Do you think I'm crazy?

by **- malachai parker;** 24.01.15 19:33

От колко време вече бе в този уж по-добър двадесет и първи век?По-малко от две седмици и вече намираше за трудно да удържа на изкушението.Едно бе да живее във вселена, в която бе напълно сам и лишен от възможността да получи какъвто и да е достъп до магия.А сега бе попаднал във време и място, където магията буквално извираше от всеки ъгъл.И, ако искаше да бъде напълно готов за подготвяното му отмъщение, щеше да се нуждае от всяка капка, която можеше да получи.Бе разбрал и лично изпитал невъзможността за правене на магия на територията на Мистик Фолс и след като това не му вършеше работа се наложи да го напусне за определени часове.Светът бе безграничен и предполагаше неограничени възможности.Жалко, че Кай бе сляп за онова, което не бе пряко свързано с плана му.Всички хора, които имаха нещастието да се озоват в пряк контакт с него, бяха подобно на неодушевени предмети, лишени от смисъл за него.Не се интересуваше от живота, историите им, хората, които им бяха близки.Какво означаваше загубата на един човешки живот в картината на по-големия му и много по-важен план?Нищо.
Ръката му се отпусна.Размърда пръстите си докато с другата продължаваше да придържа напълно отпуснатото и, при по-внимателен оглед, напълно безжизнено тяло.Новата му жертва се различаваше от досегашните му такива и то не само, защото бе излял гнева си върху нея.Млада вещица, около двадесетгодишна.Предполагаше се, че й предстои много за в бъдеще, но Кай знаеше, че е бездарна.Отгоре на всичкото, доброволно се бе отказала от практикуването на магия.Жалка картинка, на която той даде нов виж живот.Предсмъртен.Магията й не бе лоша и в правилните ръце - тоест неговите, щеше да свърши чудесна работа.Винаги можеше да отиде и при онова все още прохождащо в магията дете - Давина, но знаеше, че тя е прекалено ценна, за да умре толкова бързо.И не си вадете излишни заключения - на него в действителност не му пукаше за нея.Но тя притежаваше с една идея по-силна магия от другите, а как само го упойваше това чувство да я извлича от нея...За това и все още беше жива.Все още.
Заряза тялото на злополучната вещица в квартал близък до дома й и пое по съвсем различен маршрут, който го отдалечаваше възможно най-много от претъпканите улици на "града на Древните".Смешно понятие в очите му.Прекалено смешно, прекалено бездарно и лишено от уважение.Нима "разнообразието" на свръхестествения свят се състоеше единствено от вампири?И нима те бяха толкова силни, че да подчинят всички останали на своите желания, включително хората, които бяха надарени с невиждани сили?Това го отвращаваше и вбесяваше повече от всичко останало.Но не бе дошъл този момент, в който вниманието му да е привлечено от самовъзкачилите се вампири.Едно по едно.Първата му задача бе да победи близначката си.
-Не те ли е страх от чудовищата в сенките, че си дошла тук сама? - Усмихна се със своята зловещо-чаровна усмивка, докато безчувствените му и преценяващи очи се впиваха в крехкото тяло на един от малкото обикновени човеци.

by ➳camille 28.01.15 0:26

Въздухът ще ти стигне ли ? Ще можеш ли да преглътнеш онова ?
Когато онази буца застава точно в гърлото и не можеш да я преглътнеш и се мъчиш и мъчиш ,но не става . Твърде много ли е за преглъщане ? За какво всъщност говорим .. всички моменти запечатани в съзнанието ни и добри и лоши ,но най – вече лошите са нашите кошмари . Той бе нейния кошмар или не бе ? Тъмнината покриваше цялата улица ,която по принцип винаги бе най – осветена , вятърът леко разлюляваше клоните на дърветата , от които бе единствения лек шум .Небето бе толкова черно и мрачно ,а една единствено малка силно блещукаща звездица се бе настанила сред цялата онази тъмнина . Светът бе толкова голям ,а всеки от нас бе толкова малък в него колкото звездичка .Казват ,че когато някой си отиде от теб , не трябва да тъжиш за него ,защото той не иска това и ще бъде сърдит ако си тъжен . Всеки ,който си отиде от тук заема мястото си ,като една малка звездичка на небето ,гледаща цяла нощ любимите си хора .
- Дали сега той ме гледа от небето ? По дяволите говоря си сама и определено изглежда доста откачено и плашещо ..
Всъщност без никаква ирония всичко в този град бе откачено . Преди няколко месеца не можеше да си представи защо все още стои на това място , а сега какво по различно има сега след всичко случило се , през всичките перипети през ,които бе преминала .Сблъсъкът с един нов свят ..свят на свръхестественото .Един човек трудно би оцелял в град пълен с „чудовища” освен ако естествено няма свои пазители от тези чудовища ,които всъщност са точно такива.
Какво правеше тук ,мястото й в този момент не бе тук при никакви положения . Точно сега би трябвало да е съкрушена от този свят, опияняваща се от сълзите си и както винаги за завършек „любимия” ,който се появяваше и изчезваше без да предупреди ..Понякога желаем някой толкова силно и не се интересуваме от това ,че подлагаме живота си на горяща клада или на ръба на някоя скала макар и да знаем ,че това може да ни убие ние искаме да бъдем близо до самия човек ..да това е любов и то болезнена любов ,когато виждаш нещото ,което искаш пред очите си и не можеш да се доближиш до него , не защото се страхуваш ,че ще те нарани ,а защото просто ще си тръгне и отново там ,вътре ..дълбоко в душата отново ще бъде празно и ще останат само няколко проляни сълзи . А как искаш да бъдеш в неговите ръце ,да бъдеш до него и да преминавате заедно през всички онези трудности изправящи се пред вас .В един миг същия този човек прави всичко по силите си да те отврати , ужаси и уплаши от себе си макар и за твое добро ,но проблема е там ,че не разбираш това и не можеш да бъдеш уплашена от него ,а само да се влюбваш още по-силно . Твърде много мисли минаваха през ума й, седеше си там на земята , подпряла се до една стена ,гледаща как дъждът барабанеше по улицата .Изправи се ,вдигнала високо глава изтриваща сълзите от лицето си . Обръщайки се се бе олюляла за миг ,когато изведнъж топлия вятър бе станал студен и смразяващ . Една от лампите на улицата изненадващо засвети ,а точно под нея младата русокоса дама с уплашен поглед направи няколко крачки ,когато .. плашещ , млад мъж се бе изпречил на пътя й .
И какво сега евентуално или бе кръвопиец или шизофреник и при двата случая краят щеше да бъде смърт , но определено индивидът не бе от града .
Гласът му звучеше толкова уверено и властно с онези заплашителни нотки в него.
- Щом съм тук и пред Вас значи не сте ме изплашил . – Заявявайки с лекия си трепет в гласа надяваща се да бъде убедителна макар и невярваща в себе си .
- Всъщност какво търсите тук , както знам „чудовищата” не нараняват само беззащитни жени или се бъркам ? Бихте ли ми изяснил ? – Повдигна погледа си , взирайки широко отворените си зелени очи в тези на непознатия .

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Do you think I'm crazy?

Do you think I'm crazy?

Re: Do you think I'm crazy?