The Vampire Diaries
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Stevenson Residency
There seems to be some trouble in Japan...  Empty27.09.22 22:17 by } lehana {

» Elena's apartment
There seems to be some trouble in Japan...  Empty27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲

» Бара
There seems to be some trouble in Japan...  Empty13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲

» Mine :d
There seems to be some trouble in Japan...  Empty23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.

» Мона бонбонааа [SPAM]
There seems to be some trouble in Japan...  Empty01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲

» New teeth, new life for him ... & HER♥.
There seems to be some trouble in Japan...  Empty10.12.18 18:55 by Victor.

» кой от последните два аватара предпочитате
There seems to be some trouble in Japan...  Empty11.09.18 7:40 by Колобър Чакар

» Глас в БГ ТОП
There seems to be some trouble in Japan...  Empty06.05.18 10:04 by Колобър Чакар

» Да броим от 1000 до 0
There seems to be some trouble in Japan...  Empty03.01.18 6:19 by Колобър Чакар

» Секси или злекси
There seems to be some trouble in Japan...  Empty14.12.17 8:52 by Колобър Чакар

» С какво е облечен следващият?
There seems to be some trouble in Japan...  Empty14.12.17 8:46 by Колобър Чакар

» Опиши предишния с питие
There seems to be some trouble in Japan...  Empty14.12.17 8:44 by Колобър Чакар

» Какъв цвят е бельото на следващия?
There seems to be some trouble in Japan...  Empty14.12.17 8:41 by Колобър Чакар

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 22 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 22 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

There seems to be some trouble in Japan...

2 posters

Go down

There seems to be some trouble in Japan...  Empty There seems to be some trouble in Japan...

Писане by Herve. 21.04.14 12:19

`Ерве Жонкур | 32 / 180 | Вампир | Taylor Kitsch |

There seems to be some trouble in Japan...  Tumblr_mzlmuiUunh1rgno7to1_500

Дарба: Мощната способност да преследва и намира хора чрез тенорите на техните съзнания


Историята на `Ерве не е роман,или пък разказ.Не – тя е просто история,от която аз принудително трябваше да изтръгна младежа,защото не вървеше.Животът му бе оставил такива отпечатъци,че той вече беше нищо едва двадесет и девет годишен.Да му създам нова,по-велика история,в която той ще се чувства по-щастлив,бе моя приоритетна задача.`Ерве щеше да служи в редиците ми умело и отговорно и не сбърках...Този мъж бе превърнат от мен в едно от най-доверените ми лица.
Ето един мъж и историята може да започне.Един мъж,който прекосява света и може да спестим останалото,изяснявайки че всичко свършва при едно езеро,което си стои там във ветровит ден...О,историята му наистина навява тъга и ще бъде грубо от моя страна,ако я спестя: впечатленията ми са,че с такива сърцераздирателни истории много хора се поддържат живи...И с храна,но да се върнем! Мъжът се казва `Ерве Жонкур.Езерото – не се знае.
Би могло да се каже,че е любовна история.Но ако беше само това,нямаше да си струва труда да се разказва.Намесват се и желания,и болки,които прекрасно знаете какво са,но неговите,истинско име,за да ги назовеш,така и нямаш.Във всеки случай не е любов. (То е нещо стародавно.Когато нямаш име,за да назовеш нещата,прибягваш до истории.Така става.От векове.)
Всяка история има своя музика.Музиката на тази е бяла.Важно е да се каже,защото бялата музика е странна,понякога те обърква: свири се piano и се танцува adagio.Когато я свирят добре,сякаш слушаш да свири тишината,а онези,които я танцуват божествено,ги гледаш и те се струват неподвижни.
Дяволски трудно нещо е това бялата музика.
Може би е добре да се поясни,че се отнася за история от XlX век – просто колкото никой да не очаква самолети,перални и психоаналитици.Няма ги.
Може би друг път.
В средата на ХlX век един французин пътува веднъж годишно до Япония,за да снабди съселяните си с бубуно семе – яйца на копринена буба.Двете копринени фабрики в родното селце на тоя мъж,все пак отново трябваше да заработят.Има защо същия този мъж да се запъти „на край света”,ако се върнеше жив,моментално трябваше да бъде провъзгласен за герой.Истината ви казвам,защото момчето,което не послуша баща си да продължи с военна служба,постъпи най-правилно: той отново спаси,отърва препитанието на стотици и то без да се налага да си дава живота.Да – изглежда,че на изток,хубавелкото се харесваше.И наистина,тоя факт е свършен факт,защото Жонкур, не е лъжа,че върши нещо нередно,когато замина.
Във Франция `Ерве е женен за прекрасната начална учителка Елен и несъмнено горестните чувства между двамата са подложени на изпитание,простирайки ги между два континента.От Япония `Ерве донася огромни богатства за всичко в селото,но с всяко следващо пътуване,изкушението,което наложницата на местен войн му предлага,става все по-голямо и застрашава любовта му към Елен.Едва ли вече,`Ерве щеше да продължи да живее достойно,без да си задава въпроси,съжителите му да го уважават и съпругата му да го обожава.Надали,след нея.Слабостта му в онзи момент е съвсем присъща на човека,но така присъща е и съвестта,която ще го смуче по-късно.
Когато беше в Япония,животът шаваше полугласно,движеше се с хитра бавност,като гонено животно в дупката си.Светът му изглеждаше на векове далеч.Там се случи,там `Ерве се поддаде на изкушението...
(И,за да мога толкова майсторски и детално да ви разкажа,аз видях този спомен на `Ерве толкова добре,колкото и си го спомняше и той самият.)

Вечерта `Ерве приготви багажа си.После се остави да го отведат в голямата стая,застлана с каменни плочи,за ритуала на банята.Отпусна се ,затвори очи и се замисли за голямата волиера,безумна клетва в любов.Сложиха на очите му влажна кърпа.Не го бяха правили никога преди.Инстинктивно понечи да я махне,но една ръка улови неговата и я спря.Не беше старата ръка на старица.
`Ерве Жонкур почувства как водата се стича по тялото му – по краката първо,после надлъж по ръцете,по гърдите.Вода като масло.И една странна тишина наоколо.Почувства мекотата на копринен воал,който се спускаше върху него.И ръцете на жена – на жена, - които го подсушаваха,галейки кожата му навсякъде: тези ръце и тази тъкан,съставена от нищо.Той не помръдна,дори кагото усети ръцете да се плъзват от раменете към шията му и пръстите – коприната и пръстите – да пропълзяват до устните,да ги докосват,веднъж бавно,и да изчезват.
`Ерве Жонкур усети още как коприненият воал се вдига и откъсва от него.Последното,което усети,беше една ръка,която разтваряше неговата и поставяше нещо върху дланта му.
Чака дълго в тишината,без да помръдва.
После свали влажната кърпа от очите си.Почти вече нямаше светлина в стаята.Нямаше никой наоколо.Стана,взе туниката,която лежеше сгъната на земята,наметна я на раменете си,излезе от стаята,прекоси къщата,стигна до своята рогозка и се отпусна на  нея.Загледа се в пламъка,мъничкия пламък,който потрепваше във фенера.И грижливо спря Времето,за всичкото време,което пожела.
Бе нищо после да разтвори ръка и да види онова листче.Малко листче.Няколко йероглифа,изписани един под друг.Черното мастило.
Мадам Бланш.Единственият вариант на `Ерве да прочете листчето,връщайки се в Лавилдийо.Изглежда Мадам Бланш беше японка,но колкото й странно да беше,как е дошла във Франция,`Ерве не биваше да показва,че се интересува,ако иска да получи нещо от нея.Мадам Бланш държеше магазин за платове в Ним,а над него имаше публичен дом.Нейн.
Приятелят на `Ерве – Балбадю,казвал,че понякога идвали от Париж,за да се любят с Мадам Бланш.И при завръщането си в столицата държели на показ върху ревера на вечерния си костюм няколко малки сини цветчета,които тя носела винаги между пръстите си,подобно на пръстени.
Косите й,по спомените на `Ерве,са черни,лъскави,лицето – ориенталско и съвършено.
`Ерве Жонкур остана прав пред нея с шапка в ръка.Когато каза,че има нужда от нейната помощ,извади от вътрешния джоб на сакото си малкото листче,сгънато на четири,и й го подаде с молбата да го прочете.
Нямаше никаква причина на света,за да го направи.И все пак,взе листчето,разгърна го и го направи.Вдигна очи към `Ерве,сведе ги пак.Сгъна отново листчето,бавно.Когато се наведе напред,кимоното й се отвори едва забележимо върху гърдите.`Ерве видя,че няма нищо отдолу и че кожата й е млада и съвършена.
-Върнете се,или ще умра.
Каза го със студен глас,гледайки `Ерве в очите,без да остави да й се изплъзне дори най-лекото изражение.
-Благодаря.
Загатна поклон,после се обърна,тръгна към вратата и понечи да остави няколко банкноти на масичката.
-Оставете това.
`Ерве Жонкур се поколеба за миг.
-Не говоря за парите.Говоря за тази жена.Оставете това.Няма да умре и вие го знаете.
Без да се обръща,`Ерве сложи парите на масичката,отвори вратата и си отиде.
Но не послуша.Никога не бе виждал онази девойка,нито изобщо я видя онази нощ в двореца на доверилият му се Хара Кей,с който търгуваше бубеното семе.В стаята без светлини почувства красотата на тялото й и позна нейните ръце и нейните устни.Люби я с часове,с движения,които не бе правил никога,оставяйки се да бъде научен на една бавност,която не познаваше.В мрака бе нищо да я люби и да не люби нея.
Заради избухналата война „накрая на света”,`Ерве не се върна в Япония никога повече.Във фермите на Лавилдийо,хората гледаха черниците,отрупани с листа,и виждаха собственото си опропастение.Барбадю бе намерил няколко партиди семе,но ларвите умираха още с излюпването си.Суровата коприна,която успяваха да получат от малкото оцелели,едва стигаше да даде работа на две от седемте предачници на селото.
-Имаш ли някаква идея?-попита Балбадю.
-Имам една.-отвърна `Ерве.
На следващия ден съобщи,че ще възложи през следващите летни месеци строежа на парка във вилата си.В края на септември всичко беше готово.Никой не бе виждал такова нещо в Лавилдийо.Казваха,че `Ерве Жонкур бил похарчил за него целия си капитал.Казваха също,че се е върнал различен,може би болен,от Япония.Казваха,че да не беше неговия парк,биха измрели от глад тази година.Казваха,че е измамник.Казваха,че е светец.Някои казваха: мъчи го нещо,като един вид безотрадност.
-Първият път,когато го видях,Хара Кей бе облечен в тъмна туника,седеше с кръстосани крака,неподвижно,в един ъгъл на стаята.До него,с глава,опряна на скута му,лежеше една жена.Очите й нямаха ориенталски рисунък и лицето й беше на момиченце.
Балбадю го заболя да чуе края.
-Дори не съм чувал гласа й...Странна болка е...
Тихо.
-Да умираш от носталгия по нещо,което няма да изживееш никога.

Дълго време след това,`Ерве е получил писмо.Знам,че пликът е имал цвят на синап и,когато го е отворил,вътре е имало седем листа хартия,покрити с гъст геометричен почерк,черно мастило: японски йероглифи.Разлиствал го е и го е разглеждал дълго,защото за него написаното се явило не нещо повече от каталог,като днешните с шведска козметика,от които всички сме луднали да поръчваме; именно,писмото приличало на каталог от малки птички,съставени с педантична лудост.Поразително е,като си помислиш,че са всъщност знаци - и значат пепелта на един изгорял глас.

Мадам Бланш го прие без нито дума.Черни,лъскави коси,ориенталско лице,съвършено.Малки сини цветчета на пръстите,подобно на пръстени.Дълга дреха,бяла,почти прозрачна.Боси ходила.
Господарю мой любими,...

Елен се разболяла от мозъчна треска,която никой лекар не съумява да обясни,нито да излекува.Тъй като отчаянието не е крайност,която е присъща на този човек,`Ерве се улавя за онова,което е останало от живота му,и се захваща да се грижи отново за него,с непоклатимото упорство на градинар,запретнал ръкави на сутринта след бурята.
Скучно,нали... Точно,затова,освен че съзрях потенциала у него,исках да му намеря по-велико занимание,което приляга на велик хомо сапиенс като него.В неделя слизаше до селото за празничната литургия.Веднъж в годината обикаляше предачниците,за да пипне току що родената коприна.Когато самотата стегнеше сърцето му,се изкачваше до гробищата да поговори с Елен.Останалото си време изразходваше в един ритуал от привъйчки,които съумяваха да го предпазят от нещастието.Понякога във ветровитите дни,слизаше до езерото и прекарваше часове да го гледа,докато не му се стореше,че вижда,изрисувана върху водата,необяснимата,безплътна гледка,която е бил животът му.Пак при езерото,аз Амун – лидер на древноегипетския клан вампири,го превърнах; дарих го с нова памет.
Най-хубавото от живота му е,че Елен го обичаше.И той я обичаше,винаги.Знам го; тя бе написала онова писмо: отишла при Мадам Бланш един ден(вече го била написала) и я помолила да го препише на японски.
-Пожела и да ми го прочете,писмото. – разказа ми с тези думи прочутата Мадам Бланш.Разбира се,че трябваше да я потърся за истината,знаех че `Ерве ще е необикновен вампир и предчувствах,че ще ми бъде така отдаден. – Имаше прекрасен глас.И четеше онези думи с вълнение,което никога повече не можах да забравя.Сякаш бяха нейни,наистина.
Каза ми още.
-Знаете ли,мосю,аз мисля,че тя би искала,повече от всичко на света,да е онази жена.Вие не можете да го разберете.Но аз я чух да чете онова писмо.Аз,зная че е така.


Амун


Допълнително:

в редиците на древноегипетския клан вампири е от 1865 г,когато самият лидер на страховитото семейство го превръща в един от своите. В мистичния свят,и всеки,който е наясно със сеществуването на такъв,е известно,че кланът е опасен и велик със своите закони за правилно съжителство на вампирите в мир с людете. Целта на Амун и армията му,въоръжена от дарби и нечувана сила,е да се запази неприкосвеността на живота на „студените”
преди три години,`Ерве и най-добрият му приятел-Феликс,са на поредно проучване,възложено им от Амун,в Чили,Южна Америка. Заедно с Феликс са като дясна ръка за своя господар,а приятелството им се крепи на вярна дружба и пламенно разбирателство. Ето защо,когато Феликс е убит в засада,`Ерве дори не намира основателна причина да се връща обратно в Египет без него. Убеден е,че мисията му без шегаджията Феликс се обезсмисля и за един миг,иначе способният вампир рухва психически. Доказано е,че загубата на любим човек  може да направи какво ли не,дори с умове като неговия. Потулва се тук в това лъхащо от всякъде на мистерия място,но където и да е,знае че рано или късно,господарят му ще го потърси
•      Физиката им твърде много напомня някоя скъпо-мраморна статуя.Вампири-мръсни кръвосмучещи изчадия,но дявол ги взел,твърде красиви.Особата на дълголетния 'Ерве също пленява с обаятелни черти и говори за някакъв чар още в първия миг,дори току що да сте се спречкали в обичайния сутрешен трафик на улицата.От друга страна има далеч по-божествени от него сред вида му,но важното е,че ако не сте твърде взискателни и критични по отношение на външния вид,ще кимнете в съгласие на изказването,че този мъж е хубав по един особено задоволителен начин.
През времето на съществуването му,светлокестенявите му коси са били с учудващо много различни дължини:когато кичурите им са с по-дълги от нормалното стойности,те започват да се начупват и да имат собствено мнение по въпроса като растат в различни посоки.Под плътните дебели вежди се спотайват светло зелени очи,които от известно време,вследствие на близо хилядолетното вампирско съществуване,отново са придобили истинския си цвят.Когато е жаден,те са дълбоки като бездна и също толкова черни.Устните му,със сърцевидна форма и бледорозов отенък,разтеглени в усмивка,понякога може да покажат белите му равни зъби.
'Ерве е такъв,какъвто е бил в човешкия си живот(поне това може да се каже със сигурност,докато с останалите моменти от този предишен живот мъжът не е съвсем на ти),незасегнат от устоите на времето:средновисок и с добре изразена мускулатура-както става ясно и в миналото хората са третирали телата си,за да добият подобни резултати.Ще кажете,големи и силни ръце,вероятно най-безопасните и създадени за единствени по рода си прегръдки,но имайки в предвид мисията му,съмнително е дали му е оставало време за това.
•      има пръстен,нанизан на кожена връв,който вампирът носи около врата си,за да е неуязвим и под лъчите на слънцето
една от идеите за възпитание в редиците,в които е обучен,е да се презират всички останали и да се отнасяш с тях като по-низши. Кралските маниери на `Ерве определено не впечатляват,а го правят причудлив и смешен за съвремието
ВНИМАНИЕ! - злопаметност до безпаметност ; страст; ревност ; остри щипки.
Herve.
Herve.
вампир
вампир

Брой мнения : 2
Reputation : 0
Join date : 20.04.2014

Върнете се в началото Go down

There seems to be some trouble in Japan...  Empty Re: There seems to be some trouble in Japan...

Писане by Heaven.. 21.04.14 12:37

Одобрен си. Добре дошъл. happpy
Heaven..
Heaven..
демон
демон

Брой мнения : 1110
Reputation : 0
Join date : 08.11.2013
Age : 27
Местожителство : New Orleans

http://demigod-being.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

There seems to be some trouble in Japan...  Empty Re: There seems to be some trouble in Japan...

Писане by Herve. 21.04.14 13:12

Благодаря.Би ли сменила потребителското ми име - Herve.,забравих да добавя молбата си в поста  newhere
Herve.
Herve.
вампир
вампир

Брой мнения : 2
Reputation : 0
Join date : 20.04.2014

Върнете се в началото Go down

There seems to be some trouble in Japan...  Empty Re: There seems to be some trouble in Japan...

Писане by Heaven.. 21.04.14 14:56

Няма проблем happpy
Heaven..
Heaven..
демон
демон

Брой мнения : 1110
Reputation : 0
Join date : 08.11.2013
Age : 27
Местожителство : New Orleans

http://demigod-being.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

There seems to be some trouble in Japan...  Empty Re: There seems to be some trouble in Japan...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите