Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 6 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

Старата църква

Предишната тема Следващата тема Go down

Старата църква

Писане by fallon hutcherson on 07.08.14 0:28

avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2123
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Старата църква

Писане by Ирина on 05.12.15 23:04

Ирина.
Този тънък глас пронизваше тишина, която беше настанала от … откакто Ирина стоеше заключена тук. Просто вече беше изгубила всякаква надежда за себе си. Дори не знаеше защо беше тук. Как беше попаднала. Постоянно се въртяха някакви въпроси в главата й, на които не можеше да намери отговор.
Ирина.
Не издържаше. Чуваше името си на всеки седемдесет и осем секунди. Всеки път ги броеше, нямаше как да забрави бройката им. Наклони главата си наляво и погледна към откриващата се пред нея гледка. Поне имаше пръстен, който я пазеше от слънцето иначе щеше да изгори като нищо. Но за нея щеше да е по – добре така да умреше, пред това да умира от глад. Бързата смърт задоволяваше всекиго винаги. Никой не обичаше да бъде измъчван или поне така тя съдеше по себе си.
Слънцето успя да покаже отново лъчите си. Беше скрито от привидно розовите облаци. За миг се усмихна. Беше красиво, но красотата стигаше дотук. Лъчите погалиха избелялата й вече кожа и Ирина потръпна. Сякаш не топлина усещаше, а студ. Цялата трепереше. Беше й толкова зле, че за миг дори бе забравила къде се намираше. Беше способна на всичко, за да се махне от тук. Беше така скучно и така ужасяващо, плашещо. Искаше си проклетата свобода! Не беше правила кой знае колко злини, че да бъде заключвана и изтезавана така. Всеки правеше грешки. Имаше много по – големи грешници от нея. На фона им изглеждаше като живо ангелче.
Избута с ръцете си тялото си напред и се отпусна, при което вече лежеше на земята. Заби погледа си в дървения таван и изведнъж й хрумна нещо, което напълно бе забравила, а може би можеше да се освободи веднага от тази клетка. Знаеше, че вещицата, която идваше тук всеки ден бе направила това заклинание. Беше я видяла, нямаше как да я сбърка. Нейно дело беше и непрекъснато да чуваше името си. Щеше да дойде скоро или поне на това се надяваше. Беше рано, не много, но достатъчно, за да знае, че скоро би трябвало то да дойде.
Надяваше се. Отдавна не бе искала толкова силно нещо. Толкова, че дори щеше да се помоли на Бог, в който дори не вярваше, но щеше да опита дори това. Можеше и да се получи нещо, макар че отново нямаше да повярва в него.
Тогава я чу. Без дори да й се налагаше да се моли, на когото и да е било. Нямаше как да забрави начинът, по който токчетата на вещицата потропваха. Имаше нещо, което я караше да не ги различава. Надигна леко главата си, а след това отново я отпусна и тя се тресна в земята. Изпуфтя вампирката и поклати глава неодобрително, при което колкото и да бе слаба успя да застане отново опряна на стената. Чуваше как приближаваше, а Ирина в същото време оглеждаше църквата. Трябваше й нещо, с което да убиеше тази вещица, за да се измъкнеше. Тогава Сарантапихина успя да долови с погледа си, че една дъска беше наполовина счупена. Трябваше й. затова отново надигна глава, като се увери, че вещицата все още я нямаше, а след това се претърколи и с колкото сила можа успя да счупи дъската и от другата страна, при което я задържа в ръцете си и в мига, в който забеляза, че онази приближаваше се опита да я й откъсне главата с това, но отново неуспешно. При което чу смеха й, и се издразни още повече. Чу я как изричаше нещо, но толкова й се дразнеше, че реши, че няма да я слуша и всичко, което изрече изобщо не беше отразено от Ирина. Най – прекрасният миг бе, когато вещицата реши да се изнесе. Буквално не можеше да я понася повече.
avatar
Ирина
вампир
вампир

Брой мнения : 115
Reputation : 0
Join date : 18.04.2014

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите