябваше да заеме ролята си на прелъстителка или на момиче, което иска да предаде своето страстно послание на мъжа до себе си, я правеше толкова желана и възбуждаща. Може би това беше я доближаваше до Катрин освен външния вид. Тази черта на "клана" Петрова наистина си личеше при Елена. Личеше си само ако някой е бил с Катрин. Разбира се, това не беше нищо лошо. Дори напротив - стимулиращо.
Деймън бързо се възбуди от действията на Елена и това го накара да играе малко по-агресивно от друг път. Дръпна я към себе си и я удари леко в стената под душа. Изръмжа силно, а под очите му изпъкнаха вените. Самите ириси заблестяха и се откроиха от тъмночервеното. Вампирските зъби бързо се показаха, като кучешките зъби се уголемиха. Деймън се усмихна зловещо и ги заби във врата на момичето, което въздъхна тихо. Ръцете на мъжа се увиха около крехкия кръст на девойката и я притиснаха силно, като имаше опасност да счупи това изящно създание, тази благословия на природата, тази порцеланова кукла. Дей се отърка в крака на Елена, показвайки и' какво е постигнала със своите действия. Едната ръка се отдели от талията и премахна с един замах мокрите долни дрехи на жената. После средния пръст започна да масажира срамните устни и леко да прониква през гащичките. Кръвта бавно се в гърлото на вампира, а нейната постепенно се източваше. Той се отдръпна, облиза се и я целуна, като и' даде да опита от собствената течност, която беше "издърпал". Езикът му заигра своя танц с този на любимата му, докато средният пръст продължаваше палавата си игра долу. Усещаше как тя отделяше топъл "сок", което допълнително спомагаше за цялата тази сексуална закачка. Ръцете на Елена премахнаха горната дреха на Деймън. Допирът на врялата вода до кожата му го накара да настръхне за миг и да си въобрази, че всъщност той не е вампир, а е човек. Все още може да усеща топлина и студ. Но това беше само за един кратък миг. Ръцете му решиха, че тя не се нуждае от повече дрехи и ги разкъсаха. Устните му започнаха да слизат надолу, а езикът обхождаше всеки един сантиметър от тялото и' по пътя си към гърдите и'. Най-сетне пристигна до желаната дестинация и ги захапа по същия начин, както се случи и с врата на Елена. Животинската природа се събуди в мъжа по начин, възбуждащ и за двете страни. Възбудата беше във връхната си точка. Той премахна долните си дрехи и сега вече нямаше никакви пречки за двамата. Деймън събори на земята момичето и се покатери върху нея, като премести средния пръст от долните части на жената към горните и и' го подаде да го "изчисти". С дясната си ръка насочи "оръдието" и проникна бавно в нея, като се наслаждаваше на всеки един миг от допирът и от стягането на вагината на Елена. Пулсациите, които се предаваха от двете тела, се превърнаха във вибрации и двамата се задвижиха в един такт, в една и съща песен, в едно и също тяло - по-добро, по-съвършено, по-красиво. Дясната ръка реши, че вече не иска да си почива върху гърдите на Елена, които до преди малко бяха притискани, както и прилежащите им зърна, и започна да масажира клитора и', доставяйки и' максимално удоволствие. Знаеше, че го прави, защото при всяко движение на Деймън, тя се изпъваше като струна, или се извиваше като змия. Мъжът се чудеше дали има някой в къщата, защото, ако беше така, трябваше да намалят малко децибелите, защото сигурно щяха да дойдат и да ги проверят.  
Damon Salvatore
Damon Salvatore
администратор.
администратор.

Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by ElenaGilbert.▲ 06.04.15 16:38

Тялото на Елена се гърчеше и извиваше под неговото. За част от минутата затвори очите си. Удоволствието, което изпитваше в момента не можеше да се сравни с никое друго, което бе изпитвала преди. Тялото й потрепваше, докато тя прехапваше устни и се взираше в него. Щом усети как тялото му я притиска към нейното тя измърка възбудено, а щом го усети в себе си изстена малко по - силно и захапа ухото му закачливо, като на лицето й се появи дяволите усмивка.
Елена хвана ръцете му и ги сложи на кръста си. Очите й се срещнаха с неговите и тя го целуна страстно, като позволи на езика си да си поиграе с неговия, а очите й все още бяха отворени и наблюдаваха всяка реакциите на Деймън много внимателно. В същото време Елена не позволяваше на нищо да развали синхрона между телата им.
Гилбърт бе отдала много по – голямо значение на начина, по който Деймън реагираше на всичко, което тя правеше.
- Гледай ме в очите – гласът й звучеше заповедно, но и изкусително. Човек не можеше да разбере какво се опитва да каже с думите си.
Ръката й бавно се доближи до кожата му, като нейната потръпна. Позволи си нежно да мине по врата му с длан. След това плъзна ръка надолу по тялото му бавно, като слизаше с всеки сантиметър все по-надолу и по-надолу. Прокара език по долната си устна, а след това я прехапа лекичко.
Елена обърна глава на страни и след секунда, две тя вече тя бе върху него, с единствената разлика, че не бе в нея. В очите й заиграха палави пламъчета, а усмивката й засия на лицето й.
Всичко, което правеше, всяко нейно движение, то описваше подробно любовта й към Деймън. Чувствата, които изпитваше Елена към него, чувствата, които и преди бе изпитвала и продължаваше да изпитва.
Очите й се плъзнаха по тялото му, а в следващия момент вампирката се приближи до устните му, но вместо да го целуне, тя му се изсмя и слезе по - надолу. Целуна врата му многократно, а успоредно с това спусна ръцете си по кръста му.
Пръстчетата й начертаха пътя си от кръста му до члена му, като на мястото на палавата й усмивка се появи коварната. Целуна Деймън по устните, а в същото време пръстчетата й си играеха с пениса му.


Последната промяна е направена от ElenaGilbert.▲ на 08.04.15 10:47; мнението е било променяно общо 1 път
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by Damon Salvatore 06.04.15 17:58

Деймън изръмжа страстно... Заповедта заприлича на такава, която някога Катрин му даваше. Сега някаква огромна тръпка премина през тялото му. Не му беше достатъчно да я обладава на пода или в банята. Искаше да изпотроши цялата баня, искаше да влязат в неговата стая и да разпердушинят. Вдигна силно  Елена и я заби силно в стъклото на душ-кабината, целувайки я по врата и прониквайки в нея с невероятна сила. Дори той не беше очаквал колко силно ще го направи. Стъклото се разби наоколо на милиони парченца. Хвана краката и' и ги постави около кръста си. След това с вампирската скорост я постави върху плота с мивките, като ръцете им премахваха всякакви сапуни и кошници. Устните на мъжа се разхождаха по цялото тяло на девойката, като се наблягаше на силните тласъци. Усещаше се лека болка, защото го вкарваше прекалено бързо. Той беше спрял да обръща внимание на въздишанията на Елена, колкото и силни да бяха. Ръцете му започнаха да масажират зърната и', а той много бързо проникваше. Агресията растеше, както и удоволствието, колкото и голямо да беше то. Искаше да я напълни с течността си и отново, и отново, и отново, докато тя не извика за милост. В един миг удоволствието стана толкова голямо, че удари силно плота с двете ръце и той се разруши. С бързината на котка Елена се хвърли в прегръдките на Деймън, който разби вратата, която изхвръкна и се удари в долните ръбове на леглото. Този път Елена реши, че ще  доминира за малко, но мъжът не беше на това мнение - тъй като тя се опита да слезе, а той използваше вампирската скорост, се забиха в шкафа, от който изхвърчаха дрехи и трески. Дей изръмжа силно и продължи да я оправя. Изблъска я от себе си и я хвърли на страна, но точно след миг я долепи за отсрещната стена. Отърка члена си между задните и' части, а ръцете му стискаха силно гърдите и', а след това започна бавно да прониква отзад, като знаеше, че ще я боли, но това щеше да достави удоволствие и на двамата. Беше изключително тясно не като отпред и затова проникваше внимателно, докато звуците от Елена се усилваха. Езикът на Деймън облизваше за пореден път врата и', като сега реши да промени малко позата. Изтегли ръцете си и сега тя беше точно срещу стената. Започна по-агресивно и с по-силни тласъци.
- Обожавам те - беше близко до ръмжене, но и нежно като повей на вятъра. Ръцете решиха отново да заемат позиция и бавно преминаха през корема и', като едната започна да масажира клитора, а другата със средния пръст да прониква в нея. - Да....
Тази, която проникваше в нея, се измъкна и мъжът удари силно по-стената, като тя се напука.
- Мамка му! - извика той и продължи все по-бързо и по-бързо. Изведнъж го извади, защото чувстваше, че е близо, твърде близо. Обърна я с лице към него и я целуна грубо по устните, прониквайки с език в устата и'. Рязко след това я хвърли в леглото и се озова върху нея. Изключително силно навлезе в нея отпред и усети как течността се предава от едното място на другото. Ръцете му толкова силно стискаха леглото, че то изтрещя и се разпадна, а матракът се скъса и пружините изхвърчаха и се показаха. Последва рев от страна на Дей, който усети, че тялото му тяло завибрира, а той самият започна да трепери от възбудата и от тестостерона. Такъв секс не беше правил отдавна.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
администратор.
администратор.

Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by ElenaGilbert.▲ 08.04.15 14:01

Пръстите на Елена се бяха забили толкова силно в матрака, че почти усещаха пружината. За миг затвори очите си и ръцете й се извиха в юмруци. Удоволствието, което изпитваше от възбудата в този момент се покатерваше по цялото й тяло. Начинът, по който Деймън влизаше в нея караше тялото й да гори, да усеща силата на огъня, но в същото време се чувстваше толкова безпомощна под силния му натиск … сякаш тя беше перо, а той сабя.
Елена обви краката си около кръста му. Сложи ръцете си на главата му и пръстчетата й се заиграха с косата му, докато го целуваше по устните, по врата, а после го избута от себе си и той се озова точно до нея. С вампирска скорост тя се озова върху него и започна да целува всеки сантиметър от тялото му.
Изведнъж очите й отново се срещнаха с пениса му. Не сваляше очи от него, а устните й бяха отворени. Съвсем целенасочено ухапа леко устната си и после прокара език по нея, върху следите, които бяха оставили зъбите й. Протегна ръка и обхвана пениса му, като го стисна. Наведе се напред, обви го с устни и засмука, като прокара език по върха. Беше много твърд и в същото време някак деликатно податлив, и имаше удивително приятен вкус, леко солен и много гладък. Мина надолу и го вкарвах още по - навътре в устата си. Завъртя език около главичката. Напъха го по - дълбоко, стигна чак до гърлото й, а в същото време се опираше се на бедрата му. Усещаше как мускулите на краката му се стягат нечовешки под нея. Смучеше по - силно, още по - силно, въртеше език около върха на огромния му втвърден пенис. Повтори това още няколко пъти, а след това го извади от устата си и се усмихна игриво.
Очите й бяха се срещнали с тези на Деймън и го наблюдаваха, докато езикът й се покатерваше от пениса му до устните му. Елена отново го целуна, но този път не бе останала и капка нежност в нея. Грубо ухапа долната му устна и от нея шурна кръв, която вампирката облиза.  Кучешките й зъби се уголемиха и зъбките й преминаха по бузата му, като оставяха следи, а раните, които му причиняваше се губеха за по – малко от секунди. Зъбите й продължаваха да шарят по тялото му като преминаха по пътя, по който езикът й бе преминал преди секунди.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by Damon Salvatore 08.04.15 20:18

Искаше я за себе си. Знаеше, че това не и' беше достатъчно, защото, въпреки че беше свършил в нея, тя искаше отново, пак. Той също не можеше да се отдели от Елена. Искаше я. Сега, когато нямаше какво да ги прекъсва, и нямаше никакви опасности, можеха да бъдат заедно, да прекарват времето си заедно, да се наслаждават един на друг. Деймън се отпусна и предаде щафетата на Елена, но след действието и' със зъбите , реши, че иска и той да пробва тази тенденция. Изблъска я и я бутна във вратата, като разби вратата с тялото и'. Нахвърли и' се като звяр върху плячката си. Проникна в нея толкова рязко, че и двамата изохкаха. Езикът му започна да си играе със зърното и', като го захапваше и смучеше. Ръката му стискаше другото, а дясната - масажираше клитора и', докато той проникваше бясно в нея. Охканията и ахканията ставаха все по-шумни. Вдигна я и с вампирската си скорост се озоваха на килимчето под камината. Обърна я бавно и извади пениса си от нея. Изправи я и целуна врата и' нежно, докато пенисът се опираше между цепките на задника и'. Лявата ръка дърпаше врата и извиваше тялото и' назад, а другата ръка масажираше гърдите и'.
- Елена... - успя да каже, а след това я пусна. Тя застана на четири крака, а той насочи половия си орган към аналния  и' отвор. Започна с равномерни тласъци да я обладава отзад пред огъня, който галеше кожата им.
- Ах... - се чуваше наоколо. Възбудата беше огромна и той не можеше да се сдържа. Отпусна се и свърши. Мускулите му се свиваха и разпускаха, а течността се изстрелваше в канала. Усети тихите капки, които изпусна и Елена. Сега беше доволен. Отдръпна се и хвана един шаршаф, който беше оставен от него, защото беше чакал Елена цяла нощ на канапето. Зави себе си и нея и я целуна по мокрото чело, а после се отдаде на целувките и' по устните.
- Обичам те! - обяви той и я прегърна, премествайки я върху себе си.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
администратор.
администратор.

Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by ElenaGilbert.▲ 08.04.15 22:01

Топлината, която усещаше в момента галеше голото й тяло; топлината не бе само вътрешна - породена от топлите чувства, които изпитваше в момента, но и от камината, която макар и маловажна играеше някаква роля.
Елена вече отдававна бе оставила звуците да излизат от устата й ... звуците на удоволствието, на тръпката, която усещаше всеки път щом усетеше Деймън в себе си, всеки път, в който чуеше гласа му или пък само усетеше присъствието му. Днес тя получи всичко това ... сякаш всичките й мечти бяха се сбъднали и сега бяха напът нови, още по - вълнуващи, а може би дори недостижими. В един момент обаче всичко това приключи. И нямаше как да не. За съжаление всяко хубаво нещо имаше своя край, но на негово място се появи друго, още по - прекрасно нещо. Думите на Деймън. Думи, които Елена искаше да чуе с цялото си съществуване. Не обръщаше внимание на абсолютно нищо в този момент. Не я интересуваше къде се намираше ... какво се случваше или пък какво щеше да се случи. Думите му бяха важни ... те бяха най - важните в този момент и тя бе сигурна, че изреченото от него е напълно сериозно.
Лицето й придоби един доста различен вид от досегашния. За нея всичко, което се случи днес бе изключително важно и щеше да го запомни. Радваше се на това, което бе чула, но сякаш само очите й можеха да покажат радостта си. Изглеждаше сериозна, щастлива. Не прикриваше начина, по който се чувстваше.
Не след дълго обаче и усмивката се появи и напълно заличи сериозността, която бе придобило изражението й.
- Обичам те! - рече брюнетката.
Гилбърт се надигна целуна го още веднъж нежно и се сгуши в Деймън така, сякаш беше бебе.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18) Empty Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите