Париж, Франция /Мина и Илайджа/

by **Ирина** 25.04.14 21:03

Всяко същество на тази земя имаше лоши дни, които се опитваше да забрави и изхвърли лист хартия, написан с нещо погрешно. При Мина обаче сякаш лошите дни не свършваха. Преди много години бе Изкормвач, което не знайно защо точно в този момент й харесваше повече от това да бъде нормален вампир, знаещ как да се справи с глада си. Но защо й трябваше да се справя? Та сега тя бе тази, която всеки божи ден страдаше от болестта си, която бе оставила траен белег, върху блондинката. Защо не продължи да убива? Така винаги забравяше за всичко, което я дърпаше надолу. Тогава бе друг човек без капка съвест и чувства. Сега всички тези неща ги имаше ... всяка седмица настроението й се менеше. Веднъж бе така, друг път иначе ... що за живот живееше? Кой по дяволите заслужава такова нещо?
Толкова много се вбесяваше вътрешно за това, че понякога бе мила и добра с мравките дори ... друг път пък побесняваше и при най - малкото нещо и й идеше да си избере град и да избие всички там без да й мигне окото. Тя бе жестока! Tя бе чудовище! Трябваше да си остане такова! Искаше да си остане такова!

Тъпи чувства ... мамка му ... тъпи чувства .... тъпа болест .... тъп живот ... по дяволите! Тъп!

Днес блондинката бе крайно ядосана ... дори самата тя се чудеше защо. И все пак се радваше, че сега можеше да бъде онова същество, което искаше да бъде и винаги ще иска. Стана от леглото си. Погледна очарователното си отражение в голямото огледало, което можеше да види веднага щом надигна глава. Беше красива както винаги. Нищо, че бе почти рошава. Това не й пречеше да е красива. На лицето й се появи една палава усмивка, което веднага бе заместена от предизвикателен поглед. Отиде до гардероба си и извади една черна къса рокля. Обу високи черни токчета, а след това среса косите си.

Здравей, Богиньо. Никога не си била толкова очарователна.

Мина изглеждаше толкова добре в своите очи, че й идеше да си направи комплимент, а след това да си изпрати цветя и да се покани на вечеря, но щеше да направи друго. Днес проклетницата бе решила първо да се нахрани така както подобава, а след това да внуши на някой, че е влюбен в нея и цял ден да го отблъсква, а след това може би щеше да спи с него ... ами да ... точно това й се искаше да направи, макар че днешните мъже бяха толкова крехки като манекенки, че надали щеше да си намери някое добро парче, освен ако не бе някой вампир, върколак или хибрид. Тогава щеше да се радва, защото сексът щеше да е по пълноценен и нямаше да остане разочарована.

Нека забавлението да започне.

На лицето й за пореден път се появи онази самодоволна и очарователна. Вървеше смело напред, набелязвайки някоя жертва, но всички й изглеждаха толкова грозни и противни, че я бе гнус дори да се доближи до тях. И все пак си хареса един съвсем случаен минувач. Застана пред него и му каза да дойде с нея. Не след дълго застанаха зад една сграда, а Мина веднага след това заби зъбите си във врата му, а след няколко секунди главата му падна.

Глупак! Дори не си заслужаваше.

Макар и да не остана кой знае колко доволна от закуската си реши да се примири и изтри кръвта от лицето си, а след това продължи по пътя си. Сега вървеше съвсем бавно и много по - спокойно, но въпреки тогава да направи на пух и прах всеки, който реши да се изпречи на пътя й или се реши за велик и я ядоса. Изведнъж усети нечия ръка върху рамото си и преди да направи някоя глупост на публично място /не че й пукаше къде е/.

Боже Господи, не мога да повярвам на очите си.

Видя Илайджа. Своят добър 'приятел', ако можеше така да го нарече. Усмихна му се любезно, макар и да нямаше подобно намерение и рече:
- Илайджа, здравей. Не очаквах да те видя ... хм ... ами не очаквах да те видя тук.

by ▲.Elijah. 28.04.14 19:59

Денят бе топъл и подходящ за разходка на открито.
Този път Илайджа реши да направи малко разнообрази и
да се разходи из големия град. Днес и настроението му беше
особени за оживени и осветени от слънцето места.
Затова се запъти към центъра на Париж,а по нататък,
където го отведе пътя.Вампира постоянно местеше погледа
си ту върху магазините,
ту върху непрекъснато минаващите хора.
Някои изглеждаха щастливи, други отчаяни,
едни бързаха, а други се разхождаха бавно по
тротоара наслаждавайки се на живота.
Той също обичаше да се разхожда безгрижно,
оставил всички грижи и проблеми надалеч.Забравяше за
брат си Клаус който постоянно му създаваше проблеми
и даже понякога му лазеше по нервите,но...
Хора като него предпочитаха да се разхождат на
по-спокойни и не чак толкова оживени места.
Обикновено ако може и да са напълно сами.
Изведнъж задуха лек ветрец който неприятно се прокрадваше
под късото и кожено яке и тънкия плат на костюма му,
допирайки се до горещата му кожа със студения си полъх.
В един момент погледа му се насочи към една позната фигура.
Възможно най-бързо се приближи към нея без да използва
вампирските си скорост за да не привлича внимание.
Когато се приближи до нея възможно Илайджа
я хвана за рамото.Блондинката се обърна с лице към него.
Точно както той предполагаше -това беше Мина.
Отвърна на любезната и' усмивка,а след това продума:
-Честно казано и аз не очаквах да видя "човек" като теб тук.

by **Ирина** 04.05.14 19:58

Определено се радваше да види създателя си тук. Макар че от както й се случваха само лоши неща не можеше да отрече, че го харесва. Познаваше цялото му семейство. Брат му Клаус й допадаше, защото не жалеше никого. Ребека бе прекрасна в ролята да играе кучка. А Илайджа бе кротък, добър. Не можеше да каже нещо лошо за него, но щеше да го измисли, ако трябваше. Усмихна се, когато чу въпроса му.
- Париж е любимият ми град - отговори Мина.

Париж. Париж. Париж ...

Бе изминала отново много път, за да стигне тук, но въпреки това харесваше града. Привличаше я. И не разбира се това, че е градът на любовта. същност Мина мразеше любовта. Не можеше да понася влюбените хора около себе си. Иде й да им откъсне главите. Като цяло мразеше щастието на хората, но обичаше своето, което всъщност нямаше, а това я правеше още по нечовечна и гадна, което й харесваше. Бе кучката, която сякаш винаги е била и винаги ще бъде.
- Не си се променил - рече блондинката и се приближи до него. - Все още си толкова секси.
Едлър се подсмихна при последното, което каза и след това погледна към изражението на Илайджа и се засмя още повече.
- Нима си забравил своята добра приятелка - поде след секунди Мина.
Явно наистина бе забрави шегите, на които само тя се смееше, но можеше ли да го вини. Не се бяха виждали векове на ред.
- Усмихни се де - рече блондинката сериозно, а след това на лицето й пак се появи онази тънка и прекрасна усмивка, която караше лицето й да сияе.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Париж, Франция /Мина и Илайджа/

Париж, Франция /Мина и Илайджа/

Re: Париж, Франция /Мина и Илайджа/

Re: Париж, Франция /Мина и Илайджа/

Re: Париж, Франция /Мина и Илайджа/