Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

the only reason for time is so that everything doesn't happen at once.

Go down

the only reason for time is so that everything doesn't happen at once.

Писане by -clarissa; on 01.04.15 11:19


#name:unkown
#name she used now: clarissa whittemore
#race: time traveler
#gift: time travel
#other: speak french and german , great artist, has an imaginary friend, sociopath, has hallucinations
#fc: jane levy

Дългата и червена коса се вееше свободно, все едно беше някаква малка пролетна птичка в студения зимен ден, придаваща светлина на целият път. От момичето се излъчваха толкова силни положителни емоции, че човек би казал, че това е най-позитивното и мило същество на земята. Същество, което обича всички и никога не би ги предало. а всъщност беше точно обратното. Под това красиво лице се криеше истински демон. сърцето и беше обвито в мрак, който ако се разгърне щеше да обвие целият свят, като черна дупка, от която няма спасение. Всички които се бяха докосвали до това и бяха оцелeли след това предаваха от уста на уста, че едва са се спасили от самият хаос. Да, правилно разбрахте това е точно същата миловидна и красива червенокска със зелени очи. тя беше идеалният пример за "външността понякога лъже".  Но не я осъждайте още от сега. Има и моменти, а и хора, макар и малко към които е невероятно добра или просто я бяха улучвали в добро настроение или пък страдаше от раздвоение на личността или пък това беше просто милосърдие проявено от гласовете, които чуваше от малка.. а това не беше най-перфектната комбинация. А и с този примамващ външен вид никога не бихте могли да знаете какво се върти в главата и? А и по-добре да не знаете. както всички от както самата тя я наричаше изчезналата раса на пътешествениците във времето, трябваше да има някаква специалност, нещо което беше предназначено за нея, или поне да си има някакъв скъпоценен камък, но не и при тази червенокоска. Не, тук всичко беше точно обратното. но може би нещо в самото и днк беше сгрешено, защото единственото, което правеше е да създава неприятности, проблеми и всякакви други неща. Може би и точно с това е заслужила името си. И след като вече прочетохте това, със сигурност не бихте искали да имате нищо общо точно с тази червенокоска, която беше самият хаос. А какво беше истинското име на този демон? е това е загадка, на която никой не може да отговори. Но поне се знаеше, че използва имената Амелия, Клеър, Алисън и Клариса, а нейното истинско беше една от най-пазените тайни на този свят. Всъщност това беше нещо, което само тя си знаеше и може би така беше по-добре, защото все пак всеки път, когато се връщаше назад във времето единственото, което правеше беше да сее разруха, а после като се върне отново в настоящето да се наслаждава на нещата, които беше направила. Всъщност дори и в настоящето не беше по-различна
***
Нямах никаква идея какво точно искам да правя, но знаех едно, че не ми се стои тук. Набързо излязох и се потопих в "прелестните дерби" на това малко градче, чиито жители можеха да се състезават за наградата "най-досаден жител на планетата Земя". Конкуренцията беше просто убийствена. По едно време хората около мен започнаха да стават прекалено досадни, затова се скрих в първото заведение, което видях. Не очаквах там да е кой знае колко по-различно, но не можеше и да е по-зле. Седнах на бара и тъкмо си поръчвах едно двойно уиски, когато забелязах, че към мен се е насочила една нeпозната фигура, която седна до мен. Мъжът естествено веднага ме заговори, колко предвидимо само
-Не си ли много малка, за да си тук?
-Да, но красавиците като мен винаги имат по някой друг скрит номер
-И какъв е твоя?
-Ако ти кажа вече няма да е скрит, нали така?
-Хм.. права си. Интересно тогава, защо си нацупила сладкото си лице толкова много тогава?
-Защото мразя всички, дори цялата Вселена
-Изглеждаш твърде мила, за да е истина
-Повярвай ми само изглеждам така
-И какво толкова ти е сторила Вселената, за да я мразиш?
-Прекалено много неща
-Е, аз имам много време, така че можеш да ми разкажеш
-Ако го направя после ще ти се случи нещо много лошо
-Аз не се страхувам, малката, така че говори спокойно
-Добре, щом толкова настояваш ще ти кажа, но спри с това "малката" или ще стане лошо за теб
-Е,хайде, изцяло съм в слух
-Родена съм в Лондон, всъщност дори израснах там. И колкото това да е родния ми и любимия ми град. Имах две по-големи сестри, които винаги получаваха, това което искаха. Винаги бяха перфектни. Сещаш се - перфектна визия, перфектни оценки, перфектни гаджета, просто дъщери мечти. И ето ме мен - момиче, което никога не се притесняваше да изказва мнението си на висок тон, независимо от всичко, момичето, което винаги правеше грешните избори, озоваваше се на грешните места в грешния момент. Родителите ми не само се срамуваха от мен, те се и страхуваха от мен, още от както бях дете и открих за първи път магията в себе си. А след като станах на единадесет и се запалих по черната магия, дори избягваха да седят дълго с мен в една стая. Дори на няколко пъти се опитаха да ме убият. Първо пробваха няколко пъти с отрова, а после и платиха на един идиот да ме застреля, но за тяхно огромно съжаление винаги се връщах жива и здрава при тях. И цялото това пренебрежение и лошо отношение от тяхна страна само усилваха омразата ми към тях и желанието ми да се отърва от всички тях. За какво ти е семейство, което не се интересува къде си, какво е станало с теб, добре ли си, дали ще се върнеш и дали изобщо си жив, и което всъщност би дало всичко, за да си мъртъв?! Не ти трябва. Точно затова в един прекрасен слънчев ден реших че трябва да се отърва завинаги от тях. Върнах се вкъщи и... ги убих всичките използвайки магия и един много добър приятел, защото не исках да се цапам с кръвта им. Ироничното, в случая е, че така или иначе го направих. Тя накара родителите ми да гледат как двете им перфектни дъщери изтръгват сърцата си взаимно. Накара майка ми да си пререже гърлото, а баща ми да си изкара част от органите. Това беше дори много мило за тях като се има в предвид всички неща, които ми бяха причинили. Не, само опитите им да ме убият, но и всички онези пъти, в които ме караха да се чувствам като изрод само защото виждах неща, които те не виждаха и нито един път не застанаха на моя страна, винаги аз бях тази която греши и която трябва да изглежда луда в очите на останалите и да страда напълно сама. Но накрая и те разбраха какво е чувството. Сигурна съм, че доста им е харесало. Не ме гледай така, не съм толкова лоша, въпреки че повечето ме мислят за психопат. Според мен съм напълно нормална.
-Интересна история, малката, но не вярвам да е твоята. Сигурно си гледала някой филм и сега ми разказваш сценария му, за да се правиш на интересна и недостъпна. Много по-лесно щеше да бъде ако ми кажеш, че не те интересувам
-Мразя, когато ме подценяват
-Тогава не си измисляй толкова откачени истории, накрая ще свършиш в лудницата
-Вече бях там, така че няма да е нещо ново за мен
-... щом казваш, ще се направя че ти вярвам
-Знаеш ли, мислих си, че си по-забавен и готин, но съм сгрешила, отегчи ме до смърт. Бих гледала с удоволствие как някой психопат те измъчва, вади някой от органите ти и те кара да го изядеш, докато бавно и мъчително умираш. Но дори и това би било твърде хубава смърт, за някой идиот като теб. Загуби ми половин  час от прекрасния ми живот. Това е повече от ужасно
-Ти си ненормална!?
-Знам, но точно в това ми е чара. А сега се разкарай колкото се може по-бързо или сама ще изпълня, това което ти казах по-рано. О, и не забравяй да ми платиш питието, все пак ти черпиш
Мъжът ме изгледа странно и леко притеснено, но все пак реши да се вслуша в думите ми и направи точно това което му бях казала.

avatar
-clarissa;
пътешественик
пътешественик

Брой мнения : 27
Reputation : 0
Join date : 01.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: the only reason for time is so that everything doesn't happen at once.

Писане by fallon hutcherson on 01.04.15 11:36

Хубав герой. Одобрена си и добре дошла! happpy
avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2123
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите