The Vampire Diaries
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Stevenson Residency
Готови герои Empty27.09.22 22:17 by } lehana {

» Elena's apartment
Готови герои Empty27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲

» Бара
Готови герои Empty13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲

» Mine :d
Готови герои Empty23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.

» Мона бонбонааа [SPAM]
Готови герои Empty01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲

» New teeth, new life for him ... & HER♥.
Готови герои Empty10.12.18 18:55 by Victor.

» кой от последните два аватара предпочитате
Готови герои Empty11.09.18 7:40 by Колобър Чакар

» Глас в БГ ТОП
Готови герои Empty06.05.18 10:04 by Колобър Чакар

» Да броим от 1000 до 0
Готови герои Empty03.01.18 6:19 by Колобър Чакар

» Секси или злекси
Готови герои Empty14.12.17 8:52 by Колобър Чакар

» С какво е облечен следващият?
Готови герои Empty14.12.17 8:46 by Колобър Чакар

» Опиши предишния с питие
Готови герои Empty14.12.17 8:44 by Колобър Чакар

» Какъв цвят е бельото на следващия?
Готови герои Empty14.12.17 8:41 by Колобър Чакар

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 15 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

Готови герои

+8
Elliot.
Arietty
Anna Lightvile
abigail.
lust-
Derek Miller
Rosalie Buttler
Joseph Reid Jr.
12 posters

Go down

Готови герои Empty Готови герои

Писане by Joseph Reid Jr. 31.08.13 22:09

В тази тема можете да пускате готови герои,които могат да бъдат ползвани от новорегистрираните потребители.


Последната промяна е направена от .Claudia della Francesca. на 15.01.15 9:39; мнението е било променяно общо 2 пъти
Joseph Reid Jr.
Joseph Reid Jr.
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2339
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 24
Местожителство : Мистик Фолс

https://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Rosalie Buttler 13.11.13 20:55


Изисквания за този, който желае да вземе героя: Да е редовен и да знае, че измъкване от РП с Роузка няма

Име:
Дерек Милър (името може да бъде променяно)

Лик: Jensen Ackles / Robert Dawney JR  /  Matt Lanter /  Johnny Depp (държа на някой от изброените ликове, но оставям избора на човека, който го вземе и на това кой от тях ще е свободен тогава)

Готови герои Tumblr_mb2mdypSGo1rsvwf5

Години: 25/безсмъртен

Раса: Вампир

Способност: Телепатия, Силов Щит

Външен вид: За Дерек можем да кажем, че със сигурност е мъж, който привлича погледите. Той е висок, добре сложен и успее да подкоси краката на всяко едно момиче, което го зърне. Той е леко суетен и държи винаги да изглежда безупречно. В очите му гори винаги едно палаво пламъче, но могат и да станат изключително студени, ако бъде ядосан по някакъв начин. Усмивката не слиза от лицето му, но рядко тя е естествена. В повечето случаи тя е присмехулна и саркастична.

Характер: Дерек е мълчалив мъж, който не се доверява на хората. Той разкрива мислите и чувствата си само пред хора, на които наистина може да има доверие. По природа е потаен и пази тайните си и от най-близките си приятели. Към непознатите е настроен защитно и заядливо. Към близките си е предан и сантиментален. Сменя настроенията си бързо: най-чаровната му усмивка може да бъде заменена с вледеняващ поглед само за части от секундата.

История: Дерек е роден в семейство с благородно потекло и много стар род. Баща му много се е гордеел с произхода си и затова не е искал нищо да очерни името му. Това е било изключително тежко за буйния характер на младия Милър. Когато става на 18 той напуска дом си и започва да пътува. Запознава се с хора, които го повеждат по лош път. Започва да се занимава с доста незаконни дейности като кражби, контрабанда, измами на карти и други. Живота му протича на бързи обороти, на ръба между живота и смъртта, докато един ден, попада на група вампири, които го превръщат, и така започва неговия безсмъртен скиталчески живот. Няколко години по-късно се озовава случайно на едно градинско увеселени, където среща момичето, което в последствие ще се окаже любовта на живота му: Розали Даркблум. Тя го впечетлява с упорития си характер и ексцентричност, с които се отличава от другите момичета. В последствие двамата стават много добри приятели. Той се превръща в човека, на който тя има най-много доверие и на когото признава почти всичките си грешки. Колкото повече време минава толкова повече той се влюбва в нея. Не след дълго Дерек решава да й предложи брак макар и да знае, че тя е влюбена в друг. Въпреки това той смята, че ще успее да събуди любов в нея. Заради Роуз той се превръща от лошо момче в примерен мъж, на който всяко едно момиче може да разчита. Но това не е достатъчно за егоистка като нея. След дълги борби да я спечели и много рани, Дерек разбира, че това е изгубена кауза и напуска Роуз, точно когато тя му признава, че го обича. След това той заминава при семейството си, а по- късно отново започва да скита по света. Но съдбата му поднася нова изненада и го среща отново с Розали Даркблум, която е повече от убедена, че ще успее да спечели любовта му.

Rosalie Buttler
Rosalie Buttler
вампир
вампир

Брой мнения : 18
Reputation : 0
Join date : 13.11.2013

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Derek Miller 21.11.13 18:19

мисля че този е точно за мен ;дд ако може с лика на Jensen Ackles
Derek Miller
Derek Miller
вампир
вампир

Брой мнения : 9
Reputation : 0
Join date : 21.11.2013

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Joseph Reid Jr. 21.11.13 20:10

Одобрен си! Добре дошъл във форума! happpy
Joseph Reid Jr.
Joseph Reid Jr.
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2339
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 24
Местожителство : Мистик Фолс

https://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by lust- 07.02.14 2:18

Така... бившият годеник на героинята ми, което ще рече, че няма да си спести писането с мен. Ако някой иска да го заеме, не държа толкова на километричните постове, колкото на смисъла в тях, тоест, нека не повтаря написаното от мен(да, често се среща).

Готови герои Tumblr_mp5pgoZ7Rb1qauvgjo4_500
tyler hoechlin
(определено държа на лика)


Име: Кевин Фишър
Години: 27
Вид: човек

Външен вид:
Поглед на изгубен питбул - прекрасни очи с цвят на пепел; изглеждат изгубени някъде из времето и пространството, но пазят животинското в себе си. На пръв поглед изглежда гневен, недоверчив, дори зъл. Очите му служат за допринасянето на уплахата у останалите. Очите му са мрачни. Очите му лъжат.
Косата му, разрошена като след сън, като след бурна нощ със случайна дама, привлечена от гневните му очи. Двудневна брада, вероятно набола по лицето му от небрежност, забързаност. Плътни устни, на които... ако трябва да бъдем честни, дори мъж не би устоил.
Висок е. Да, определено е висок. Тялото му едва ли може да се опише с думи. Но нека все пак опитаме: мускулесто, с перфектни мъжки пропорции, перфектно. Стилът му също е небрежен, като леко наболата брада. Мрази да ходи на пазар - типичен мъжки проблем, затова набляга на кецовете, които "уж" го подмладяват, свободни джинси и онези впити тениски, през които можеш едва ли не да видиш всяка извивка на изящното му тяло.


Характер:
Гневен. Добре де, тук очите не лъжат изцяло. Страшно злобен тип, с който никой не би искал да си навлича проблеми. Властен във всяко отношение - отнемеш ли му правото да те контролира дори до минимална степен - по-добре обмисли предсмъртното си писмо преди да те е докопал. Немарлив във всяко едно отношение, но със строга лична хигиена, спор няма. Забележи ли проблем, предпочита сам да се справи с него. Ако опиташ да му помогнеш... е, връщаме се на предсмъртното писмо. Груб е. Изключително груб. Понякога говори неща, които знае, че биха те наранили, че биха изхвърлили с ритници и малкото надежда, която си таял у себе си. Но го прави неволно. Без да мисли. Разбира се, после съжалява за думите си, но често пъти е вече твърде късно.
Но пък знае как да поднесе извинението си подобаващо. Което ни кара да се откъснем от лошите му черти и да преминем на добрите. Лоялен е. Ценен ли си за него, считай, че би откъснал главата дори на собствената си майка, ако те нарани по какъвто и да било начин. Обича силно. Трудно показва любовта си, но ако се случи... ако се влюби, то ще разбереш. Не го бива по думите, но с действията се справя отлично. Никога не би ти казал "обичам те" или "значиш много за мен", но ти ще разбереш, когато видиш как собственотъчно откъсва сърцето си за теб.
Силен е. Както физически, така и духом. Издръжлив също.


История:
Всичко започнало преди двадесет и седем години, когато в Западното отделение на Чикаго били приети самотна майка и нероденото й дете. Няма какво да се каже, освен че детето оцеляло; майката не успяла. Няколко години след това са потънали в мъгла. Знае се, че детето е осиновено на петгодишна възраст от заможно семейство, което с години опитвало да създаде поколение, но опитите все се оказвали неуспешни. Дали фамилията си на младия Кевин, заедно с голяма част от времето и вниманието си.
Кевин бил агресивен още от дете. Със замах пречуквал от бой момчета, които били с години по-големи от него. Сещате се нататък - нощи в ареста, изправителни училища, адвокати и прочие. Приемните му родители често будували и прахосвали огромни суми, за да платят гаранцията му нощ ден след ден.
И както всички очаквали, един ден просто събрал нещата си и избягал. Открил баща си - биологичния си баща. Тъпо копеле, мен ако питате. Но въпреки това той намерил работа на Кевин, предоставил му дома си, но пропивал всяка стотинка, която момчето внесе в къщата. Подразбира се, че проклетия алкохолик скоро бил погребан. Но причината до степен не е алкохола: една нощ, натряскан до козирката, изпуснал горящата си цигара на приказния турски килим и... досещате се. Кевин се прибрал твърде късно от работа, за да предотврати пожара. Вярно, дотук звучи точно като лоша приказка.
Е, нека просветлим историята.
Момчето се влюбило. Никой не би го нарекъл "любов от пръв поглед". Нужни били единствено двама добри приятели, купон, огромно количество алкохол и празна спалня, за да пламне искрата. Която горяла дълго, повярвайте ми. Със собствените си пари двамата обновили до основи изгорелия дом на Кевин. Превърнали го в свой. Вече навършили двадесет, двамата свободно заживели заедно.
Но светлата част завършва тук.
В нощта, в която Кевин предложил брак на любимата си, последвала кървава катастрофа. Вивиан изчезнала безследно, а спокойствието и топлината у Кевин си отишли заедно с нея.
Е, досещате се, как дълги години момчето страдало за любимата си и единствената му цел в живота била да я открие. Нека спестим нататъшни подробности.
lust-
lust-
човек
човек

Брой мнения : 61
Reputation : 0
Join date : 26.01.2014

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by abigail. 28.03.14 9:29

# изборът на лик оставям на желаещия да вземе героя, защото аз честно казано не мога да реша;
# евентуални взаимоотношения ще се уреждат на лс като това не означава, че няма някаква връзка между Абигейл и Джак (просто на този етап са близки приятели или нещо като брат и сестра);
# при нужда винаги съм готова да разясня, което не е ясно;
# държа на активността (все пак няма смисъл да се заема герой, ако няма да се използва), относно постовете - единственото изискване е да имат смисъл, а не просто няколко реда, колкото да се отбие номера.


Джак Уайт | 24 | човек (за предпочитане)

Цигареният дим я обгръщаше от всички страни. Песента звучеше по-зле от предния път и от онзи преди него. Русокосата чувстваше безчувствеността на пръстите му от дългото притискане на струните. Отново седеше с кръстосани крака върху дивана и подреждаше картите. Този път липсваше климатик, който на пуфти, а го заместваха колите по улицата, чуващи се от отворения прозорец на гаража. Светлината бе изкуствена и премигваше от време на време.
- Спри, спри! – гласът му се извиси над бъркотията от звучи и кълбо прах се надигна, когато тялото му се отпусна върху дивана. Картите се разхвърчаха, а Абигейл се закашля, когато праха попадна в белите ѝ дробове. Погледът ѝ бе сведен, но усещаше как неговият бе прикован към нея. – Не струваме, нали?
- Трябва ви почивка. – каза русокосата и събра картите от пода. Нямаше нужда да му казва онова, което той вече знаеше, но и знаеше, че всъщност не бяха ужасни. Липсваше им вдъхновение. Случваше се твърде често. Скандалите между момчетата бяха по-чести когато бе около тях, отколкото когато беше в къщата, но Джак не ѝ позволяваше да пропуска репетициите им. Твърдеше, че му носи късмет с присъствието си.
- Къде е тефтера ти? – попита внезапно и тя вдигна поглед към него. Не бе писала от наистина дълго време. Последните два листа бе откъснала и изгорила. Запалката изщрака и нова цигара намери мястото си между устните му. – Хайде, искам да опитам нещо.
- Не го нося. – отговори съвсем ясно и кратко Абигейл и приключи темата като започна отново да подрежда картите. Гласовете не я напускаха и се налагаше да пие аспирин поне три пъти на ден, а през останалото време се бореше с тях чрез антидепресанти и приспивателни. Ръцете му уловиха нейните и я дръпнаха към него. – Остави ме!
Викът ѝ го изплаши и той я пусна. Абигейл се отдръпна и отново се сви в другия край на дивана. Шумът привлече момчетата и репетицията продължи.

"Не опитваше да се скрие. Знаеше, че бялата нощница и светлата коса я издаваха, но тя продължи да стои пред открехнатата врата. Очите ѝ не ми позволяваха да отместя поглед. Опитвах да разбера какво се криеше зад тях, за какво мислеше, но не можех. Когато пожелаеше, тя позволяваше на човек да разбере мислите ѝ. Не и този път... В него момент наличието на трети човек в стаята бе без значение. Брюнетката забиваше ноктите си в гърба ми, виеше като ранено животно от удоволствие, но всичко това нямаше значение. Не можех да я погледна, просто не можех.

малко повече за него;
▸ Родителите му носят фамилията Рокфелер, с която е вписан във всички документи, но той рядко разговаря за тях и обикновено някой го е предизвикал да го направи и често тези разговори завършват със скандал.
▸ Малко хора знаят, че е по-малкия от двама братя. Брат му загива при улично сбиване преди четири години в опит да го защити, затова до ден днешен вината продължава да го следва.
abigail.
abigail.
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 49
Reputation : 0
Join date : 18.03.2014

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Anna Lightvile 05.05.14 22:28

ВАЖНО: Моля никой да не използва героя някъде другаде без изричното ми съгласие. Ликът подлежи на договаряне. Героят има тесни взаимоотношения с моята героиня и това е важно да се има под предвид, за да няма после ама аз  не исках така да се развие историята. Също така предимство трябва да имат РП-тата с мен.

Александър Николаевич // Вампир // Години: N/A // FC: Jensen Ackles (Gerard Butler)
Готови герои Tumblr_mzsg8e2K4M1ro95bto3_r1_500

Външен вид: Вледеняващи зелени очи- това беше първото нещо, което се забелязваше в безсмъртния руснак. Тези така омайни очи, които можеха едновременно да те запленят и да всеят ужас. Дълго време след първата ви среща с нашия герой няма да можете да отлепите очи от погледа му, но когато най-накрая успеете да постигнете това ще обърнете внимание и на другите негови качества, които с право му даваха определението наистина привлекателен мъж. Всяка една жена забелязваше добре сложеното му и стегната тяло. Косата му беше тъмна, винаги разрошена небрежно. Той не обичаше да се грижи много за външния си вид. Природата сама беше свършила своята работа. Омайната му външност привличаше неподозиращите му жертви, водейки ги към сигурна смърт.

Характер: Накратко неговата личност проявява голям авторитет. Има вяра в себе си и съумява да върви напред. Той е смел, жизнеспособен, верен и честен. Но това са само добрите му качества, които са може би само един процент от характера му. Той е студен. Обича да заповядва. Не се доверява на никого и не допуска никой до себе си. Няма приятели. За него думата приятел означава предател. Ако искаш да запазиш това, което си постигнал не трябва да вкарваш никакви лични чувства. Любовта е за слабаците, а не за тези, които искат да постигнат велики дела. Жесток? Да със сигурност тази дума го описва отлично. Изпитва удоволствие от болката на другите, дори и те да са непознати. Към подчинените си е изключително суров. От тях изисква единствено и само покорство. Понякога в сърцето му се появява малко зрънце съчувствие, но това са изключително редки случаи, които той пази в най-голяма тайна и не позволява никой да разбере за тях.

История: Александър крие в тайна миналото си, но истината е, че той е роден в средата на 19 век в Русия. Произлиза от рода на  Романов-Холщайн-Готорп. Сега  най-вероятно ще се зачудите кой реално е бил Александър преди да се превърне в жесток и ненаситен за кръв вампир. Династията най-вероятно ви подсказва истината. Той е великия Александър II, император на Русия,  цар на Полша и велик княз на Финландия. По време на човешкия си живот се е проявил като велик военачалник и реформатор. Тайна, известна на много близък кръг от негови приятели е, че той е имал любовница, която много е обичал- Анастасия. За голяма негова изненада тя се оказва вампир, но е била толкова силно влюбена в него, че прави всичко възможно да го защити от множеството атентати и заговори срещу него. Почти всичките опити за убийство над Александър са предотвратени от нея, до паметната дата 13 март 1881. Група от враговете на императора, отвличат Анастасия и така тя не може да попречи на поредния опит за покушение над живота на владетеля. На никой обаче не е било известно, че Александър е пиел от кръвта на любовницата си и няколко сни след убийството му, той се събужда променен. Вече не е бил Александър, император на Русия. Вече е бил някой друг, нещо друго, жадно за кръв. Осъзнавайки в какво се е превърнал той се опитва да намери Анастасия, но открива, че тя е убита. Сломен от мъка, той напуска по най-бързия начин Русия и се  отправя към западна Европа. Дълго време се подвизава в Париж, Виена и Лондон, докато не решава да замине за Новия свят, а именно Америка. Там той се установява в малко градче в щата Мейн, където изгражда отново своя империя, но този път от вампири. Загубил напълно човешките си чувства, Александър успява да укрепи новата си империя, поставяйки подчинените си под вечен страх от суровия му и демоничен характер. Близо 100 години той се е грижил за новата си империя, но набезите на ловците, разпръсква кръвопийците от градчето и Александър тръгва да търси късмета си отново, този път в Мистик Фолс.
Anna Lightvile
Anna Lightvile
ловец
ловец

Брой мнения : 9
Reputation : 0
Join date : 03.05.2014

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Arietty 05.06.14 21:07

ВАЖНО: Човекът, който вземе този герой ще трябва да ме търпи доста. С този персонаж имаме общо минало и ако решите да го взимате влизайте редовно и не забравяйте - аз съм момичето.

Conor Leland
Vampire / 21/500 / Kellan Lutz

Конър е същински бог. Висок мускулест притежател на небесно сини очи, в които всяко едно момиче би се удавило. Усмивка, която се появява за съвсем кратко време, но когато я използва заслепява всеки един човек - независимо мъж или жена. Всеки един мъж му завижда, а всяка една жена го иска.
Конър Лиланд е личност, която трудно може да се опише с думи. Всъщност е много лесно - звяр. Не се интересува от това, което прави. Не се интересува от това дали е съсипал живота на някого. Интересува се само и единствено от себе си или поне така си мислят повечето хора. Има редки случаи в които част от човещината му се проявява. Но дори и тогава не изпитва никакви огризения от това, което е причинил на хората около себе си. Покрай Арайъти той може да се превърне от кръвожаден и зъл вампир, дори и в ангелче, макар че нейният непреклонен нрав го изнервя.

Конър бил роден в семейство на ловци. Още от малък бил обучаван как да се сражава срещу нощните създания. Всеки ден ставал рано сутрин и започвал с тренировките, докато не станал машина за убиване. Селото му било гордо с постиженията му. Не живели в страх, че ще бъдат атакувани от кръвопийците и създанията на луната. Не се страхували, че ще открият съпругите си, мъжете си, децата си или дори животните си мъртви.
1514
Двадесет и една годишния Конър Лиланд беше излязъл на лов за пореден път. Той и още около двадесет мъже от селото бяха излезли и подгонили един от кръвопийците, който бе прелъстил и убил съпругата на един от тях. Брюнетът водеше тълпата, която малко по малко изоставаше назад, а младежът препускаше стремглаво напред - лоша идея. В един от ъглите на забутана уличка група кръвопийци го пречакали и му се нахвърлили. Незнайно как оцелял, но след тази случка той се променил. Станал един от тях. От усмихнатото лъчезарно момче, което бил някога се превърнал в мрака. Не се интересувал от това дали наранява някого. Интересувал се само и единствено от себе си.
1864
Никога преди не се бе чувствал по този начин. Искаше я. Тя го привличаше не само с миризмата си, не само с вкуса си, но и физически. Той я искаше, но щеше да я убие. Искаше я, но щеше да я нарани. Искаше я, но не я заслужаваше.
- Стой далеч от мен! Кой си ти? Ка-какво искаш от мен? - викаше момичето, като бавно ходеше назад, но спасение за нея нямаше. Хищникът беше приковал жертвата си, а на лицето му се бе заковала самодоволна подигравателна усмивка.
- Аз съм твоят най-голям кошмар, но и твоят копнеж. - бе й отвърнал той, като се приближаваше към нея, докато накрая тялото й не бе притиснато между дървото и неговото хладно тяло.
Мъжът разби устните си в нейните. Беше жаден, но не само за кръв. Беше жаден за нея. Искаше я и можеше да я получи. Устните му се отделиха от нейните и зашариха по врата й. Кучешките му зъби се удължиха и той заби зъби във врата й. Тих стон излезе от устните на момичето. Тя се бореше да се измъкне и накрая спря. Той държеше в ръцете си безжизненото й тяло. Красотата й щеше да се овековечи след известно време. Тя щеше да бъде като него и щеше да бъде негова.
Arietty
Arietty
вампир
вампир

Брой мнения : 10
Reputation : 0
Join date : 05.06.2014

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Elliot. 04.04.15 23:35

Готови герои Tumblr_ms3efeVidw1rswapvo1_500
Henry Freedom; 26/1; Elliot Freedom - twin brother; демон / с душа / ; (дарби по избор); Max Irons

Беше нощ. Щеше да вали. По старите дървени стълби, попити с прах, водещи към познатата тъмна таванска стая се чуваха мързеливите стъпки, които отекваха в тесния коридор и даваха знак, че някой приближаваха. Сивите стени тръпнеха в очакване. Окачената към тавана електрическа крушка се люлееше под въздействието на хладния полъх на вятъра, промъкващ се неканен през отворения прозорец. Пред прага на вратата стоеше тъмен силует, чиято сянка се размазваше при нехармоничните движения на прашната лампата. Пристъпи плахо, вероятно се чудеше дали да влезе или да обърне гръб и да си тръгне. Не беше стъпвал тук от години. Спомените му бяха изписани върху стените.
Спомените. Онези същите, които се натрапваха в съня и те държаха буден през нощта. Чу се тежка въздишка, приличаща на тихо стенание. Сините ириси на мъжа бързо се ориентираха из почти празното помещение, спирайки се върху стария статив, върху чиято поставка лежеше изтъпен молив. Посивелия картон бе изгубил невинността си и изглеждаше уморен от чакане да бъде запълнен. Грубите мъжки пръсти се увиха около молива, стискайки го, сякаш за да отнемат живота му.  И точно в този момент първата капка дъжд се блъсна в мръсното замацано стъкло на прозореца, сякаш в отговор на противоречията, които оставаха скрити в душата му. Той взе малкото ножче, лежащо измъчено на земята и започна да дялка погрознелия молив, за да го подостри. Дори не беше разбрал кога бе порязал и кожата си. Забеляза тънка струйка кръв, последното нещо, за което щеше да се тревожи сега. Остави острия предмет върху поставката и се настани удобно на стария дървен стол с черна тапицерия. Луната срамежливо прокрадваше поглед срещу него и се отразяваше в очите му. Оскъдната светлина оставяше половината му лице в сянка, но излагаше на показ късата руса коса и розовите сухи устни. Повдигна плахо ръка, а пръстите му като по команда започнаха да управляват молива и да драскат по платното. При всеки по-силен натиск сърцето му се свиваше, а нов спомен нахлуваше в съзнанието му.
Звездите надничаха с възхищение, струпали се около самотната сива луна. Проблясваха огорчено след всеки нов детайл, появил се насреща им. Премигваха с жал, намерили отговора на загадката още преди цялостната картина да беше завършена. Познаваха до болка всяко движение, което допринасяше за създаването й. Вече бяха преминали през това. Многократно. Безличните облаци ги обградиха, скривайки мъката им. Дъждът се сипеше като из ведро, блъскаше яростно по прозореца и тананикаше добре познатата печална песен. Небето плачеше. Сипеше безброй сълзи, за да излее мъката си, която го задушаваше. Картината беше завършена. На прокъсания в краищата картон лежеше красиво женско лице, усмихващо се с цялото си очарование. Образът плашещо напомняше на художника. Същите кристални ириси, но излъчващи светлина; същата форма на лицето, но попито с нежност; същите розови устни, но усмихнати. Същата онази жена, която му бе дала живот, а той го пропиляваше.
Кръвта му бе оставяла червената си багра, вдъхвайки живот на картината. Изглежда бе порязал някоя вена, но това нямаше значение. Картината беше завършена. Аленият цвят сам бе открил ориентир, бе полепнал по плътните очертания на устните. Замазаната кръв бе дала руменина на бузите и красиви оттенъци на перфектно сплетените коси, падащи по дясното рамо на женското лице. Русокосият мъж се изправи на крака, остави изтерзания молив на дървената поставка и безмълвно изгаси лампата. Стаята потъна в мрак, заличавайки всяка следа, че някой е стъпвал тук. Чу се силното затръшване на вратата, което огласи целия коридор. Нямаше и помен от него, а в стаята две сиви очи оставаха празни и изгубени в тъмнината.

Държа потребителя, който го вземе, да бъде редовен и да пише по-дълги постове.
Elliot.
Elliot.
ловец от братството
ловец от братството

Брой мнения : 319
Reputation : 1
Join date : 02.04.2015

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Freya Mikaelson 05.04.15 11:01


Минало
 Наталие/Призрак/ FC:Blake Lively

02.06.2009 година

Денят на ‘’Летния Фестивал’’

Уестфилд-малко градче, което сякаш оживяваше с настъпването на летния сезон.Интригуващото в това място беше ежегодния фестивал по случай идващото лято.Както всеки гражданин на това  градче, така и Натали изпитваше някакво натрапчиво, но също толкова и приятно чувство на радост.Чувстваше колко близки стават всички, като поне за ден всеки проблем, всяка една тревога ставаха на прах.

Това младо изглеждащо момиче ставаше всяка сутрин в 6:00, за да направи закуска на своя овдовял баща, подготвяше всичко от вечерта, за да не губи излишно време сутрин.Беше стриктна във всичко, отличничка с амбиции за проспериращо бъдеще.Обичаше и малкото приятели, които имаше в своето обкръжение, като цяло оценяваше и малкото, което живота и’ беше предоставил.

Красивите и’ черти, медено русата и’ коса, искрящите зелени очи биха я поставили редом до онези красиви външно, но празни вътрешно момичета.Но това въобще не беше така, тя изобщо не се вписваше в тяхното обкръжение, но може би това беше за добро.

Както често казваше тя:

‘’Обичам и ценя това, което имам.Може да съм красавица във вашите очи, но за мен това не е мотив за реализация.’’

Понякога предизвикваше неутолим смях  у своите приятели с тези си думи, но знаеше че е права и не се обиждаше от реакцията им.

Както всеки ден без изключение от  случая, Натали се изправи от своето легло и с плавна, още сънена походка се отправи към банята, за да се освежи.Трябваше да свърши толкова много преди да настъпи момента за същинския Летен фестивал.Очакваше повече от миналогодишния и искаше да бъде неотразима поне за тези, които изпитваха интерес към нея..

17:00

/късно следобед/

‘’Това са моите 3 часа и никой няма да допусна да ми ги отнеме!’’

Повтаряше тя, а сякаш думите отекваха в главата сякаш не само тя, а и другите около нея можеха да ги чуят.

Оправяше непокорно мократа си коса, опитваше да намери приличен начин с който да я накара да изглежда добре.Мислете в главата и сякаш се удряха една в друга, когато си помислеше какво точно да облече.Погледнеше ли към часовника, сякаш часовете течаха като секунди, бързо и неусетно, а паниката все повече изтриваше емоцията на щастие.

18:45

След петнадесет минути, щеше да започне същинското празненство, а тя нетърпеливо нахлузваше последния детайл от своето облекло, а именно обувките.

-Е готова и си вече?-попита нетърпелива приятелката и’, която я чакаше вече двадесет минути.

-Мисля че да.-побърза да от говори изнервеното момиче, като за последно оглеждаше от-до своето отражение в огледалото.

19:00

Откриване на ‘’Летния Фестивал’’

‘’ Навреме ’’

Само това успя да измисли, когато видя кмета на града да открива тържеството.

Имаше толкова много хора, деца, дори граждани на други близки градчета.Смях,  приказки щастливи викове, това беше единственото, което се чуваше наоколо.

Натали се отправи към едно малко кафене, то беше единственото не толкова препълнено място.Разговаряше със своята приятелка, оглеждаше наоколо, времето минаваше, но суматохата не стихваше.

Писък..

Изстрел..

Отново и отново..

Самото това се чуваше, смеха и веселбата изведнъж просто спряха.Изплашена до смърт, със бликащи от ужас очи, Натали съзря фигурата на Чарли.Не го познаваше изключително добре, но никога не го беше виждала в такава светлина.Облечен в черно с изрисувано лице, наподобяващо череп и оръжие в ръка.Стреляше наред, не пропускаше дори малките деца, които се опитваха да се скрият зад своите родители.

‘’Аз съм следващата..

Мислеше си тя , когато виждаше всъщност колко се скъсяваше разстоянието м/у тях .

И всъщност не грешеше никога в преценката си както и сега.Оръжието му се насочи към нея, а тя просто замръзна.Нито се помести, нито се опита да избяга или да каже нещо.Знаеше че това е края.

Чарли натисна спусъка и всичко приключи…

 

Някъде в настоящето

Това ли всъщност означава да си мъртъв, такова ли беше чувството, рееш се из времето и пространството.Наблюдаваш как живота продължава да тече и макар да можеш да се материализираш, знаеш че никога отново няма да бъдеш истински ЖИВ.

Това беше тя всъщност, едно нищо, край на мечтите за проспериращо бъдеще и прекрасно семейство..

А сега? Какво всъщност и’ предстоеше..


*Този герой е създаден от мен за един друг форум, но най- важното е че всички основни факти са налице, като: външен вид, характер, история и това как героинята се превръща в Призрак
Freya Mikaelson
Freya Mikaelson
администратор
администратор

Брой мнения : 180
Reputation : 1
Join date : 28.03.2015

http://gg-rpg.team-forum.net/

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Irina. 05.04.15 16:10

Готови герои Tumblr_m7hz3qg9Bo1r4m6ivo1_500
Dàniel Koen | Alex Pettyfer | 26 |

Всички тръпнеха в очакване делото да започне. Съдията отпиваше спокойно от чашата си с минерална вода, а погледът му се разхождаше из съдебната зала. Минута по-късно вратата се отвори. Коен влезе в залата, а всички погледи се стрелнаха към него. Очите му прикриваха отлично емоциите му, които се бушуваха в сърцето му. За няколко секунди срещна осъдителния поглед на баща си. Джак Коен и Миранда бяха единственото семейство на момчето след като майка му бе починала при тежка операция наскоро. Той имаше високи очаквания за сина си, а сега бе бесен заради случващото се.
Пръстите на Дàниел се озоваха върху възела на черната му копринена вратовръзка и леко я издърпаха напред, за да я разхлабят. Той мразеше официалните костюми, макар да му седяха повече от перфектно. Облиза пресъхналите си розови устни и отклони погледа си от този на баща си. Не искаше да вижда разочарованието в очите му. Той последва адвоката си и заеха местата си. Чукчето удари и така бе поставено началото на делото. Няколко свидетеля заемаха мястото до съдията, за да дадат показания. Единствената мисъл на Дàниел бе, че иска час по-скоро да се махне от тук. Самият той бе започнал да учи право, за да се издигне и да стане адвокат. Знаеше отлично всички закони и случващото се не му бе чуждо. Знаеше и какво да очаква за провинение като неговото.
- Дàниел Коен. – възрастния съдия изказа тежко името му, привиквайки го да заеме мястото, на което досега свиделстваха против и за него. Той стана от мястото си и с бавна крачка се приближи. Настани се удобно и зачака въпросите на адвокатите по защитата и обвинението му.
Последваха въпроси, от страна на обвинителя, които го поставиха в неблагоприятна ситуация, но той запази самообладание. Дàниел обичаше покера, затова му бе лесно да запази безизразното си изражение. Отговори ясно на въпросите, но истината бе, че наистина не му пукаше какво ще стане с него. Не съжаляваше за факта, че бе пребил почти до смърт Ричард Дрейк. Въпросното момче бе опитало да изнасили единственото момиче, за което на Дàниел наистина му пукаше. Вивиан бе онази част от него, превръщаше го в по-добър човек. Променяше го. Караше го да забрави за агресивния си характер, успяваше да достигне до сърцето му. Дàниел не допускаше никой до себе си. Дори собствения си баща. След като бе загубил майка си при операцията, отношенията им се бяха влошили още повече. Почти не си говореха.  Коен коренно се промени. Стана безотговорен, захвърли правото, макар да бе на крачка да се дипломира. С дни не се прибираше в голямата им къща, чувстваше че се задушава в нея. Спомените бяха твърде много, за да го понесе. И един ден срещна нея.
Бе откраднала сърцето му за по-малко от секунда. Дàниел никога не осъзна как точно се случи това. От женкар се бе превърнал във влюбено до глупост момче. Единственото, което искаше бе да вижда нейната усмивка. И понякога се мразеше, че я наранява, че разбива сърцето й, но когато видя Ричард в стаята й точно на рождения й ден, опитващ се да я насили, всичко в него изригна. Блъсна го на пода и започна да го удря. Сякаш бе боксова круша. Не го интересуваше, че може да го убие, искаше просто да си отмъсти, че бе дръзнал да докосне неговото момиче.
Погледът на Дàниел се премести върху все още подутото, насинено лице на Ричард. Виждаше доволната му усмивка, а това отново подхранваше неописуемата ярост в него. Беше сигурен, че ако отново го види близо до Вивиан, наистина ще го убие. Дори да трябва да прекара живота си в затвора.
Следващия удар на съдийското чукче привлече вниманието му. Съдията му бе казал да се върне на мястото си и той без да се замисля го стори. Всички присъстващи в залата се изправиха на крака и зачакаха решението на съда.
- Съдът взе своето решение. – започна съдията, вперил поглед в лицето на Дàниел. Въпреки суровия си вид, той имаше добро сърце и разбираше напълно действията на младежа. – Дàниел Коен, признан сте за... – последва кратка пауза, а тишината в залата бе почти пагубна. – невинен. Но при следващо провинение, съдът няма да е толкова снисходителен с Вас. – кимна му с едва забележима усмивка и отново удари с чукчето. – Закривам заседанието!
При чуването на тези думи, Дàниел се почувства някак странно. Сякаш не заслужаваше подобно нещо, не заслужаваше още един шанс, но го имаше. И знаеше, че не трябва да го пропилява. Усмихна се доволно и погледна Ричард, на чието лице бе изписана всичката злоба, която изпитваше към него. Дàниел свали вратовръзката си, подхвърли я в ръцете на почти непознатия си адвокат, взе каската на мотора си и светкавично излезе от залата. Качи се на мотора си, запали двигателя и потегли с висока скорост. Вятърът му даваше онова усещане за свобода, което той толкова много обожаваше. Няколко дни по-късно бе отвлечен, повече от половин година никой не чу нищичко за него. Всички го помислиха за мъртъв, но съдбата му бе съвсем различна. Дàниел бе измъчван няколко месеца, след които успя да избяга. Докато се изплъзваше от похитителите си, той бе прострелян. Коен бе изгубил много кръв, но някак си бе успял да стигне до най-близката болница. Когато се събуди, той не помнеше абсолютно нищо.

* Ликът не подлежи на смяна.
* Група нарочно не е написана, вие си преценете. (както и за дарбата ако има такава)
* Държа потребителя, който вземе героя, да бъде активен, тъй като е половинка на Ирина и изход от РП няма хд
Irina.
Irina.
демон
демон

Брой мнения : 66
Reputation : 0
Join date : 29.01.2014

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Rebecca Steele 06.08.15 0:41

Моля човека, който иска да вземе героя, да има предвид, че ще пише доста РП-та с моята героиня (все пак са двойка), да бъде редовен и героят да е с един от предложените от мен ликове. smiley-taunt014

Готови герои 20140613-kit-x306-1402684117 Готови герои 8283065q

FC: Kit Harington или Stephen Amell

Име:  Oliver Price

Години: 24/2

Вид: вампир

Характер:  Оливър е доста сприхав и избухлив,  дори арогантен, но всъщност е добър и мил човек. Малко хора обаче успяват да опознаят тази му страна, защото не обича да споделя чувствата и мислите си с околните.  Това, че е твърдоглав и често прави нещо без да помисли му създава доста неприятности и врагове.  Допусне ли някого до себе си обаче му отдава цялото си сърце и преданост.

История: Оливър израства в семейство на ловци, като дете вместо да играе с играчки пистолети, той е обучаван как да борави с истински оръжия. Когато е на 15 обаче майка му бива убита от свръхестествено създание, а баща му се пропива и изчезва. Останал сам и без нищо Оливър се отдава на единственото нещо, в което намира утеха - ловуването. Случайно попада на друг ловец - Даниел, който му помага  да преодолее по-лесно загубата. В дома на Даниел среща дъщеря му Ребека и постепенно се влюбва в нея. Една нощ обаче, когато отива по следите на вампир бива превърнат. Вече 2 години Дан и Ребека мислят, че е мъртъв, но той е някъде там, борейки се срещу новата си същност и срещу жаждата си.
Rebecca Steele
Rebecca Steele
ловец
ловец

Брой мнения : 10
Reputation : 0
Join date : 05.08.2015

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Natalie Graham. 09.08.15 23:32

Искам да взема Натали, ако е възможно? angel
Natalie Graham.
Natalie Graham.
модератор.
модератор.

Брой мнения : 44
Reputation : 0
Join date : 09.08.2015
Age : 26

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Joseph Reid Jr. 10.08.15 8:38

дам ... как искаш да ти сменя името?
Joseph Reid Jr.
Joseph Reid Jr.
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2339
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 24
Местожителство : Мистик Фолс

https://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Natalie Graham. 10.08.15 11:59

Natalie Graham. {с точката XD}
Natalie Graham.
Natalie Graham.
модератор.
модератор.

Брой мнения : 44
Reputation : 0
Join date : 09.08.2015
Age : 26

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Joseph Reid Jr. 10.08.15 12:27

Добре дошла happpy
Joseph Reid Jr.
Joseph Reid Jr.
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2339
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 24
Местожителство : Мистик Фолс

https://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Готови герои Empty Re: Готови герои

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите