Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

read my story; it's written on my body;

Предишната тема Следващата тема Go down

read my story; it's written on my body;

Писане by нєıı on 06.11.13 20:11


helena hendrix
►Хелена Хендрикс
►23;
►ловец;
►страда от множествено разстройство на личността;
►fc: tatiana maslany
________________________________________________
Няма да изпадам в дълги и широки обяснения, по простата причина, че предпочитам да не говоря за това. Какво бих могла да кажа? Животът ми е скапан. Още с раждането, нали разбирате. Баща ми е бил ловец. Мислех, че отсъства за такива периоди, за да убива глигани, елени, мечки. Грешила съм. След смъртта му се заклех, че ще отмъстя за него, но сега, когато знам какво точно се е случило, започнах да размислям.
chronology:
▶23 декември 1998г. – баща ми заминава на лов, но не се връща. Полицията открива тялото му насред гората, вътрешностите му на няколко метра от него. Познайте! Нападение от животно, вероятно гризли. Прекрасно! Дори аз знаех, че това е долнопробна лъжа.
▶14 април 2000г. – умишлен палеж на огромната къща, в която с майка се бяхме настанили. Никой не пострада. Странно. Аз бях единствената, която огънят успя да докосне. Получих белег от изгаряне на външната част на китката си, докато измъквах прислужницата. Нужно ли е да споменавам, че бях едва на пет?
▶9 август 2006г. - с майка ми най-после отворихме бара. Тя бе адски въодушевена и нямаше търпение да посрещне първият си ловец. Усмихвах се, въпреки че ми бе все тая, и помагах с каквото можех.
▶1 септември 2010г. – убих първия си върколак. Чувството е незаменимо!
_________________________________
опита се да избяга от собствените си мисли. успя! за кратко. за колко време можеш да избягаш от себе си - минута, час... или просто и бягството е една от илюзиите, които си създаваш, за да успееш да приемеш неприемливото. страхува се. страхува се, че мечтите й ще си останат само блянове, че животът й ще отмине в напразни химери и копнежи. страхува се, че няма да намери смелостта, която й е нужна, за да направи това, което знае, че трябва да направи. защото тя знае какво иска, знае как да го постигне, но всичко се изчерпва с това нейно знание. действията ги няма. действията са страшните, неосмелимите, а намеренията, тях винаги ще ги има, те винаги ще са точни и ясни, планирани, на пръв поглед лесни за изпълнение, но все така неизпълнени... объркана е, в главата й препускат толкова неизказани мисли и все пак от страха ли са станали такива, или наистина не са така важни, че да ги сподели.
виждаш как всеки ден умират хора и си казваш, че животът е кратък и трябва да го оползотвориш, да не се ядосваш за дреболии и в същото време да се радваш на малките неща. но и това е едно от нейните хиляди знания - напълно безполезно! защото само за секунди напрегнатото ежедневие я оплита в мрежите си и става човек, какъвто никога не си е и представяла, че ще бъде. става една грозна и жалка картинка, гонеща чуждите цели, оставила своите собствени на заден план. от една страна е принудена да го прави, но това толкова изсмуква силите й, че не й остава енергия за нищо друго. даже и за мечти. не че има полза от тях, но поне за миг успокояваш изтерзаната си психика, на границата с лудостта. и пак страхът, че правейки това всеки ден, не усещаш как времето лети и идва момент, в който е късно за всичко. тя предчувства този момент и още от сега усеща съжалението и болката, които ще я налегнат, и въпреки това не прави нищо за предотвратяването му. просто чака, чака да стане по-зле, деградирайки като личност, отказвайки се от малкото й останала човечност, забравяйки коя е била и каква би искала да бъде. а сега коя е? една самотна сянка, изчакваща неизбежното, каквото тя самата го направи...
_________________________________
в един момент нещата в живота ти просто се случват и дори сам не разбираш как. връхлитат те бури и тестват колко силна стена си, колко ще издържиш. същото се случи и на нея - доброто момиче, готово винаги да помогне. всички я знаеха като такава и действително беше. сякаш всичките добродетели се бяха събрали в тази иначе толкова крехка душа. крехка, но достатъчно адаптивна и устойчива - времето доказа. и бурята, и тя го потвърди след като се умори да се бори с нея. та както споменах, тя имаше добро сърце, всеотдайно. оттук идва и трагизмът ù. точно този тип хора обикновено имат лошият късмет да се влюбят. уж най-красивото чувство, а приключва по един и същ грозен начин. и всичко се повтаря, само мъжете се сменят. тя осъзнаваше това, но не можеше да избяга от любовта. тя просто бе създадена за един по-хубав свят, приказен. така беше в представите ù - приказно, а реалността- противна. и това видение, създадено за любов отиде на съдбоносна среща. и колкото и да се надвесваха над нея черни облаци, предвещаващи бурята, тя вървеше със затворени мечтателски очи. самият дявол реши, че я иска само за себе си. а той беше такъв, че получаваше това, което иска... и същият той успя да я открадне, да открадне сърцето ù. отдаде се изцяло на този дявол, носещ ангелска маска. остави се да я завладее напълно и да навлезе в душата ù, където никога не беше допускала никого. а той определено беше най-лошият - чак останал без лице... дотам безличен, че в очите му може да видиш само бездна, а в погледа - студ. а тя, сляпата, сама падна в тази бездна. споменах ли, че с ангелските си криле тя често летеше? и то така високо, вперила поглед в облаците, че не видя пропастта. и падна. уплашена, наранена - бурята вече я връхлетя. стоеше ангелът там долу и се страхуваше. беше счупила крилете си - нямаше ги вече. и ореолът заедно със сърцето и бяха на парчета. виждаше ги до нея и не се осмеляваше да вдигне глава. най-неочаквано тя се изправи и се огледа. целият свят си беше същият, само тя беше различна. нямаше и помен от добродетелите - заминаха си с крилете. момичето с погледа, вече така наподобяващ неговия, изтупа прахът от дрехите си, стъпка останалите късчета от сърцето и от ореола си и пое по пътя към ада.
avatar
нєıı
ловец
ловец

Брой мнения : 44
Reputation : 0
Join date : 06.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: read my story; it's written on my body;

Писане by fallon hutcherson on 06.11.13 20:18

Хубав герой.
Одобрена си! Добре дошла във форума!
avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2122
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите