Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

Arietty Salmon - Beautiful Darkness

Предишната тема Следващата тема Go down

Arietty Salmon - Beautiful Darkness

Писане by Arietty on 05.06.14 18:46


Arietty Salmon;
Does this darkness have a name?
18 years old/ 150 |Vampire | FC : Sasha Pieterse
За да не бъде наранена, Алисън се държи ужасно с всеки един човек. Тя е безстрашна и това й помага да преминава през трудностите, с които се среща всеки ден. Алисън е отмъстителна и хитра, манипулатор от класа - тя е змията в лицето на ангела. Никой не умее да лъже по-добре от нея. Тя често използва тайните на "приятелите" си и ги използва срещу тях. И въпреки всички тези лоши страни от характера си тя понякога може да бъде притежател и на сладка, грижовна страна.
Алисън е много привлекателно младо момиче. Тя има златно руса коса, която обикновено е на къдрици и сини очи. Лицето и е с форма на сърце. Тя е стройна и грациозна, и носи модерно и женствено облекло. Във външния вид на Алисън се изразява преди всичко уверена позиция.


Момичето стоеше кротко в къщата си и ипълняваше домакинските си задачи. Винаги, когато родителите й излизаха й казваха какво трябва да свърши преди да са се върнали и какво не трябва да прави в тяхно отсъствие. Те винаги я държаха в плен. Не й даваха да излиза и да се забавлява с приятелите си ... Ако имаше такива.
Тя метеше и метеше, докато пода не лъсна от чистота. От меките й устни се изниза тих стон на облеклчение. Беше свършила със задачките си и сега можеше да си почине поне малко. Седна на клатушкащият се стол на верандата и си затананика тихо. Поне можеше да се радва на чистия въздух и прекрасната гледка пред очите й. Огромна поляна осеяна с различни цветя и билки. Тихото румолене на поточето и жуженето на пчеличките я успокояваха и я караха да се унесе в своя собствен малък свят.
***
Блондинката отвори очи, но вече не се намираше в онзи тъй удобен стол на верандата, а беше някъде в гората. Беше студено и цялата трепереше. Как се беше озовала тук? Да не и да бе ходила? Да не би да бе изхвърлена? Да не би да бе отвлечена? Щеше ли да остане жива още дълго? Толкова много въпроси се въртяха като вихрушка из ума й и всеки момент засташаваше да експлодира.
- О, ти се събуди! - момичето трепна като чу кадифено мекия глас на непознатата фигура, която се приближаваше към нея.
- Кой си ти? Ка-какво искаш от мен? - запита го тя с треперещ глас.
- Аз съм твоето спасение. - отвърна й той и след това нищо. Момичето изпадна в несвяст.

Отвори бавно очи и примигна няколко пъти. В ума й изникна последното нещо, което й се бе случило, но само това. Нищо повече. Беше й причерняло и не помнеше какво се бе случило. А сега се намираше в ... Пещера, миришеща на нещо. Нещо тъй непознато за нея и тъй омайно. Тя се запъти към миризмата, изпитвайки силна болка във венците си.
- Какво по ...? - изписка тя, а очите й заплашваха да излязат от орбитата си. Това беше. Тя сънуваше кошмар. Доста реален кошмар. Трупове навсякъде по земята. Кръвта се бе разлискала по пода и стените. Беше плашещо. Сякаш се беше водила битка и някои от тези хора бяха загинали.
- Добре дошла сред нас, малката. Чувствай се като у дома си, но преди да те приемем трябва да убиеш вашите. - момичето изтръпна, но не знаеше заради кое. Заради кадифеният глас, който бе погалил слуха й, заради опасната близост или заради това, което чу. Мъжът затегна хватката си през кръста й и я придърпа още по-плътно към тялото си.
- Ммм... ухаеш прекрасно. Все още човек, но вече и нещо много по-добро. - тя се обърна към него и го погледна в очите. Рубинено червени, излъчващи странен блясък. Той извика нещо и след малко майката и бащата на момичето бяха пред тях. Жената си отдъхна, като видя дъщеря си. Отдъхна си, защото видя, че детето им е живо и здраво. Бащата - той бе все така смръщен и бе готов да скочи и да откъсне главата и на момичето и на кадифеният глас.
Единият от "слугите" захапа мъжа и го избута към блондинката и брюнета. Болката във венците й се усили и тя усети глад, жажда, а най-силен беше НЕГОВИЯТ натиск. Той я подтикваше да забие зъбите си във врата на собствения си баща. Това беше денят в който тя умря.
***
Арайъти вървеше със спокойна, самоуверена крачка към училищната сграда. Отново щеше да се запише в някоя гимназия, да се дипломира и да изчезне да учи в някой колеж. Там щеше да вземе поредното си висше образование и да започне работа, а след това отново да умре и да отиде в някой друг град, където не я познават и да започне отново.
Това беше станал нейн редовен номер и й беше и скучно и забавно. Срещаше се с нови наивни хора, които се имаха са богове, докато те самите бяха едно нищо. Жалки същества, които не живееха. Те просто съществуваха.

and if you want some color!
thanks
avatar
Arietty
вампир
вампир

Брой мнения : 10
Reputation : 0
Join date : 05.06.2014

Върнете се в началото Go down

Re: Arietty Salmon - Beautiful Darkness

Писане by fallon hutcherson on 05.06.14 20:42

Одобрена си и добре дошла! Забавлявай се ;))
avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2122
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите