Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 12 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

the only reason for time is so that everything doesn't happen at once.

Предишната тема Следващата тема Go down

the only reason for time is so that everything doesn't happen at once.

Писане by -clarissa; on 01.04.15 11:19


#name:unkown
#name she used now: clarissa whittemore
#race: time traveler
#gift: time travel
#other: speak french and german , great artist, has an imaginary friend, sociopath, has hallucinations
#fc: jane levy

Дългата и червена коса се вееше свободно, все едно беше някаква малка пролетна птичка в студения зимен ден, придаваща светлина на целият път. От момичето се излъчваха толкова силни положителни емоции, че човек би казал, че това е най-позитивното и мило същество на земята. Същество, което обича всички и никога не би ги предало. а всъщност беше точно обратното. Под това красиво лице се криеше истински демон. сърцето и беше обвито в мрак, който ако се разгърне щеше да обвие целият свят, като черна дупка, от която няма спасение. Всички които се бяха докосвали до това и бяха оцелeли след това предаваха от уста на уста, че едва са се спасили от самият хаос. Да, правилно разбрахте това е точно същата миловидна и красива червенокска със зелени очи. тя беше идеалният пример за "външността понякога лъже".  Но не я осъждайте още от сега. Има и моменти, а и хора, макар и малко към които е невероятно добра или просто я бяха улучвали в добро настроение или пък страдаше от раздвоение на личността или пък това беше просто милосърдие проявено от гласовете, които чуваше от малка.. а това не беше най-перфектната комбинация. А и с този примамващ външен вид никога не бихте могли да знаете какво се върти в главата и? А и по-добре да не знаете. както всички от както самата тя я наричаше изчезналата раса на пътешествениците във времето, трябваше да има някаква специалност, нещо което беше предназначено за нея, или поне да си има някакъв скъпоценен камък, но не и при тази червенокоска. Не, тук всичко беше точно обратното. но може би нещо в самото и днк беше сгрешено, защото единственото, което правеше е да създава неприятности, проблеми и всякакви други неща. Може би и точно с това е заслужила името си. И след като вече прочетохте това, със сигурност не бихте искали да имате нищо общо точно с тази червенокоска, която беше самият хаос. А какво беше истинското име на този демон? е това е загадка, на която никой не може да отговори. Но поне се знаеше, че използва имената Амелия, Клеър, Алисън и Клариса, а нейното истинско беше една от най-пазените тайни на този свят. Всъщност това беше нещо, което само тя си знаеше и може би така беше по-добре, защото все пак всеки път, когато се връщаше назад във времето единственото, което правеше беше да сее разруха, а после като се върне отново в настоящето да се наслаждава на нещата, които беше направила. Всъщност дори и в настоящето не беше по-различна
***
Нямах никаква идея какво точно искам да правя, но знаех едно, че не ми се стои тук. Набързо излязох и се потопих в "прелестните дерби" на това малко градче, чиито жители можеха да се състезават за наградата "най-досаден жител на планетата Земя". Конкуренцията беше просто убийствена. По едно време хората около мен започнаха да стават прекалено досадни, затова се скрих в първото заведение, което видях. Не очаквах там да е кой знае колко по-различно, но не можеше и да е по-зле. Седнах на бара и тъкмо си поръчвах едно двойно уиски, когато забелязах, че към мен се е насочила една нeпозната фигура, която седна до мен. Мъжът естествено веднага ме заговори, колко предвидимо само
-Не си ли много малка, за да си тук?
-Да, но красавиците като мен винаги имат по някой друг скрит номер
-И какъв е твоя?
-Ако ти кажа вече няма да е скрит, нали така?
-Хм.. права си. Интересно тогава, защо си нацупила сладкото си лице толкова много тогава?
-Защото мразя всички, дори цялата Вселена
-Изглеждаш твърде мила, за да е истина
-Повярвай ми само изглеждам така
-И какво толкова ти е сторила Вселената, за да я мразиш?
-Прекалено много неща
-Е, аз имам много време, така че можеш да ми разкажеш
-Ако го направя после ще ти се случи нещо много лошо
-Аз не се страхувам, малката, така че говори спокойно
-Добре, щом толкова настояваш ще ти кажа, но спри с това "малката" или ще стане лошо за теб
-Е,хайде, изцяло съм в слух
-Родена съм в Лондон, всъщност дори израснах там. И колкото това да е родния ми и любимия ми град. Имах две по-големи сестри, които винаги получаваха, това което искаха. Винаги бяха перфектни. Сещаш се - перфектна визия, перфектни оценки, перфектни гаджета, просто дъщери мечти. И ето ме мен - момиче, което никога не се притесняваше да изказва мнението си на висок тон, независимо от всичко, момичето, което винаги правеше грешните избори, озоваваше се на грешните места в грешния момент. Родителите ми не само се срамуваха от мен, те се и страхуваха от мен, още от както бях дете и открих за първи път магията в себе си. А след като станах на единадесет и се запалих по черната магия, дори избягваха да седят дълго с мен в една стая. Дори на няколко пъти се опитаха да ме убият. Първо пробваха няколко пъти с отрова, а после и платиха на един идиот да ме застреля, но за тяхно огромно съжаление винаги се връщах жива и здрава при тях. И цялото това пренебрежение и лошо отношение от тяхна страна само усилваха омразата ми към тях и желанието ми да се отърва от всички тях. За какво ти е семейство, което не се интересува къде си, какво е станало с теб, добре ли си, дали ще се върнеш и дали изобщо си жив, и което всъщност би дало всичко, за да си мъртъв?! Не ти трябва. Точно затова в един прекрасен слънчев ден реших че трябва да се отърва завинаги от тях. Върнах се вкъщи и... ги убих всичките използвайки магия и един много добър приятел, защото не исках да се цапам с кръвта им. Ироничното, в случая е, че така или иначе го направих. Тя накара родителите ми да гледат как двете им перфектни дъщери изтръгват сърцата си взаимно. Накара майка ми да си пререже гърлото, а баща ми да си изкара част от органите. Това беше дори много мило за тях като се има в предвид всички неща, които ми бяха причинили. Не, само опитите им да ме убият, но и всички онези пъти, в които ме караха да се чувствам като изрод само защото виждах неща, които те не виждаха и нито един път не застанаха на моя страна, винаги аз бях тази която греши и която трябва да изглежда луда в очите на останалите и да страда напълно сама. Но накрая и те разбраха какво е чувството. Сигурна съм, че доста им е харесало. Не ме гледай така, не съм толкова лоша, въпреки че повечето ме мислят за психопат. Според мен съм напълно нормална.
-Интересна история, малката, но не вярвам да е твоята. Сигурно си гледала някой филм и сега ми разказваш сценария му, за да се правиш на интересна и недостъпна. Много по-лесно щеше да бъде ако ми кажеш, че не те интересувам
-Мразя, когато ме подценяват
-Тогава не си измисляй толкова откачени истории, накрая ще свършиш в лудницата
-Вече бях там, така че няма да е нещо ново за мен
-... щом казваш, ще се направя че ти вярвам
-Знаеш ли, мислих си, че си по-забавен и готин, но съм сгрешила, отегчи ме до смърт. Бих гледала с удоволствие как някой психопат те измъчва, вади някой от органите ти и те кара да го изядеш, докато бавно и мъчително умираш. Но дори и това би било твърде хубава смърт, за някой идиот като теб. Загуби ми половин  час от прекрасния ми живот. Това е повече от ужасно
-Ти си ненормална!?
-Знам, но точно в това ми е чара. А сега се разкарай колкото се може по-бързо или сама ще изпълня, това което ти казах по-рано. О, и не забравяй да ми платиш питието, все пак ти черпиш
Мъжът ме изгледа странно и леко притеснено, но все пак реши да се вслуша в думите ми и направи точно това което му бях казала.

avatar
-clarissa;
пътешественик
пътешественик

Брой мнения : 27
Reputation : 0
Join date : 01.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: the only reason for time is so that everything doesn't happen at once.

Писане by fallon hutcherson on 01.04.15 11:36

Хубав герой. Одобрена си и добре дошла! happpy
avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2122
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите