Вход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 26 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 26 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34
1903г. Ван, Франция (Надя и Тифани)
2 posters
Страница 1 от 1
1903г. Ван, Франция (Надя и Тифани)
Последната промяна е направена от .NADiA на 18.05.14 12:09; мнението е било променяно общо 1 път
Re: 1903г. Ван, Франция (Надя и Тифани)
Есента вече се появяваше. Някои хора биха казали, че това ставаше бавно и неусетно, но според мен тя направо бомбандираше град Ван, в който се намирах от известно време. Франция за мен тогава беше просто поредната държава, в която търсех следите на майка си, но безуспешно.
Ван не беше малък град, но не ми изглеждаше пренаселен, а и беше красив. Повечето от къщите бяха в бледо жълт цвят и по стените им се виждаха подпорните греди, които им придаваха още по-голям чар. Пристигайки в града се настаних в една гостоприемница, която се намираше в покрайнините, където беше по-тихо и спокойно, а и нямаше да ме заподозрат, защото щях да се "храня" в центъра на града. Там никой нямаше да забележи отсъствието на един или двама души или белезите по врата на някой случаен минувач. Ако пък случайно някой ги видеше, щеше да търси извършителя далече от мястото, на което бях отседнала.
Влизайки през вратата - малка дървена врата с две малки прозорчета с много орнаменти, пред мен се откри множество от празни маси и един бар, който явно служеше и за рецепция. Човекът, който беше седнал на малък стол зад бара и четеше вестник, ме погледна и ми се усмихна, остави вестника и веднага стана от стола поздравявайки ме с усмивка. Широката му усмивка стана още по-голяма, когато му казах за колко време ще остана. Явно тук хората не се задържаха за повече от една две вечери, колкото да изтрезнеят и да им мине махмурлукът. Човекът ми подаде ключът от стаята ми, усмихна ми се отново и ми пожела приятен престой, след което седна обратно на стола слагайки кръглите си очила и зачете вестника.
Качих се по стълбите на последния трети етаж и бързо намерих стаята си. Бях си взела таванска стая поради няколко причини: 1) почти никой не взимаше таванските стаи, защото всички искаха да са близо до бара и ресторанта, 2) стаите там бяха по-широки колкото и налудничаво да звучи и 3) получавах по-добър изглед към околностите, защото беше по-високо.
Метнах малкото багаж, който носех, на едно от канапетата, които се намираха в стаята ми, и се стоварих върху леглото. Мака и да бях вампир и аз се нуждаех от сън и реших, че това е идеалното време да си подремна.
Събудих се от стъпки в коридора и тихи псувни. Явно тук имаше и друг любител на таванските стаи. Стъпките утихнаха и една от вратите в близост се затръшна. Пресегнах се към часовника, който стоеше на малката нощна масичка. Беше осем часа вечерта и долу сигурно бяха започнали да прииждат хора. Нямаше да е зле да се появя и да потисна жаждата си, а и някое и друго ястие нямаше да се отдази зле на имиджа ми на обикновен човек, странстващ по света. Преоблякох се набързо в една светло синя рокля с дълги ръкави, която се спускаше надолу на нежни воали и имаше няколко семпли панделки отпред и поредица от малки копчета отзад. По долния ръб на роклята ми имаше бродирани нежни бели цветя, които само и придаваха елегантност. Сега на мода бяха малко по-натруфените рокли, но на мен не ми се нравеха особено много, затова често ме гледаха накриво, защото се отклонявах от нормите за обличане.
След като сресах косата си и обух едни обувки с нисък ток - такива се продаваха тогава, в същия цвят като роклята ми, излязох от стаята и едва не се сблъсках с една жена, която беше тръгнала явно в същата посока като мен, и псуваше тихо. Беше ядосана и това си личеше.
- Съжалявам - казах аз на жената, която явно също се бе стреснала от излизането ми. Но имаше и нещо друго. Любопитство? Явно и тя като мен не беше очаквала някой друг да се настани в таванските стаи, защото бяха далече от гостилницата на най-долния етаж...
Ван не беше малък град, но не ми изглеждаше пренаселен, а и беше красив. Повечето от къщите бяха в бледо жълт цвят и по стените им се виждаха подпорните греди, които им придаваха още по-голям чар. Пристигайки в града се настаних в една гостоприемница, която се намираше в покрайнините, където беше по-тихо и спокойно, а и нямаше да ме заподозрат, защото щях да се "храня" в центъра на града. Там никой нямаше да забележи отсъствието на един или двама души или белезите по врата на някой случаен минувач. Ако пък случайно някой ги видеше, щеше да търси извършителя далече от мястото, на което бях отседнала.
Влизайки през вратата - малка дървена врата с две малки прозорчета с много орнаменти, пред мен се откри множество от празни маси и един бар, който явно служеше и за рецепция. Човекът, който беше седнал на малък стол зад бара и четеше вестник, ме погледна и ми се усмихна, остави вестника и веднага стана от стола поздравявайки ме с усмивка. Широката му усмивка стана още по-голяма, когато му казах за колко време ще остана. Явно тук хората не се задържаха за повече от една две вечери, колкото да изтрезнеят и да им мине махмурлукът. Човекът ми подаде ключът от стаята ми, усмихна ми се отново и ми пожела приятен престой, след което седна обратно на стола слагайки кръглите си очила и зачете вестника.
Качих се по стълбите на последния трети етаж и бързо намерих стаята си. Бях си взела таванска стая поради няколко причини: 1) почти никой не взимаше таванските стаи, защото всички искаха да са близо до бара и ресторанта, 2) стаите там бяха по-широки колкото и налудничаво да звучи и 3) получавах по-добър изглед към околностите, защото беше по-високо.
Метнах малкото багаж, който носех, на едно от канапетата, които се намираха в стаята ми, и се стоварих върху леглото. Мака и да бях вампир и аз се нуждаех от сън и реших, че това е идеалното време да си подремна.
Събудих се от стъпки в коридора и тихи псувни. Явно тук имаше и друг любител на таванските стаи. Стъпките утихнаха и една от вратите в близост се затръшна. Пресегнах се към часовника, който стоеше на малката нощна масичка. Беше осем часа вечерта и долу сигурно бяха започнали да прииждат хора. Нямаше да е зле да се появя и да потисна жаждата си, а и някое и друго ястие нямаше да се отдази зле на имиджа ми на обикновен човек, странстващ по света. Преоблякох се набързо в една светло синя рокля с дълги ръкави, която се спускаше надолу на нежни воали и имаше няколко семпли панделки отпред и поредица от малки копчета отзад. По долния ръб на роклята ми имаше бродирани нежни бели цветя, които само и придаваха елегантност. Сега на мода бяха малко по-натруфените рокли, но на мен не ми се нравеха особено много, затова често ме гледаха накриво, защото се отклонявах от нормите за обличане.
След като сресах косата си и обух едни обувки с нисък ток - такива се продаваха тогава, в същия цвят като роклята ми, излязох от стаята и едва не се сблъсках с една жена, която беше тръгнала явно в същата посока като мен, и псуваше тихо. Беше ядосана и това си личеше.
- Съжалявам - казах аз на жената, която явно също се бе стреснала от излизането ми. Но имаше и нещо друго. Любопитство? Явно и тя като мен не беше очаквала някой друг да се настани в таванските стаи, защото бяха далече от гостилницата на най-долния етаж...
Re: 1903г. Ван, Франция (Надя и Тифани)
Сто тридест и пет години. Това си е цял век и повече през, който може да са се случили толкова много неща. Но нас ни интересува сегашният ден и това, което се е случило точно преди сто тридесет и пет години. Тогава на бял свят се появила Тифани. Горкото дете още не знаеше колко труден и изпълнен с мъчения и тъга ще бъде животът й. Не само този на неговите жертви, но и самият нейн. Сега сто тридест и пет години по-късно знаеше... по-точно подозираше какво й е, но го отричаше и се залъгваше правеше какво ли не за да си докаже обратното...
Днес бе рожденият й ден и реши да забрави за всичките проблеми.
Ван бе поредният град,който Тифани посещаваше. От както стана вампир се бе отдала на пътешествията.Макар,че не знаеше защо точно избра това място на тази специална дата за нея.Градът беше малък,пренаселен,но и той си имаше свойте красиви черти.
Тя беше гладна.На лицето й за пореден път се появи онази самодоволна и очарователна. Вървеше смело напред по една от малките улички, набелязвайки някоя жертва, но всички й изглеждаха толкова грозни и противни, че я бе гнус дори да се доближи до тях. И все пак си хареса един съвсем случаен минувач. Застана пред него и му каза да дойде с нея. Не след дълго застанаха зад една сграда, а Оушън веднага след това заби зъбите си във врата му, а след няколко секунди главата му падна.
Глупак! Дори не си заслужаваше.
Макар и да не остана кой знае колко доволна от обяда си реши да се примири и изтри кръвта от лицето си, а след това продължи по пътя си. Сега вървеше съвсем бавно и много по - спокойно, но въпреки тогава да направи на пух и прах всеки, който реши да се изпречи на пътя й или се реши за велик и я ядоса.
Докато вървеше си хареса едно местенце,където да пренущува.Отвори дървената врата и влезе.Първото й впечетление беше,че там нямаше кой знае колко хора.Отиде до бара,което май служеше и за рецепция.Зад барчето имаше един мъж,който седеше и си четеше вестника.Той й се усмихна и я поздрави.Тифани също му се усмихна и му подаде парите.Не мислеше да остане дълго тук.Така или иначе беше във Франция и много и се искаше колкото се може по-бързо да посети Париж.Не,защото бе града на любовта,а защото градът бе доста красив.Всъщност Тиф мразеше любовта.За нея тя бе слабост.
Брюнетата се качи на горе и влезе в стаята си.Тя бе нещо като любител на таванските стаи.Най-много й харесваше това,че нямаше много любители на тавански стаи и бе тихо и спокойно.Бе изтущена от пътя.Плюсна се на леглото и затвори очи.В един момент заспа.
Отвори очички и се усмихна самодоволно.Стана и надзърна в багажа си.Избра си една рокля,която бе ушита от висококачествени, здрави и финни материи с много добра кройка и елементи, които позволяват промяна. Тя е комфортна, удобна и много елегантна.Облече я,но докато я обличаше Тифани забеляза един конец.Опита се да го махне с ръце,но така само влуши нещата.За жалост нямаше ножица и,ако продълаваше да го дърпа щеше да развали роклята.Среса косата си и обу някакви обувки.Ядосано излезе и тресна вратата.Тръгна към стълбите,но изведнъж някой отвори вратата на стаята си и Тифани се удари в нея. "Супер!" Извика вътрешното й аз и се ядоса още повече.
Днес бе рожденият й ден и реши да забрави за всичките проблеми.
Ван бе поредният град,който Тифани посещаваше. От както стана вампир се бе отдала на пътешествията.Макар,че не знаеше защо точно избра това място на тази специална дата за нея.Градът беше малък,пренаселен,но и той си имаше свойте красиви черти.
Тя беше гладна.На лицето й за пореден път се появи онази самодоволна и очарователна. Вървеше смело напред по една от малките улички, набелязвайки някоя жертва, но всички й изглеждаха толкова грозни и противни, че я бе гнус дори да се доближи до тях. И все пак си хареса един съвсем случаен минувач. Застана пред него и му каза да дойде с нея. Не след дълго застанаха зад една сграда, а Оушън веднага след това заби зъбите си във врата му, а след няколко секунди главата му падна.
Глупак! Дори не си заслужаваше.
Макар и да не остана кой знае колко доволна от обяда си реши да се примири и изтри кръвта от лицето си, а след това продължи по пътя си. Сега вървеше съвсем бавно и много по - спокойно, но въпреки тогава да направи на пух и прах всеки, който реши да се изпречи на пътя й или се реши за велик и я ядоса.
Докато вървеше си хареса едно местенце,където да пренущува.Отвори дървената врата и влезе.Първото й впечетление беше,че там нямаше кой знае колко хора.Отиде до бара,което май служеше и за рецепция.Зад барчето имаше един мъж,който седеше и си четеше вестника.Той й се усмихна и я поздрави.Тифани също му се усмихна и му подаде парите.Не мислеше да остане дълго тук.Така или иначе беше във Франция и много и се искаше колкото се може по-бързо да посети Париж.Не,защото бе града на любовта,а защото градът бе доста красив.Всъщност Тиф мразеше любовта.За нея тя бе слабост.
Брюнетата се качи на горе и влезе в стаята си.Тя бе нещо като любител на таванските стаи.Най-много й харесваше това,че нямаше много любители на тавански стаи и бе тихо и спокойно.Бе изтущена от пътя.Плюсна се на леглото и затвори очи.В един момент заспа.
Отвори очички и се усмихна самодоволно.Стана и надзърна в багажа си.Избра си една рокля,която бе ушита от висококачествени, здрави и финни материи с много добра кройка и елементи, които позволяват промяна. Тя е комфортна, удобна и много елегантна.Облече я,но докато я обличаше Тифани забеляза един конец.Опита се да го махне с ръце,но така само влуши нещата.За жалост нямаше ножица и,ако продълаваше да го дърпа щеше да развали роклята.Среса косата си и обу някакви обувки.Ядосано излезе и тресна вратата.Тръгна към стълбите,но изведнъж някой отвори вратата на стаята си и Тифани се удари в нея. "Супер!" Извика вътрешното й аз и се ядоса още повече.
deborah;- августин
- Брой мнения : 457
Reputation : 4
Join date : 31.08.2013
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
27.09.22 22:17 by } lehana {
» Elena's apartment
27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲
» Бара
13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲
» Mine :d
23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.
» Мона бонбонааа [SPAM]
01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
10.12.18 18:55 by Victor.
» кой от последните два аватара предпочитате
11.09.18 7:40 by Колобър Чакар
» Глас в БГ ТОП
06.05.18 10:04 by Колобър Чакар
» Да броим от 1000 до 0
03.01.18 6:19 by Колобър Чакар
» Секси или злекси
14.12.17 8:52 by Колобър Чакар
» С какво е облечен следващият?
14.12.17 8:46 by Колобър Чакар
» Опиши предишния с питие
14.12.17 8:44 by Колобър Чакар
» Какъв цвят е бельото на следващия?
14.12.17 8:41 by Колобър Чакар