Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

after 1 week;/;elena&damon (+18)

Go down

after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by ElenaGilbert.▲ on 18.01.15 20:41

Елена се събуди на единственото място, на което никога не би предположила, че ще се събуди. Беше на поляна, на която не виждаше нищо друго освен зеленина. Нямаше представа къде е, защото никога не бе идвала тук. Единственото хубаво нещо в момента бе, че е с дрехите си. Изправи се на крака и се огледа. Все още не виждаше нищо друго освен зеленината покриваща поляната и една единствена пътека, която сега бе единственото й спасение. Започна да върви по нея. Бързо се отегчи от това, че продължава да вижда все същото. Нямаше време да се бави. Имаше много по - важни неща, които можеше да свърши през това време, през което вървеше.
Вамписката й скорост най - сетне показа за какво е създадена, когато след броени минути Елена видя нещо по - различно от зеленина. Пред нея се откри гора, която й бе много позната. Това бе гората на Мистик Фолс. Никога не бе подозирала, че след нея има поляна, в която няма нищо друго освен една едничка пътека. Дори нямаше цветя, което напълно очаквано за една поляна, но тази нямаше. Дори размера на тревата бе равен, дори прекалено равен, за да бъде реален.
Елена се бе вгледала прекалено дълго в една точка, мислейки за тази поляна. Когато се върна на земята обаче се сети, че е време да си върви. Кой знае как изглежда сега в момента, при положение, че е спала на това място цяла нощ. Трябваше да се прибере колкото се може по - бързо. Трябваше да премахне ужасната миризма на трева от себе си. Не можеше да я понася и колкото по - бързо се отървеше от нея толкова по - добре щеше да бъде за самата нея.
Започна бавно да върви през гората. За първи път се чувстваше слаба. Главата я болеше и бе прекалено уморена, за да продължи да бяга. Бе и гладна. Много гладна, а гладът й се засилваше с всяка изминала минута, нещо което не бе типично за нея. Не можеше да издържи. Трябваше час по - скоро да се прибере и да сложи край на всичкия този Хаос.
- Хайде, Елена - каза си и се изстреля с вампирска скорост напред, колкото и да бе уморена.
Скоро пред себе си забеляза единственото нещо, което й се искаше да види в момента. Единственото й спасение, в което щеше да намери дори любов - имението Салваторе. Влезе в него, усмихна се и въздъхна облекчително. Чувстваше се много по - добре от преди. Сега поне виждаше нещо, което по нищо не си приличаше на поляна.
Изведнъж чу стъпки. Бе сигурна, че не са нейните, защото тя бе седнала на пода. Дори не осъзнаваше, че е там. Приличаше на пълен идиот или по - скоро на психично болен идиот.
- Деймън, ти ли си? - попита не след дълго Елена.


Последната промяна е направена от ElenaGilbert.▲ на 05.04.15 20:39; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1777
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by Damon Salvatore on 19.01.15 10:02

Тик - так, тик- так, тик - так, тик - так... Античният часовник бавно напомняше за истината - часът беше един след полунощ, а Деймън не можеше да заспи. Мислите му в момента се рееха нависоко. И преглеждаха земното кълбо в опит да намерят Елена, която миналата нощ се беше държала странно - дори прекалено странно. "Не мога да разбера жените. В един момент са щастливи, а в другия - тичат навън, нуждаейки се от въздух"- мислеше си непрестанно той, като гледаше тук-таме през прозореца. Тик - так.. Мъжът се изправи и премахна завивката. Беше чисто гол. Реши да надникне навън, за да провери дали случайно Елена не е там, но, уви, нямаше я. Въздишка. Обърна се бавно на другата страна и взе дълъг халат, който наподобяваше черното наметало на Граф Дракула- не че имаше разлика между графа и Деймън. Може би Деймън беше по-добрата версия на този мит или по-точно по-красивата. Усмивка се появи на иначе загриженото лице на вампира. Погледна се в огледалото, сложено в банята. Оттам гледаше мъж, на който годините не му личаха, а лицето му беше разкъсвано от тревоги. Деймън реши да слезе в голямата стая с камината и да пийне едно. След малко се оказа долу, като си наля една чаша и отпи бавно глътка от нея. Остави чашата назад и се вгледа в догарящата камина. След малко притвори очи и неусетно заспа. Събуди се малко странно, защото чу шум от вратата. Обърна се по посоката на нарушителя на обществения ред и се вгледа. В следващия момент се оказа там, като отговори:
- Да, аз съм Елена. Ела.
Вдигна я от земята и я занесе на леглото. Огледа я и му стана ясно, че е слаба. За около 2 секунди слезе долу и взе от запасите с кръв. След още толкова беше горе и вече даваше на момичето банката.
- Какво стана? Мислех, че имаш нужда от въздух, а накрая се оказа, че може би си издишала целия въздух на Америка 
avatar
Damon Salvatore
администратор.
администратор.

Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by ElenaGilbert.▲ on 20.01.15 23:16

Елена почувства облекчение щом тялото й усети допира на Деймън. Почувства се наистина страхотно, защото вече можеше да изтрие от главата си спомена за онази поляна. Беше й странно, че не я бе виждала преди, а живееше в Мистик Фолс откакто се помни. Всъщност по - странното бе, че е толкова запазена. Та в нея нямаше нищо друго освен зеленина. Бе виждала вече много неща, не прекалено, но достатъчно, за да стигне го извода, че е дело на някоя вещица. Може би всеки на нейно място би си помислил така. Или е това, или някой наистина се е вманиачил в поддръжката на това място.
Усещайки топлината на леглото, Елена се почувства у дома, където винаги можеше да намери всичко, от което се нуждае. За това обичаше това място. То я караше да се чувства добре през цялото време. То бе нейното убежище. Тук можеше да се чувства защитена от всичко и всички. Тук бе далеч от външния свят. Опасният външен свят, който е готов по всяко време да ти навреди, да те нарани, без да се интересува от чувствата ти.
Мислите й бяха моментално забравени, когато миризмата на кръв достигна до нея. Нямаше търпение да изпие и последната капка от банката. Чувстваше се така сякаш не бе яла от години, ако не и цял век.
- Всъщност не знам какво се случи ... не помня нищо откакто излязох - освен глупавата поляна - добави наум Елена.
Не знаеше какво се бе случило и много й се искаше да разбере. Все пак това не е нещо нормално за нея. Не й се случваше всеки ден, за да се чувста нормално, както би трябвало да се чувства и сега. Дори не знаеше защо й пука толкова, след като сега всичко бе наред. Просто не помнеше ... можеше да приеме това като нещо нормално. Можеше дори да не пълни главата на Деймън със своите глупости, както правеше обикновено. Не можеше ли просто да си затвори устата и да спре да говори поне за секунда. Нима това бе толкова трудно за нея? Някаква сложна и неизпълнима задача.
- Както и да е? Ти какво прави? -зададе поредният си глупав въпрос Елена, опитвайки се да забрави това, че изобщо някога е забравяла нещо и да се помъчи да промени темата на разговор така, че нито един от двамата да не помни за нея.
Изведнъж се сети за косата си, за дрехите си и за всичко останало, което й се струваше съсипано. Трябваше да направи нещо по въпроса, защото не искаше да си представя начина, по който изглежда сега.
Отново усети мирисът на трева. Трябваше да се отърве и от него. Щеше да направи много неща, но преди това щеше да се подсили. Всъщност докато мозъкът й премина през всичките тези фази на размисъл тя вече бе приключила с дадената й от Деймън кръв.
avatar
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1777
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 1 week;/;elena&damon (+18)

Писане by Damon Salvatore on 22.03.15 20:57

Сърцето на Деймън затупка нормално. Тя отново беше в дома му и най-важното беше, че Елена е в отлично здраве. Това му трябваше да живее. След като тя избра него, единствено той живееше за нея и да я кара да се усмихва с нейната чаровна усмивка. Тази усмивка си имаше своите собствени запазени техники, въпреки че той имаше имунитет, те все пак действаха. Знаеше онези, които могат да те накарат да се разтопиш и да паднеш на колене пред нея, както и онези, които можеха да те накарат да замълчиш и да се възбудиш едновременно. Сладките усмивки, агресивните такива... Всичките до една бяха красиви и примамливи. Такива, каквито можеха да те подчинят на волята си и да те тикнат в рая едновременно. Нейните очи и движения, нейният поглед... Всичките те разтрисат, отвяват и взимат дъха ти едновременно. Вибрациите, които човек усеща в стомаха и по цялото си тяло при допира и', са неконтролируеми, а искрящата светлина, която излъчва Елена, може да побърка човек, да проникне в неговия свят и да го разтърси толкова здраво, че да загуби ума и дума.
Такива мисли се въртяха в главата на Деймън, докато наблюдаваше всяка извивка на тялото на момичето си, а думите и' минаваха по допирателната. Той